№ 13
гр. Велики Преслав, , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С.. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20203610200269 по описа за 2020 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от
Производството по делото е образувано по жалба от ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ******, представлявано по закон от министър ДЖТ, представлявано по
пълномощие от К.П.юрисконсулт срещу НП №НЯСС-93/07.07.2020 г. издадено от
зам.председател на ДАМТН гр.София.
В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, издадено в нарушение на процесуални норми и при неправилно и необосновано
приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява в писмено становище, моли по
изложените в жалбата съображения, включително и възражението за маловажност на
нарушението, наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в писмено
становище по съществото на делото, излага подробни съображения в подкрепа на
обжалваното наказателно постановление, като счита същото за законосъобразно и правилно,
и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна
1
следното: на 20.11.2019 г. от св. И.И. и Р.Р.-служители на ДАМТН била извършена
проверка на язовир "***", находящ се в поземлени имоти в землището на Община ***, за
които са съставени Актове за публична държавна собственост № №892, 893, 894, 895, 896,
897, 898, 899, 900, 901, 902, 903, 904, 905, 906, 907, 908, 909, 910, 911, 912, 913, 914, 915, 916,
917, 918, 919, 920, 921, 922,023, 924 всички от 21.06.2004 г., собственост на ****, за която
проверка бил съставен констативен протокол №05-03-104/21.11.2019 г. В протокола е
отразено установеното при проверката след преглед на представената документация и обход
на язовирната стена, че основния изпускател бил неизправен,не е възстановено
експлоатационното състояние на отводнителните канавки по бермите, за което е дадено
предписание в протокол №05-03-16/13.03.2019 г. От представените от „Напоителни
системи“ ЕАД доклади МЗХГ е запознато с посочените нарушения при експлоатацията на
язовир „***“, както и от предходни дадени предписания в тази насока от
административнонаказващия орган, които също не са били изпълнени. Дадените
предписания за възстановяване на експлоатационното състояние на основния изпускател и
отводнителните канавки на бермите са били със срок на изпълнение 31.10.2019 г.
Контролната проверка е извършена на 20.11.2019 г. След преценка от
административнонакзващия орган за неизпълнение на задължителни предписания на
жалбоподателя бил съставен и АУАН за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на
основание чл.200, ал.1, т.39 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на
2000.00лв.
Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели и приобщените писмени доказателства.
Показанията на разпитаните като свидетели служители на ДАМТН, ГД“Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“,
осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с
установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.
Фактическата обстановка, съдът приема за установена с кредитираните като напълно
достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО. Съдът възприе показанията им,
т.к разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и
показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични
и кореспондират с установеното по делото. Съдът кредитира и неоспорените писмени
доказателства, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в
съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната
фактическа обстановка. Всички доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното
подробно обсъждане. Следва да се обсъди Констативен протокол №05-03-104/21.11.2019 г.,
като официален документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила за посочените
2
факти, изрично удостоверени в него. От същия се установява, че основния изпускател бил
неизправен,не е възстановено експлоатационното състояние на отводнителните канавки по
бермите и че с Констативен протокол №05-03-16/13.03.2019 г. е дадено вече такова
предписание на собственика на язовира със срок на изпълнение до 31.10.2019 г.Тези факти
се установяват и от свидетелите Я.Д. и Р.Р.. Показанията на свидетелите допълват и
конкретизират, отразеното в КП, ето защо съдът прие, че не е налице противоречие в тези
доказателствени материали.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Ето
защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на
актовете за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
норми, налагащи неговата отмяна.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от
ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН и Заповед №А-5/02.01.2018 г., Заповед №А-601/18.08.2019
г. и Заповед №А-840/12.12.2019 г., всички на Председателя на ДАМТН. При съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от
ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият
орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията,
събраните и представени доказателства.
Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият
орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията,
събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването
им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН
3
реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено
и неговата правна квалификация.
В АУАН са посочени трите имена и адреси на свидетелите, посочване на ЕГН на се изисква
от процесуалния закон, поради което не е допуснато соченото от жалбоподателя съществено
процесуално нарушение.
В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена административна норма на чл.190а, ал.2
вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Предвид характера на нарушението, същото се
осъществява чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното чл.190а, ал.2 вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите задължение на собствениците на язовирите,
включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да изпълняват
дадените предписания съгласно правомощията на органите по ЗВ и Наредбата по чл. 141,
ал. 2 от същия закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти.
Безспорно установено е че на процесната дата не са изпълнени дадените такива предписания
за възстановяване на експлоатационното състояние на основния изпускател и
отводнителните канавки на бермите и срокът за изпълнение е изтекъл. Поради, което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Самото нарушение е едно – неизпълнение на задължително предписание, и като такова
изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия
(бездействие). В АУАН и НП са посочени всички факти, наредбата е част от правния мир,
същата е подзаконов нормативен акт, с чиито разпоредби всички ФЛ и ЮЛ следва да са
запознати, още повече, че незнанието на закона не извинява.
Констативен протокол №05-03-16/13.03.2019 г. , с който са дадени задължителните
предписания е получен от нарушителя и че констативния протокол от контролната проверка
не е получен от жалбоподателя е ирелевантно, същият е запознат с установеното от АУАН, с
който започва административнонаказателното производство срещу него. Останалите сочени
на нарушения в протокола за контролната проверка относно датата на издаването му, на
следващия ден след проверката, установеното с него са неоснователни.
По делото е приложен Акт за държавна собственост №892/13.06.2004 г. от който се
установява, че от **** е собственик на язовир „***“, поради което настоящият състав прие,
че жалбоподателя е адресат на задължение да изпълнява дадените предписания по ЗВ и
Наредбата по чл.141, ал.2 от същия закон, с чието неизпълнение е нарушена разпоредбата на
чл. 190а, ал.2 от Закона за водите.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна, не е
необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да
бъде изследвана от съда.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
4
постановление, като се твърди, че чрез процесното предписание, дадено с констативен
протокол №05-03-16/13.03.2019 г., ДАМТН е излязла извън своята материална
компетентност, определена от разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, тъй като язовир
„***" е включен в изключението по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ в пунк 43.
В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с процесното
предписание контролните органи са излезли извън своята предметна компетентност
съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Съдът, счита възражението за
неоснователно, поради следното: с ДВ бр. 55 от 2018 г. думата "задължителни" е заличена
досежно предписанията на ДАМТН, тъй като е създадена нова ал. 2 – разпоредбата на чл.
190а, ал. 2 от ЗВ в настоящата й редакция, с която се въвежда материалноправното
задължение за собствениците на язовирни стени да изпълняват предписанията по чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от ЗВ, като с измененията и допълненията от ДВ бр. 55 от 2018 г. се регламентират
и конкретните изключения, за които лицата по чл. 190а, ал. 1 не могат да дават предписания
– "с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните
обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция". По делото не е спорно, че
процесният язовир попада под т. 35 в приложение № 1, което всъщност е към разпоредбата
на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ. За да бъде изключена компетентността по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
ЗВ на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, следва обаче
кумулативно да са налице две предпоставки – язовирът да е включен в процесното
приложение към закона, но и предписанието да е за намаляване на водните обеми. В
настоящата хипотеза е налице само първата от двете кумулативни предпоставки.
Основателно въззиваемата страна възразява, че не е адресирала до жалбоподателя
предписание за намаляване на водните обеми, а за представянето на анализ за техническото
и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията
към нея. Следователно процесното предписание не попада в разгледаното изключение. То е
издадено при стриктно съблюдаване на материалната компетентност на постановилите го
длъжностни лица. По тези съображения възражението се приема за неоснователно.
Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е
индивидуализирана от наказващия орган в размер от 2000 лв., при отчитане на предвидените
в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН критерии и според настоящия състав същата съответства на
характера на извършеното нарушение и би постигнала визираните в ЗАНН цели на
наказанието. Предвид нееднократно констатирана техническа неизправност на основния
изпускател, значението на съоръжението за предотвратяване на аварийни ситуации и поради
продължаващото бездействие на жалбоподателя, правилно е определен и размерът на
санкцията.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не представлява маловажен
случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
5
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Незправността на основния изпускател,
възпрепятства своевременното и регулируемо изпускане на водите на язовира и създава
предпоставки за настъпване на аварийни ситуации. Освен това служебно известно е на
настоящия състав, че такива предписания за изправността на основния изпускател са давани
на собственика на язовира от 2016 г. и не са изпълнени до момента. В конкретния случай,
неизпълненото от страна на собственика на язовира задължение е с висока степен на
обществена опасност, тъй като по този начин се създава риск от наводнение и последващите
от това опасности за намиращите се в близост хора и имущество. Изложените съображения
обуславят извод, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение
като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като
законосъобразно и обосновано.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №НЯСС-93/07.07.2020 г.
издадено от зам.председател на ДАМТН гр.София, с което на ****, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ******, представлявано по закон от министър ДЖТ, за нарушение по
чл.190а, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е
наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с
жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6