О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 64
гр.Стара Загора, 19.02.2020г
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и
двадесета година, първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа адм.д.
№ 952 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.134, ал.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба от „ПЪТСТРОЙ“
ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, зона Голеш чрез пълномощника
адвокат З.Н. против Решение № 324/ 22.08.2019г на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима
молбата на дружеството за изменение на данъчни задължения и е прекратено
производството. Изложени са съображения, че решението е постановено при липса
на компетентност и при неспазване на установената форма. Според жалбоподателя
ответникът е следвало да откаже издаване на заповед за възлагане на нова
ревизия, а не да остави без разглеждане искането. На следващо място изтъква, че
в нарушение на материалния закон правото за подаване на молба по чл.134, ал.3
от ДОПК е прието за преклудирано. Счита исканото изменение за допустимо и
отговарящо на изискванията на закона с оглед представянето на новите доказателства
и новите обстоятелства пред органа на 23.07.2019г, от когато твърди, че започва
да тече срокът за издаване на заповед за възлагане на ревизия и който към
датата на постановяване на решението не е изтекъл. Моли решението да бъда
отменено и преписката да се изпрати на
административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона.
Ответникът Директор на ТД на НАП–Пловдив
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т.-Л.изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че сроковете по чл.134, ал.3 от ДОПК са
преклузивни и са изтекли, както и че не са налице основанията по чл.133, ал.2
от ДОПК за изменение на задължението. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се
присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита в размер на 200лв
съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните по направеното искане и приложените по делото доказателства,
съобрази следното:
С Ревизионен акт № 16251300234/ 11.12.2013г, издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Пловдив, на „ПЪТСТРОЙ“ ООД гр.Стара Загора са определени
задължения за ДДС за период 01.12.2012г-31.12.2012г в размер на 1857.94лв
главница и 38621.35лв лихви към 11.12.2013г. Ревизионният акт не е обжалван и е
влязъл в сила.
С молба вх.№ 15619/ 23.07.2019г до Директора на ТД на НАП Пловдив чрез
офис Стара Загора „ПЪТСТРОЙ“ ООД гр.Стара Загора прави искане за преизчисляване
на задълженията му към НАП в размер на 359389.13лв, представляващи равностойността
на непризнат ДДС по фактура № **********/ 28.12.2012г за извършени
строително-монтажни работи от него към ДЗЗД „ЖЕЛЕЗНИК СЗ-2011“ ведно със
законната лихва по задължението от момента на възникванет ому до момента на
извършване на корекцията. Прилага копия от Решение № 151/ 18.12.2017г по т.д.№
2479/ 2016г по описа на ВКС и от Решение № 266/ 11.08.2016г по т.д.№ 271/ 2016г
по описа на Апелативен съд Пловдив, както и от фактура № **********/
28.12.2012г.
С обжалваното Решение № 324/ 22.08.2019г Директорът на ТД на НАП Пловдив е
оставил без разглеждане като процесуално недопустима молбата на дружеството и е
прекратил производството. Изложени са мотиви, че макар молбата да не сочи
изрично искане за изменение на данъчни задължения, установени с влязъл в сила
ревизионен акт, от извършената служебна проверка и доколкото представената фактура
№ **********/ 28.12.2012г попада в обхвата на ревизирания период по Ревизионен
акт № 16251300234/ 11.12.2013г, тя следва да се разгледа по реда на чл.134 във
връзка с чл.133 от ДОПК. Установено е наличие на процесуална пречка за
разглеждането й по същество с оглед изтичане на срока по чл.109, ал.1 от ДОПК и на преклузивния
срок по чл.134, ал.3 от ДОПК.
Като взе предвид представените доказателства съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването и в посочения
от чл.135, ал.5 от ДОПК 14-дневен срок от съобщаване на акта, направено по
електронен път на 25.11.2019г, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Правилно
е прието от ответника, че молба вх.№ 15619/ 23.07.2019г, подадена от „ПЪТСТРОЙ“
ООД гр.Стара Загора, следва да се разгледа по реда на чл.134, ал.2 във връзка с
чл.133, ал.2, т.1 от ДОПК и това обстоятеллство не се оспорва от жалбоподателя.
Оспореното Решение № 324/ 22.08.2019г е постановено от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл.134, ал.2 от ДОПК, а именно Директорът
на ТД на НАП Пловдив. Спазена е изискуемата от закона форма, както и
процесуалните правила при издаването му.
Съдът намира, че решението съответства на приложимия
материален закон. Съгласно нормата на чл. 133, ал.1 от ДОПК, задължение за
данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила
ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено
по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице. А съгласно възприетото от органа основание по чл. 133, ал. 2, т.
1 от ДОПК, задължението може да бъде изменено, когато се открият
нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски,
които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал
ревизионния акт, до: а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил
обжалван; б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван. Конкретната
хипотеза изисква наличието на нови обстоятелства, респ. новите доказателства,
които да са от съществено значение за установяване на задълженията за данъци
или задължителни осигурителни вноски, спазването на определения в закона срок
за предявяване на искането за изменение /в случая тримесечен срок от узнаване
на основанието/, както и към момента на искането по отношение на установените
задължения да не е изтекъл срокът по чл. 109 от ДОПК.
За да бъде допуснато изменението на установени с РА задължения, пред решаващия
орган следва да са обосновани обстоятелства или представени доказателства,
кумулативно отговарящи на посочените по-горе две изисквания, като липсата на
което и да е от тях самостоятелно обуславя неоснователност на направеното
искане. Според чл.109, ал.1 от ДОПК не се
образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на
годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в
случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.
В случая не е спорно между страните,
че Ревизионен акт № 16251300234/ 11.12.2013г на ТД на НАП Пловдив не е
бил подложен на съдебен контрол. Спорният
въпрос е дали подаденото искане от 23.07.2019г за изменение на установените с
този ревизионен акт задължения е просрочено.
Не се споделя доводът на жалбоподателя,
че спрямо него като ревизирано лице не е изтекъл срокът по чл.134, ал.3 от ДОПК. Според настоящия съдебен състав законът не предвижда различен режим за
подаване на искане за изменение от ревизираното лице /по чл.133, ал.1 от ДОПК/
и от заинтересованото лице /по чл.134, ал.2 от ДОПК/. Нормата на чл.133, ал.1 регламентира
субективното право, докато тази по чл.134, ал.3 от ДОПК урежда процедурата по
упражняването му, следователно спрямо жалбоподателя като ревизирано лице важи
посоченият в закона срок. Позоваването на първата хипотеза от чл.134, ал.3 от ДОПК /за издаване на заповед за възлагане на ревизия в тримесечен срок от
представянето на нови доказателства с оглед неизтекъл срок/ като довод за
неизтекъл срок е неправилно, тъй като тя е относима към изменение по инициатива
на органа.
Срокът по чл.134, ал.3 от ДОПК е
изтекъл и с оглед представянето на Решение № 151/ 18.12.2017г по т.д.№ 2479/
2016г по описа на ВКС като доказателство за настъпване на нови обстоятелства от
съществено значение за установяване на задължението по ЗДДС. Това решение е
окончателно, влиза в сила от деня на постановяването му, а от деня на обявяване
в публичния регистър на съдебните актове може да бъде узнато. При липса на
доказателства за различна дата на узнаване от датата на публикуване
18.12.2017г, правилно е прието, че към 23.07.2019г тримесечният срок за
подаване на искане за изменение е изтекъл.
Трайна и непротиворечива е съдебната
практика, че сроковете по чл. 134, ал.3 от ДОПК са преклузивни, тъй като са
условие за допустимост на производството и с тяхното изтичане се погасява
възможността да се образува производство за изменение на задълженията за данъци
и осигурителни вноски, уредено в Глава шестнадесета /Особени производства/,
раздел ІІ на ДОПК.
На следващо място решаващият орган е
изложил обосновани и законосъобразни мотиви, че представената фактура №
**********/ 28.12.2012г като попадаща в данъчен период м.декември 2012г,
съответно в обхвана на Ревизионен акт № 16251300234/ 11.12.2013г, е следвало да
бъде включена в справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за този данъчен период,
която се подава в срок до 14-ти януари 2013г и така общият преклузивен срок по
чл.109, ал.1 от ДОПК е изтекъл на 01.01.2019г, т.е. преди подаване на молбата
от „ПЪТСТРОЙ“ ООД гр.Стара Загора. Неоснователно се поддържа от
жалбоподателя, че понеже в закона не е предвидено подаване на декларация за
извършването на изменение на задължения за данъци, срокът за образуване на
специалното производство по изменение на публични задължения следва да се изчислява
от датата на предоставяне на данните, въз основа на които се иска изменението.
Действително подаване на декларация за изменение на публични задължения не е
предвидено, но предвид същността на отправеното искане - за изменение на
установени в ревизионно производство задължения за ДДС и регламентирания за
този вид данък ред за деклариране, е приложим преклузивния срок по чл.109 от ДОПК, започващ да тече от изтичането на годината, в която е следвало да се
подаде справката-декларация по ЗДДС.
По тези
съображения производството по чл. 133 и следващите от ДОПК е процесуално недопустимо и
правилно подаденото от „ПЪТСТРОЙ“ ООД гр.Стара Загора искане е оставено без
разглеждане с оспореното решение. Подадената срещу него жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и с оглед
направеното искане от процесуалния представител на ответника в полза на ТД на
НАП Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.с чл.144 от АПК, вр. с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, а не 200лв., каквато е претенцията, тъй като
производството не е с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и
на основание чл. 134, ал.5 от ДОПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ПЪТСТРОЙ“ ООД със седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, зона Голеш против Решение № 324/
22.08.2019г на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима молбата на дружеството за изменение на
данъчни задължения, установени в влязъл в сила ревизионен акт, и е прекратено
производството.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ“ ООД със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, зона Голеш ДА ЗАПЛАТИ на
Териториална дирекция на НАП Пловдив, ул.“Скопие“ № 106 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв като отхвърля искането до размер 200лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: