№ 136
гр. Благоевград, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело №
20241210100303 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, и адрес на управление район Оборище, улица „Московска“ № 19,
представлявано от Д. Д. А., с юридическо образование на длъжност Ръководител екип в
Отдел „Съдебни вземания клонова мрежа“ в „БАНКА ДСК” АД против Д. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. Б. №.
Ищецът твърди, че със Заповед за незабавно изпълнение № 359 от 13.04.2023г. и
Изпълнителен лист № 275 от 13.04.2023г., издадени по ч.гр.д. № 795/2023 г. по описа на
Районен съд Благоевград, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги,
ответникът Д. П. Т., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, е осъден да
заплати на „Банка ДСК” АД суми по Договор за револвиращ кредит № 23668 от 11.09.2015г.
със сметка № 13/27171027, посочени в заявлението. Сочи, че на 11.09.2015г. между „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД /чийто правоприемник е Банка ДСК АД/ от една страна като
кредитор и Д. П. Т., от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за
револвиращ кредит № 23668, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/. По отношение на
предсрочната изискуемост се сочи, че същата е обявена на кредитополучателя с Покана-
уведомление с изх. № 0020-20-02729/26.08.2022 г., което е връчено на 06.02.2023 г. при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, преди датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК
/13.04.2023 година/, като общият размер на паричното задължение е в размер на 2 197,45 лв.
/две хиляди сто деветдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, при допусната
забава в плащанията на минимална погасителна вноска по-голяма от четири месеца,
съгласно чл. 11, ал. 3 от Част II от Договора за револвиращ кредит.
Ответникът, чрез назначения му процесуален представител, е депозирал отговор на
исковата молба ,с който се оспорва предявените искове, като неоснователни. Оспорва се
изявлението на банката, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем чрез надлежното му
1
обявяване на кредитополучателя. Сочи, че клаузите на т. 10.1 и т. 10.2 от част I и на чл. 11,
ал. 1 и на чл.13, ал. 2 от част II на сключения между страните договор са нищожни, поради
противоречие със закона и добрите нрави. Заявява, че при забава на длъжника кредиторът
има право само на лихва върху неплатената част от кредита като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва за забава. Наред с това от момента на обявяване на
договора за предсрочно изискуем кредитополучателят дължи връщане на цялата сума по
заема, ведно със законната лихва върху нея. Договорна и наказателна лихва не се дължат по
кредити, по които се претендира плащане на цялата отпусната в заем сума от банката-
кредитор /чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чл. 143, ал. 2, т.5 и т.
15 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и т. 2 от ТР по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС/. В конкретния случай, се навежда, че по силата на чл. 16, ал. 1, т. 5 от Общите условия
на договора, с обявяване на договора за предсрочно изискуем същият следва да се счита
прекратен, поради което след този момент посочените по-горе суми не може да се
претендират на договорно основание. Поддържа, че сключеният между страните договор за
кредит е под формата за овърдрафт по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗПК, като договорът е
безсрочен и дава право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане
/изцяло или частично/ на четвърта поредна минимална погасителна вноска /т. 5 от част I и
чл. 11, ал. 3 от част II на договора/. Излага, че от представеното извлечение от счетоводните
книги е видно неплащането на четвърта поредна погасителна вноска, която е налице след
15.06.2017г. и от този момент кредиторът е могъл по всяко време да претендира връщането
на предоставената сума от страна на кредитополучателя. Задължението за връщане на
главницата по предоставения кредит смята, че се погасява с изтичането на общата
петгодишна давност /чл. 110 ЗЗД/, като при кредита овърдрафт този срок тече от момента,
когато същият е следвало да бъде погасен. В настоящия случай вземането става изискуемо с
неплащането на четвърта поред погасителна вноска, т.е. от 16.06.2017г., като давностният
срок е изтекъл на 16.06.2022г. Ответникът смята, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 13.04.2023г., поради което предявеното вземане за главницата по
договор за револвиращ кредит № 23668/11.09.2015г. се явява погасено по давност. Счита, че
вземанията върху обезщетенията за забава се начисляват на дневна база и се погасяват с
тригодишна давност, като същите имат периодичен и акцесорен характер, поради което че
плащането им не се дължи от ответника като погасени по давност и на основание чл. 111, б.
в” във връзка с чл. 119 ЗЗД. С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 995,62 лв. - главница по Договор за револвиращ
кредит № 23668 от 11.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно
вземането за сумата от 1168,20 лв. -дължима договорна лихва за периода от 01.03.2017г. до
05.02.2023г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 18,63 лв. - законна
лихва /обезщетение за забава/ за периода от 06.02.2023г. до 10.04.2023г.
- чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за сумата от 15 лв.,
представляваща дължими такси за нереволвиране.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 359 от 13.04.2023г. по ч.
гр. д. № 795/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за незабавно изпълнение е
била връчена на длъжника Д. П. Т. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
2
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства копия от Договор за револвиращ кредит № 23668
от 11.09.2015г., Общите условия /ОУ/ към него, Заявление за издаване на револвираща
кредитна карта Мастер Кард от 11.09.2015г. и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация е видно, че същият е бил сключен между „Сосиете Женерал
Експресбак" АД (като кредитодател) и ответника Д. П. Т. (като кредитополучател).
Безспорно е по делото, че ищецът „Банка ДСК” АД е универсален правоприемник на
„Сосиете Женерал Експресбак" АД, поради което Банка ДСК” АД притежава качеството
кредитодател по процесния договор за кредит.
От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ) към него се изясняват и основните
параметри, при които е бил сключен, а именно: безсрочен потребителски револвиращ
кредит, с размер на кредитния лимит от 1000 лв.; разплащателна сметка, свързана с кредита
BG; такса обслужване на разплащателната сметка – 0,90 лв.; размер на минимална
погасителна вноска - 5 /пет/ процента от редовната главница в края на отчетният период, но
не по-малко от дължимата за същият период лихва ; минималната погасителна вноска/МПВ/
включва дължимата за периода лихва, както и редовна главница в размер равен на разликата
между размера на МПВ и дължимата лихва; срок за плащане на МПВ - от 1-во до 15-о число
на месеца следващ всеки отчетен период, а ако 15-о число на месеца е неработен ден - не по-
късно от следващият работен ден; при пълно плащане на задължението от предходният
месец кредитополучателят се освобождава от лихва върху дължимата сума , усвоена чрез
плащане на ПОС; номинален фиксиран годишен лихвен процент - 18 % към момента на
сключване на договора и лихвен процент на ден 0,05 % изчислен към момента на сключване
на договора; наказателни надбавки: върху посочената главница: 6 /шест/ пункта над
номиналният лихвен процент или общо лихвен процент върху просрочената главница е в
размер на 24 % и върху цялата главница след настъпване на изискуемост 6/шест/ пункта над
номиналният лихвен процент, т.е 24 %; разходи за принудително събиране на дължимите
суми /в брой или по друг начин / - съгласно съответните тарифи в действащото
законодателство; годишен процент на разходите по кредита изчислен към момента на
сключване на договора – 34,76%; Обща дължима сума от кредитополучателят сума,
изчислена към датата на сключване на договора – 1158,20 лв. Страните са се споразумели в
чл. 11, ал. 3 от ОУ, че в случай на неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна
МПВ, банката да има право да обяви вземането за предсрочно изискуемо, като в този случай
изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка
на адреса, уговорен между страните в чл. 18 от ОУ, т.е. на адреса, посочен в началото на
договора, който адрес по отношение на кредитополучателя е гр. Б., ул. Б. №.
С оглед изложеното се доказва наличието на задължения, произтичащи от валидно
облигационно отношение, породено от процесния договор за безсрочен потребителски
револвиращ кредит по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а
ответникът на кредитополучател.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
както и от разпита на изготвилата я вещо лице става ясно, че по процесния договор за
револвиращ кредит ответникът кредитополучател е усвоил общо главница в размер на 2220
лв. Изяснява се, че за погасяване на задълженията по договора за кредит са били извършени
плащания в размер на сумата от общо 1465,69 лв., от която 1224,38 лв. за главница, 235,07
лв. за лихви и 6,24 лв. за такси, като на 17.02.2017г. е било извършено последното плащане
по кредита в размер на 49,84 лв. След тази дата е било преустановено плащането на суми за
погасяване на главници и лихви по процесния договор за кредит. Според вещото лице,
3
непогасената главница се равнява на 995,62 лв.; размерът на договорната (възнаградителна)
лихва за периода от 01.03.2017г. до 05.02.2023г. включително е 866,38 лв.; размерът на
законната лихва /обезщетение за забава/ за периода от 06.02.2023г. до 10.04.2023г. е 20,21 лв.,
а размерът на таксите е 15 лв. Съдът приема за меродавни изчисленията на вещото лице. В
тази връзка следва да се приеме за правилен подходът на вещото лице, което е приело за
меродавен договорения първоначално лихвен процент от 18 %, който не е бил променян.
Не са основателни възраженията на особения представител на ответника, че договорната
клауза за размера на договорната лихва и таксите били нищожни поради накърняване на
добрите нрави. Аргументите за този извод са следните:
По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден - срещу
задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума
съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита.
Лихвата (чл.430, ал.2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като
насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид
правната природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в
договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя
(кредитополучателя) размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков кредит. В тази
връзка е неоснователно твърдението на ответника, че е налице нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва.
Тъй като е сключен при зачитане на действащия и в търговските отношения принцип на
договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, при налично взаимно съгласие на страните, не може да
се приеме в случая, че процесният кредитен договор-в оспорената от ответника част, не
отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения и че води до значително неравновесие между правата и задълженията на
насрещните страни по правоотношението. Клаузата за прилагане на лихвен процент към
кредита в точно определен размер /в случая-18 %/ е проявление на лихвената политика на
банката, и предвид така установената между страните в условията на договорна автономия
/чл. 9 ЗЗД/ лихвена конвенция, следва да бъде спазвана при изпълнение на задълженията по
договора.
Не са основателни възраженията на особения представител на ответника, че не била
налице твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по кредита чрез надлежното
му обявяване на кредитополучателя. Предсрочната изискуемост на процесния кредит е била
надлежно обявена на ответника на 06.02.2023г. преди подаването на заявлението по чл. 417
ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 11, ал. 3 от ОУ, че в случай на
неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна МПВ, банката да има право да обяви
вземането за предсрочно изискуемо. Кредитодателят е спазил изискването и на чл. 18 от ОУ,
като е отправил писмена покана на посочения от кредитополучателя адрес. Предсрочната
изискуемост е обявена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на
уведомление от ЧСИ А. Ц.. Посоченият съдебен изпълнител е изпълнил по определения в
ГПК ред процедурата по залепването, като включително е проверил и дали към датата на
залепването (20.01.2023г.) е имало регистрирани трудови договори на ответника, като такива
не са били установени.
Не е налице и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД при
включването на клауза в договора за дължимост на договорна лихва.
Въпреки доказателствената тежест, разпределена на ответника, за установяванe на факта,
че е погасил изцяло задълженията си по процесния договор за кредит за револвиращ кредит,
същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
4
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит, по
силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател.
Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е
предоставил на ответника главницата по договора.
Ответникът е извършил плащания по процесния договор, които обаче не са погасили
всичките му задължения по него.
Налага се изводът на съда за основателност на предявените искове, за чиито размери съдът
съобрази заключенията на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Предявените искове за главница, законната лихва /обезщетение за забава/ за периода от
06.02.2023г. до 10.04.2023г. и дължими такси са изцяло основателни в претендираните от
ищеца размери.
Ответната страна дължи и договорната (възнаградителна) лихва за периода от 01.03.2017г.
до 05.02.2023г., която е в размер на 866,38 лв. Тази претенция следва да се отхвърли за
разликата от 866,38 лв. до пълния претендиран размер от 1168,20 лв.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 87,88 лв. и в
исковото производство в общ размер на 1193,40 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. П. Т., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б., ул. Б. № дължи на "Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Оборище, ул.”Московска” 19, представлявана от Д. Н. Н. -
изпълнителен директор, Д. Д. М. - изпълнителен директор, следните суми, които са били
предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 359 от 13.04.2023г.,
издадена по ч. гр. д. № 795/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 995,62 лв. /деветстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ -
представляваща главница по Договор за револвиращ кредит № 23668 от 11.09.2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (13.04.2023г.) до
окончателното погасяване.
- 866,38 лв. /осемстотин шестдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ -
представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2017г. до 05.02.2023г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
1168,20 лв.
- 18,63 лв. /осемнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ - представляваща обезщетение
за забава /законна лихва/ след датата на настъпване на изискуемостта за периода от
06.02.2023г. до 10.04.2023г.;
- 15 лв. /петнадесет лева/ - такси за нереволвиране;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. Б.
№, да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
5
София, Район Оборище, ул.”Московска” 19, представлявана от Д. Н. Н. -изпълнителен
директор, Д. Д. М. - изпълнителен директор, разноски, сторени в заповедното производство
и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 87,88 лв. /осемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. №
795/2023г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 1193,40 лв. /хиляда сто деветдесет и три лева и четиридесет стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
303/2024г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6