ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Велинград, 15.04.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД
в закрито заседание на петнадесети април
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Пенчева ч.н.д. №
153/2020 г. по описа на Районен съд Велинград и за да се произнесе констатира
следното
Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба на К.М.К. и Д. М.К.
– в качеството на пострадали, за отмяна Постановление на Районна прокуратура - Велинград
от 14.02.2020 г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, във вр. чл. 132, ал.1, т. 2 НК, във вр. чл.161, ал. 1 НК
е спряно наказателното производство ДП № 1226/2018 г. по описа на РП – Велинград
и ЗМ 558/2018 на РУ Велинград, водено за
престъпление по чл. 129, ал. 2 НК,
във вр. чл. 129, ал. НК. В жалбата се сочи нарушение на
материалния и процесуалния закон и неправилност на правните изводи в
постановлението, в резултат на едностранчив и повърхностен анализ на
доказателствения материал и се иска неговата отмяна.
Жалбата е подадена от
легитимирана страна-пострадал от престъплението, в законоустановения
седемдневен срок по чл. 244, ал. 5 НПК, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с
жалбата, атакуваното постановление и материалите от досъдебното производство,
съдът установи следното:
Досъдебно
производство № 1226/2018 г. е образувано и водено за престъпление по чл. 129, ал. 2 НК,
във вр. чл. 129 ал. 1 НК за това, че на 14.08.2018г., г. в гр.
Велинград, на паркинг пред магазин „Била“, е причинена средна телесна повреда
на Д. М.К., изразяваща се в счупване на лява лакътна става и средна телесна повреда на К.М.К., изразяваща се в счупване на
лъчева диафезарна кост на лявата ръка- престъпление по чл.129, ал.2, във вр.
ал. 1 НК.
За да постанови обжалваният акт
прокурорът е приел, че причинените телесни уреждания са резултат на сбиване
между две групи лица, сред които са пострадалите, които с действията си първо
вербално, а след това като са нанесли удар на свидетелка А.К.са провокирали
сбиването, от което са им нанесени причинените травми, поради което деянието
следва да се квалифицира като престъпление по чл. 132, ал.1, т. 2 НК, предизвикано
от пострадалите с насилие спрямо майката на евентуалните извършители Я.К.К.и Х.К.К..
Счел е, че фактическите обстоятелства по разследваното деяние са напълно
изяснени, че са разпитани лицата, които имат отношение към деянието и са
събрани всички относими доказателства. Приел е, че от събраните доказателства
са налице единствено данни за извършено престъпление от частен характер по чл. 132, ал.1, т.2
от НК, което съгласно чл. 161, ал.1 от НК
се преследва по тъжба на пострадалите.
Изложените съображения в прокурорския
акт не се споделят от настоящият състав на Районен съд Велинград. тъй като прокуратурата
е постановила своя акт при непълнота на доказателствата, без да е проведено
пълно, обективно и всестранно разследване и при неизяснена фактическа
обстановка.
Видно от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства е, че на 14.08.2018г. около обяд, в гр.Велинград, на
паркинг пред магазин „Била“ между свидетелите Д. М.К., К.М.К., Иван М.К. и Я.И.К.от
една страна и К.И.К., Х.К.К., Я.К.К., А.И.К.и Й.И.Ч., от друга настъпило
сбиване, при което лицата взаимно си нанасяли удари с юмруци, дървени пръти,
бухалка, метална тръба. При възникналия конфликт на свидетелите К.К. и Д. К.
бил нанесен побой, при който получили и съответните увреждания.
В хода на разследването по
досъдебното производство са назначени съдебно-медицински експертизи за
установяване характера на причинените телесни увреждания. Заключението сочи, че
Д. К. е получил счупване на главата на лявата лакътна кост, причинено по
механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и
добре отговаря да е получено при нанесен дори и един удар с твърд предмет, като
бухалка към момента на инкриминираната дата. Травматичното увреждане е довело
до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за около 3-4 месеца
от датата на травмата.
К.К. е получил счупване на тялото
/диафизата/ на лявата лъчева кост, причинено по механизма на действие на твърд,
тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговаря да е получено при
нанесен дори и един удар с твърд предмет, като бухалка към момента на
инкриминираната дата. Травматичното увреждане е довело до трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник за около 3-5 месеца от датата на травмата.
По досъдебното производство са разпитани
като свидетели и двете групи лица, участващи в конфликта. Въпреки
констатираните противоречия в свидетелските показания от страна на държавното
обвинение, не са предприети действия по отстраняването им чрез провеждане на
очни ставки и изясняване на фактическата обстановка. Кредитирани са показанията
на свидетеля Я.К.К. относно обстоятелството за отправена към него от Д. К. реплика „ей нещастник, сега ще умреш“, но
съпоставени с показанията на свидетеля Х.К.К., присъствал по време на
отправянето й, са налице противоречия относно нейното съдържание. В допълнение,
репликата е отправена известно време преди сбиването и на различно място, а чл.
132 НК изисква силно раздразненото състояние, при което е нанесена телесната
повреда да е предизвикано от определено противоправно нападение от пострадалия
и да се е изразило в насилие, тежка обида, клевета или друго тежко
противозаконно действие ответните действия обезателно трябва да
следват тези противозаконни действия на пострадалия, т.е. да са непосредствена
реакция на тях. Ето защо не може да се счита, че нанесената на Д. К. телесна
повреда няколко часа след отправените него думи „ей нещастник, сега ще умреш“ е
в резултат на физиологичен афект, предизвикан от пострадалия.
Иззети са записите от
охранителните камери по времето на инцидента, но не е изготвена
съдебно-техническа експертиза. Вместо това като свидетел е разпитан Александър
Терзиев-служител от РУ Велинград, изгледал записите от камерите. Визуалните възприятия
на свидетеля са неправилно интерпретирани в прокурорското постановление. Прието
е, че пристигайки на паркинга пред магазина Д. К., К.К., Я.И.К.и Христо Кадриев
/вероятно се има предвид другият брат на Д. и К.- Иван М.К., за който
свидетелят съобщава/, се готвят да участват в сбиване, респективно да
провокират такова. Тезата е аргументирана с действията им по изваждане на
дървени дълги предмети-бухалки. От показанията на свидетеля Терзиев обаче се
установява, че към пострадалите се насочват лицата К.И.К., Х.К.К., Я.К.К., които също държат дървени летви,
както и А. Иванова Кадриева. В показанията си свидетеля не споменава кой е
започнал сбиването, но въпреки това прокурора е приел, че това е Д. К., който
първи е нанесъл удар в лицето на А.
Кадриева, като за съда е неясно от къде е получена информация за това
обстоятелство, предвид че същото не е обективирано в протокола за разпит на
свидетеля Терзиев, а според показанията
на свидетелите А.К.и Я.К.К.удар на А. е нанесъл не Д., а К. Кадриев. Тоест
неизяснено остава обстоятелството относно деянията, с които Д. К. и К.К. са
предизвикали силно раздразненото състояние. Освен това, въпреки че, както прокурорът
сам е посочил, К.И.К., Х.К.К., Я.К.К.и А.И.К.са
се насочили към пострадалите, и то с дървени летви, а Къдриева е ръкомахала към
тях, не е обсъдено представлява ли това поведение нападение над Камберови, има
ли причинна връзка със сбиването, дали е могло също да предизвика физиологичен
афект, но у пострадалите, дали пострадалите са го възприели като нападение,
което са очаквали и срещу което са се отбранявали.
В допълнение, съгласно трайно
установената съдебна практика на ВКС "физиологичният афект" /или
състоянието на силно раздразнение според НК/ е такова състояние, при което
поради определени външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е силно
стеснено и макар да има възможност да оценява адекватно заобикалящата го
обективна действителност и да взема правилни решения, тази възможност е
значително занижена /в този смисъл Р. № 48/25.01.1971 г., Р. № 58/14.02.1979 г.
на ВКС/. Това е трудно управляемо и контролируемо състояние на психиката, което
е свързано със значителен разход на енергия и светкавично протичане на
процесите, свързани с вземането на решението и неговото осъществяване. Самият
физиологичен афект няма степени и съществува докато е налице макар и минимална
възможност за правилно възприемане на обстановката и контрол над психическите
процеси и следващите от тях действия. Визираното състояние на силно
раздразнение се определя от трайната практика на ВКС като "внезапно
възникнало силно душевно вълнение, при което чувствата завладяват до такава
степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства. То се
характеризира с внезапно избухване и последващо изчерпване. Волевата способност
на дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително
отслабва". Именно за това е необходимо да бъдат констатирани два момента,
от една страна - особеното състояние на дееца, в което взема решение и го
изпълнява, и от друга страна провокиращото поведение на пострадалия, т.е.
необходимо е подсъдимият да вземе решението внезапно,
в състояние на силно раздразнение и
да го изпълни в това състояние. Установяването
на подобно състояние у дееца може да стане чрез използване на специалните
знания на експерти - психиатър и психолог. В настоящият казус липсват каквито и
да било доказателства, установяващи състояние на физиологичен афект у Я.К.К.и Х.К.К..
Твърдяното в постановлението на Районна прокуратура Велинград, че с поведението си, отправените реплики и
нанесения удар в лицето на свид. Кадриева пострадалите са предизвикали силно
раздразнение у братята Христо и Явор Кадриеви е изцяло необосновано, още
повече, че са налице и съществени противоречия в показанията на свидетелите
относно този факт. За да намери приложение нормата на чл. 132, ал.1, т. 2 от НК следва да се проследи
поведението на пострадалите преди противоправното поведение на дееца, както и
да се отговори на въпроса дали решението за извършване на престъпното
посегателство е възникнало у Кадриеви внезапно, в състояние на силно раздразнение и
дали това раздразнение е предизвикано от Камберови с казаното от тях или с
провокативното им поведение, непосредствено преди извършване на деянието, както
и да се отговори е ли е било възможно от действията на Камберови да настъпят
тежки последици за Кадриеви или за техните ближни. В този смисъл задължително и
изцяло законосъобразно би било назначаването на съдебно-писихатрична и
психологична експертиза, която да констатира наличието или не на
медико-биологичните признаци на физиологичния афект у Явор и Христо Кадриеви
непосредствено преди, както и по време на самото деяние. И съобразно
заключението на експертизата да се градят изводи за наличие или не на
юридическата предпоставка за възможността за прилагане на законовата
квалификация на чл. 132, ал.1 т. 2 от НК.
Неизяснената фактическа обстановка по
делото, резултат от проведеното формално разследване, в разрез с принципа за разкриване
на обективната истина, е довела до формиране на незаконосъобразни и
необосновани изводи от страна на Районна прокуратура Велинград.
С оглед изложеното, настоящият състав
приема, че обжалваното постановление на Районна прокуратура Велинград следва да
се отмени и делото да се върне на
прокурора за продължаване на действията по разследването.
След събиране на доказателства в
посочената насока, тогава прокурорът може да прави своите правни изводи, въз
основа на установените факти и нормите на НК.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Постановление на Районна прокуратура Велинград от 14.02.2020г., с което на
основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, във вр. чл. 132, ал.1, т. 2 НК, във вр. чл.161, ал. 1 НК
е спряно наказателното производство ДП № 1226/2018 г. по описа на РП –
Велинград и ЗМ 558/2018 на РУ Велинград,
водено за престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, във
вр. чл. 129, ал. НК.
ВРЪЩА
досъдебното производство на Районна прокуратура Велинград за продължаване на
разследването, съгласно указанията, дадени в настоящото определение.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева