Р Е Ш Е Н И Е
Номер
2
от 04.01.2022 г., град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
дванадесети състав, на
осми декември две хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря С. Х. и с участието на
прокурора Христо Колев като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно
дело номер 1922 по описа за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК, вр. чл. 284, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 285
от ЗИНЗС.
Образувано е
по искова молба на Д.С.С., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) - София.
Първоначално исковата
молба е депозира пред Адмиинстративен съд –София-град. С Определение
№4984/07.07.2021г., постановено по адм.дело № 4984/2021г., съдът е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на
Административен съд – Бургас.
Искът е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, като ищецът претендира
да получи обезщетение от ответника в размер на 5 000 лева за претърпяни
неимуществени вреди за времето от 27.04.2021 г. до подаването на исковата молба
„ведно с евентуалната лихва за забавяне“.
Претендираните вреди са вследствие на лишаването на С. от възможността да
използва различни електронни устройства, изрично посочени от него, за които
твърди, че са разрешени за ползване. Ангажира
писмени и гласни доказателства, поддържа предявения иск на основанията,
посочени в него.
Ответникът по иска – ГДИН при МП, се представлява в процеса от старши
юрисконсулт М.Г., който оспорва предявения иск като неоснователен. Представя
писмен отговор, ангажира писмени и гласни доказателства. Пледира исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас в последното по делото
съдебно заседание изразява становище за частична основателност и частична
доказаност на предявената претенция във връзка с отнетия адаптор за електронна
цигара. В останалата част прокурорът пледира за правомерност на действията на
ответника, което обуславя неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен
съд – Бургас намира за установено
от фактическа страна следното:
С. претендира „обезщетение за претърпени
вреди от действия и/или бездействия на съответните административни органи и
длъжностни лица по време на престоя“ му в Затвора Бургас за периода от
27.04.2021 г. до 05.07.2021 г. (датата на подаване на исковата молба), като в
първото по делото съдебно заседание уточнява, че е налице незаконосъобразно
поведение на органа, тъй като е бил лишен от възможността да използва
определени вещи, а именно:
Декодер за ТВ – 1 брой;
Адаптор за електронна цигара – 1 брой;
МР3 плеър без записващо устройство – 1 брой;
Стайна антена – 1 брой;
Дистанционно – 1 брой.
От представените от С. писмени доказателства се установява следното:
Съгласно Служебна бележка (л. 8 от адм.д. № 6524/2021г. на АССГ), издадена
от Затвора Ловеч на 25.01.2019 г., С. е внесъл за ползване като лична вещ „Декодер DV3Т2, цвят черен - едно“. В
бележката са посочени и други вещи, като текста на тяхното описание е зачертан.
Съгласно Служебна бележка (л. 9 от адм.д. № 6524/2021г. на АССГ), издадена
от Затвора Ловеч на 11.10.2019 г., С. е внесъл за ползване като лична вещ „зарядно за МР3-Model SCM4480/12 - един“. В бележката
са посочени и други вещи, за които е отбелязано тяхното изнасяне.
Съгласно Служебна бележка (л. 7 от адм.д. № 6524/2021г. на АССГ), издадена
от Затвора Ловеч на 13.11.2020 г., С. е внесъл за ползване като лична вещ „1 бр. МР3 – сиво + 1 бр. кабел + 1 бр.
слушалки бели“.
Ищецът сочи в исковата молба, че на 14.04.2021 г. е преместен от Затвора
Ловеч в Затвора Бургас за доизтърпяване на наказанието лишаване от свобода – доживотен
затвор, като при конвоирането същият не може да пренася със себе си лични вещи
– те оставят на съхранение в мястото за лишаване от свобода, където лицето е
пребивавало.
От писмо изх. № 1077/22.04.2021 г. (л. 23) се установява, че С. е подал
заявление № 2323/20.04.2021 г. за прехвърляне на личните му вещи по Опис № 44,
като неговото искане е удовлетворено от началника на Затвора Ловеч. Към писмото
е приложен цитирания Опис № 44 (л. 24). Посочва, че на 26.04.2021 г. вещите му от
Затвора Ловеч са изпратени по куриерска служба „Еконт“ и на 27.04.2021 г.
същите са пристигнали в Затвора Бургас. На практика на С. е било разрешено да
получи само телевизор и електронна игра, а останалите 5 вещи/устройства са му
иззети с Протокол за изземване бланков № 006197/27.04.2021 г. (л. 25). С
посочения протокол са иззети за съхранение следните вещи:
1.
Котлон „Crown“ – 1 бр. и
парти грил „Sapir“ - 1 бр. по причина, че „липсва помещение, в което да се ползват на териоторията на 1-ва з.п.с.“
2.
Разклонител – 1 бр. – „счупен, и е по-дълъг от 3 м.“
3.
МР3 – 1 бр. – „липсва карта към комплекта“
4.
Зарядно „Philips“ – 1 бр. – „кабела за зареждане е преправен“
5.
Приемник – 1 бр. – „ненужна вещ, има изградена кабелна телевизия“
6.
Дистанционно – 2 бр. – „липсват уреди, за които да бъдат ползвани“
7.
Антена стайна – 1 бр. – „метална, може да послужи за оръжие“.
По делото е представен Доклад от 19.05.2021 г. (л. 26) на инспектор ІV-степен „СДВР“ П.Л. (ИСДВР) относно извършена
проверка по жалба рег. № 1417/ 28.04.2021 г. на С. ***. В доклада е посочено
преместването на С. от Затвора Ловеч; получаването на личните му вещи, както и
изземването на същите с цитирания протокол. Посочено е, че С. е бил запознат
със Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които
могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта
места лишените от свобода. Отбелязано е, че С. може да получи и „дължи при
себе си“ (вероятно се има предвид държане на вещи) следните вещи, които са му били иззети:
1.
Разклонител - посочен в т. 5, б. „п“.
2.
MP3 аудио плеър - без записващо
устройство - посочен в т. 5, б. „з“.
3.
Зарядно за електронна цигара марка
„Philips“ - електронната цигара е посочена в т. 6, б. „м“.
4.
Външен тунер (декодер) и стайна антена -
посочен в т.5, б. „ж“
5.
Универсално дистанционно.
Останалите вещи
- котлон марка „Crown“ и парти грил
марка „Sapir“ С. не може да съхранява при себе си поради липса на специално
определено помещение.
В Доклад № 1418/28.06.2021 г. (л. 27) същият служител – ИСДВР П.Л., е изложил до началника на Затвора Бургас
информация за проведената на 14.06.2021 г. среща с лишения от свобода С., на
която среща са му разяснени причините за отнемането на вещите. В Доклада е посочено, че след консултации с
компетентните служители - младши експерт П.К.-командир на отделение, който е
иззел посочените в жалбата лични вещи на С., и Ц.П. – инспектор „Информационни
технологии“ (и двамата присъствали на срещата със С.) е формиран извод, че
вещите са разрешени за притежаване, но в конкретния случай следва да бъдат
иззети поради определени техни специфични качества.
Недоволен от факта, че е лишен от правото да използва вече посочените вещи,
С. е предявил настоящата искова молба,
като счита, че търпи „нематериални вреди“ от поведението на
административния орган и длъжностни лица към Затвора Бургас. Посочва, че същите
вещи е използвал безпроблемно години наред в Затвора Ловеч преди привеждането
му в Затвора Бургас, което е видно от представените служебни бележки. Посочва
още, че тези вещи са разрешени за ползване, тъй като са включени в Списък на
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните под стража по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове,
затворническите общежития и затворите. (Списък). Списъкът е утвърден със
Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. (л. 28) на министъра на правосъдието.
Релевира възражение, че след като вещите отговарят на всички изисквания и са
включени в този списък, същите не подлежат на изземване. Твърди, че вследствие
на тези незаконни действия на служителите на Затвора Бургас той получил проблеми,
които са се отразили зле на нервната му система. Вследствие на изземването на
тези вещи и като новопостъпил в този затвор, С. посочва, че се е затворил в
себе си, чувствал се унизен и незащитен и почти не контактувал със
съкилийниците си. При липсата на тези вещи той е лишен от възможността да гледа
и слуша радиопредавания, не може да слуша музика и не може да зарежда
електронаната си цигара. Твърди още, че за него съществува правен интерес от
завеждането на това дело, тъй като в резултат на незаконосъобразните действия
и/или бездействия на длъжностни лица е претърпял вреди, изразяващи се в стрес,
безсъние, чувство за „отритнатост“, загуба на апетит. По изложените
причини С. претендира ГДИН да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер
на 5 000 лева за периода от 27.04.2021 г. до датата на подаването на
исковата молба, ведн със законната лихва.
С Определение № 1813/13.09.2021 г. (л. 9) съдът е конституирал страните и е
разпределил доказателствената тежест. На страните е дадено указание, че следва
да докажат фактите, на които основават своите искания или възражения.
Разпоредено е на ответната страна да се връчи препис от исковата молба и е указано, че в
едномесечен срок от получаването му следва да представи писмен отговор като
посочи доказателства и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както
и да представи писмените доказателства, с които разполага. Ответната страна е
предупредена, че съгласно чл.133 от ГПК, когато в установения срок не подаде
писмен отговор и не посочи становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи
писмени доказателства и не упражни правата си по чл. 211, ал. 1; чл. 212 и чл.
219 от ГПК, губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Ответникът е представил писмен отговор вх. № 10775/ 21.10.2021 г. (л. 16),
в който не оспорва пасивната легитимация на ГДИН. Твърди, че не са налице
предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 284 от ЗИНЗС за ангажиране на
отговорността на ответника. Причината за това е, че ищецът не ангажира
доказателства относно настъпването на реална вреда - неблагоприятна промяна в
психологичното и физиологично състояние, която да е в резултат на поведението
на администрацията на ответника и да кореспондира, както с обстоятелствата, от
които се извежда, така и с нормалната житейска и причинно-следствена логика.
Оспорва претенцията като неоснователна и недоказана и иска съда да отхвърли
същата акто претендира пирсъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмени доказателства.
В първото по делото съдебно заседание ищецът С. е направил изявление, че претендира
сумата от 5 000 лева така, както е посочил в исковата молба. Твърди, че е
налице незаконосъобразно поведение на органа, тъй като се касае за бездействие.
Поддържа и претенцията си за присъждане на
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Със Заявление вх. № 11799/18.11.2021 г. (л. 42) ищецът е поискал разпит на
свидетеля Р., като в съдебно заседание на 08.12.2021 г. е направил изявление, че
оттегля това искане.
С Молба вх. № 11954/23.11.2021 г. (л. 44) С. е поискал да му бъдат
предоставени за запознаване материалите по делото и специално Становището на
инспектор П.Л.. С Разпореждане № 5053/24.11.2021 г. (л. 44) съдът е уважил предявеното искане.
След запознаване с преписката, С. е представил писмен отговор вх. № 12211/
30.112021 г. в който посочва, че причините за изземване на вещите, записани в
Протокол за изземване № 06197/27.04.2021 г. са неоснователни, недоказани и в нарушение
на Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. Относно МР3 плеъра твърди, че в списъка е
посочено същият да бъде без записващо устройство и че винаги може да си закупи
карта от лавката. Относно зарядното Philips посочва, че
кабела за който се твърди, че е „подправен“ не е кабела за електронната
цигара защото „Моят кабел за зареждане е
тук при мен в килията“. Относно декодера не е съгласен с изложената
причина, че в затвора има кабелна телевизия – според С. декодера е негова лична
вещ, закупена от близките му и е на стойност 100 лева. За дистанционното
уточнява, че то е универсално и може да го ползва за всички уреди. За иззетата
антена релевира възражение, че ако използва пластмасова такава, тя няма да
работи. Отново се позовава на факта, че всички иззети вещи са изправни,
отговарят на всички установени изисквания и е ползвал същите в продължение на
години в Затвора Ловеч. Прави извод, че изземването на същите е с цел
утежняване на неговото положение. На следващо място, С. прави възражение, че
твърдяната в доклада среща на 14.06.2021 г. не се е състояла, а просто тримата
инспектори са отишли пред вратата на килията и са му казали, че няма да му предоставят
вещите за ползване, защото същите са забранени, като инспектор „Информационни
технологии“ устно е разпоредил изземване на вещите по причини от охранителен
характер. Тъй като за С. остават неясни причините, поради които той е лишен от ползването на
процесните вещи, прави искане за призоваване като свидетел на Ц.П. в качеството
му на инспектор „Информационни технологии“, за да даде показания относно тези
причини.
По искане на
ответника до разпит в съдебно заседание на 08.12.2021 г. е допуснат свидетелят П.Х.К., на
длъжност командир на отделение в Затвора Бургас. Свидетелят посочва, че
причината за изготвяне на протокола за изземването на вещите (декодер, антена и MP3 плеър), собственост на ищеца са
свързани с факта, че в Затвора Бургас има кабелна телевизия, която лишените от
свобода могат да ползват и гледат. Затова и декодерът не е даден с протокол и е
постановено да бъде прибран в склад. Антената също по тази причина не е дадена,
защото е метална, остра, с тежка основа – магнит. MP3 плеъра също не е
допуснат, защото трябва да поддържа памет чрез карта, която в случая няма.
Посочва още, че С. е подал жалба до началника на затвора относно невръщането на
процесните вещи. По този повод старши комисар Мангъров като
началник на затвора с резолюция е разпоредил ИСДВР Л.да проведе разговор с лишения от
свобода. На срещата на 14.06.2021 г. са присъствали свидетеля К., инспектор Л.и
инспектор Ц.П., като на С. са дадени обяснения защо вещите не могат да бъдат
допуснати за употреба. На С. е дадено обяснение, че може да
използва антена, но с по-малки размери. В отговор на въпрос на ищеца, свидетеля
посочва, че антената е колкото размера на неговата длан, но същата е метална,
остра, с основа магнит и е опасна. На
въпрос на прокурора отговаря, че ищецът има достъп до телевизионни програми и
може да ги гледа.
Съдът е уважил
предявеното от ищеца искане за разпит на свидетел и в съдебно заседание на
08.12.2021 г. е допуснал свидетеля Ц.П. П. - инспектор „Информационни
технологии“ в Затвора Бургас. Ищецът иска свидетеля да отговори с какво всяка
една от иззетите вещи е попречила на охранителната дейност, тъй като тези вещи
са в списъка на разрешените вещи и в Затвора Ловеч тези вещи са били допуснати.
Относно MP3
плеъра свидетелят П. посочва, че същият няма вградена вътрешна памет поради, което трябва допълнително
да се сложи карта, която не е разрешена вещ в затвора. По тази причина MP3 плеъра, който е допуснат
за употреба като разрешена вещ, трябва да има само вградена памет, т.е., не трябва да има карта. Процесният MP3 няма памет и по този
начин не може да се използва. Той се съхранява в склада, където се съхраняват
останалите вещи. Свидетелят П. дава
показания и относно TV декодера - една от частите е вградена антена, декодер,
дистанционно и конкретно, самата антена е с тежка основа, квадратна, при което
може да бъде ползвана като оръжие. Посочва, че е направил предложение на С. да бъде заменена с
по-малка антена и тогава ще му бъде
разрешено да използва декодера. Следва да бъде съобразен факта, че С. изтърпява
наказание в зона с повишена сигуронст. Допълнителен мотив е, че в помещенията
има прекарана кабелна телевизия и самият декодер може да се използва само за
ефирна цифрова телевизия. Относно зарядното, което С. е представил, свидетелят
сочи, че същото е било към MP3 плеъра и след като не е допуснат самия плеър, няма смисъл да
се дава и зарядното. Относно дистанционното няма спомени, посочва, че сигурно е
приел, че
то се отнася за приемника.
Ищецът в реплика прави
изявление, че
зарядното е универсално и не е за MP3 плеър, а също и че кабелът не е
преправен.
На въпрос на
ищеца кои от тези иззети вещи могат да попречат на охранителната дейност на
затвора, след като те са разрешени по списък със заповед на началника на
затвора и министъра на правосъдието, като и други лишени от свобода имат декодери,
свидетелят посочва, че като служител, който проверява техниката, има право
независимо, че вещите са разрешени, когато прецени, че те могат да наранят,
както здравето на лишения от свобода, така и здравето на останалите, тези
вещи да не допуснати за използване. От охранителна
гледна точка сочи, че неговите притеснения са били относно антената. Дава сведение,
че декодерът, зарядното и МР3 плеърът не могат да попречат на охранителната
дейност на затвора.
В това съдебно заседание ищецът
представя писмени доказателства относно наличието на уреди за ползване, като
предсатвя служебна бележка (л. 56) от Затвора Бургас за внесена лична
вещ на 20.07.2021 г. за телевизор „SAMSUNG“ – 1 брой и служебна бележка (л. 57) от ГДИН за внесена лична вещ на 08.09.2021 г. – 1 брой
телевизор „SAMSUNG“.
Оспорва и твърдението, че кабелът на адаптера е повреден,
като представя същия и иска да бъде приет за веществено доказаетлство. След протеста на
прокурора, че за оценка на изправността на кабела е необходимо назначаването на
съдебно-техническа експертиза, С. е оттеглил искането си за приемането на
веществени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира исковата претенция за неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието,
осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство
и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби,
каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата
правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната
политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на
работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за
държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и
териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите
на чл. 12 от ЗИНЗС.
Исковата
молба е подадена от лице с правен интерес и е насочена срещу пасивно
легитимирания ответник по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Искът е допустим за
разглеждане в производство по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и е подсъден на
Административен съд Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното
от ищеца място на увреждане – Затвора Бургас.
Правното
основание на иска е чл. 284, във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС, а на акцесорната
претенция за присъждане на лихви за забава е чл. 86 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
За да е
основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2)
настъпила неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) неимуществена
вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена
с чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС министърът на
правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените
и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в
затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат
при себе си и да ползват. Съгласно чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС
разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват
и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, се
определят със заповед на министъра на правосъдието. Действително в конкретния
случай по делото е установено, че в иззетите
от С. вещи за лично ползване са допустими съгласно Списъка на министъра на
правосъдието. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода на
специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен
надзор и охрана. Според разпоредата на ал. 3 на чл.71 от ЗИНЗС осъдените на
доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, поставени на строг режим, се
настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана.
При съобразяване на посочените правни норми, в тежест
на администрацията на Затвора Бургас е да осигури предвидената охрана, като
следва да се прави преценка за всяка вещ/устройство, които биха могли да
застрашат здравето и/или живота на лицето, лишено от свобода. В този смисъл, по отношения на ищеца не е
осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са
настъпили неимуществени вреди, а именно увреждане на здравето му и/или
емоционално страдание, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
лишаването от свобода. Напротив, предприетите от
служителите на ГДИН действия гарантират физическото здраве на
осъденото лице. Отделно от това, същият не е лишен от възможност да получава
информация, при условие, че между страните не се спори, че ищецът има достъп до
кабелна телевизия и може да гледа същата. Представените от С. служебни бележки
на л. 56 и л. 57 за внасяне като лични вещи на два телевизора са за период,
настъпил след изземване на вещите, предмет на настоящи спор.
Освен това,
съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване
на административна дейност. Според чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Законът забранява
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и
задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на
наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Съобразно
изложеното, съдът приема, че твърдяните от ищеца С. неблагоприятни последици от
лишаването му от право да използва посочените в исковата молба електронни
вещи/устройства в процесния период от 27.04.2021 г. до датата на подаването на
исковата молба, докато търпи наказание лишаване от свобода – доживотен затвор в
Затвора Бургас, по своя характер и интензитет не могат да се квалифицират като
нарушение по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, поради което исковата му претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По делото
ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на
спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ГДИН – МП следва да се
присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС.
Мотивиран
от изложеното
и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.С.С., ЕГН **********, понастоящем в Затвора
Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на лишаване
от правото на ползване на изрично посочени в исковата молба вещи/устройства за
периода от 27.04.2021
г. до датата
на подаването на исковата молба в размер на 5 (пет) хиляди лева, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 05.07.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН ********** да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София юрисконсултско
възнаграждениев размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва по касационен ред в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на
Административен съд – Бургас.
СЪДИЯ: