Решение по дело №15/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20227190700015
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 44                                  04.04.2022 г.                         Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Разградският административен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година,  в  състав:

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

         при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  административно дело № 15 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 197 ал. ал. 2-4 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на  ”РЕСАХЮЕЛ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Раковски, област Разград, ул. „Омуртаг” № 3, чрез адв. Д. Ц.. от САК, срещу  Решение № 255 от 18.11.2021 год. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за продължаване  действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № С210017-139-001829 от 26.08.2021 год. на публичен изпълнител  при ТД на НАП – Варна.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и административният орган не е доказал спазване разпоредбите на чл. 121. Според жалбоподателя потвърденото постановление е издадено в нарушение на разпоредбите на чл. 121 от ДОПК. Излагат се доводи, че не е спазен срокът по чл. 121, ал. 6 от ДОПК, че постановлението е връчено два месеца след неговото постановяване. Според жалбоподателя не са налице данни, че дружеството може да се разпореди с имуществото си  или с паричните си средства по начин, който да възпрепятства евентуалното събиране на вземания, които биха били установени с ревизионен акт. Твърди се, че е налице една свръхобезпеченост в полза на приходната агенция.

Ответната по жалбата страна – директорът  на ТД на НАП, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт С. А., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на алтернативност прави възражение по  чл. 161, ал. 2 от ДОПК.

         Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установени следното:

         Жалбата, като подадена от надлежна страна срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 197 ал. 1 от ДОПК, е процесуално допустима.

         Със заповед за възлагане на ревизия № Р-03001720008441-020-001 от 31.12.2020 год., връчена по електронен път на ревизираното лице на 08.01.2021 год.,    е назначена ревизия за установяване на задълженията на жалбоподателя за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2019 г.

         По мотивирано искане на орган по приходите във връзка с ревизионното производство и за обезпечаване на публично вземане в предполагаем размер от 189826.46 лв. главница и лихви, с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № С2100017-023-0000058/ 13.01.2021 г., издадено в производство по чл. 121, ал. 1 от ДОПК,  публичният изпълнител при ТД на НАП- Варна е наложил:

         ЗАПОР върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки на жалбоподателя за сумата до 189 826, 46 лв.,както следва: банкови сметки *************, ************ и ************** – и трите в ТБ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД;  б.см. ************** в ТБ „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” и б.см. ************* в ТБ „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД BIC ***;

         ЗАПОР върху земеделска техника (колесен трактор с рег. № ******** с балансова стойност 3480 лв. и 

         ЗАПОР върху МПС леки автомобили „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ******** с балансова стойност 2200 лв. и модел „Каравел“ с рег. № ********) с обща балансова стойност 3000 лв.

         ПНПОМ е обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП, който със свое Решение № 8 от 25.01.2021 г. е оставил жалбата без уважение. Решението е обжалвано пред Административен съд Разград, който с решение № 44 от 07.04.2021 год. по адм.д. № 59/2021 год.  е отхвърлил жалбата.

         Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03001720008441-020-002 от 05.04.2021 год. срокът на ревизията е бил удължен до 08.06.2021 год.  В тази връзка публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е поискал от Административен съд – Разград продължаване на срока на наложените предварителни обезпечителни мерки с искане изх. № С210017-006-0000355 от 20.04.2021 год.

         С определение  № 36 от 22.04.2021 год. по частно адм.д. № 105/2021 год. Административен съд Разград е продължил срока на наложените предварителни обезпечителни мерки, наложени с ПНПОМ изх. № С2100017-023-0000058/ 13.01.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна до приключване на ревизионното производство с издаване на ревизионен акт.

         Ревизионното производство е приключило  с издаване на Ревизионен акт № Р-0300172008441-091-001 от 27.07.2021 год., от органи по приходите при ТД на НАП Варна, което е служебно известно на съда /ревизионният акт е обжалван пред АС – Разград и е образувано адм.д. № 298/2021 год./, с който са установени  задължение на жалбоподателя за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 и 2019 год. в размер на 176 183 лв. главница.

         На 26.08.2021 год. публичен изпълнил  при ТД на НАП -Варна е издал на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК Постановление за продължаване  действието на наложени предварителни обезпечителни мерки /ППДНПОМ/ с изх. № С210017-139-001829 от 26.08.2021 год. на публичен изпълнител  при ТД на НАП – Варна е продължил действието на наложените предварителни обезпечителни мерки а именно:

         ЗАПОР на банкова сметка ************* в ТБ „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и на банкова сметка ************** в ТБ „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД за сумата  от 176183.05 лв. и

         ЗАПОР върху МПС (леки автомобили „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ******** с б. ст. 2200 лв. и модел „Каравел“ с рег. № ********) с б.ст. 3200 лв.

         Постановлението е връчено по електронен път на 01.11.2021 год. и в  законовия срок е обжалвано пред директора на ТД на НАП – Варна.

         С Решение № 255 от 18.11.2021 год., постановено в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, директорът  на ТД на НАП – Варна  е отхвърлил жалбата и е потвърдил ППДНПОМ с изх. № С210017-139-001829 от 26.08.2021 год. на публичен изпълнител  при ТД на НАП – Варна. Решението е връчено на ревизираното лице на 31.01.2022 год., а жалбата срещу него е подадена по електронен път на 07.02.2022 год.

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

         Жалбата като подадена от активно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в срока предвиден в закона, е процесуално допустима.

         Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и място орган – директора на ТД на НАП –Варна, съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и е мотивиран– съдържа фактически и правни основания за издаването му.

         При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила- административният орган е спазил предвидените в закона срокове за произнасяне, събрал е относимите към правния спор доказателства, изяснил е всички обстоятелства по спора и се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя.

         Решението съответства и на материалния закон.

         В случая, административното производство по постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП гр. Варна  и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт - Решение № 255 от 18.11.2021 год.

         Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

         Според ал. 4 когато в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им пред административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка. Искането може да бъде направено от публичния изпълнител или ревизираното лице.

         Според чл. 121, ал. 6 ДОПК действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество в едномесечен срок от издаването на РА, когато актът е издаден в 4-месечния срок или в срока, определен от съда по реда на ал. 5, какъвто е настоящия случай.

         В настоящият случай както е посочено по-горе в хода на ревизионно производство с ПНПОМ  изх. № С2100017-023-0000058/ 13.01.2021 г. на дружеството са наложени предварителни обезпечителни мерки.

         С определение  № 36 от 22.04.2021 год. по частно адм.д. № 105/2021 год. Административен съд Разград е продължил срока на наложените предварителни обезпечителни мерки, до приключване на ревизионното производство с издаване на ревизионен акт.

         С Ревизионен акт  № Р-0300172008441-091-001 от 27.07.2021 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна са установени публично задължения на оспорващото дружество в размер на 176 183 лв. главница.

         На 26.08.2021 год., т.е. преди изтичане на едномесечния срок по чл. 121, ал. 6 от ДОПК е издадено Постановление за продължаване  действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № С210017-139-001829 .

         Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

В случая от длъжника не е представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, а и няма такива твърдения, като в същото време е налице валидно изпълнително основание съгласно чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК – цитираният РА, независимо от обстоятелството, че същият е обжалван по съдебен ред.

         Не  е налице несъответствие между обезпеченията и вземанията, установени с цитирания по-горе ревизионен акт. Що се касае до възраженията на оспорващия, че не са доказани основанията за налагане на ПОМ, то те касаят законосъобразността на ПНПОМ по чл. 121, ал.1 от ДОПК. Въпросът дали са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК  е решен  с влязло в сила Решение № 44 от 07.04.2021 год. по адм.д. № 59/2021 год.   на Административен съд – Разград,  с което оспорването на ”РЕСАХЮЕЛ” ЕООД, срещу ПНПОМ  изх. № С2100017-023-0000058/ 13.01.2021 г. е отхвърлено и с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от АПК не може да бъде пререшаван.

         С оглед на изложеното възраженията на оспорващия, че в случая е налице нарушение на чл. 121, ал. 1 от ДОПК и че потвърденото с оспореното решение постановление за продължаване на ПОМ не е издадено в едномесечния срок по чл. 121, ал. 6 са неоснователни и недоказани.

         Що се касае до твърдението на оспорващия, че ППДПОМ с изх. № С210017-139-001829 от 26.08.2021 год. е издадено в един по-късен момент, а не на посочената в него дата,  също се явява неоснователно и недоказано. По делото ответникът е представил заверено копие на постановлението от 26.08.2021 год., с положен саморъчен подпис от издателя му.  По делото са представени 2 бр. запорни съобщения  - до „Търговска банка Д” АД и до „Обединена българска банка” АД, както и запорно съобщение до ОДМВР – Разград и до Централния регистър на особените залози – София – всичките с дата на изходящия номер 26.08.2021 год., в които изрично е посочено, че са изготвени на основание ППДПОМ с изх. № С210017-139-001829 от 26.08.2021 год. Наред с това е представено и удостоверение за електронно връчване, от което е видно, че запорното съобщение до  „Търговска банка Д” АД е връчено по електронен път на 27.08.2021 год. Тези писмени доказателства  установяват несъмнено, че постановлението за продължаване действието на наложените ПОМ е било издадено на 26.08.2021 год. и опровергават твърденията на оспорващия за евентуално антидатиране на същото. Представените в съдебно заседание доказателства от  оспорващия – банкови документи също не доказват неговите твърдения, тъй като  те не касаят ППДПОМ  № С210017-139-001829 от 26.08.2021 год., а други постановления, запорни съобщения и разпореждания за изпълнение на запорни съобщения.

         Безспорно е че ППДПОМ с изх. № С210017-139-001829 от 26.08.2021 год. е връчено на  дружеството  много по-късно  от издаването му – на  22.10.2021 год., но това не води до неговата незаконосъобразност. Това обстоятелство е от значение за спазване сроковете за обжалване, но не и за законосъобразността на акта.

         Неоснователно се явява и твърдението, че оспорения акт е неправилен, тъй като потвърденото с него постановление фактически не продължава действието на наложените  обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество. С постановлението за продължаване на действието на наложените ПОМ е продължен запорът само по две  от същите банковите сметки по които е наложен запор с   постановлението за налагане на ПОМ, както и върху същите две МПС. Не е продължено действието на наложените първоначално  запори върху останалите три банкови сметки и първоначално наложения запор върху колесен трактор.

         Предвид изложените съображения съдът счита, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие на материалноправните норми и на целта на закона, поради което оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като в тежест на оспорващия следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

         Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТВЪРЛЯ оспорването на ”РЕСАХЮЕЛ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Раковски, област Разград, ул. „Омуртаг” № 3, срещу  Решение № 255 от 18.11.2021 год. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за продължаване  действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № С210017-139-001829 от 26.08.2021 год. на публичен изпълнител  при ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА ”РЕСАХЮЕЛ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Раковски, област Разград, ул. „Омуртаг” № 3,  да заплати на Териториална дирекция на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто) лева.

         Решението не подлежи на обжалване

                                                                                             

                                                                           Съдия:/п/