Р Е Ш Е
Н И Е № 271
гр.Пловдив,
05.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 245/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението ЕТ
„Барбарос М.А.“ със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, чрез адв. Ф.М.
от ПАК против
Постановление за разноските обективирано в призовка за принудително изпълнение
с изх. № 105090/04.12.2018г., съставено от ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824,
район на действие ОС Пловдив за определяне на разноските по изпълнително дело №
20138240400117.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Иска се цялостната му отмяна. Претендира се,
че постановлението е незаконосъобразно и е в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се че постановлението е незаконосъобразно, защото по
изпълнителното дело е настъпило автоматично прекратяване на делото на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради това че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години. На второ място се сочи, че
разноските по делото посочени общо в размер на 55 989,12 лева са незаконни
защото не е ясно на какво правно основание са начислени и в какви конкретни
размери.
Въззиваемият взискател Община Асеновград
в отговора на частната жалба я намира за неоснователна по посочени в нея
мотиви.
Въззиваемия взискател ТД на НАП
Пловдив не взема становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 и е допустима, като разгледана по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано
по молба на взискателя Община Асеновград по представени преписка и Акт за
възлагане на публични вземания №47/11.01.2013г. за събиране на данък върху
недвижими имоти, такса битови отпадъци, данък върху МПС, пътен данък, патентен
данък, глоби, наказателни постановления и лихви.
След извършени редица
изпълнителни действия от ЧСИ Константин Павлов от 2013 година до днес, то на 04.12.2018г.
длъжникът е получил призовка за принудително изпълнение с изх. №
105090/04.12.2018г., съставена от ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, район на
действие ОС Пловдив за определяне на разноските по изпълнително дело №
20138240400117, в която е посочено, че дължи и 55 989,12 лева такси по
тарифата към ЗЧСИ.
Първото възражение на
жалбоподателят ЕТ
„Барбарос М.А.“***, че по изпълнителното дело е настъпило автоматично прекратяване на делото на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия по това изпълнително дело в продължение на две години/ и
от там такси и разноски по това дело не се дължат, не може да се разгледа в
това производство, насочено срещу постановлението за разноските. Това е така,
защото по силата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК съдът не може да се произнесе по
въпроса дали е настъпило автоматично прекратяване на делото на основание
перемпция или на друго основание. Съдът може да извърши такава проверка едва
при обжалване на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело
на това основание. Доколокто в казуса обаче няма такъв акт на ЧСИ и същият не е
обжалван съдът не може да се произнася по това основание за отмяна на
разпореждането за разноските.
Второто възражение на
жалбоподателят ЕТ
„Барбарос М.А.“*** е основателно. Както и в предходно постановление за
разноските по това дело, което е било отменено с решение №1260/09.07.2015г. по
гр.д. № 1603/2015г. на ОС Пловдив и в настоящото е допуснато нарушение на
закона - чл.79 от ЗЧСИ. По силата на тази правна норма следва да се изготви сметка, която да се
връчи на задълженото лице. В чл.79, ал.2 от ЗЧСИ е посочено съдържанието, което
трябва да има тази сметка, а именно посочване разпоредбите, въз основа на които
се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите за
дължимите такси и допълнителни разноски, както и последиците при неплащане. Така справка по делото не е
изготвена и връчена с призовката за принудително изпълнение с изх. № 105090/04.12.2018г. Това
води до неяснота на постановлението за разноските и до липсата на възможност за
съда да го провери за законосъобразност по същество. При това положение жалбата
срещу постановлението за разноските е основателна. Ето защо обжалваното
постановление за разноските следва да бъде изцяло отменено,
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Постановление
за разноските обективирано в призовка за принудително изпълнение с изх. №
105090/04.12.2018г., съставено от ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, район на
действие ОС Пловдив за определяне на разноските по изпълнително дело №
20138240400117.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.