№ 818
гр. Стара Загора, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20245530101229 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК.
Ищецът Р. П. Т. твърди, че срещу него е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 8376/2010г. по описа на РС – Русе и въз
основа на нея изпълнителен лист от 03.11.2010г., с който е бил осъден да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД суми, които
съгласно призовка за принудително изпълнение от 13.03.2023г. на ЧСИ М. М.
възлизали на 9433,72 лева, в т.ч. 2099 лева – главница, законна лихва от
2664,37 лева за периода от 13.03.2010г. до 13.03.2023г.,966,94 лева –
неохливяеми вземания, 161,32 лева – адв.възнаграждение по изп.дело, 1158,47
лева – допълнителни разноски и такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Въз основа на горепосоченият изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 20158310400093 по описа на ЧСИ М. М., рег. 831 с
район на действие – ОС – Русе, което било образувано след дата 03.11.2015г.,
поради което била изтекла погасителната давност за принудително събиране
на вземането и всички действия на ЧСИ са били извършени неоснователно.
След образуването на изпълнителното дело също не били извършвани
никакви действия по принудително изпълнение, като едва на 13.03.2023г. било
1
изпратено до работодателя на ищеца запорно съобщение, с което бил наложен
запор на трудовото му възнаграждение, както и му е била изпратена призовка
за принудително изпълнение. Предвид това от образуването на
изпълнителното дело до предприемане на изпълнително действие също бил
изтекъл петгодишен давностен срок.
От последно връчените документи от ЧСИ ставало ясно, че по
изпълнителното дело имало нов взискател – ответникът „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, на който „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД
прехвърлило вземането си.
Искането на ищеца до съда е да се признае за установено, че не дължи
на ответното дружество, поради изтекла погасителна давност, сумата по
изпълнително дело № 20158310400093 по описа на ЧСИ М. М. в общ размер
на 9433,72 лева, в т.ч. 2099 лева – главница, законна лихва от 2664,37 лева за
периода от 13.03.2010г. до 13.03.2023г.,966,94 лева – неохливяеми вземания,
161,32 лева – адв.възнаграждение по изп.дело, 1158,47 лева – допълнителни
разноски и такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Моли изпълнителното дело да бъде спряно до приключване на
настоящото производство.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, е подало отговор, с който оспорва предявения иск.
От една страна, твърди, че искът е частично недопустим, тъй като се
искало установяване на недължимост на сума, по – висока по размер от
сумите по изпълнителния лист.
От друга страна, се твърди, че искът е неоснователен, тъй като
погасителната давност е 5 години и тя не е била изтекла към датата на
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, в която се
съдържало искане за предприемане на принудително изпълнение. В хода на
изпълнителното дело давността многократно била прекъсвана, поради което
също не била изтекла. Цитира многобройна съдебна практика в тази насока.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба по изложените в нея доводи.
2
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не
изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното изпълнително дело № 93/2015 г. по описа на
ЧСИ М., рег. № 831, същото е било образувано на 23.01.2015 г. по молба на
цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, въз основа на изпълнителния лист
от 03.11.2010г., издаден въз основа на влязла в законна сила заповед №
5462/06.10.2010 г. по частно гражданско дело № 8376/2010 г. по описа на
Районен съд – Русе, в полза на цедента „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД против Р. П. Т., за следните суми: 2099 лева – главница по
договор за потребителски заем, ведно със законната лихва от 04.10.2010г. до
окончателното й плащане, 524,54 лева – договорна лихва за периода от
30.10.2008г. до 30.03.2010г., 442,40 лева – лихва за забава за периода от
28.11.2008г. до 23.09.2010г., както и 61,32 лева – съдебни разноски и 100 лева
– адвокатско възнаграждение.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
възложил правомощията по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ М..
Извършени са справки по изпълнителното дело, като в разписката, с
която се връчва поканата за доброволно изпълнение до длъжника от
24.01.2015г. е отразено, че от години лицето не живее на този адрес, залепено
е уведомление.
На 08.01.2018г. е подадена нова молба от „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД до ЧСИ, с която е направено искане за извършване на опис на движими
вещи на длъжника и налагане на запор на банкови сметки.
На 09.04.2018г. е изпратено от ЧСИ М. уведомление до ОД на МВР –
Русе за наложен запор на МПС на длъжника, а съобщение за това на
длъжника е връчено на 02.10.2018г.
През м.юли 2020 г. са наложени запори на банкови сметки на длъжника.
На 07.03.2023г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника и такъв е наложен от ЧСИ.
На 13.03.2023г. е изпратена и призовка за принудително изпълнение до
3
длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжник за оспорване на вземането
по изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Съгласно трайно установена съдебна практика (решение №
118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., ВКС, III г. о., решение по т. д. №
1562/2015 г., ВКС, І т. о., решение по гр. д. № 1722/2021 г., ВКС, ІV г.о., както
и определения на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК по по ч.гр.д. № 1528/ 2018 г. , ч. т.
д. № 1366/2015 г., ІІ т. о., ч. гр. д. № 4647/2015 г., ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013
г., ІV г. о. и др.) влязлата в сила заповед за изпълнение установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение и следователно установеното с
нея вземане се погасява с петгодишна давност – чл. 117, ал.2 ЗЗД.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички
факти и възражения на длъжника, настъпили преди този момент, поради което
длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва вземането въз
основа на тях. След влизане в сила на заповедта за изпълнение следва друг
етап на защитата на длъжника по оспорване на изпълнението, в който той
следва да се позове на непреклудирани факти, настъпили след изтичане на
срока за възражение (в този смисъл определение №956 от 22.12.2010 г. по ч. т.
д. №886/2010 г. на ВКС, I ТО, определение №214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д.
№1528/2018 г., на ВКС, IV ГО, решение № 22/10.03.2022 г. по гр. д. №
1112/2021 г., ВКС,III г. о.,).
Затова съдът следва да прецени в настоящото производство дали след
влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК през м. 10.2010 г.
е изтекла погасителната давност от пет години.
Съгласно чл. 116, б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Съгласно ТР №3 от 28.03.2023 г. по тълк.дело 3/2020г. на ОСГТК на
ВКС погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
4
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. ОСГТК, ВКС (с
което бе обявено като загубило сила ППВС № 3/1980 год.), като за тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г.
С оглед горното следва, че в случая образуването на изпълнителното
производство на 23.01.2015г. (към която дата не е била изтекла петгодишната
давност, считано от м.10.2010г.) е прекъснало давността и давността не е
текла докато трае изпълнителното производство до 26.06.2015г. След тази
дата е започнала да тече нова петгодишна давност.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС „давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.“
Предвид горепосочените правни разрешения и изхождайки от
хронологичното проследяване на извършваните действия по изпълнителното
дело, подробно описани по дати при изложението на фактическата обстановка
(без да е необходимо да ги преповтаря отново), съдът намира, че започналата
да тече след 26.06.2015г. нова петгодишна давност е била прекъсната през
2018г. с налагането на запор на МПС на длъжника, след това е била е
прекъсната през 2020 г. – с налагането на запор на банкови сметки и през
2023г. – с налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Така че неоснователни се явяват всички възражения на ищеца за изтекла
погасителна давност. Неотносимо за прекъсването на давността се явява
възражението на ищеца, че уведомлението за извършената цесия му било
5
връчено през 13.03.2023г., въпреки че това възражение се оборва от данните
по изпълнителното дело от които се установява, че длъжникът е получил
съобщение на 02.10.2018г., в което е посочен новия взискател.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 25,
ал.1 от НЗПП, на сумата от 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. Т., ЕГН: ********** , с постоянен
адрес: *************, против „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, иск за признаване за установено, че Р.
П. Т. не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД сумата в общ
размер на 9433,72 лева, в т.ч. 2099 лева – главница, законна лихва от 2664,37
лева за периода от 13.03.2010г. до 13.03.2023г.,966,94 лева – неохливяеми
вземания, 161,32 лева – адв.възнаграждение по изп.дело, 1158,47 лева –
допълнителни разноски и такси по Тарифата към ЗЧСИ, по изпълнително
дело № 20158310400093 по описа на ЧСИ М. М., поради това, че
вземанията са погасени по давност, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6