№ 1701
гр. Варна, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500779 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №28635/02.12.2020г. на КР. В. ИВ.,
ЕГН – ************, допълнена с уточняваща молба вх.
№290906/21.12.2020г. срещу решение №261172/12.11.2020г, постановено по
гр. дело №15997/2019г., с което предявеният срещу него иск е уважен.
Жалбоподателят счита, че решение е недопустимо и неправилно, постановено
в противоречие с материалния закон и при грубо нарушение на
съдопроизводствените правила и едностранчива, необективна и неправилна
оценка на доказателствения материал, водеща до неговата необоснованост и
накърняваща принципите на равнопоставеност на страните. Излага, че
първоинстанционният съд неправилно е ценил единствено доказателствата на
ищеца, като им е дал вяра въпреки наличието на основания да не бъдат
кредитирани, като е излязъл и извън правораздавателната си роля, придавайки
им правни последици, за които дори и ищцовата страна не е претендирала. В
същото време, възраженията и доказателствените искания на въззивника са
или отказвани без основание и мотиви, или просто са обсъдени в мотивите на
постановения порочен акт. На първо място счита, че постановеното решение,
в частта, с която К.И. е осъден да заплати сумата от 2155.73 лева е
недопустимо, тъй като както в исковата молба, така и в отговора на същата са
налице съвпадащи волеизявления на насрещните страни, че е заплатен
депозит в размер на 1200 евро, който е и предмет на исковата претенция. С
1
оглед констатираното съвпадение, съдът с доклада по делото е установил, че
фактът за заплащането на посочената сума е безспорен, т.е. между страните
няма спор, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 1200 евро, чието
връщане ищцовата страна /неоснователно/ претендира. На следващо място
счита, че решението е и неправилно поради грубо нарушение на
съдопроизводствените правила, ограничаващи правото на защита на
ответника. Съдът неправилно, необосновано и в противоречие със своето
задължение отказал допускане на допустимото и редовно предявено от
ответника възражение за прихващане. С тези свои незаконосъобразни
действия съдът, допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, защото възражението за прихващане, заявено във висящо
производство, съставлява процесуално действие за защита срещу предявения
иск, то е допустимо и съдът следва да го приеме и да се произнесе по него,
поради което моли въззивният съд да се произнесете по възражението за
прихващане със сумата 8 460 лева, представляваща обезщетение по чл. 233 от
ЗЗД за нанесени вреди на наетия имот, надлежно и подробно
индивидуализиране в отговора на исковата молба. На следващо място излага,
че първ. съд, без да се съобрази с обоснованото му и доказано искане за
пренасрочване на съдебното заседание поради невъзможност да се яви, е
провел заседанието в негово отсъствие, въпреки изричното му
противопоставяне. По този начин жалбоподателят е бил лишен от правото си
на защита в процеса по чл. 6 от ЕКПЧ, като възможността му по чл. чл. 148 от
ГПК да участва при събирането на доказателствата, и в частност разпит на
свидетелите на ищеца, е била отнета. Твърди, че изводите на съда са основани
на показанията на тези свидетели, без да се отчете тяхната заинтересованост,
както и противоречието им с показанията на другите, разпитани по делото
свидетели. Излага, че свидетелите - М. Ерм. и Н. К. не е имало как да бъдат
очевидци или да участват в предаването на ключове на К.И. в началото на
декември 2018г., тъй като в посочения период той е бил в КНР. Твърди също,
че първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по ненаведено в
исковата молба основание за прекратяване на договора по взаимно съгласие.
Подобно твърдение ищецът не е релевирал като навсякъде в исковата си
молба е твърдял единствено и само, че договорът е прекратен с едностранно
негово волеизявление. Подобно волеизявление обаче не е достигало до К.И..
Ответникът оспорва да е получавал такова съобщение, и въпреки, че не му е
предоставена възможност да се запознае с неговото съдържание, изрично
оспорва, че същото представлява едностранно волеизявление за прекратяване,
още повече, че видно от текста на решението е от м.7.2018 г., а ищецът и
съпругата му твърдят, че са напуснали м.12.2018 г. Въззивникът твърди, че
писмено предизвестие по см. на чл. 3.6 от договора той не е получавал от
ищеца. Излага, че дори хипотетично да се приеме, че е имало насрещна воля
за прекратяване, каквато в случая, очевидно липсва, то тя е следвало да бъде
изразена също писмено, поради което и прекратяване с конклудентни
действия, както неправилно е приел първостепенния съд, не би могло да бъде
извършено. Освен, че такива не са извършени, тъй като К.И. не е приемал
лично ключове от ищеца, съпругата му или някой негов служител-свидетел,
2
то същите не биха били достатъчни за да се приеме, че е изразено съгласие за
прекратяване, доколкото то трябва да бъде изразено в определената от
страните писмена форма, което в случая очевидно не е извършено. С оглед
доклада по делото и по правилата на чл. 154 от ГПК ищецът е следвало да
докаже в условията на пълно и главно доказване, че е прекратил валидно
договора на посочената в исковата молба дата[1]30.11.2018. Такива
доказателства не са приложени, липсват доказателства и за осъществяване на
въведеното от съда основание за прекратяване - по взаимно съгласие, поради
което искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез възражение за
прихващане с дължимите наеми до края на м. януари 2019 г, сума дължима
като неустойка по чл. 7.1. от Договора. В същото време в тежест на ищеца е
разпределено да докаже, че е изпълнил задължението си да върне имота в
състоянието, в което е предаден. Ищцовата страна не само, че не е
ангажирала доказателства в тази насока, но и самата потвърждава, че са били
налице вреди по имота, както и че е извършила ремонти по жилището.
Правото на обезщетение на наемодателя за причинените на собствения му
имот щети произтича пряко от закона и същото не е и не може да бъде
изключено от уговорките на договора за наем. В настоящия случай липсва
клауза в договора, която изключва правото на наемодателя да получи
обезщетение за вредите по имота, като в случаят ответника черпи своите
права пряко от разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Още повече, че
наемателят има законово[1]вменено задължение да ползва имота с грижата на
добрия стопанин, което ищецът дори не твърди да е изпълнил, а напротив-
признава, че е имало недостатъци по жилището, което се установява дори и
от неговите свидетели. С оглед изложеното, въззивникът счита, че по делото
се установява, че ищецът има неизпълнени парични задължения към него в
размер на 1200 евро, представляваща неустойка по чл. 7.1. от Договора за
периода от 01.12.2018 г. до 31.01.2019 г., или двумесечния наем за периода, и
8 460 лева - обезщетение за щети в наетия недвижим имот, поради което
насрещното му вземане се явява изцяло погасено. Направени са
доказателствени искания във връзка с неприетото възражение за прихващане.
По посочените съображения моли да бъде обезсилено Решение
№2661172/11.2020 г. по гр. дело № 15997/2019 г. в обжалваната част, с която
е присъдена сума в лева, вместо уговорената престация в евро. В условията на
евентуалност, моли да бъде отменено същото в частта, с която са уважени
предявените искове и да се отхвърлят последните като неоснователни, както и
в частта за разноските. Моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по жалбата оспорва
същата като неоснователна, и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и допустимо. Счита, че
доколкото възражението за прихващане не е било надлежно предявено –тъй
като не е било индивидуализирано в достатъчна стене, то правилно не е било
прието за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд. Излага, че не е
допуснато процесуално нарушение като е даден ход на делото в отсъствие на
пълномощника на ответника, нито при разпита на свидетелите, проведен в
3
това съдебно заседание. Въпреки, че твърдението на ищеца/сега въззиваем
било, че договорът е бил прекратен с едностранното му предизвестие,
считано от 01.12.2018г. той е съгласен с първ. съд, че всъщност може да се
направи извод, че той е прекратен по взаимно съгласие на 05.12.2018г. По
изложените съображения моли жалбата да бъде отхвърлена, а
първинстанционното решение –потвърдено, или евентуално да бъде изменено
като бъде присъдена претенцията в евро.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството е образувано по иск на Р. ИГ. ЕР., гражданин на Руска
Федерация, постоянно пребиваващ в Република България, с ЕГН **********,
срещу КР. В. ИВ. с ЕГН **********, с правно основание 55 ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 238 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2345лв., представляващи левовата равностойност на 1200 евро,
представляващи подлежаща на връщане сума на отпаднало основание -
прекратен на 30.11.2018г. Договор за наем от 11.08.2017г., а именно даден
съгласно чл. 2.5 от договора депозит, ведно със законната лихва върху сумата
от датата, следваща датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 28.11.2016г. е сключен
договор за наем между него -като наемател и ответника КР. В. ИВ.- като
наемодател за временно и възмездно ползване на недвижим имот,
представляващ етаж от къща, находящ се в гр. Варна, ************ 6, ет. 2.
При предаване на имота на 01.12.2016г. и в изпълнение на чл. 2.5 от договора
за наем, той превел по банков път сумата от 1800 евро, от които 600 – първия
наем за м.декември 2016г. и 1200 евро- депозит по договора. Ищецът
твърди, че Договорът за наем е прекратен с негово предизвестие от
30.11.2018г., когато със знанието и съгласието на ответника, ищецът и
семейството му преустановили неговото ползване. В периода 01-05 декември
2018 г., съгласувано с наемодателя, ищецът направил ремонт в имота,
включващ боядисване на стени, подмяна на термоглави на радиатори,
подмяна на смесители, меки връзки, ремонт на первази и др., след което на
05.12.2018 г. му предал ключовете за имота. Приемо-предавателен протокол
за извършените ремонтни работи не бил съставен. Излага, че съгласно чл. 2.5
от Договора за наем, депозитът се връща по посочена банкова сметка или в
брой в 3 /три/- дневен срок, след представянето на необходимите документи,
доказващи, че са изпълнени всички задължения към наемодателя (вкл.
дължима наемна цена, консумативи за имота и др), произтичащи от договора.
Ищецът твърди, че при предаване ключовете за имота на наемодателя, му
4
представил и съответните платежни документи, покриващи задълженията му.
Въпреки това, депозитът не му бил възстановен в изискуемия тридневен срок.
На 01.02.2019 г. изпратил по имейл чрез адв. Б.Г. покана за доброволно
изпълнение, а на 15.03.2019 г. изпратил и Нотариална покана, която била
връчена на 01.04.2019 г. До настоящия момент даденият от него депозит не е
възстановен. По изложените съображения моли ответникът да бъде осъден да
му върне левовата равностойност на сумата от 1200 евро, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. Претендират се и разноските по
делото.
Чрез депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответникът
оспорва предявения иск. Признава, че между страните е бил сключен договор
за наем на посочения имот, както и, че ищецът е заплатил депозит 1200 евро
при сключване на договора. Излага, че при предаването на фактическата
власт върху имота бил съставен приемо-предавателен протокол, подписан
между страните, който прилага. Оспорва, че договорът за наем е прекратен на
30.11.2018 г. с предизвестие на наемателя, както и че на посочената дата
ищецът и семейството му преустановили ползването на имота. Твърди, че
предизвестие, което би следвало да е в писмена форма, не му е отправяно,
както и че напускането на имота се е осъществило малко преди 31.01.2019г.
излага, че няма как да са му предадени ключовете за имота на 05.12.2018г.,
тъй като в този период бил извън страната. Сочи, че му се дължи наемна цена
в размер на 1200 евро за ползването на имота за периода 01.12.2018г. до
31.01.2019г. Твърди още, че е уведомил ищеца, че прави извънсъдебно
прихващане на двете насрещни задължения, като е отказал на ищеца да му
върне депозита. В случай, че ищецът оспори сочените факти, прави
възражение за съдебно прихващане на двете вземания. Твърди че, на
31.01.2019г., когато установил, че е изоставена фактическата власт върху
имота, констатирал, че същият е в изключително лошо цялостно състояние,
като отделни вещи от него са повредени, изцяло разрушени или просто
липсват. Твърди, че не са извършвани ремонти от ищеца, а съгласно чл. 5.1,
б."з" от Договора, той има право да извършва такива само след писмено
съгласие на наемодателя, а такова никога не му е давано.
Прието е по делото за съвместно разглеждане с предявения иск
възражението за прихващане на ответника със сумата от 1200 евро,
представляваща наемна цена за периода 01.12.2018г. до 31.01.2019г.
С определение № 1971/04.06.2021г. пред настоящата инстанция, на осн.
чл. 266, ал. 3 ГПК, е прието за съвместно разглеждане възражение за
прихващане, обективирано от ответника в отговор на искова молба вх.
№88743/29.11.2019г., и уточнено с молба вх. 8398/05.05.2021г. за сумата от 8
460 лева, претендирана на осн. чл. 233 ЗЗД, и съставляваща сбор от паричната
равностойност на изброените липсващи или увредени от наемателите вещи: -
липсващи висящи щори с размери 55/123, 178/134, 45/133, 58/123,
80/134,180/134,148/134,48/123,60/134,60/200, 110/100,110/100,40/120,40/120,40
/120 на обща стойност 2100 лв.; Липсващи завеси, поставени 2015 г. на
5
стойност 680 лв.; Телескопични кошници/поставки с размери 30/60 см. -Збр.-
общо 255лв.; липсваща кафемашина "Sаесо"Н08423, закупена 2015г., на
стойност 280 лв.; изтръгнати два ключа за осветление марка SIEMENS по 12
лв.-24лв.; повредено кристално осветително тяло, поставено 2012г,- 240 лв.;
Счупено чекмедже на хладилник „Либхер",закупен 2012 г.-62 лв.; липсващи
два броя комарници с размери 80/110 см, монтирани 2015г. -50лв. счупен
носач на етажерка от стъкло -26 лв.; изцяло повредено /унищожено/
ортопедично двойно легло за масажи с дистанцонни устройства модел
Relacsa, размери 200/180 см -1900лв; отчупени и липсващи носачи и стъклени
рафтове към спалня,2 броя- общо 120лв.;липсващи два броя лампи за нощно
шкафче закупени 2015г. по 60 лв.-общо 120 лв.; счупен плафон за осветително
тяло -тераса поставен 2012г. 35 лв.; липсваща тоалетна чиния дъска с биде,
поставена 2015г. -294 лв.; липсващ масажен душ механизъм, поставен 2015г.;
липсва-445лв.; липсваща поставка за хавлии-39лв.; залята с неизвестна
течност вана „Джакузи", поставена 2012г.- неподлежаща на ремонт и
възстановяване във вида, в който е предадена на наемателите- 1800лв
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представеното по делото копие, на 28.11.2016 г. е сключен
договор за наем между ищеца като наемател и КР. В. ИВ. като наемодател за
временно и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ етаж от
къща, находящ се в гр. Варна, ************ 6, ет. 2, за сок от 01.12.2016г. до
01.12.2017г. Приложеният към договора Протокол-опис не е подписан нито
от наемателя, нито от наемодателя.
Не е спорно още, че на 01.12.2016 г. в изпълнение на чл. 2.5 от договора
за наем ищецът е превел по банков път на ответника сумата от 1800 (хиляда и
осемстотин) евро от които 600 - наем за м.декември и 1200 (хиляда и двеста)
евро депозит по договора.
От представеното на стр. 73 от делото електронно писмо, изпратено от
електронната поща на ищеца на тази на ответника /и двата ел. адреса са
посочени в договора за наем/, се установява, че на датата 10.07.2018г.
ищецът е уведомил ответника чрез електронно съобщение за намерението си
да се мести в София възможно от ноември, но със сигурност – от 1-ви
декември, като е поискал да се разберат с ответника за подробностите във
връзка с уреждане на отношенията по напускането – ремонт, ключове и др.
Представен е приемо-предавателен протокол за връщане на имота /стр.
74/, но същият е подписан само от Р.Е..и свидетел /без посочено име/, като
липсва подпис за наемодателя Кр. И.
В о.с.з., проведено на 26.06.2020г. са разпитани водените от ищеца
свидетели.
Св. М. п. Е. – съпруга на ищеца, си спомня, че е предала ключовете на
собственика Кр. на 05.12.2018г. вечерта. Съпругът и тръгнал рано сутринта за
6
София, я тя останала да прибере малкото дете от детската градина, да
почисти след ремонта, и да натовари багажа. Преди да предаде 2 комплекта
ключове, натоварили останалия багаж в камион на Еконт. На срещата
присъствал и Н.- главен техник в тяхната фирма, който им помагал с ремонта
и товаренето на багажа. Когато предавала ключовете, помолили собственика
да подпише приемо-предавателен протокол, но той отказал, като казал, че ще
разбере със съпруга ѝ.
Св. Н. К., без родство със страните, бил ангажиран с транспорта,
ремонта на апартамента преди освобождаването му, и извозването на багажа.
Участвал лично и извършването на серия от ремонтни дейности, боядисване и
ремонт на баните. Според свидетеля, собственикът на апартамента Ем. е бил
там. Не знае дали е имал възражение по ремонта, но отказал да подпише
протокола.
В о.с.з., проведено на 16.10.2020г. са разпитани свидетелите, водени от
ответника.
Св. Г.Т.-без родство със страните, приятел на Кр. знае за жилището-
етаж от къща, близо до ВИНСА. Знае, че апартаментът бил даден под наем на
украински гражданин за около три години. В края на м. януари 2019г. Кр. му
се обадил за да отиде в апартамента за да види в какво състояние се намира
същия. Там имало още 1-2 човека. Свидетелят мисли, че е било края на м.
януари 2019г., тъй като преди това Кр. бил в Китай. Според свидетеля Кр. не
е присъствал на изнасянето и напускането на наемателите, защото ако е бил
там, е щял веднага да им се обади. Апартаментът бил в безобразно състояние.
Ваната –джакузи бил оплескана със силикон, тапетите били разлепени,
липсвали щори, някой контакти били извадени, в банята имало пробити
плочки. Били 2-3 човека, и изготвили протокол, в който описали състоянието
на имота. Доколкото знае Кр. не е присъствал при изнасянето на наемателите.
Установил е състоянието на апартамента по-късно -при завръщането си от
Китай, когато според свидетеля е намерил ключовете в пощенската кутия.
Персонално приемане и предаване не имало.
Св. К. В. К. –приятел на ищеца, е посещавал процесния апартамент
около година преди отдаването му под наем-бил луксозен и с прекрасно
обзавеждане и мебелировка. В такъв вид според свидетеля е бил даден под
наем, свидетелят не знае кога са приключили взаимоотношенията с
наемателите, но много добре си спомня, че Кр. му се обадил в края на м.
януари 2019г., очевидно притеснен, и го помолил да отиде в къщата, за да
види в какво състояние е, защото по думите му, се разделил по много странен
начин с наемателите, оставяйки му ключа в пощенската кутия. Кр. му
споделил, че имали уговорка да подпиша двустранен протокол при напускане,
за договорка да бъде оставен ключа в пощенската кутия не му е споменавал.
Според свидетеля, Кр. бил много притеснен по начина на напускане на
наемателите, оставяйки му ключа в пощенската кутия, и не очаквал това от
наемателите. Веднага, като намерил ключа се обадил на свидетеля да отидат
7
заедно в къщата, за да я видят. Той го чакал отпред с още 2ма мъже, след
което се качили в апартамента. Свидетелят бил потресен от вида му – имало
раздрани тапети в коридора, масажното легло в спалнята не работело, по
прозорците лисвали пердетата и щорите; контактите били отскубнати и
висяли, или изобщо ги нямало; в банята ваната била залята с някакъв
силикон; нямала я системата за биде; меката връзка я нямало, имало дупки по
стената; в дневната осветителното тяло липсвало, а другото било повредено.
Свидетелят останал с впечатлението, че Кр. вижда апартамента за първи път,
защото бил много притеснен.
Св. Ем. И., разпитан в о.с.з, проведено на 14.07.2021г. пред настоящата
инстанция също е присъствал на огледа /стр.90/, като споделя впечатленията
си от състоянието на апартамента след напускането му от наемателите в
сравнение с това от преди даването му под наем. За напускането на
наемателите разбрал в края на януари 2019г., когато му се обадил Кр., много
притеснен.
Пред настоящата инстанция, в о.с.з, проведено на 13.10.2021г. са
изслушани съдебно- оценителна и съдебно- техническа експертиза.
Според заключението на СОЕ, което съдът кредитора като обективно и
компетентно изготвено, общата стойност за ремонт, възстановяване или
закупуване на нови вещи, идентични на процесните, посочени във
възражението за прихващане на ответника, за които има данни, че са
повредени или липсват, е 5316.58 лв. , като в т.ч. се включва и стойността на
ортопедичното легло – 1720 лв., и за труд и материали за поправката на
ваната-джакузи – 50лв.
Според заключението на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, при липсата на дистанционни устройства и
невъзможността за ръчно управление на отделните части на ортопедичното
легло, то остава само обикновено легло, без възможност за използване на
неговите допълнителни функции- вдигане, сваляне на отделните част и
масажьор. Процесната вана Джакузи е фугирана много грубо.
Функционалността ѝ е запазена, но дизайнът на цялото помещение е нарушен.
Тези действия са несъвместими с нормалната употреба на хидромасажната
вана.
Във връзка с изложените във въззивната жалба възражение, съдът
намира, че решението е допустимо и липсва основания за неговото
обезсилване. Безспорно е, че депозитът е уговорен, съответно заплатен в
евро. Няма пречка съдът да присъди левовата равностойност на
претендирания за връщане депозит, тъй като е посочен и точният размер на
претенцията във валута. Доколкото в България със закон е въведен валутен
борд, то съгласно законът курсът на българския лев спрямо еврото е
фискиран, поради което липсва пречка претенцията, договорена между
страните в евро да бъде присъдена в лв.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
8
Между страните липсва спор, че по силата на договор за наем, сключен
между ищеца и ответникът, считано от 01.12.2016г. е възникнало наемно
правоотношение, по силата на което ищецът е ползвал временно и възмездно
недвижим имот, представляващ етаж от къща, находящ се в гр. Варна,
************ 6, ет. 2 за срок от една година, както и, че в последствие
договорът е станал безсрочен с оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, тъй
като след изтичането на договорения срок, ползването е продължило със
знанието и без противопоставянето на наемодателя.
Не се спори още, че на 01.12.2016г. ищецът е превел по банков път на
ответника сумата 1200 евро, представляваща депозит по чл. 2.5 договора.
Според цитирания член, депозитът се възстановява на наемателя при
прекратяване на настоящия договор, или се прихваща срещу съществуващи
към този момент негови задължения.
В чл. 3.6 е договорено, че наемателят има право да прекрати
едностранно договора с едномесечно писмено предизвестие.
В този смисъл е и разпоредбата н чл. 238, ал. ЗЗД, според която ако
договорът за наем е без определен срок/ в какъвто се е превърнал процесния/,
всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един
месец по-рано.
По настоящото дело, ищецът твърди, че е предизвестил ответника за
прекратяване на договора с и-мейл, изпратен на ел. поща на ответника.
Настоящият състав намира, че доколкото в ел. писмо се съдържа
изявление на ищеца, че от 1-ви декември се мести в София и иска от
ответника да се разберат какво да направят при напускането на имота, то е
налице писмено предизвестие.
Писмото е изпратено на ел. поща на ответника, посочена в договора за
наем, и с оглед неговото съдържание следва да се приеме, че съдържа
изявление за прекратяване на наемното правоотношение, считано от
01.12.2018г.
Доколкото писмото е изпратено на 10.07.2018г., то се налага изводът, че
е спазен и срокът от поне 1 месец преди прекратяването.
По изложените съображения, съдът приема че считано от 01.12.2018г.
договорът за наем е прекратен.
Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД, който е получил
нещо с оглед отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В тежест на ищеца по делото е да докаже положителните факти, на
които основава иска си, а именно: че е сключен валиден договор за наем, че
същият е прекратен валидно на посочената дата и на соченото основание, че
е налице изпълнение на всички задължения на наемателя по договора за наем
към датата на прекратяване на договора, вкл. изпълнение на задължението на
ищеца да върне имота и то в състоянието, в което е предаден.
В тежест на ответника е да установи, че е налице посоченото от него
9
основание да задържи внесения депозит
Ответникът прави възражение, че ищецът не е изпълнил задължението
да върне имота след прекратяване на договора за наем, а е върнал ключовете
едва в края на м.01.2019г., както и че имотът е предаден с причинени от
ищеца и семейството му вреди.
Съобразно договореното в т. 5.1 от Договора за наем, наемателят се
задължава да върне имота незабавно след прекратяване на договора.
В чл. 7.1 е посочено, че ако наемателят не изпълни задължението си за
връщане на имота след прекратяване на договора, същият дължи неустойка на
наемодателя в размер на утроената наемна цена за всеки месец.
С оглед обсъдените по-горе гласни доказателства, съдът намира, че
въпреки, че валидно е прекратил договора с едностранно писмено
предизвестие, ищецът не е изпълнил свое задължение да върне имота след
прекратяване на договора.
По делото липсват доказателства, с оглед на които да се установи по
безспорен начин, че на твърдяната от ищеца дата -05.12.2018г. той /съпругата
му/ е предал ключовете на ответника.
Свидетели М. Е. и Н. К. излагат, че на тази дата са предали ключовете
на мъж, който според тях е собственика на наетия имот, но дори св. К.
посочва, че името му е Ем., а не Кр..
Освен това, от представеното по делото копие на международния
паспорт на К.И., е видно че на 07.12.2018г. е поставен входящ печат за
влизане в КНР от Китайските гранични власти в Пекин. Известно е, че
пътуването от България до Китай отнема повече от едно денонощие, както и,
че то следва да се осъществи чрез няколко прикачвания, като липсва директен
полет от Варна или София, т.е. налагат се последователни прикачвания от
поне три полета за да се стигне от Варна до Пекин.
По изложените съображения, съдът намира, че е било обективно
невъзможно ответникът Кр. И. лично да е присъствал на предаването на
ключовете, което според свидетелите на ищеца се е случил вечерта на
05.12.2018г. /тъй като св. М. казва, че е изчакала да взема детето от детската
градина, да натовари багажа, и да почисти имота/, тъй като по това време той
вече би следвало да е пътувал към КНР за да пристигне там на 07.12.2018г..
Твърдението на ищеца за лично предаване на ключовете се опровергава
и от изложеното от другата група свидетели, които твърдят, че Кр. е видял
имота в края на м. януари след връщането му от Китай, както и, че е намерил
ключовете в пощенската кутия.
Съобразно договореното между страните, депозит подлежи на
възстановяване на наемателя, но може да си прихване срещу съществуващи
негови задължения.
От друга страна, съобразно договореното в чл. 7.1, ако наемателят не
изпълни задължението си да върне имота след прекратяване на договора за
10
наем, той дължи неустойка в размер на утроената наемна цена за всеки месец.
С оглед установеното по-горе, че липсват безспорни доказателства, че
ключът е бил предаден на ответника на 05.12.2018г., съдът счита, че ищецът
не е изпълнил задължението си за реално предаване на имота на собственика
му на твърдяната от самия него дата - 05.12.2018г.
Доколкото с оглед събраните гласни доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е намерил ключовете в пощенската си кутия в края
на м. януари 2019., то се налага изводът, че ищецът дължи обезщетение за
месеците декември и януари, тъй като въпреки, че вероятно реално не е
ползвал имота, то той не е върнал същия на собственика, като по такъв начин
не е изпълнил задължението за предаването му на наемодателя незабавно
след прекратяване на договора.
По изложените съображения, съдът намира, че искът с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД за връщане на сумата от 1200 евро,
представляваща внесен депозит следва да бъде отхвърлен. Ответникът не
дължи връщане на претендирания депозит, тъй каато въпреки прекратяване на
договора за наем, считано от 30.11.2018г., той не е изпълнил задължението си
да предаде имота, поради което дължи обезщетени на наемодателя в размер
на месечния наем за м. декември 2018 и януари 2019г. – в края на който месец
съдът приема, че е било върнато владението, тъй като ответникът е намерил
ключовете в пощенската кутия.
Поради частично несъвпадащи изводи на настоящата инстанция с тези
на първата, решението следва да бъде отменено в обжалваната част, като
искът бъде отхвърлен за целия претендиран размер, вкл. за горницата над
189.27 лв. до 2345 в., като погасен поради прихващане.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските.
На основание чл. 78, във връзка с чл. 81 от ГПК, предвид
неоснователността на предявения иск, въззиваемият следва да заплати на
въззивника направените по делото разноски, в които следва да се включат
сумата от 543.11 лв. – разходи за ДТ и депозит за СТЕ, както и сумата от
445лв. определена по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, представляваща
възнаграждение на адв. Ц., осъществяващ безплатна адвокатска помощ и
съдействие на въззивника И.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261172/12.11.2020г., постановено по гр. дело
№15997/2019 г. по описа на ВРС, 18-ти състав в ЧАСТТА, с която КР. В. ИВ.
с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ************ 6, ет. 2, е ОСЪДЕН ДА
11
ЗАПЛАТИ НА Р. ИГ. ЕР. , гражданин на Руска Федерация, роден на
************* г., в гр. Волгоград, Русия, постоянно пребиваващ в Република
България, с ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Варна, бул. „Цар
Освободител" №109а, етаж 5, офис С.5.2, сумата от 2155.73 лв. /две хиляди
сто петдесет и пет лева и 73ст./, представляващи левовата равностойност на
сумата в размер на 1102.20 евро, представляваща подлежаща на връщане сума
на отпаднало основание - прекратен на 05.12.2018г. Договор за наем от
11.08.2017г., и в ЧАСТТА на присъдените разноски, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска НА Р. ИГ. ЕР., гражданин на Руска Федерация, роден
на ************* г., в гр. Волгоград, Русия, постоянно пребиваващ в
Република България, с ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Варна, бул. „Цар
Освободител" №109а, етаж 5, офис С.5.2 срещу КР. В. ИВ. с ЕГН **********,
с адрес гр. Варна, ************ 6, ет. 2 за заплащане на сумата от 2155.73 лв.
/две хиляди сто петдесет и пет лева и 73ст./, представляващи левовата
равностойност на сумата в размер на 1102.20 евро, представляваща
подлежаща на връщане сума на отпаднало основание - прекратен на
30.11.2018г. Договор за наем от 28.11.2016г., на основание чл. 55 ал.1, пр.3-то
от ЗЗД КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на
ответника спрямо ищеца за заплащане на наемна цена по Договор за наем от
28.11.2016г. за периода от 06.12.2018. до 31.01.2019г., във връзка с чл. 233 от
ЗЗД вр. чл. 71. От Договора за наем.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261172/12.11.2020г., постановено по гр.
дело №15997/2019 г. по описа на ВРС, 18-ти състав в ЧАСТТА, с която е
ОТХВЪРЛЕН искът за сумата от 189.27лв. /сто осемдесет и девет лева и
27ст./, представляваща разликата между претендираната сума от 2345лв.
/пълната стойност на депозита от 1200 евро/ и присъдената сума от 2155.73
лв., КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на
ответника спрямо ищеца за заплащане на наемна цена по Договор за наем за
периода от 01.12.2018. до 05.12.2018г., на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 238 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. ИГ. ЕР., гражданин на Руска Федерация, роден на
************* г., в гр. Волгоград, Русия, постоянно пребиваващ в Република
България, с ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Варна, бул. „Цар
Освободител" №109а, етаж 5, офис С.5.2 ДА ЗАПЛАТИ на КР. В. ИВ. с ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ************ 6, ет. 2 сумата от 543.11
/петстотин четиридесет и три лв. и 11 ст./ лв., представляваща разноски за ДТ
и депозит за експертизи.
ОСЪЖДА Р. ИГ. ЕР., гражданин на Руска Федерация, роден на
************* г., в гр. Волгоград, Русия, постоянно пребиваващ в Република
България, с ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Варна, бул. „Цар
Освободител" №109а, етаж 5, офис С.5.2 да заплати на адв. В. Ц. сумата от
445.00 /четиристотин четиридесет и пет/ лв., представляваща адвокатско
12
възнаграждение за производството, определена на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА вр.
чл. 7 от Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13