Определение по дело №259/2018 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 334

 

гр. Перник, 04.05.2018 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 04.05.2018 г., в състав:

 

СЪДИЯ: Кристиан Петров

 

като разгледа гр. дело № 00259 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с пр. основание чл. 49 ЗЗД от К.Б. срещу БТВ „Медиа Груп“ ЕАД за заплащане: 1/ сумата 10 000 000 лв. - обезщетение за понесени емоционални/нематериални вреди вследствие на мълчалив отказ на ответника да уважи искането на ищеца за право на отговор по чл. 18 ЗРТ, по повод излъчена на 02.10.2014г. в 19,50 ч. заблуждаваща и неистинска реклама на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. С. и съдържаща откровени и нагли лъжи, изразени в конкретно посочени в молбата твърдения. В обстоятелствената част на исковата молба, на които се основава искът се съдържат твърдения, че като не е предоставил възможност за упражняване на правото по чл. 18 ЗРТ ответникът осъществявал цензура и съдействал за въвеждането в заблуда на гражданите като създавал комфортна среда за изказване на неистина.

Пернишкият окръжен съд, при проверка на исковата молба установява, че предявените искове са недопустими, по следните съображения:

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗРТ лицата, засегнати в радио и телевизионно предаване, имат право на отговор. Правото на отговор е уредено и в чл. 8 от Европейската конвенция за трансгранична телевизия от 5 май 1989 на Съвета на Европа /Ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 4.12.1997 г. - ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г., в сила от 1.07.1999 г. /. В обяснителния доклад към Конвенцията и задължителен при тълкуването й на основание чл. 32 от Виенската конвенция за правото на договорите /също ратифицирана от България, в сила от 21.05.1987 г./ обаче е посочено какво е тълкуването и разбирането на чл. 8 от Конвенцията – правото на отговор по см. на Конвенцията е възможността всяко физическо или юридическо лице да поправи неверни факти или информация, в случаи когато такива факти или информация го засягат или застрашават негови легитимни права /особено по отношение на неговото достойнство, чест или репутация/. Прегледът на националното и международното право ясно сочи, че правото на отговор е предоставено само на лица, които са пряко засегнати – за които предаването се отнася или по някакъв начин има връзка с тях, но не и на всяко лице, което се е почувствало засегнато от предаването, без то да е насочено пряко към лицето.

В обстоятелствената част на предявения иск не се съдържат твърдения, че ищецът е лично засегнат от излъчената на посочената дата реклама на банка, а изразеното несъгласие с твърденията в тази реклама сочат за спор между него и банката, а не с посоченото като ответник лице. За това несъгласие, законът не предоставя на ищеца възможност за право на отговор по чл. 18, ал. 1 ЗРТ, която разпоредба не е относима към претенцията на ищеца, независимо от обстоятелството, че ищецът се позовава на нея в исковата си молба. След като ищецът не е бил пряко засегнат от предаването, то за него липсва накърнен негативен интерес, който представлява необходима предпоставка за воденето на иск за непозволено увреждане, какъвто е предявеният /в този смисъл по напълно идентичен случай е Определение № 241 от 17.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1994/2016 г., IV г. о., ГК/. Съществуването на истински и сериозен спор относно гражданско право, за което може да се каже, че има най-малко спорно основание и което е признато от националното законодателство, е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, в който смисъл е и практиката на Европейския съд /конкретно цитирана в Определение № 917 от 11.05.2015 г. на ОС – С. по гр. д. № 799/2014 г./. Ето защо, след като в конкретния случай твърдените от ищеца правопораждащи факти за правото му на обезщетение навеждат на извода, че в случая не се касае до сериозен спор относно признато от закона право на ищеца и накърнен негов личен негативен интерес, то предявеният иск е недопустим.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 00259/2018 г. по описа на ОС – Перник, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на ищеца.

 

 

СЪДИЯ: