Определение по дело №146/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 290
Дата: 19 февруари 2020 г.
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150700146
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№290/19.2.2020г.

 

гр. Пазарджик, 19.02.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII  състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:        

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Васко Нанев

                                                                           2. Красимир Лесенски

 

 

като разгледа докладваното от съдия Лесенски ЧКАНД № 146 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на К.Д.И.,*** против определение № 1765 от 16.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1339/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното определение съдията-докладчик е оставил без разглеждане исковата молба на лишения от свобода К.Д.И.,***, против ГД „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск на основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. и е прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат, съдът се е позовал на първоначалната и допълнителна молба от ищеца, като е приел, че се касае за иск за вреди, причинени на ищеца  от „директора на Медицинския център към Затвор – Бобов дол д-р Ч., който на 06.06.2017 г. е съставил Медицинска справка с невярно съдържание – и от психиатъра при Затвор – София д-р С., който на 22.04.2009 г. също е съставил Медицинска справка с невярно съдържание, които справки ищецът е представил като доказателство по дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил“. С оглед така приетото, съдът е изложил мотиви, че исковата молба е недопустима, тъй като: „Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК иск за обезщетение за неимуществени вреди може да се предяви след отмяната на административния акт. В случая, ищецът изобщо не твърди, че двете медицински справки са отменени, нито ги оспорва в настоящото производство, поради което исковата му молба е недопустима. Дори и да се приеме, че едновременно с настоящата искова молба ищецът оспорва и двете медицински справки то и в този случай исковата молба е недопустима, тъй като двете медицински справки не представляват административни актове. Те не са издадени от административни органи, в кръга на предоставените им правомощия, а – от медицински специалисти – лекари, в които са изложени определени факти, свързани със здравословното състояние на ищеца. След като  медицинските справки не са административни актове, то за оспорването им и за претенцията за присъждане вреди от тях не е приложим ЗОДОВ“.

Определението на Административен съд Пазарджик е неправилно.

Ищецът ясно е изложил в исковата молба, че предявява иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за периода 12.07.2017 г. до 12.08.2019 г. В обстоятелствената част на исковата молба и допълнението към нея ищецът е изложил обстоятелства по предявения иск, а именно, че ГД „Изпълнение на наказанията“ го е унизила, като е представила по адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд Кюстендил два броя медицински справки – от директора на Медицинския център към Затвор – Бобов дол д-р Ч. от 06.06.2017 г. и от психиатъра при Затвор – София, д-р С. от 22.04.2009 г. Тези медицински справки според ищеца били с невярно съдържание, поради което същият се почувствал унизен и в резултат на това е предявил иска за обезщетение.

При подобно твърдение от страната на ищеца в допълнителната му молба, че претендира обезщетение за неимуществени вреди за претърпяно унижение, причинено му в резултат на представянето на справките от ГД „Изпълнение на наказанията“ по адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд Кюстендил, съдът е следвало да насрочи делото в открито заседание и да се произнесе по същество. Дали твърдените справки са с невярно съдържание и съответно какви вреди са причинили на ищеца посредством представянето им от страна на ответника, при така наведения предмет на спора, са въпроси по същество по смисъла на чл. 204, ал.4 от АПК, а не въпрос на допустимост на исковата претенция. Съдът не само неправилно е счел, че искът е недопустим, но дори е изложил противоречиви мотиви, като от една страна е заявил, че иск за обезщетение за неимуществени вреди може да се предяви след отмяната на административния акт, като нямало твърдения и данни медицинските справки да са отменени, а от друга страна – че последните въобще не представляват административни актове. Освен това и неправилно е посочил в диспозитива на атакуваното определение, че справките са представени от „ищеца“ като доказателство по дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, като всъщност те са представени от „ответника“ с оглед твърденията в исковата молба и допълнението към нея.

Ищецът ясно е посочил, че претендира обезщетение за унижението, което е претърпял при представяне на справките (за които той твърди, че са с невярно съдържание) от ответника ГД „Изпълнение на наказанията“, пред Административен съд Кюстендил, при което искът му на основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС, съгласно който: „Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3“ е процесуално допустим, тъй като съгласно разпоредбата именно на чл.3, ал.1 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на унизително отношение. Дали така предявен искът е основателен е въпрос по същество, по който съдът следва да се произнесе с крайния акт по делото с решение.

Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, XII  състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 1765 от 16.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1339/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик и

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

 

 

                                                                                      2./П/