към присъда № 15 по НОХД № 311
по описа на Районен съд град Монтана за 2020
година, трети наказателен състав.
Подсъдимият Ц.Е.Д. е обвинен от Районна
прокуратура град Монтана в това, че на 17.02.2019г. в село Мърчево, обл.Монтана
извършил действия с цел, да възбуди и удовлетвори полово желание, без
съвкупление, изразяващи се в опипване и убеждаване, да му целува половия орган
с лице, ненавършило 14- годишна възраст -малолетната М.И.М. xxx, поради което и
на основание чл.149 ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема
становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи
съответното наказание при спазване на изискванията на закона.
Гражданските
ищци И.М.Р. и Р.Г.Т., в качеството им на родители и законни представители на
малолетната си дъщеря М.И.М. молят съда да уважи изцяло предявения устно от тях
граждански иск.
Подсъдимият
Ц.Е.Д. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Служебният защитник
на подсъдимия моли съда да наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващите
вината обстоятелства.
При условията на чл.252 ал.1 от НПК производството се
разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ -
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, непосредствено след провеждане на разпоредителното заседание.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и
вещото лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият
Ц.Е.Д. е роден на xxxгxxx, където живее и към настоящият момент. Не е осъждан
за извършени престъпления от общ характер /реабилитиран е през 1987г./. Познава
пострадалата М.М. и родителите й.
Пострадалата М.И.М., която към момента на деянието не
била навършила 14 годишна възраст /била на 8 години/ живее в село Мърчево с родителите
си свидетелите Р.Г.Т. и И.М.Р., както и с братята си Алекс и Румен Илиянов М. и
жената, с която живее последния - Памела Виолетова Славейкова.
Към обяд
на 17.02.2019г. свидетелката Р.Т., придружена от Алекс Илиянов М. и пострадалата
М.И.М. отишли на гости на своето приятелско семейство - Даниела Борянова Дилова
и съпругът й – подсъдимият Ц.Е.Д.. Тези гостувания били нещо обичайно и се
случвали често. В имота има къща и лятна кухня, като двете постройки са
отделени една от друга. Домакините и гостите били събрани в стаята, която се
намира в къщата и си говорели. Свидетелката М.И.М. често ходела там, за да си
играе с таблета на семейство Дилови, както правела и сега. Към 17.00 часа
гостите си тръгнали, като свидетелката Р.Г.Т. и Алекс Илиянов М. решили да
отидат на гости у друго приятелско семейство, а пострадалата М.И.М. трябвало да
се прибере у дома. Вместо това, тя се върнала обратно в дома на Дилови и
намерила съпругата на подсъдимия Даниела, която била в лятната кухня. Попитала я
дали може да поиграе още на игрите от таблета, а жената отвърнала, че таблетът
е горе, да отиде да си го време. Свидетелката М.М. се качила в къщата, в
стаята, където на леглото седял подсъдимия Ц.Д.. Последния дал таблета на пострадалата
М.М., но заключил вратата, свалил си панталона и бельото и накарал момичето „...да
му ближа оная работа...”. Закачал се с нея, смеел се, плеснал я по дупето и й
казал, че „ако не му ближе оная работа, ще те бием”. По едно време, съпругата
на подсъдимия Д. почукала на вратата. Подсъдимият Д. веднага си вдигнал
панталона, дал таблета на детето и отключил.
Малко по-късно пострадалата М.М.
да се прибрала у дома, където споделила с Памела Славейкова случилото се у дома
на подсъдимия Д.. Споделила още, че това не е първия път, когато се случвало
такова нещо, но тя се страхува от подсъдимия и за това не е казала на никой за
случващото се.
Памела Славейкова накарала свидетелката М.М. да
разкаже за случилото се на родителите си. Тя се разплакала и разказала всичко,
но с притеснение и засрамена от случилото се.
Последвали
видими изменения в поведението на детето. Свидетелката М.М. започнала да ходи с
нежелание на училище, където и успехът и драматично се сринал. Започнала често
да се събужда тревожно през нощта, страняла от хората и се усамотявала.
Отказвала да споделя преживяванията си. Забелязало се видимо отдръпване в
отношенията на детето с родителите му и други близки хора, като често се
налагало майката да стои до късно през нощта с нея и да я успокоява.
На
досъдебното производство е назначената комбинирана съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза, изпълнена от вещи лица Мариета Маринова и Биляна
Георгиева, като от заключението на същата се установява, че по време на
освидетелстването свидетелката М.И.М. се разплаквала, изчервявала, навеждала
глава и криела очите си, докато споделяла преживяното, като очевидно се
срамувала от него. Детето се характеризирало със средно ниво на интелектуално
развитие, съответно за възрастта и социалния опит. Като цяло, когнитивните
процеси са протичали в норма, с изключение на моментите, в които е трябвало да
направи, или каже нещо, свързано със случилото се. Тогава се отдръпвала и
блокирала. Към момента на изследването, свидетелката М.М. била затворена,
необщителна, недоверчива и подозрителна в моментите, в които се налагало припомняне
на преживяното. Била добронамерена, но притеснена и плаха. При задаване на
въпроси, свързани с преживяното, реагирала с отказ от отговор, свиване и
потъване в себе си, от очите и потичали сълзи и погледа и ставал умоляващ.
Очевидно изпитвала силни негативни чувства и срам. Вещите лица Маринова и
Георгиева установили състояние на тревожност и неспокойно очакване на нещо
страшно, проблеми със съня и кошмари, мускулно напрежение, нервност, затруднена
концентрация, чувство за безпомощност и трудности при доверяването.
Експертите обсъждат установено у детето
посттравматично стресово разстройство с отчетливи и видими симптоми и тежки
последствия за психиката на пострадалата.
В заключение се отбелязва, че
към момента на деянието свидетелката М.М. е била, и към настоящия момент също е
в състояние правилно да възприема фактите от обективната действителност, годна
е да дава достоверни показания, като не е склонна да преувеличава или
преиначава случилото се, както и да си измисля, или фантазира. Психологическите
преживявания, свързани с инкриминираното деяние са отговор на преживяна травма
чрез страх, чувство за вина, срам, средна тревожност, разстройство на съня и
ежедневните навици, както и изтласкване на травмата.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като
обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по
делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно: свидетелските показания на И.М.Р., Р.Г.Т., Иванка
Петрова Минкова, Р. Виткова Иванова и М.И.М., както и заключението на вещи лица
Мариета Крумова Маринова и Биляна Георгиева Георгиева, както и писмените доказателства
приети по реда на чл.283 от НПК.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимият и
доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Ц.Е.Д. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието, е бил пълнолетен
и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен
и подреден.
От обективна страна според
становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за
осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.149 ал.1 от НК, а именно на 17.02.2019г. в село Мърчево, обл.Монтана извършил действия с
цел, да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, изразяващи се в
опипване и убеждаване, да му целува половия орган с лице, ненавършило 14-
годишна възраст - малолетната М.И.М. xxx.
От субективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението при пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда от
установените факти по делото. Съзнавал е обществено опасните последици и е търсел
настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с
общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези
общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за
осъщественото от него деяние от субективна страна.
Авторството на деянието, съдът намери за доказано
съпоставяйки обясненията на подсъдимия с другите доказателства по делото – с
показанията на свидетелите и писмените доказателства.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на
основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият Ц.Д.
е доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.
Съдът призна подсъдимия Ц.Д. за ВИНОВЕН в
това, че на 17.02.2019г. в село Мърчево, обл.Монтана извършил действия с цел,
да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, изразяващи се в
опипване и убеждаване, да му целува половия орган с лице, ненавършило 14-
годишна възраст - малолетната М.И.М. xxx-престъплението по чл.149 ал.1 от НК.
Причина за извършване на престъпленията е незачитане
личната неприкоснованост и свободна воля.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно
минало, невисоката обществена опасност на дееца. Признанието на вината не може
и не следва да се приема като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като това е
предвидено в реда, по който е разглеждано делото – съкратено производство по
чл.371 т.2 от НПК. Отегчаващо вината обстоятелство - няма. При така изложените
обстоятелства съдът му определи наказание десет месеца лишаване от свобода за
престъплението, като съобрази разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК и определи
наказанието при условията на многобройни смекчаващи вината обстоятелства в
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, под предвидения от закона размер.
По отношение на този подсъдим не са налице законни
пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК - не е осъждан за извършено
престъпление от общ и частен характер, наложеното наказание е под предвидения
от закона 3 годишен размер, както и за поправянето и превъзпитанието не е
наложително да изтърпява наказанието ефективно. Ето защо съдът приложи
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и отложи изпълнението на наказанието за срок
от три години, считано от влизане в законна сила на присъдата.
С така наложените по вид и размер наказания съдът,
счита, че по отношение на този подсъдим ще може да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тези подсъдими и
по отношение на останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия Ц.Е.Д. предявен от И.М.Р. и Р.Г.Т.,
в качеството им на родители и законни представители на малолетната си дъщеря М.И.М.,
като обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане – 17.02.2019г.
до окончателното й изплащане.
По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимия Ц.Е.Д. е причинил на
пострадалата малолетна М.И.М. неимуществени вреди в следствие на извършеното от
него престъпление. Тези неблагоприятни последици от процесното инкриминирано
деяние представляват неимуществени вреди, които подсъдимия е длъжен да
обезщети.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимият Ц.Е.Д.
да ЗАПЛАТИ на И.М.Р., с ЕГН xxxxxxxxxx и Р.Г.Т., с ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството
им на родители и законни представители на малолетната си дъщеря М.И.М., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
сумата от 3 000.00 /три хиляди лева/ представляваща обезщетение за
причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увредата - 17.02.2019г.
Предвид изхода на делото подсъдимия Ц.Е.Д. следва да
заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка РУ-Монтана сумата от 638.40
лева, а по сметка на РС-Монтана сумата от 120.00 лева държавна такса съобразно
уважения размер на гражданския иск, както и по 5.00 лева държавна такса за
всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: