Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.01.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12661 по описа за
2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12661/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивни жалби на „П.С.“ ЕАД *** срещу решение №II-55-188250 от 08.08.2019 г по гр.дело №65244/2018 г на СРС, 55 състав ; поправено с решение №II-55-20223666 от 13.10.2020 г по същото
дело , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД да
бъде осъдено „О.х.С.“ ЕООД ЕИК ******гр.София да му заплати сумата от 18 133,82
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за освобождаване
на нает обект по договор за наем №ГП-201 от 20.04.2015 г за павилион №39+40 на
Пазар „Герена“ в гр.София и сумата от 2508,42 лева
- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за освобождаване на нает
обект по договор за наем №ГОТП-242 от 11.05.2015 г за открита търговска площ
пред павилиона ; за периода м.06.2018 г – м.09.2018 г , ведно със законната
лихва от 09.10.2018 г до окончателното плащане на сумите .
В първоначалната въззивна жалба въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като процесните обекти се
държат от наемателя . Действително на 18.05.2018 г патронът на павилиона е бил
сменен и ключът от него е останал на разположение на въззивника , но ответникът
не е освободил обекта , защото в него са продължили да се намират негови
движими вещи и оборудване до 16.08.2018 г . Не е било възможно в имота да се
допусне нов наемател . Допустимо е да се посочи нов период за обезщетение /май
2018 г /.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . По делото не е доказано ползване на обектите
след прекратяване на договорите . На 18.05.2018 г ищецът е възстановил
владението си върху имотите и ответникът не е могъл да си вземе обратно
движимите вещи намиращи се в тях . С
нотариална покана въззиваемата страна е предложила
как да се уредят отношенията между страните , а ищецът е можел да изнесе вещите
и без негово съдействие . Не е допустимо да се посочи от ищеца нов период на
вземането / май 2018 г /.
Във въззивната жалба от 26.10.2020 г въззивникът обжалва решение №II-55-20223666 от 13.10.2020 г по гр.дело №65244/2018 г на СРС, 55 състав , в частта му , с която СРС е отхвърлил молбата му за допълване на
основното решение . Съгласно чл.214 ГПК
по реда на изменение на иска е допустимо добавяне на нов период на неизпълнение
след предявяване на исковата молба т.е. допустимо е в случая да се добави
периода м.май 2018 г . Въззивникът повтаря доводите си от първоначалната
въззивна жалба .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който
оспорва въззивната жалба от 26.10.2020 г . Искането да се присъди неустойка за
м.05.2018 г представлява нов иск , а не изменение на предявения иск . Въззиваемата страна заявява , че поддържа вече изложените
доводи .
Въззивните
жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 22.08.2019 г и е обжалвано в срок на 05.09.2019 г . Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС .
Решение №II-55-20223666 от 13.10.2020 г е връчено
на въззивника на 19.10.2020 г и е обжалвано в срок на 26.10.2020 г . Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с
чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост
и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение , като в случая такива пороци не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете първоинстанционният
съд е приел от фактическа страна
следното . По силата на договор да наем на търговски обект №
ГП-201/20.04.2015г. ищецът е отдал под наем за срок от три години на ответника търговски
обект – павилион № 39+40 с площ 50 кв.м. + 95 кв.м., находящ се на територията
на пазар „Г.“ в столицата, за ползването му като заведение за бързо хранене.
Договорът е влязъл в сила на 01.05.2015г. /чл.3 от него/, като уговореното
възнаграждение възлизало на 1620.00 лева без ДДС или 1944.00 лева с ДДС. Според чл.26 след прекратяване на договора,
вкл. изтичане на срока му, наемателят е длъжен да освободи и предаде имота в
тридневен срок. В чл.23 от договора страните са постигнали съгласие, че при задържане на обекта след прекратяване
на договора, наемателят дължи обезщетение на наемодателя, изчислено на база
тримесечния наем за времето на задържане, която клауза има неустоечен
характер. Съгласно чл.8 от договора наемателят бил задължен да внесе
депозит като гаранция за добро изпълнение в размер на един месечен наем.
Приложен е приходен касов ордер от 20.04.2015г. /л.84/, удостоверява плащането
на депозита.
Съгласно договор за наем на открита
търговска площ №ГОТП-242/11.05.2015г., ищецът е отдал под наем до 30.04.2018г и
за сумата от 240.00 лева с ДДС месечно открита
търговска площ от 26 кв.м. към павилиона за разполагане на маси. Договорът не
предвижда внасяне на депозит. В чл.18 е предвидено задължение на наемателя за
освобождаване на имота в тридневен срок от прекратяването му, без да е
необходима нарочна покана. В чл.20 е уговорена неустойка, платима при
продължено ползване на имота след прекратяване на договора, изчислен на база трикратния месечен наем за
времето на държане без правно основание.
Според покана от 10.05.2018 г от ищеца
до ответника, връчена срещу подпис на управителя на ответното дружество на
14.05.2018г., договорите са прекратени, поради което ответникът следва да
освободи имотите. Поканата посочва ден за извършване на предаването с
приемо-предавателен протокол - 18.05.2018г.
Представен е протокол без дата,
удостоверяващ предаване на откритата търговска площ на наемодателя, чрез
отстраняване на разположените в нея маси и други движими вещи от страна на
наемателя и оставянето им за съхранение в павилиона. Протоколът е подписан от
двама свидетели, поради отказ на управителя на дружеството-наемател да подпише
документа.
Според
нотариална покана от 23.05.2018 г ищецът е поканил ответника да освободи
павилиона от намиращите се в него движими вещи на наемателя. Поканата е
получена от адресата на 28.06.2018г.
Представен
е двустранно разписан
приемо-предавателен протокол от 16.08.2018 г за предаване на павилиона при
напускане на наемателя с опис на състоянието на обекта.
Приети
са пред СРС протоколи от 19.06.2018г., 14.08.2018г., 15.08.2018г. и
16.08.2018г., с които е направен опис на вещите, които са били собствени
на наемателя и които същият е изнесъл от
помещенията на ищеца. Протоколите удостоверяват, че достъпът на наемателя до
павилиона е бил осигурен от представители на ищеца .
С възражение от 23.08.2018 г ответникът
оспорва правото на наемодателя да търси плащане на обезщетение за ползване на
павилион 39+40 на пазар „Герена “ и откритата
търговска площ към него, за което е издал пет броя фактури с твърдение, че
имотите не се ползват от 18.05.2018г.
Пред СРС са представени сигнали на
наемателя до органите на реда за извършени от страна на наемодателя самоуправни действия по отнемане на държането на обекта –
предмет на договора за наем .
Пред СРС е представено платежно
нареждане от 14.05.2018г., с което наемателят е заплатил на наемодателя сума в
размер на 2184.00 лева – наем за
м.05.2018г. за павилион 39+40 и откритата търговска площ.
Според разпитания пред СРС свидетел Д.Д., процесният търговски обект затворил през м.май 2018г.,
когато видял полиция и някакви жени да сменят патрона на бравата на
заведението.
Според разпитания пред СРС свидетел К.Л./заемал
длъжността инспектор наеми при ищеца до м.11.2018г./ ответникът бил 17 години
наемател на обектите, но след изтичане на срока на последния договор през
2018г., наемното правоотношение не било подновено, тъй като бил класиран друг
кандидат за наемател на павилиона. С протокол държането е било иззето от наемателя като били сменени патроните на
бравите, за което управителя на дружеството-наемател съдействал като сам предал
ключовете за достъп. Прибирането на хранителните продукти от обекта от страна
на наемателя се е осъществило след смяна на патроните.
От правна страна СРС е приел , че срокът на договорите за наем е изтекъл на 30.04.2018 г
, който е и максимално допустимия срок за отдаване под наем на тези обекти по
приложимата Наредба за пазарите на територията на Столична община, приета с
решение на СОС по Протокол № 27/27.0.2001г. Договорите не могат да се считат
продължени за неопределен срок в случай на продължено ползване на същите от
наемателя без противопоставянето на наемодателя , защото касаят общински имоти . Наемателят е заплатил дължимия за м.май 2018 г
наем за обектите на датата на получаване на поканата за освобождаването им –
14.05.2018г., което е след срока, до който по договор се плащат наемите – до
10-то число на текущия месец / чл.5, ал.1 от договор № ГП-201 и чл.5 от договор
№ ГОТП-242 /. Това поведение на ищеца не може да се приеме за съгласие на
наемодателя с ползването на обектите след изтичане срока на договорите при
изричното му противопоставяне с поканата от 10.05.2018г., връчена на ответника
на 14.05.2018г.
На 18.05.2018г. , за когато с поканата
от 10.05.2018г. е било насрочено предаване на имотите, ищецът е възстановил държането на имотите като в присъствие на
наемателя r представител на органите на реда е сменил патрона на бравата на
заведението. Вярно , че такова действие не е описано в протокола без дата приложен
по делото , но не се спори от страните, че протоколът е съставен на
18.05.2018г.
Видно от протоколите за изнасяне на
вещи от наемателя от 19.06.2018г., 14.08.2018г., 15.08.2018г. и 16.08.2018г., достъпът на ответника за целта е бил
осъществен именно от наемодателя – обстоятелството е вписано в самите
протоколи и се потвърждава от показанията на св.Л.. Последният заявява , че
след смяната на патрона на бравата , ключовете са останали на разположение на наемодателя , който
е отключил заведението, за да може наемателят да си прибере вещите, които
действия са се осъществили след
18.05.2018г. В тази насока са и показанията на св.Д., който също е заявил,
че познава заведението и управителя му г-н Околийски , като при посещението му
през м.май 2018г. е видял, че с полиция се сменя патрона на бравата и от този
момент заведението не е работило.
Според СРС от 18.05.2018г. обектите не се държат от наемателя – ответник,
поради което и същият няма задължение да обезщети наемодателя за ползването им
след тази дата по реда на чл.23 от договора за наем на павилиона, съответно
чл.20 от договора за наем на откритата търговска площ.
Според първоначалната исковата молба неустойката се претендира за периода юни –
септември вкл. 2018 г, за който
период не се установи държане на обектите от страна на ответника. Иск за м.май
2018г. не е бил предявен с исковата молба. Такава се заявява с допълнителна
молба от 26.02.2019г. /л.91 от делото/, която съдът не е уважил, тъй като по
реда на чл.214 ГПК е възможно изменение на размера на исковата претенция или
основанието й, но не и посочването на нов период на търсено обезщетение, което
по същество е нов иск.
Основното решение на СРС е частично неправилно . Пред настоящия съд спорът между
страните е концентриран върху това дали има надлежно „предаване“ на наетия имот
от ответника /като бивш наемател/ на ищеца /като бивш наемодател/. Безспорно е
доказано по делото , че на 18.05.2018 г патронът на павилиона е бил сменен
и ключът от него е останал на разположение на ищеца . От друга страна ответникът
оставил в обекта множество свои движими вещи и оборудване до 16.08.2018
г .
Не могат да се споделят водещите
мотиви на първоинстанционния съд , че след като ищецът е влязъл във владение на
имота , то ответникът не дължи процесната неустойка . Както е изяснено с решение
№73 от 08.04.2016 г по гр.д.№5376/15 г на ВКС , IV ГО и решение №477 от 20.07.2010 г по
гр.д.№1081/09 г на ВКС , III ГО наетия имот е надлежно предаден, когато
наемателят осигурява достъп до имота във
вида му, в който имотът е бил към момента на сключване на наемния договор –
имотът трябва да е напълно опразнен
от вещи и друго имущество на наемателя . Законът не предвижда това
задължение да отпада в случаите, когато по някаква причина наемодателят е имал
достъп до имота .
В случая ищецът е възстановил
владението върху имота въз основа на едностранни действия , но въпреки
изричните му искания ответникът е отказал
да освободи имота от стотици свои движими /потребими
и непотребими вещи/ . Във вида , в който имотът е
„предаден“ , той не може реално да бъде ползван от ищеца или да се отдаде под
наем на трето лице . Ответникът не може да се позовава на собственото си
неправомерно поведение /отказ да освободи напълно имота след изтекъл наемен
договор/ и да изисква от бившия наемодател да съхранява вещите му . Разпоредбата
на чл.97 ЗЗД е неприложима , защото ищецът няма задължение за предаване на
движими вещи , а ответникът е този , който има задължение да си вдигне вещите и
така да предаде наетия имот .
Следователно ответникът дължи
неустойки в размер на тройния размер на наемите по двата договора за месеците
юни , юли и за 15 дни от август 2018 г - имотът е надлежно предаден и освободен
от движими вещи на ответника на 16.08.2018 г . По договор за наем №ГП-201 от
20.04.2015 г за павилион №39+40 на Пазар „Герена“ в
гр.София се дължат 14 485,94 лева , а по договор за наем №ГОТП-242
от 11.05.2015 г се дължат 1788,39 лева . В тази част решението на СРС трябва да се
отмени и исковете да се уважат частично . Решението на СРС трябва да се отмени
и в частта за разноските , като разноски по компенсация се дължат от ответника
. При изчисляване на разноските адвокатското възнаграждение на ищеца е намалено
поради прекомерност на 1800 лева с ДДС .
В останалата част основното решение на
СРС следва да се потвърди . Трябва да се потвърди и решение №II-55-20223666 от 13.10.2020 г в частта
, в която СРС е оставил без уважение искането на ищеца за допълване на
решението му по отношение на неустойка за месец май 2018 г . Законосъобразни са
мотивите на първоинстанционния съд , че нито под формата на уточнение
/поправка/ , нито под формата на изменение на иска е допустимо да се добави
претенция за неустойка за нов период , който не е посочен в исковата молба .
Неоснователно е позоваването на мотивите на решение №2 от 09.02.2017 г по
гр.д.№2947/16 г на ВКС , IV ГО . Решението касае договор за издръжка и гледане , а не иск
за парична неустойка начислявана месец за месец . Последващо обективно
съединяване на искове е допустимо само в изрично посочените в ГПК случаи , като
трайна практика на ВКС и ВС е , че формулирането на претенция за нов период на периодично
вземане /неустойка , наем , топлинна енергия и пр./ представлява нов иск .
С оглед изхода на делото в тежест на
ищеца са разноските на ответника пред СРС и СГС , изчислени по компенсация .
С оглед материалния интерес под 20 000 лева по
всеки от обективно съединените искове поотделно по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №II-55-188250 от 08.08.2019 г по гр.дело №65244/2018 г на СРС, 55 състав ; поправено с решение №II-55-20223666 от 13.10.2020 г по същото
дело , в частта , с коато са отхвърлени исковете на „П.С.“ ЕАД *** с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД да
бъде осъдено „О.х.С.“ ЕООД ЕИК ******гр.София да му заплати сумата от 14 485,94
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за освобождаване
на нает обект по договор за наем №ГП-201 от 20.04.2015 г за павилион №39+40 на
Пазар „Герена“ в гр.София и сумата от 1788,39 лева
- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за освобождаване на
нает обект по договор за наем №ГОТП-242 от 11.05.2015 г за открита търговска
площ пред павилиона ; за периода м.06.2018 г – м.09.2018 г , ведно със
законната лихва от 09.10.2018 г до окончателното плащане на сумите ; както и
в частта , в която „П.С.“ ЕАД *** с правно
основание чл.92 ал.1 ЗЗД е осъдено да заплати на „О.х.С.“ ЕООД
ЕИК ******гр.София 1500 лева разноски пред СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ОСЪЖДА „О.х.С.“
ЕООД ЕИК ******гр.София да заплати на „П.С.“ ЕАД *** на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата от 14 485,94 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за освобождаване на нает обект по договор за наем №ГП-201
от 20.04.2015 г за павилион №39+40 на Пазар „Герена“
в гр.София и сумата от 1788,39 лева - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за освобождаване на нает обект по договор за наем
№ГОТП-242 от 11.05.2015 г за открита търговска площ пред павилиона ; за периода
м.06.2018 г – м.09.2018 г , ведно със законната лихва от 09.10.2018 г до окончателното
плащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение , в частта , исковете по чл.92 ал.1 ЗЗД са отхвърлени за разликата
над 14 485,94 лева до 18 133,82 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за освобождаване на нает обект по договор за наем
№ГП-201 от 20.04.2015 г за павилион №39+40 на Пазар „Герена“
в гр.София и за разликата над 1788,39 лева до 2508,42 лева - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за освобождаване на нает обект по
договор за наем №ГОТП-242 от 11.05.2015 г за открита търговска площ пред
павилиона ; за периода м.06.2018 г – м.09.2018 г , ведно със законната лихва от
09.10.2018 г до окончателното плащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№II-55-20223666
от 13.10.2020 г по гр.дело №65244/2018 г на СРС, 55 състав , в частта му , с която СРС е оставил без уважение молба на „П.С.“ ЕАД ***
за допълване на основното решение и произнасяне по неустойка за месец май 2018
г .
ОСЪЖДА „О.х.С.“
ЕООД ЕИК ******гр.София да заплати на „П.С.“ ЕАД *** сумата от 1752,69 лева
разноски пред СРС /по компенсация/ и сумата от 8,21 лева разноски пред
СГС /по компенсация/.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.