№ 6836
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110134216 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответниците Н. АС. ЕН. и В. АС. Д. да заплатят на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделна отговорност при
квоти по 1/2 части , от общата сума в размер на 2063,55 лева, от която -
1746,80лева представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.04.2019г. по отношение на имот, находящ се в гр. София , район
Красно село, ул. „Подуево“, №11, вх. В, ет.4, ап.20, аб. № 363172, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане,
279,92 лева-мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода
15.09.2019г.- 12.05.2021г., както и 29,76лева , представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода м.05.2018г.-м.04.2019г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, 7,07лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.06.18г.- 12.05.2021г.
От ответника Н. АС. ЕН. се претендират: сума в размер на 1031,77лева,
от която -873,40лева представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2019г., по отношение на имот , находящ се гр.
София , район Красно село, ул. „Подуево“, №11, вх. В, ет.4, ап.20 , аб. №
363172 ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
1
окончателното изплащане, 139,96лева- мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 12.05.2021г., както и 14,88лева ,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2018г.-
м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, 1,32лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.06.18г.- 12.05.2021г.
От ответника В.А. Д. се претендират: сума в размер на 1031,77лева, от
която -873,40лева представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2019г., по отношение на имот , находящ се в гр.
София , район Красно село, ул. „Подуево“, №11, вх. В, ет.4, ап.20 , аб. №
363172 ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, 139,96лева- мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 12.05.2021г.,както и 14,88лева ,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2018г.-
м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, 3,53лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.06.18г.- 12.05.2021г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице
облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците в
качеството им на наследници на В. СТ. Д. , въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил през исковия период до
процесния имот топлинна енергия, като ответниците , съобразно дяловете си
в собствеността, не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и таксата за предоставена
услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи
условия, в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване , или природен газ за собствени битови нужди . "Потребител
2
на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице- собственик
или ползвател на имота, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. С оглед гореизложеното твърди, че по
силата на нормативните актове ответниците са битови клиенти на ТЕ и за
тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство. В конкретния случай съгл. чл. 63, ал.1 от ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди " при смърт на клиент - физическо
лице, наследниците или лицето , придобило жилището по силата на договор
за гледане и издръжка , или по дарение са длъжни да уведомят писмено
продавача в срок по чл. 12, т.2/ 30-дневен срок/ чрез подаване на заявление
за промяна на партида. Съгл. чл. 150 , ал.1,ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия за продажба на ТЕ от "Топлофикация София" на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
"Топлофикация София"ЕАД и се одобряват от Държавна комисия за
енергийно регулиране към МС. Същите влизат в сила в едномесечен срок
след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
ТЕ, без да е нужно изричното им приемане от страна на потребителите.
Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал.3,ЗЕ и спрямо тях са
влезли в сила ОУ за продажба на ТЕ от "Топлофикация София"ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР , публикувани във в-к "Монитор", в сила от 10.07.16г. В чл. 31, ал.1
бил определен редът и сроковете за заплащане на месечните суми за
топлинна енергия. В този смисъл задължението на ответниците за заплащане
на дължимите суми за топлинна енергия в размера , посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45 дневен от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ е регламентирано , че
не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява, в случай че клиентът изпадне в забава , т.е. след
изтичане на 45 дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон С изтичане на последния ден от месеца
ответниците били изпаднали в забава за тази сума и на осн. чл. 86 ЗЗД била
начислена законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016г. било
3
установено , че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ в 45 дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството, като обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само за задължения по изготвени изравнителни сметки.
От 10.07.16г. дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи
явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за
дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството ,
осъществяван чрез официалната уеб страница на ищеца.
Поддържа, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от
дружеството топлинна енергия за аб. № 363172 през периода м. 05.18г.- м.
04.19г., а така също и услуга дялово разпределение за периода м. 05.18г.- м.
04.19г., като същите не са погасили задължението си.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата
молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Релевират
възражения за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи 1/ съществуване на облигационно
(продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което
топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на
потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за
заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота..
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания, за което те не сочат
доказателства.
По делото не се спори между страните , че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата-етажна собственост (в която се намира
4
процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От приложените по делото доказателства, съдът намира, че ответниците са
собственици на процесния имот. Видно от нот. акт № 15, том XLIX, дело
11850/98 на 01.09.1988г. собствеността върху ап.20, находящ се в гр. София ,
район Красно село, ул. „Подуево“, №11, вх. В, ет.4, ап.20 е прехвърлена на В.
СТ. Д.. От удостоверение изх. № 68-00-923/10//02.08.12г. , издадено от ГИС
София , настоящ адрес ул. "Подуево"№11 с вх. А, Б и В се отнася за
жилищна сграда , построена в УПИ V-445.446.447.448, кв. 330в, м. "Жилищна
група Мотописта 1 част", находяща се на ъгъла на ул. "Топли дол" и ул.
"Подуево", р-н "Красно село", Столична община.
Не се оспорва от страните и видно от справка за наследници /л.35 от делото/ ,
единствени наследници на В. СТ. Д. са ответниците по настоящото дело,
които са нейни деца. От изложеното следва, че ответниците са битови
клиенти на топлинна енергия и между тях и ищцовото дружество е налице
облигационно правоотношение, касаещо топлоснабдения имот,находящ се гр.
София , район Красно село, ул. „Подуево“, №11, вх. В, ет.4, ап.20 , аб. №
363172.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
5
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия, за периода м. 05.2018г.- м. 04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, не се оспорва от страна на ответниците по делото .С
оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена с оглед наведеното възражение за изтекла погасителна
давност в отговора на исковата молба.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
6
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 15.06.2018 г.,
са погасени по давност.По отношение на процесния период са приложими ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., като съгласно чл. 32, ал. 1 от тях е
клиентът длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.Следователно,
задълженията за исковия период - м. 05.18г.- м. 04.19г. не се явяват погасени
по давност .
Към посочената по-горе сума обаче не следва да се добавят
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение,
които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Извършването на услугата за процесния период от третото
лице-помагач не се установява, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства в тази посока, и третото лице помагач на ответника е взело
становище , че за процесния период не е извършвало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот на ответниците с аб. № 363172.
Предвид изложеното исковите претенции в размер от по 14,88лева за цената
на услуга дялово разпределение за процесния период спрямо всеки един от
ответниците следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване
от ищеца възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства
7
в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
За процесния период приложение намират Общите условия на ищеца
от 2016г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани
във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2
от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на
упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на
продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за
топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
8
клаузи, съдът приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е.
преди 15. 09. на съответната година. Необходимостта от изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за
периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може
да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че
задължението за заплащане на стойността на действително потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1
ЗЗД ответниците са в забава, считано от 16 септември на съответната година.
Съдът установи, че вземанията за периода от 15.09.19г. до 12.05.21г. ,
за какъвто период са претендирани , не са погасени по давност , предвид
което и по арг. от чл. 119 ЗЗД мораторна лихва върху тях се дължи, или
такава се дължи за целия отчетен период в търсения размер / доколкото
размерът не се оспорва от ответниците/.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение, доколкото съдът прие искът за главницата за неоснователен,
неоснователен се явява и акцесорния иск за заплащане на лихва върху тази
главница, и той също следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат и двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената
част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съразмерно с уважените претенции в размер на 217,11лв., или
спрямо всеки един от ответниците по 108,55 , включващи платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален
размер.
В полза на процесуалните представители на ответниците на осн. чл. 38,
ал.2,ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от по
9
6,42лева , съразмерно на отхвърлените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, Н.А. Е.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. 1111 да заплати на „Т
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 1111
следните суми: сумата от 873,40 лв, представляваща цена на потребена
топлинна енергия за периодаот м.05.2018г.-м.04.2019г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София , общ. "Красно село", ул. "Подуево"№11, вх. В, ет.4,
ап.20 , ведно със законната лихва за периода от 16.06.2021г. до окончателното
й заплащане, сумата от 139,96 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.- 12.05.2021г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 14,88 лв., представляваща такса за
дялово разпределение за периода отм.05.2018г.-м.04.2019г., ведно със
законната лихва за периода от 16.06.2021г. до окончателното й
заплащане,както и за сумата от 3,53 лева представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главицата за дялово разпределение
за периода 31.06.18г.- 12.05.2021г.
ОСЪЖДА на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, В. АС.
Д.,ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София,ул. Народен Герой №9, ет.
1, ап.1,да заплати на „Т ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. 1111 следните суми: сумата от 873,40 лв, представляваща цена
на потребена топлинна енергия за периодаот м.05.2018г.-м.04.2019г., ведно
със законната лихва за периода от 16.06.2021г. до окончателното й
заплащане, сумата от 139,96лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.- 12.05.2021г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 14,88 лв., представляваща такса за
дялово разпределение за периода отм.05.2018г.-м.04.2019г., ведно със
законната лихва за периода от 16.06.2021г. до окончателното й
заплащане,както и за сумата от 3,53 лева представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главицата за дялово разпределение
за периода 31.06.18г.- 12.05.2021г.
10
ОСЪЖДА Н. АС. ЕН., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
София, ул. 1111 да заплати на „Т ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. 1111, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
108,55лв.,разноски в производството.
ОСЪЖДА В. АС. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София,
ул. Народен Герой №9, ет. 1, ап.1, да заплати на „Т ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 1111, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 108,55 лв.,разноски в производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2,ЗА „Т ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. 1111 да заплати на адв. Н.И. И. с ЕГН
********** с адрес на упражняване на дейността гр. София, ул.
"Гургулят"№31, ет.1 в качеството на процесуален представител на
ответницата по делото Н. АС. ЕН., ЕГН **********, сумата от 6,42 лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. 1111 да заплати на адв. К.И. Б. с ЕГН ********** с адрес на
упражняване на дейността гр. София, ул. „Гургулят“ ,№31, ет.1 в качеството
на процесуален представител на ответника по делото В. АС. Д. , ЕГН
**********, сумата от 6,42 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11