О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 20.10.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI състав, в закрито заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4431 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „Българска банка за развитие“ АД против
П.А.К. и Ц.П.К. за прогласяване относителната недействителност по отношение на
ищеца на сключения между ответниците П.А.К. и Ц.П.К. договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
108, т. ІV,
рег. № 7342, н.д. № 609/2015 г. по описа на нотариус Таня Дъбова, с рег. №
422 по регистъра на НК, с предмет: двуетажна сграда със ЗП от 63, 00 кв.м., с идентификатор 55155.501.265.1 по КККР на гр. Пазарджик, одобрена със Заповед РД -18-
97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Пазарджик, разположена в поземлен
имот с идентификатор 55155.501.265, брой етажи 2
(два), с адрес: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Яне Сандански“ № 29, с
предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план - ********* и едноетажна сграда със ЗП от 26,00 кв.м., с идентификатор 55155.501.265.3 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД -
18- 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Пазарджик, разположена
в поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, брой етажи: 1 (един), с адрес: гр.
Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Яне Сандански“ № 29, с предназначение - Хангар,
депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план - *********.
Ищецът твърди,
че на 21.05.2015г. в гр. София между „Българска
банка за развитие“ АД, като кредитор и „Фреш Сървис“
АД, като кредитополучател, е сключен
Договор за банков кредит № 854, с който „Българска банка за развитие“ АД се съгласила
да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 890 000 лева на пет
транша. Твърди, че усвоените средства по кредита са по Транш 1 и са в размер на 500 000 лева. Със сключването
на Договора за банков кредит кредитополучателят се задължил да ползва
средствата предоставени му от банката само и единствено за договорената цел и
да ги издължава при условията и сроковете, уговорени в него.
Твърди, че на 21.05.2015
г. между „Българска банка за развитие“ АД и ответника П.А.К. е сключен Договор
за поръчителство, Приложение № 5 към Договор за банков кредит №
854/21.05.2015г. Съгласно чл. 1 от Договора за поръчителство, поръчителят -
ответникът П.А.К. отговарял пред кредитора солидарно с кредитополучателя (главен
длъжник) за пълното и точно изпълнение на всяко и всички задължения за плащане
към банката по Договор за банков кредит № 854/21.05.2015г. Съгласно чл. 2 от
Договора за поръчителство, поръчителят отговарял солидарно с кредитополучателя
за целия срок на действие на Договора за банков кредит, включително при промяна
на първоначално договорените условия, включително, но не само при удължаване на
първоначално договорения срок, разсрочване на задълженията по него, промени на
погасителните вноски и промени в други условия по договора без да е необходимо
допълнително и конкретно негово съгласие за това. Твърди, че ответникът П.К.
има качество на длъжник спрямо „Българска банка за развитие“ АД, от който
кредиторът по правилата на договорната солидарност може да иска изпълнение на
цялото задължение.
Твърди, че
кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл. 19, ал. 1, б. „а“, „ж“ и „й“ и
чл. 20, б. „а“, „б“ и „г“ от Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г. към
29.07.2015 г., поради което на основание чл. 23, ал. 3, б. „а“ и „б“ от същия
договор, кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер (в това число
главница, лихви, неустойки, комисиони, такси и други суми, дължими съгласно
договора), считано от 29.07.2015 г. В този смисъл към 29.07.2015 г. задължението на
солидарно задължените лица към „Българска банка
за развитие“ АД е в общ размер на 499 550,67 лева.
Ищецът сочи, че
с уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение № 4702-611/12.08.2015 г.
е уведомил кредитополучателя и поръчителите за преустановяване усвояването на
средства до пълния размер на разрешения кредит, за обявената предсрочната
изискуемост на кредита и за размера на дължимото вземане, като на солидарно
задължените лица е предоставен 14 - дневен срок за доброволно погасяване на
дължимите суми.
Твърди, че на
02.09.2015 г. е връчена нотариална покана за изпълнение на задълженията на
„Фреш Сървис“ АД при отказ, а на 22.08.2015 г. е връчена нотариална покана на
поръчителя П.К., чрез съпругата му, за което е съставена разписка.
На 01.10.2015 г.
ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Фреш Сървис“ АД и
поръчителите П.А.К. и Николай Йорданов Толев. Било образувано ч.гр.д. №
445/2015 г. по описа на Районен съд – Своге, по което били издадени Заповед №
364 от 05.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
и Изпълнителен лист от 23.10.2015 г. по ч.гр.д.445/2015 г. в полза на банката
срещу длъжниците, които били осъдени при условията на солидарност да заплатят
на ищеца следните суми: 495 834,00 лева - главница по Договор за банков кредит
№ 854/21.05.2015 г.; 14 974,96 лева - лихви, съгласно чл. 4/1/ от Договор за
банков кредит № 854/21.05.2015 г. за периода от 20.07.2015 г. до 30.09.2015 г.;
165, 56 лева – неустойка, съгласно посочения договор за банков кредит за периода
от 20.07.2015 г. до 30.09.2015 г.; 246, 50 лева - комисиони за ангажимент,
съгласно чл. 6 /2/ от договора за банков кредит, дължими на 29.07.2015 г.;
законна лихва върху главницата от 01.10.2015 г. до изплащане на вземането; 18
722,74 лева - разноски по делото.
Въз основа на
издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по
молба на ищеца било образувано изпълнително дело № 20158580401403 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова,
като и към настоящ момент задължението по процесния договор за банков кредит не
било погасено.
На следващо
място, ищецът твърди, че процесният договор за банков кредит е сключен преди датата на извършване на
разпоредителната сделка, с която ответникът П.К. е прехвърлил правото на
собственост върху горепосочените имоти на дъщеря си - ответницата Ц.К.. С
извършеното разпореждане ответникът П.К.
е увредил кредитора „Българска банка за развитие“ АД, тъй като е намалено
имуществото на длъжника, от което ищецът би могъл да се удовлетвори по реда на
принудителното изпълнение. Налице е знание за увреждане на кредитора, тъй като
ответницата Ц.К. е дъщеря на поръчителя П.К., а съгласно уредената в чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД презумпция знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Моли исковата претенция да бъде уважена.
Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ц.П.К.,
чрез адв. Валентин К., в който оспорва основателността на предявения иск. Признава, че между баща й - ответника П.К., като
продавач и нея, като купувач, е сключен
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 108, том IV, рег.
№ 7342, дело №
609/23.10.2015 г., но твърди, че не е знаела, че сделката уврежда
кредитор на нейния баща. Сочи, че това е така, защото към датата 21.05.2015 г.,
на която банката и баща й са сключили договора за поръчителство, тя е била
непълнолетна и не може да се очаква от едно дете да знае, че баща му е
обезпечил чуждо задължение към банка. Твърди, че към 23.10.2015 г., на която
дата е изповядана процесната покупко-продажба, не е могла да научи за
задължението на баща си, защото и той самият не е знаел, че „Фреш
Сървис“ АД не изпълнява задълженията по договора за кредит и банката пристъпва
към обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Уведомителното писмо-покана
за доброволно изпълнение № 611/ 12.08.2015г. до П.К., било връчено на
22.08.2015г. на Е. Георгиева К., но последната не е имала положението на негова
съпруга, а на „бивша“ съпруга от повече от 5 години преди това. Разликата в
качеството на лицето приело поканата била съществена и връчването не можело да се
счита за редовно. Освен това, ответникът П.К. не е знаел и за издадената Заповед
за изпълнение № 364/05.10.2015 г. по ч.гр.дело № 445/2015г. на PC - Своге. Поради това ответницата Ц.К.
обективно не е могла да узнае (от него или по друг начин) за задължението на
баща си в периода от 18.09.2015 г., когато е навършила пълнолетие, до датата 23.10.2015г.,
на която е извършена сделката. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор и от ответника П.К.,
чрез назначения му служебен адвокат В.Л., в който оспорва основателността на
предявения иск. Твърди, че при извършването на процесната сделка на 23.10.2015
г., нито той, нито лицето с което е договарял – дъщеря му Ц.К., са знаели за
увреждането. Твърди, че не е знаел за уведомителното писмо – покана за
доброволно изпълнение № 611/12.08.2015 г., която е била връчена на Е.К.,
посочена като негова съпруга, тъй като към този момент тя не е била негова
съпруга. Оспорва истинността на разписката по чл. 44-46 от ГПК от 22.08.2015
г., като твърди, че под нея няма подпис на получател – на Е. Георгиева К.. Същата
не е заверена вярно с оригинала. Твърди, че не е знаел за издадената Заповед за
изпълнение № 364/05.10.2015г по ч.гр.дело № 445/2015г. на PC – Своге и за образуваното срещу него изпълнително дело № 1403/2015 г.
по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. № 858 по регистъра на Камарата на ЧСИ.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Ответникът Ц.К. моли на основание чл.
192 от ГПК да бъде задължена ЧСИ Уляна Димоларова, рег. № 858 по регистъра на
НК, да представи по делото писмените доказателства, намиращи се по изпълнително
дело № 20158580101403, удостоверяващи съгласно чл. 418, ал. 5 от ГПК връчването
на заповед за незабавно изпълнение № 364/05.10.2015 г., издадена в полза на
„Българска банка за развитие“ АД по ч.гр.д. № 445/2015 г. по описа на Районен
съд – Своге, на поръчителя П.А.К..
Ответникът П.К., моли на основание чл.
190 от ГПК, да бъде задължен ищеца да представи оригинала на уведомително
писмо-покана за доброволно изпълнение № 611/12.08.2015 г., изпратена под
формата на приложената към исковата молба нотариална покана № 139 на Нотариус
Димитър Танев и оригинала на разписка по чл. 44-46 от ГПК от 12.08.2015 г.
Съдът при преценка на твърденията на
страните, намира, че е сезиран е
конститутивен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
За да бъде
уважен Павловият иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи,
при условията на пълно и главно доказване, качеството си на кредитор на ответника
Валентин К. – че ответникът Валентин К. е негов длъжник по акцесорно
правоотношение, каквото е поръчителството; сключване между
ответниците Валентин К. и Ц.К. на посочения в исковата молба договор за
покупко-продажба на недвижим имот; че
вземането му е възникнало преди момента на извършване на увреждащото действие –
разпоредителната сделка.
Когато договарящият с длъжника е негов
низходящ, както е в конкретния случай (отношения
баща-дъщеря),
разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД установява предположението, че знанието
се предполага до доказване на противното. С тази оборима законова презумпция се
обръща тежестта на доказване в процеса относно знанието на ответниците за
увреждащия характер на сделката, което също трябва да е налице за
основателността на исковата претенция. Поради това в тежест на ответниците е да
докажат незнанието си за увреждането на ищеца чрез сключване на процесната разпоредителна
сделка.
Извън горното всяка от страните следва
да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът
указва на ответниците, че не сочат доказателства за незнанието си за увреждащия
характер на сделката.
Представените от ищеца с исковата молба
и от ответника Ц.К. с отговора на исковата молба писмени доказателства следва
да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.
По искането на ответницата
Ц.К. на
основание чл. 192 от ГПК да бъде задължена ЧСИ Уляна Димоларова, рег. № 858 по
регистъра на НК, да представи по делото писмените доказателства, намиращи се по
изпълнително дело № 20158580101403, удостоверяващи, съгласно чл. 418, ал. 5 от ГПК, връчването на заповед за незабавно изпълнение № 364/05.10.2015 г.,
издадена в полза на „Българска банка за развитие“ АД по ч.гр.д. № 445/2015 г.
по описа на Районен съд – Своге, на поръчителя П.А.К., съдът ще се произнесе в
първото по делото заседание след евентуалното конкретизиране на документите и
представяне на молба за връчване на третото лице.
Следва да бъде уважено доказателственото
искане на ответника П.К., ищецът да бъде задължен, на основание чл. 190 от ГПК,
да представи по делото оригинала на уведомително писмо-покана за доброволно
изпълнение № 611/12.08.2015 г., изпратена под формата на приложената към
исковата молба нотариална покана № 139 на Нотариус Димитър Танев и оригинала на
разписка по чл. 44-46 от ГПК от 12.08.2015г.
Съдът напътва
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран
от горното и на чл. 140 вр. 146 от ГПК, Районен съд – Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 26.11.2020
г. от 09.30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА
на страните проекта си за доклад по делото, обективиран в
обстоятелствената част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените
с исковата молба и отговора на ответника Ц.К. писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл. 190 от ГПК, ищеца в срок до първото по делото съдебно
заседание да представи по делото оригинала на уведомително писмо-покана за
доброволно изпълнение № 611/12.08.2015 г., изпратена под формата на приложената
към исковата молба нотариална покана № 139 на Нотариус Димитър Танев и оригинала
на разписка по чл. 44-46 от ГПК от 12.08.2015 г.
НАПЪТВА страните към
медиация
или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от определението
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба, депозиран от ответника Ц.К., ведно с приложенията към него,
както и препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответника П.К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: