№ 131
гр. Русе, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520101410 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Т. КР. Г. срещу „Винарски съюз“ АД
претенции с правно основание:
- чл.357 КТ за признаване установено, че в периода 12.03.2018г. – 17.03.2018г. между
страните е съществувало трудово правоотношение за извършване на обща земеделска работа
в лозов масив в с.Нисово, област Русе с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и с дневно
трудово възнаграждение 25 лева и
- чл.200 КТ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите: 510 лева –
имуществени вреди; 2500 лева, частично предявени от 120 000 лева – неимуществени вреди
поради изгубено зрение на дясното око и 1250 лева, частично предявени от 20 000 лева –
неимуществени вреди поради намаляване зрението на лявото око, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 17.03.2018г. до окончателното им изплащане.
Т. КР. Г. твърди, че през 2016г., 2017г. и в периода 12.03.2018г. – 17.03.2018г.
работил при ответника като сезонен работник в лозови масиви, находящи се в с.Нисово,
област Русе. За полагания труд не подписал трудов договор. На 17.03.2018г. се намирал в
стопанисван от „Винарски съюз“ АД лозов масив в с.Нисово, по пътя към местността
„Батаклията“. Около 10.30 часа, докато изпълнявал задълженията си, изразяващи се в
издърпване на изрязаните лозови пръчки, една от тях го ударила в дясното око. От удара
паднал назад. Изпитал силна болка и от окото му потекла кръв. Транспортирали го до най-
близкия лекар, а впоследствие – до УМБАЛ „Канев“ – Русе, където му оказали
необходимата медицинска помощ. Два дни по-късно оперирали дясното му око. Престоят
му в болницата бил съпроводен със значителни болки и страдания, особено след като
разбрал, че никога няма да вижда с дясното око. Наред със загубата на зрението, получил и
1
специфичен козметичен дефект, който загрозявал лицето му и му създавал допълнителен
значителен дискомфорт.
Поддържа, че е бил в трудово правоотношение с „Винарски съюз“ АД, въпреки, че
ответникът не му предложил да сключи трудов договор. В тази връзка сочи, че е допуснат в
лозовия масив от представител на ответника, който му указал какви операции да извършва
и определил продължителността на работния ден. Сочи, че работодателят не е извършил
инструктаж по смисъла на специализираното законодателство и не му предоставил лични
предпазни средства.
Заявява, че инцидентът не е регистриран като трудова злополука и не е издадено
разпореждане за приемане или неприемане на злополуката като трудова по утвърден от
управителя на НОИ формуляр.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК адв.П.И. – процесуален представител на ответника „Винарски
съюз“ АД е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че към 17.03.2018г. ищецът не е работил по трудово правоотношение с
представляваното от нея дружество. В тази връзка сочи, че не е сключен трудов договор и
не му е възлагана работа като общ работник за събиране на лозови пръчки. При липса на
валидно възникнало трудово правоотношение счита, че не е налице трудова злополука.
Поддържа, че служители на дружеството не са присъствали на инцидента и на ответника не
му е известна ситуацията, свързана с описаната злополука.
Излага правни доводи относно липсата на елементи от фактическия състав на чл.200
КТ.
Оспорва претенциите по основание и размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
На 16.05.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е получен устен сигнал от
Т.Г. за извършени от Винарска изба – Р. и синове нарушения, а именно: полагане труд без
трудов договор при сезонна работа през последните три години и настъпил инцидент на
17.03.2018г. довел да увреждане зрението на ищеца. Към сигнала е приложен списък на
лица, които полагат труд без трудови договори. В отговор, Дирекция „Инспекция по труда“
– Русе уведомила жалбоподателят, че е извършена проверка, при която не е констатирано да
е полагал труд в дружеството. Пояснено е, че работник, който е допуснат до работа без
трудов договор следва своевременно, т.е. докато полага труд, да уведоми Инспекция по
труда, която ще извърши проверка и при констатиране работник на работно място без
трудов договор ще обяви съществуването на трудовото правоотношение. В протокол изх.
№1817523/19.06.2018г. са визирани констатирани нарушения при посещение на работните
места и проверка документацията на ответното дружество. Дадени са предписания, във
връзка с констатациите, а именно: работодателят да осигури обекта с леснодостъпни
средства за оказване първа помощ, които да са означени с установения знак. Към преписката
2
са приложени трудови договори, сключени през 2018г. на основание чл.114а КТ от лица,
назначени на длъжност „лозар“.
С постановление от 19.04.2019г. в Районна прокуратура – Русе е образувано
досъдебно производство №665/2019г. затова, че на 17.03.2018г. в землището на с.Нисово,
област Русе е причинена средна телесна повреда на Т. КР. Г., изразяваща се в постоянна
слепота с едното око, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник
на повишена опасност – възлагане работа - земеделска дейност, свързана с издърпване на
лозови пръчки от теловете на лозов масив, като са нарушени разпоредбите на чл.4, ал.1, т.2;
чл.8, ал.1 и чл.14 от Закон за здравословните и безопасни условия на труд – престъпление по
чл.134, ал.1, т.1 НК.
След проведено разследване, РРП приела, че не са налице доказателства,
установяващи, че е осъществен от обективна страна състава на чл.134, ал.1, т.1 НК,
предвиждаща наказателна отговорност за лице, което е причинило другиму тежка или
средна телесна повреда поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. На
23.10.2020г. наказателното производство е прекратено.
С определение №260003/06.01.2021г., постановено по ЧНД №1954/2020г. по описа на
РРС, постановлението на РРП е отменено и делото е върнато на прокуратурата с указания.
След изпълнение дадените указания, досъдебното производството е изпратено на РРП със
заключително мнение за прекратяване на основание чл.243, ал.1, вр.чл.24, ал.1, т.3 НПК.
За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на ИВ. В. Г., Р.Т. П. и
Ф.И. Ю..
И.Г. – майка на ищеца твърди, че няколко поредни години хора от село Кацелово,
включително сина й, работели в лозовите масиви на село Нисово. Дейността била
организирана от бригадир, по поръчение на г-н Р.. Бригадирът организирал транспорта,
водел присъствена тетрадка и всяка седмица заплащал уговореното дневно възнаграждение,
според отработеното време. Нямало уговорка относно периода, в който ще се извършва
конкретната работа – разбирали се ден, за ден. Не били провеждани инструктажи и не били
предоставяни предпазни средства. Т.Г. нямал сключен трудов договор с „Винарски съюз“
АД.
На 17.03.2018г. заедно с други работници, ищецът бил откаран до лозовия масив на
село Нисово, където издърпвал лозови пръчки. Свидетелката работела през един ред. Когато
се обърнала видяла, че синът й е паднал на земята и се превивал от болка. Помолила
бригадира да осигури транспорт до болницата. Пострадалият бил откаран до шосето,
откъдето го взел негов близък – Р.П. и го закарал до дома му в с.Кацелово.
Р.П. заявява, че майката на ищеца се свързала с него по телефона, обяснила, че Т. е
наранил окото си и помолила да го вземе от лозовия масив. Свидетелят се отзовал на
молбата и отишъл на уговореното място. Ищецът притискал с ръка окото си, изпитвал силна
болка.
Ф. ЮС. заявява, че работила заедно с ищеца за фирмата на г-н Р.. Разбрала, че хора от
селото работят за г-н Р. и заедно с тях се качила в микробуса, който отвеждал работниците
3
до масивите. Когато стигнали до масива се обърнала към дългогодишен служител на
фирмата, като заявила, че иска да работи. Служителят я уведомил, че за свършената работа
ще и бъде заплатена надница в край на седмицата. Не уговорили период през който ще бъде
полаган труд, нямала задължение да посещава работното място всеки ден. Били осигурени
предпазни средства и проведен инструктаж.
Претърпените от Т.Г. телесни увреждания, получени при инцидента на 17.03.2018г.
са описани в приетата по делото съдебномедицинска експертиза . Вещото лице е
констатирало разкъсана рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани на
дясното око – слепота на дясното око и намалено зрение на ляво око. Експертът поддържа,
че травмата има неблагоприятно въздействие върху функционалното състояние на лявото
око и е оказала влияние върху намаляване остротата на зрението.
Ангажирани са писмени доказателства досежно физическото увреждане на ищеца,
медицинските манипулации и интервенции които са проведени в хода на лечение.
В о.с.з. е допуснато изменение на претенциите, чрез тяхното увеличение, както
следва: иска за обезщетение за неимуществени вреди за загубено зрение на дясното око – за
120 000 лева; иска за обезщетение за неимуществени вреди за увреждане на лявото око – за
сумата 20 000 лева.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.357; чл.200 от КТ и
чл.84,ал.3 от ЗЗД.
По иска за признаване установено, че в периода 12.03.2018г. – 17.03.2018г. между
страните е съществувало трудово правоотношение за извършване на обща земеделска
работа в лозов масив на с.Нисово, област Русе с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа
и с дневно трудово възнаграждение 25 лева:
В чл.357 КТ като трудови са определени споровете за възникване, съществуване,
изпълнение и прекратяване на трудовите правоотношения. От съдържащите се в цитираната
правна норма хипотези следва извод, че е уредено предявяването на установителен иск за
възникването или съществуването на трудово правоотношение, респективно трудов договор,
т.е. няма законова пречка съществуването на трудово правоотношение да бъде предмет на
установителен иск. Според легалното определение, съдържащо се в разпоредбата, спорът е
трудов и има за предмет субективни права и задължения по трудово правоотношение, във
връзка с неговото съществуване.
В случая не се спори, че в периода 12 – 17.03.2018г. страните по делото не са
сключили трудов договор в писмена форма. Ищецът се домогва да докаже съществуването
на трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, който не е
обективиран в писмен акт, чрез установяване с помощта на свидетелски показания
съществените елементи на този договор.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ задължителната форма за сключването на
трудовия договор е писмена. Между Т.Г. и „Винарски съюз“ АД не е сключен трудов
договор в изискуемата от закона форма, а от доказателствата по делото не се установяват
4
волеизявления на страните за обвързване с такъв договор и основните му елементи. Липсват
данни за: датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение;
времетраенето на трудовия договор; размер на платен годишен отпуск; срок на
предизвестие; продължителността на работния ден; размерът на основното и
допълнителните възнаграждения. Както е прието в Решение №237/14.01.2020г. по
гражданско дело №695/2019г. на ВКС, 3 г.о.: „… когато ищецът по иск с правно основание
чл.357 КТ за установяване възникването, съществуването, изпълнението или прекратяването
на трудово правоотношение признава, че писмената форма за съставяне на трудовия договор
не е била спазена, то признанието е, че не е възникнало валидно трудово правоотношение.“.
С оглед изложеното съдът намира установителния иск за неоснователен.
По претенциите с правно основание чл.200 КТ и чл.84 ЗЗД:
За успешното провеждане на иска, в производството е необходимо да се установят
всички елементи от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя,
които следва да са налице кумулативно, а именно: 1. съществувало валидно трудово
правоотношение; 2. трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО; 3. претърпени вреди
и 4. причинна връзка между вредите и злополуката.
В случая не е установена първата предпоставка – съществувало трудово
правоотношение.
Не е налице и втората предпоставка – наличие на трудова злополука. Трудова
злополука може да бъде установена само по административен ред и е от изключителната
компетентност на съответните административни органи. Съгласно разпоредбата на чл.57,
ал.3 КСО редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки се определя с акт МС – Наредба за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки (приета с ПМС №263/30.12.1999г.). Съобразно реда,
установен в чл.57 и сл. КСО, осигурителят от една страна и пострадалият – от друга следва
да декларират в първия случай в тридневен срок, а във втория – в едногодишен срок пред
териториално поделение на НОИ всяка трудова злополука. След извършена проверка,
длъжностното лице по чл.60 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на
злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на
органа по чл.60 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука, а от друга страна съставлява официален удостоверителен
документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Към
настоящия момент едногодишния срок по чл.57, ал.2 КСО за регистриране злополуката пред
НОИ е изтекъл, т.е. възможността за установяване по административен ред на злополуката
като трудова е преклудирана. Липсата на разпореждане обуславя отхвърлянето на иска за
заплащане обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва за забава.
Съобразно изхода на спора, в тежест на ищеца са направените от ответника разноски
по делото в размер на 350 лева – възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. КР. Г. , ЕГН ********** с адрес: село Кацелово,
община Две могили, ул."в.Л. .......... срещу „Винарски съюз“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: село Нисово, община Иваново, ул.“Св.Св.Кирил и
Методий“№1 иск за признаване установено, че в периода 12.03.2018г. – 17.03.2018г. между
Т. КР. Г. и „Винарски съюз“ АД е съществувало трудово правоотношение за извършване на
обща земеделска работа в лозов масив в с.Нисово, област Русе с работно време от 08.00 часа
до 17.00 часа и с дневно трудово възнаграждение 25 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. КР. Г. , ЕГН ********** с адрес: село Кацелово,
община Две могили, ул."в.Л. .......... срещу „Винарски съюз“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: село Нисово, община Иваново, ул.“Св.Св.Кирил и
Методий“№1 иск с правно основание чл.200 КТ за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумите: 510 лева – обезщетение за имуществени вреди; 120 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди поради изгубено зрение на дясното око и 20 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди поради намаляване зрението на лявото око, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 17.03.2018г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Т. КР. Г. , ЕГН ********** да заплати на „Винарски съюз“ АД, ЕИК
********* направените по делото разноски в размер на 350 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6