№ 566
гр. Враца, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Агнеса Б. Ставарова-Заркова Частно
наказателно дело № 20221400200620 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на молба
от В. А. Т., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Враца, с искане да бъде
условно-предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода“. В молбата навежда доводи, че е изтърпял изискуемата се част от наложеното му
наказание и е придобил право за условно-предсрочно освобождаване.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на
присъдата и личното затворническо досие на осъдения В. Т..
В съдебно заседание осъденият поддържа молбата, с изложените в нея доводи и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Упълномощеният от началника на Затвора гр. Враца инспектор "РД" А. М., със
Заповед № Л-918/22.04.2021 г. изразява становище за неоснователност на искането.
Представя актуална справка за размера на изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ и
неизтърпяната част от същото.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца дава становище да
не се уважава молбата.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
От приложената справка от ОЗ-Враца е видно следното:
С присъда по НОХД № 880/2010 г. на СГС, спрямо Т. е определено наказание в
размер на 17 години „лишаване от свобода“, при първоначално определен „строг“ режим на
1
изтърпяване за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК.
На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение и НОХД № 386/2007 г. на
РС – Берковица в размер на 1 година „лишаване от свобода“, при първоначален „общ“
режим – изтърпяно в периода от 07.02.2009 г. до 07.02.2010 година.
Същият е изтърпял законно определеният минимум, а именно 1/2 от наложеното му
наказание.
Начало на наказанието 07.02.2010 г. Фактически изтърпял - 12 години 9 месеца и 15
дни. От работа – 1 година 10 месеца и 3 дни. Всичко изтърпял - 14 години, 7 месеца и 18
дни. Остава за изтърпяване – 2 (две) години 4 (четири) месеца и 12 (дванадесет) дни.
Със Заповед на Началника на Затвора гр. Враца на 25.11.2015 г. режимът му е
заменен от „строг“ на „общ“.
Със Заповед № 179/27.09.2017 г. му е отказано преместване от закрит в открит тип.
Със Заповед № 40/29.03.2019 г. му е отказано преместване от закрит в открит тип.
С Определение на ОС гр. Враца по ЧНД № 289/2020 г. се оставя без уважение
молбата му за УПО, влязло в законна сила на 15.08.2020 г.
С Определение № 106/07.03.2022 г. на ОС гр. Враца по ЧНД № 88/2022 г. се оставя
без уважение молбата му за УПО.
Първоначалната оценка на риска от рецидив отчита високи стойности - 94 т.
Дефицити се очертават в следните зони:
Отношение към правонарушението - отрича отговорност за извършеното
престъпление, не осъзнава мотивите за собственото си поведение, не е съпричастен към
жертвата, не е съгласен с правния процес и размера на наложеното му наказание. Начин на
живот и обкръжение - основно контактува с криминално проявени лица, безразсъдно и
рисково поведение, което обичайно го подтиква към извършване на правонарушения.
Умения за мислене - не се замисля за последиците от своите действия, не разпознава
и не решава проблеми по адекватен начин. Трудно осъществява социално приемливи модели
на взаимоотношения с хората и институциите.
Злоупотреба с алкохол - не разпознава вредното влияние на алкохола за незаконното
му поведение.
Междуличностни проблеми - свръхагресивен, налага своето мнение и не приема
отказ.
Рискът от вреди за обществото след освобождаване от затвора е СРЕДЕН и се
определя от настоящото правонарушение и криминалното му минало. Невъзможността да
прецени последствията от своите действия са основен дефицит в поведението му.
Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е
НИСЪК по отношение на служителите и СРЕДЕН спрямо лишените от свобода.
Рискът от самонаранявания е нисък към момента, тъй като няма индикации за подобни
2
действия. Не декларира дискриминационни нагласи спрямо различните лишени от свобода.
Нисък е и рискът от извършване на бягство на този етап.
В първоначалния план на присъдата са включени част от дефицитите, по които е
нужна корекция: отношение към правонарушението; умения за мислене; начин на живот и
обкръжение; злоупотреба с алкохол.
При последващите две оценки на риска от рецидив, изготвени съответно на
10.11.2015г. и 10.10.2018г. се наблюдава занижаване на числовите стойности от 94т. на 91
т., а впоследствие - на 86 т. В условията на контролирана среда рискът от вреди за
служителите се понижава до ниски стойности. Л.св. Т. се стреми да подхожда диалогично в
отношенията си с длъжностните лица. Рискът от вреди е среден за останалите лишени от
свобода/ Често демонстрира надменно отношение към представителите на аутсайдерите.
Лесно раздразнителен, което може да провокира агресивни прояви при попадане в
конфликтна ситуация. Рискът от вреди е висок за обществото. Индикация за тези стойности
е настоящото престъпление и криминалното минало на л.св. Т.. Употребата на алкохол е
един от факторите, които има вероятност да доведат до агресивни прояви. Рискът от вреди е
насочен към случайни непознати.
При направената ревизия на оценката на риска от рецидив на 11.10.2019 година се
констатира занижаване на числовите стойности - от 86 т. на 79 т. Рискът от рецидив се
определя като среден. Дефицитни стойности се наблюдават в разделите: „Злоупотреба с
алкохол“, „Нагласи“, „Начин на живот и обкръжение“, „Междуличностни проблеми“ и
„Умения за мислене“. Ресурсите, които могат да се използват в корекционната дейност с
л.св. Т. са: наличието на подкрепа от семейството и желанието да работи. Положителна
промяна се наблюдава в зона „Взаимоотношения“, тъй като л.св. Т. полага усилия да страни
от конфликтни ситуации, няма криминално проявени членове на семейството му и поддържа
много добри взаимоотношения с роднините си.
Рискът от вреди за служителите е променен на среден, предвид последното му
дисциплинарно нарушение.
Рискът от вреди е висок за обществото, предвид настоящото правонарушение и
криминалното минало. Употребата на алкохол е един от факторите, които има вероятност да
доведат до агресивни прояви. Рискът е насочен към случайни непознати в обществото.
Рискът от вреди е нисък за останалите лишени от свобода, тъй като до момента не е
влизал в конфликтни отношения и не е проявявал агресия спрямо други осъдени лица.
Рискът от самоувреждане е минимален на този етап, тъй като не са констатирани и
идентифицирани суицидни мисли и чувства и няма данни за такива в миналото.
При последващата ревизия на оценката на риска от рецидив от 26.10.2020г. се
констатира занижаване на числовите стойности със шест пункта - от 79 т. на 73 т. Рискът от
рецидив се определя като среден. Дефицитни стойности се наблюдават в разделите:
„Криминално минало“, „Злоупотреба с алкохол“, „Нагласи“ и „Умения за мислене“.
Ресурсите, които се използват в корекционната дейност с л.св. Т. са: наличието на подкрепа
от семейството, желанието му да работи и липсата на наркотична зависимост. Положителна
промяна се наблюдава в зоните „Начин на живот и обкръжение“ и „Междуличностни
проблеми“, тъй като л.св. Т. полага усилия да страни от конфликтни ситуации, успешно се
справя със самоконтрола и се въздържа от агресивни прояви. Изпълнява отговорно
трудовите си задължения и оползотворява престоя си с работа и с участие в избрани от него
мероприятия. Поддържа много добри взаимоотношения със семейството си.
Рискът от вреди за служителите се променя на нисък, предвид поведението му в
наблюдавания период - отнася се с уважение към служителите и не нарушава установените
правила.
Рискът от вреди е висок за обществото, предвид настоящото правонарушение и
3
криминалното минало. Употребата на алкохол е един от факторите, които има вероятност да
доведат до агресивни прояви. Рискът е насочен към случайни непознати в обществото.
Рискът от вреди е нисък за останалите лишени от свобода, тъй като до момента не е
влизал в конфликтни отношения и не е проявявал агресия спрямо други осъдени лица.
Рискът от самоувреждане също е нисък на този етап, тъй като не са констатирани и
идентифицирани суицидни мисли и чувства и няма данни за такива в миналото.
От 02.01.2019 г. полага доброволен труд на основание чл.80 от ЗИНЗС като
хигиенист на етажа. Участва избирателно в организираните спортни и културни
мероприятия в ЗОЗТ, според личните си предпочитания. Успешно е приключил участието
си в два курса за религиозна подкрепа: „Тълкуване на Новия завет“ за периода 01.10.2019 г.
- 31.12.2019 г. и „Тълкуване на Стария завет“ за периода 28.01.2020 г. - 30.06.2020 г. Л.св. Т.
е преминал и през специализирана групова работа „Умения за мислене“, която се проведе в
ЗОЗТ за периода 08.06.2020 г. - 18.06.2020 г.
Не е награждаван и няма наложени дисциплинарни наказания през наблюдавания
период.
При извършената ревизия оценката на риска от рецидив на 29.10.2021 година се
констатира занижаване на числовите стойности - от 73 т. на 68 т. Рискът от рецидив се
определя като среден. Дефицитни стойности се наблюдават в разделите: „Криминално
минало“, „Злоупотреба с алкохол“, „Нагласи“, и „Умения за мислене“. Ресурсите, които
могат да се използват в корекционната дейност с л.св. Т. са: наличието на подкрепа от
семейството и желанието да работи. Положителна промяна се наблюдава в зоните „Начин
на живот и обкръжение“ и „Междуличностни проблеми“, тъй като л.св. Т. полага усилия да
страни от конфликтни ситуации, успешно се справя със самоконтрола и се въздържа от
агресивни прояви. Изпълнява отговорно трудовите си задължения и оползотворява престоя
си с работа и с участие в избрани от него мероприятия.
Видовете риск по останалите показатели остава непроменен.
Консултативната и индивидуално- корекционната работа с л.св. Т. според
администрацията при затвора трябва да продължи към формиране на критично отношение
към извършеното престъпление; индивидуална работа по промяна на нагласите на л.св.;
осъзнаване на вредата от злоупотребата с алкохол, пряко свързана с извършените деяния от
л.св. Т..
Л.св. В. Т. е постъпил в Затвора-гр. Враца на 29.12.2009 г., а на 23.10. 2018 г. е
пренастанен в ЗОЗТ „Бойчиновци“ към Затвора - гр. Враца и е разпределен във втора група.
При последната извършена ревизия на оценката на риска от рецидив на 07.11.2022 година се
констатира занижаване на числовите стойности с един пункт - от 68 т. на 67 т. Рискът от
рецидив се определя като среден. Дефицитни стойности се наблюдават в разделите:
„Криминално минало“, „Злоупотреба с алкохол“, „Нагласи“, и „Умения за мислене“.
Ресурсите, които могат да се използват в корекционната дейност с л.св. Т. са: наличието на
подкрепа от семейството и желанието за работа. Положителна промяна се наблюдава в
зоната „Отношение към правонарушението“, тъй като л.св. Т. е започнал да се съобразява с
вижданията и да зачита правата на останалите. Изпълнява отговорно трудовите си
задължения и оползотворява престоя си с работа и с участие в избрани от него мероприятия.
За разглеждания период е приключил успешно участието си в специализирана групова
работа „Толерантност в затвора - толерантност в живота“ за периода 04.04.2022 г. –
19.04.2022 г. и в образователна програма „Начална компютърна грамотност“ за периода
02.08.2022г. - 25.08.2022г.
Няма наложени дисциплинарни наказания.
Награждаван е три пъти, съгласно заповеди: №39/01.07.2013г. - „Писмена похвала“,
№150/14.12.2016г. - „Удължено свиждане за срок до 4 часа“ и №1118/09.05.2022г. -
„Извънредна хранителна пратка“.
4
По време на престоя си в ЗОЗТ не е допускал дисциплинарни нарушения. Спазва
установения ред и дисциплина. Отношенията му с останалите лишени от свобода са
повърхностни, но коректни и толерантни, склонен е да се съобразява с вижданията им. Към
пенитенциарните служители се отнася с необходимото уважение. В междуличностовото
общуване съумява да се предпазва от въвличане в конфликти и противопоставяния.
Изпълнява стриктно задълженията си и поставените от администрацията задачи.
Л.св. Т. е съгласен с договорените дейности от плана на присъдата и част от
планираните мероприятия се реализират. Въпреки че л.св. Т. е склонен да анализира
проявите в миналото си и се стреми да поема отговорност за постъпките си, към настоящия
етап от изтърпяване на наказанието си все още не е дал достатъчно категорични
доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.
Предвид криминалното му минало /осъждан като непълнолетен за престъпление от
насилствен характер, нарушавал условна присъда/ и настоящото правонарушение е видно,
че не спазва законовите разпоредби и общоприетите норми, не умее да си извади поука от
минал негативен опит, повтаря допуснати грешки. Гореизброените причини са предпоставка
за извършване на ново правонарушение. Необходимо е корекционната работа с лишения от
свобода Т. да продължи в условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане
на целите по чл.36 от НК.
Като отчита изложеното и становището на администрацията и съпоставя тези
данни с изискването на чл.70 ал.1 НК за трайна, категорична и дълбока промяна у осъдения
за законосъобразен начин на живот, този съд намира липса на втората предпоставка за
дадени доказателства, че личността на осъдения е поправена и ще има занапред безукорно
поведение, подчинено на законовите норми на поведение в обществото. Налице е само
първата предпоставка за изтърпян изискуем минимум от наказанието.
Изложеното води до извода, че към настоящия момент не са настъпили
положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Т., изключващи категорично
опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода. Планът
към присъдата не е изпълнен в пълен обем. Съществуват множество дефицити в очертаните
за изпълнение задачи.
Положителните промени са отчетени от служителите на затвора в изразеното
становище, но част от тях имат неустойчив характер. Демонстрира реактивно поведение в
защита на собствените си интереси. Не е преодолял зависимостта от алкохола, под
въздействието на който извършва противоправни действия.
Съдът се доверява на отрицателното становище на затворническата администрация,
че в конкретния случай липсват убедителни доказателства за поправяне на лишеният от
свобода. Служителите от затвора, които пряко са били ангажирани с корекционният процес
на осъдения приемат, че целите и задачите в плана за изпълнение на присъдата не са
изпълнени изцяло. От изготвените доклади всъщност е видно, че поправителния процес има
положителен развой, но неустойчивостта на положителните промени налагат още време за
допълнителна работа с него за постигане на трайното му откъсване от установения
противообществен стереотип на поведение. Съществуващите данни сочат на необходимост
от продължаване на поправителното въздействие спрямо него за постигане на набелязаните
в плана на присъдата цели и задачи до пълното му поправяне за постигане на целите по
чл.36 НК.
Съдът констатира значителни дефицити, които по време на изтърпяване на
наказанието не са преодолени, по раздели "криминално минало", "злоупотреба с алкохол",
"нагласи и умение за мислене", които съдът приема за значими и на фона на високия риск за
5
обществото, както и склонността му под влияние на алкохол да извършва
противообществени деяния, то молбата за условно-предсрочно освобождаване се явява
неоснователна. Отчетено е, че дейностите по плана на присъдата са частично анализирани.
За постигане на цялостна промяна в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот
е необходимо корекционната дейност с него да продължи в изолирана среда. Изложените
доводи от молителя, че битовите проблеми в семейството са индикация за основателност на
искането също са несъстоятелни. Това е така, защото при определяне на наказанието и
начина на изтърпяването му съдът е отчел необходимите за това предпоставки, а за
постигане на желаната корекция на лишения от свобода следва да се изпълняват от него
поставените задачи в плана за изпълнение на присъдата до цялостна положителна промяна,
като в основата на тези цели приоритет не могат да имат битови проблеми в семейството.
Това е в основата за постановяване на отказ за условно предсрочно освобождаване.
На основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. А. Т. - роден на *** в гр.
Берковица, обл. Монтана, с постоянен адрес в гр. ***, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, осъждан, понастоящем в Затвора гр. Враца, с ЕГН **********
да бъде условно-предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода“, наложено му с присъда по НОХД №880/2010 г. на СГС, в размер на
17 години „лишаване от свобода“ и приведено в изпълнение НОХД № 386/2007 г. на РС –
Берковица – 1 година „лишаване от свобода“ /изтърпяно в периода от 07.02.2009 г. до
07.02.2010 г., с остатък от наказанието 2 (две) години 4 (четири) месеца и 12 (дванадесет)
дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6