Решение по адм. дело №592/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.27а, във вр. с чл.27, ал.6, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/.

Образувано е по жалба от Б. М. Б., с [ЕГН] и с посочен в жалбата постоянен адрес: [населено място], [адрес], [община], [област], против Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, с която, на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, е настанено временно детето Г. Б. Б., без посочен ЕГН, с настоящ адрес - [населено място] [адрес], [община], [област], в Център за настаняване *** – [населено място], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

В жалбата е описана фактическата обстановка според жалбоподателката, като същата сочи, че е майка и законен представител на Г. Б. Б., която е на [възраст] и че заедно с нея живеят в [населено място], [община], [област], [адрес]. Твърди се, че на 01.10.2025 год., около 19:00 часа, дъщеря й се прибрала заедно с едно момче, което жалбоподателката не познавала, както той споделил, че се казва Д., бил на [възраст] и казал, че е от [населено място]. В жалбата се сочи, че той споделил, че иска да живее заедно с дъщеря й, да бъдат съпрузи, но тъй като дъщеря й била малолетна/всъщност е непълнолетна/, жалбоподателката изразила несъгласие за връзка между тях двамата и помолила Д. да напусне дома й. Твърди се, че при това той си тръгнал, но заедно с него излязла и дъщеря й, ****

****

****. Твърди също, че я помолила да се прибере, но тя заявила, че без него няма да влезне в къщата. Жалбоподателката заявява в жалбата, че си имала работа в къщи и не забелязала, кога дъщеря мй и Д. са тръгнали с колата му, а около 15:00 часа Г. й се обадила по телефона, като й съобщила, че е в полицията в [населено място] и щели да я карат в Социален дом. Твърди, че веднага с такси отишла до Полицейското управление в [населено място], където й обяснили, че има оплакване от дъщеря й за това, че я била изгонила от дома им и следвало да бъде настанена в Социален дом, като тя обяснила там, че това не отговаря на истината, но въпреки това, дъщеря й била настанена в ЦНСТ в [населено място].

По-нататък в жалбата жалбоподателката отново сочи, че както споменала по-горе, е майка и законен представител на малолетната Г. Б. Б./която всъщност е непълнолетна/, с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [община], [област], като твърди, че винаги била грижовна и отговорна към отглеждането и възпитанието на детето си и никога до сега не е имала проблеми от каквото и да било естество с нея. Твърди също, че сега не знае, защо е постъпила по този начин - да я обвини пред полицейските органи за това, че съм я била изгонила и най-отговорно заявява, че това не отговаря на обективната действителност. Заявява, че обича детето си и че то е всичко за нея, както и желае да се грижа за детето си и да го възпитава, поради, което желае прекратяване на настаняването му в ЦНСТ и Г. Б. Б. да й бъде върната.

Жалбоподателката счита, че издадената Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год. по чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето, на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ при община Кирково, [област], с която е временно настанена малолетната й дъщеря Г. Б. Б., с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [община], [област], в ЦНСТ - [населено място], [област], до произнасяне на съда с Решение по чл.28 от Закона за закрила на детето, е неправилна и незаконосъобразна, поради неправилно изложената от Г. Б. Б. фактическа обстановка и несъобразяването с нейното становище пред полицейските органи.

С оглед на всичко изложено, жалбоподателката, в качеството й на майка и законен представител на малолетната Г. Б. Б., отново заявява, че счита издадената Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ при община Кирково, по чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето, за неправилна и незаконосъобразна, поради, което моли съда, след като се запознае с материалите по преписката и прецени обстоятелствата по случая, съобразно с посочените от доказателства, да постанови решение с което да я отмени изцяло и настаняването на дете да бъде прекратено, като същото й бъде върнато.

С жалбата, от жалбоподателката е направено доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане от нейна страна, с показанията на които ще доказва изнесеното от нея по-горе в жалбата.

Редовно призована за съдебното заседание, жалбоподателката Б. М. Б. се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител – адв.С. С. от АК – [област].

След проверка на личната карта на жалбоподателката Б. М. Б. съдът констатира ,че същата е с постоянен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област].

Процесуалния представител на жалбоподателката заявява, че поддържа депозираната жалба и изложените в нея факти и обстоятелства. Заявява също, че останал изненадан от високото интелектуално ниво на детето Г. Б., ***, като сочи, че тя е получила това семейно възпитание в една семейна среда, в която е била до сега. Сочи, че по различни поводи и сигнали, от Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково са посещавали *** дома на жалбоподателката и на дъщеря й и че останал изненадан от позицията на представителите на Дирекция „СП“ – Кирково и по-специално на директора за това, че те са научили от РУ - Кирково за съжителството на Г. с някакво лице. Заявява, че сега не знае, при този режим – семейна среда, наблюдаването на непълнолетната Г. каква роля е изиграло, но че не е убеден, че това е в резултат от особените грижи на Дирекция „СП“ – Кирково и че се убеждава за пореден път след днешните факти и обстоятелства, които постъпили по настоящото дело, че нищо не може да замени семейната среда, особено за това *** момиче, както и че не вижда никакъв смисъл тя да бъде извеждана от тази семейна среда. Твърди, че няма конкретни факти и доказателства за това, че майката има някакви пороци, които създават една рискова среда за нейната дъщеря и че е нормално едно момиче на нейната възраст да има вече любовни трепети. Счита, че само това, че тя е решила да контактува с приятеля си, било причина да бъде изведена от семейната среда и да бъде настанена в дом, но че на тази възраст няма как да бъде превъзпитана, ако има някакви отклонения в нормалното поведенческо състояние на това момиче. Твърди също, че няма доказателства, както се твърди в материалите по социалния доклад, че майката е предоставяла жилището си за съвместно съжителстване на дъщеря й с приятеля й и че майката е изгонила момчето и затова момичето е в този дом, а именно - защото е избягала с приятеля си, поради това, че майката не ги е допускала в дома си. Моля да бъдат взети предвид всички тези обстоятелства ,като заявява, че въпреки че е процесуален защитник на жалбоподателката - на майката на Г., се ръководи единствено от интересите на детето, т.к. те са преди всичко. Отново заявява, че това, че тя има любовни трепети, не е достатъчно основание тя да бъде изведена от семейна среда и че няма други данни за това момиче, че злоупотребява с алкохол, с наркотици или каквото и да било друго. Счита, че при по-солидна подкрепа от служителите на Дирекция „СП“ – Кирково по отношение на Г. в семейна среда, резултатите ще бъдат налице. Поради всичко това, отчитайки всички факти и обстоятелства значими за едно правилно бъдещо възпитание на детето, моли съда да се съобрази с тях и счита, че е необходимо да се отмени заповедта, с която тя е временно настанена в момента и да бъде върната в семейната среда, която не може да бъде заменена с нищо друго.

Жалбоподателката Б. М. Б. заявява, че иска дъщеря й да се върне при нея и че не се кара на нея, а се кара на приятеля й.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], явява се лично директорът М. С. Б., която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че е налице ново обстоятелство по случая с Г. Б., а именно – че на днешна дата - 23.10.2025 год., в 10:00 часа, в Районен съд – [населено място] се е провело съдебно заседание, касаещо настаняването на детето Г. Б. в Центъра за настаняване *** – [населено място], като делото е било образувано по реда на чл.28 от ЗЗД и е било прието за решаване. Заявява, че всичко е изложено в доклада, който е изпратен и че се придържа се към обстоятелствата, които са посочили в доклада. Моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдена Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год. на директора на ДСП – Кирково, за временно настаняване на детето Г. Б. Б. в ЦНСТ *** - [населено място].

Заинтересованата страна – непълнолетната Г. Б. Б., с настоящ адрес - [населено място], [адрес], [община], [област] и с [ЕГН], редовно призована за съдебното заседание, се явява лично и с назначения й от съда процесуален представител – адв.М. М. Б. от АК – [област], която заявява, че счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Сочи, че като цяло, изложението на пълномощника на жалбоподателката за семейната среда, за приоритетното развитие в семейна среда и т.н., се споделя от всички и по тази тема спор няма, но се съмнява обаче, че конкретната семейна среда е точно тази, в която трябва да бъде детето. Сочи също, че по отношение на злоупотребите на майката ***, данни има и в момента, ***. На следващо място сочи, че многобройните посещения, работа със социални работници, психолози в даден момент, очевидно не са дали никакъв резултат, като счита, че детето по-скоро е обучено да е манипулативно и да си позволява да лъже в собствен интерес. Излага довод, че отделно от това, не била да се забравя, че тази заповед е издадена в условията на неотложност. Счита, че при нейното издаване са спазени всички административнопроизводствени правила, имало е необходимото основание, били са налице необходимите данни и че отделно от това, социалните работници от доста дълъг период работят с това семейство и са наясно със ситуацията в дома на детето, поради която смята, че абсолютно правомерно е издадена заповедта, правомерна е наложената мярка, като също така е и законосъобразна и че все пак е вярно, че тук водещото е интересът на детето. Не счита, че дете, изведено от образователната система с писмено заявление от страна на майката, ще получи необходимото възпитание, образование и т.н. в семейна среда, било то дори и морално поведение като жена. Намира, че това е така и заради самото допустителство на посещение ****

****

****. Сочи, че в материалите по делото има достатъчно информация за историята на това семейство, за отношенията между майка и дъщеря и за многократните позвънявания на телефон 112, както и за многократното задействане на държавния апарат. Не счита, че при всички тези случаи са били налице лъжа, измама и манипулация. Моли съда да потвърди издадената заповед и да отхвърли жалбата, като неоснователна.

Заинтересованата страна – непълнолетната Г. Б. Б. заявява, че жалбата е основателна и че иска да се върне при майка си.

В съдебната зала присъства и социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а именно - А. Р. К. – [длъжност] към Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково, съгласно изискването на чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето ЗЗД/.

В съдебната зала присъства и С. М. А. - [длъжност] в ЦНСТ *** - [населено място], която заявява, че не желае да участва в делото и няма да взема никакво отношение, а е изпълнила задължението да доведе Г. Б. Б..

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.27а, ал.1 от ЗЗДет., заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане” по чл.27, ал.1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Оспорената в настоящото производство Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год., на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кирково, е издадена на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.25 ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет./, като същата е била връчена на майката на детето - жалбоподателката Б. М. Б., на датата 02.10.2025 год., видно от оформената към същата разписка/л.7, стр.2; л.14, стр.2/. Жалбата против заповедта е подадена чрез директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, на датата 15.10.2025 год., регистрирана в деловодството на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково с Вх.№0903-94Б-00-0479/15.10.2025 год./л.5, л.14/. От това следва, че жалбата е подадена точно на 13-ия ден след получаването на заповедта от жалбоподателката Б. Б., т.е. спазен е предвидения в чл.27а, ал.1 от ЗЗДет. преклузивен срок за оспорване на тази заповед. От друга страна, по делото не е спорно, а това е видно и от приобщените по делото писмени доказателства, че жалбоподателката Б. Б. е майка на детето Г. Б. Б., което я прави активно легитимирана да обжалва заповедта. Предвид това съдът намира, че жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на оспорване административен акт, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След като се съобрази доводите и становищата на страните и съобрази и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство е Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково/л.7, л.14/, с която, детето Г. Б. Б. спешно е временно настанено в Център за настаняване *** - [населено място], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. За да се произнесе с процесната заповед, с правно основание чл.25, ал. 1, т.2 и във вр. с чл.27, ал.1 от ЗЗДет., ответният орган се е позовал на социалния доклад, изготвен от социален работник в отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, за детето Г. Б. Б., с настоящ адрес: [населено място] [адрес], [община], [област]. Констатирано е, че са налице обстоятелствата по чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето, като са посочени мотиви, че детето е останало без родителска грижа, било е изгонено от вкъщи.

От приобщената като доказателство по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед/л.24-л.138/ и съдържащите се в нея писмени доказателства се установява най-напред, че Г. Б. Б. е родена на [дата], т.е. към датата на проведеното по делото открито съдебно заседание – 23.10.2025 год., същата е на [възраст]. Майка на същата е Б. М. Б., с постоянен и настоящ адрес – [населено място], [адрес], [община], [област], ***.

От представените по делото доказателства се установява, че конкретното административното производство е започнало по повод подаден нa 01.10.2025 год., в 14:00 часа, сигнал по телефона от Р. А. - [длъжност] при РУ - Кирково, касаещ детето Г. Б.. В проведения телефонен разговор А. е споделил, че детето е отишло в полицията, за да търси помощ, тъй като майка му го изгонила от дома им. Проведен бил разговор с Г., която разказала, че вечерта на 30.09.2025 год. са си били в къщи заедно с майка й - Б. Б. и приятелят на Г.. Г. разказала, ***, след като скандалът ескалирал и майка й Б. изгонила Г. от дома им. Детето разказало, че прекарало нощта навън, заедно с приятеля си. Проведени били разговори и с полицейски служители, които споделили, че в последно време е имало няколко сигнала за скандали в дома на Г., имало и сигнал на тел.112 ***.

За подадения устен сигнал е изготвен Формуляр за приемане на устен сигнал №СИГ/Д-К-КК/68 от 01.10.2025 год., 14:33 часа, на [длъжност] при Дирекция „СП“ – Кирково/л.119/, като видно от формуляра, работата по случая е била възложена на социален работник – Д. Б. и е бил определен срок за проверка – 02.10.2025 год. По преписката е представен и приет като доказателство Протокол от проведена среща на датата 02.10.2025 год., проведена в РУ – Кирково, на която са присъствали детето Г. Б. Б. и социалният работник Д. К. Б. от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „СП“ – Кирково/л.124/. В протокола е отразено, че целта на срещата е проверка на сигнал и като констатирани обстоятелства от социалния работник в протокола е отразено, че детето е споделило, че на 30.09.2025 год., след скандал с майка й Б. Б., тя я изгонила от дома им. Посочено е, че ****

****

****. В изготвения от социалния работник Д. Б. Д. за оценка на постъпил сигнал с Вх.№СИГ/Д-К-КК/68 от 01.10.2025 год./л.120-л.123/ е отразено, че по данни на приятеля на Г., ****

****

****. В същия доклад, като данни, предоставени от други лица и институции в хода на проучването е посочено, че по данни на полицейски служители, около детето Г. напоследък се създавали опасни за самата нея ситуации и че в дома й често имало скандали, ****

****

****.

От представената и приобщена по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед става ясно, също така, че още нa [дата], в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково, е регистриран сигнал за детето Г. Б. Б.. Чрез активно набиране на информация от социален работник Д. Б., видно от изготвения Формуляр за приемане на устен сигнал от [дата]/л.29/ е установено, че на телефон 112 е бил подаден сигнал за това, че детето е избягало от дома си. На [дата] в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково постъпил писмен сигнал от Районно управление на МВР – Кирково/л.30/, потвърждаващ по-рано регистрираният сигнал, а именно, че на 03.02.2025 год., в 02:10 часа, е получен сигнал на тел.112 ****

****

****. Сигналът е бил проверен и оценен в срок, като от социален работник е бил изготвен и Доклад от 11.02.2025 год. за оценка на постъпил сигнал/л.38-л.42/. Установено е било, че детето Г. Б. Б. е в риск по смисъла на §1, т.11, буква „в“ от ДР на ЗЗД - съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, тъй като за втори път напуска дома си, без да уведоми близките си за това. Установено е било също, че ****

****

****. В доклада си, социалният работник Д. Б. е предложила спрямо детето да бъде предприета мярка за закрила по реда на чл.23 от Закона за закрила на детето, чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. Наред с другите документи, на 20.02.2025 год. по случая е изготвен и План за действие/л.55-л.57/, чиято дългосрочна цел е „Подкрепа и съдействие за осигуряване на благоприятна семейна среда за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на детето.“. Извършвани са срещи, посещения в дома, консултации и др., видно и от приложените по преписката протоколи от проведени срещи/на 18.03.2025 год./л.61/; на 25.03.2025 год./л.60/; на 29.04.2025 год./л.64/; на 09.05.2025 год./л.65/, както с детето Г. Б., така и с майка й – Б. Б..

Ha 27.06.2025 год., в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково постъпва пореден сигнал от РУ на МВР - Кирково, с Вх.№СИГ/Д-К-КК/44, с който, от РУ – Кирково уведомяват, че се извършва проверка във връзка с подаден сигнал за семеен спор в дома на детето Г. Б. в [населено място], [адрес]. При извършената проверка е било заявено, че ****

****

****

****, от социален работник от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково е изготвен пореден Доклад за оценка на постъпил сигнал/л.77-л.80/, в който е прието, че предприетата мярка за закрила по чл.23 от ЗЗДет. следва да продължи, но на детето Г. и майка му да се издаде Направление за ползване на социална услуга. От Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково е издадено такова Направление за ползване на социална услуга, с №НП/Д-К-КК-012 от 17.07.2025 год./л.98-л.99/, за предоставяне на дългосрочна такава услуга – за срок от 12 месеца – 17.07.2026 год., в Център за обществена подкрепа – [населено място]. Тук съдът намира за нужно да посочи, че в това направление за ползване на социална услуга е направено описание на случая, като в същото е посочено, че *****

*****

*****

*****

*****. Посочено е, че с цел преодоляване на възникналите ситуации в семейството се препоръчва работа със специалисти, които да спомогнат детето да се развива нормално във всяко едно отношение и че е необходимо да се наблегне на детето Г. като личност и процеса на израстване му, за неговите задължения и права, както и тези на госпожа Б. Б., спрямо детето.

Посочената цел на работата на специалистите от ЦОП е „Отглеждане на детето в сигурна и стабилна семейна среда. Попълване на образователните дефицити на детето. Усвояване на социално приемливо поведение.“.

От приложените по преписката по издаване на оспорената заповед доказателства е видно, че нa 26.09.2025 год. отново е подаден сигнал от РУ - Кирково, до Дирекция „Социално подпомагане“- Кирково, с Вх.№СИГ/Д-К-КК/67/л.117/, в който се съдържа информация, че на телефон 112 е получен сигнал, ****

****

****. След проверката на сигнала прилаганата мярка за закрила спрямо детето за пореден път е останала същата, а именно - по чл.23 от Закона за закрила на детето, чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда „в семейна среда“.

Така, нa 01.10.2025 год., Р. А. - [длъжност] към РУ - Кирково, чрез телефонен разговор, подал поредния сигнал за детето Г. Б.. А. посочил в разговора, че Г. е отишла в Районно управление - Кирково, заедно с неин приятел, където съобщила, че предишната нощ майка й *** я изгонила от дома им. В хода на проучването на този сигнал от страна на служители на РУ - Кирково са били взети писмени обяснения от детето Г. Б. и от придружаващият я приятел, като станало ясно, че ***

****

****. След установеното от страна на полицейските служители стартирала полицейска проверка, а спрямо детето Г. Б. била издадена Заповед за полицейска закрила №3183-179/01.10.2025 год., ****

****

****. За издадената заповед е било изпратено уведомително писмо от 03.10.2025 год. на началника на РУ – Кирково, до Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково, с Вх.№СП/Д-К-КК-238-004/03.10.2025 год./л.129/.

Ha 02.10.2025 год. е била извършена оценка на сигнала, предвид установеното от работата на отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „СП“ – Кирково до момента, за което е бил изготвен Доклад от 02.10.2025 год. за оценка на постъпил сигнал с Вх.№СИГ/Д-К-КК/68 от 01.10.2025 год./л.120-л.123/. В доклада е извършен анализ на постъпилата информация и становище относно наличие на рискове за детето или предпоставки за нарушаване на неговите права, като е посочено, че е получена от полицейски служители, от приятеля на детето и от самото дете, информация за това, че Б. Б. - майка на Г., ****

****

****

**** като предвид установеното, с доклада е предложено, спрямо детето Г. Б. Б. да бъде предприета спешна мярка за закрила, чрез настаняване в ЦНСТ – [населено място], по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

Поради изложеното, в крайна сметка, е издадена и оспорената в настоящото производство заповед, с която детето Г. Б. Б. е било временно настанено в Център за настаняване *** - [населено място].

В изпълнение на разпоредбите на действащото законодателство в областта на закрила на детето, на 06.10.2025 год., от страна на отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково е било изпратено уведомление с Изх.№СЛ/Д-К-КК/238/005, до Районна прокуратура – Кърджали/л.133/, ****

****

****.

На 06.10.2025 год. в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково е извършен преглед на случая на детето, изготвен е заключителен социален доклад/л.136/ и случаят е насочен за работа по компетентност към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Момчилград.

Следва да се посочи също така, че в представения доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково по настоящото административно дело №592/2025 год. по описа на Административен съд - Кърджали, касаещо Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково за настаняване на детето Г. Б. Б. в Социална услуга от резидентен тип, а това изрично е описано и в съпроводителното писмо с Изх.№0903-11-00-0481/16.10.2025 год./л.2/, с което жалбата е изпратена на съда, че в работата по случая на това дете не е без значение и фактът, че настоящото извеждане на Г. Б. от биологичното й семейство не е първо и че *** - през [година], когато е била на [възраст], детето *** и тогава е предприета мярка за закрила в семейна среда по реда на чл.23 от ЗЗДет., като година по-късно – през [месец] [година], след поредният сигнал *** е настанена в ДМСГД - [населено място]. Посочено е също, че в онзи период, ситуацията в семейството й е била аналогична на тази от настоящия момент - ****.

В хода на съдебното заседание, проведено на 23.10.2021 год., в присъствието на А. Р. К. - социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково, в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗДет., е изслушано детето Г. Б. Б., родена на [дата], на навършена [възраст].

На поставените й въпроси Г. Б. отговаря, че знае за какво е тук/в съда/ и че на [дата] ще навърши [години]. Заявява, че не иска да остане в Центъра в [населено място] и че иска да живея при майка си, в [населено място], както и твърди ,че се разбира с майка си. Във връзка с отношенията й с майка й и караниците и разправиите между тях твърди, че имала едно гадже от [населено място] и майка й не го искала и не го харесвала, защото той бил по-голям от мен. Сочи, че той бил на [възраст] и тя й забранила да се вижда с него, казала й да си няма работа с него. Сочи също, че й се скарала и един път, когато той дошъл до [населено място], тя го изгонила и му казала, че не иска да го вижда с нея, а самата тя й се ядосала, защото майка й му казала да си тръгва. Сочи ,че майка й му казала да си тръгва, а тя да остане вкъщи, като заявява, че не останала при майка си, а излязла ***. Заявява също, че сутринта му казала да я закара в полицията, той я попитал - защо ще ходи в полицията, но тя искала да отида и отишла. Твърди, че там излъгала полицаите, че майка й я е изгонила, защото искала да я извикат и да й се скарат, че ме е изгонила и за да може да се виждам с гаджето си, но това не станало. На друг въпрос отговаря, че майка й за първи път я гони, но че нея не я е гонила, гонила приятеля й, както и заявява, че друг път не я е гонила от вкъщи и че тя сама си тръгнала. На друг въпрос Г. отговаря, че сега не иска да живее с приятеля си и твърди, че ако той дойде пак при нея на [населено място], няма да отиде при него и няма да се вижда с него. На следващ въпрос Г. Б. отговаря, че ***. Твърди, че ако сега се прибере при майка си в [населено място], ще се разбира с нея и тя ще се грижи за нея. На следващ поставен й въпрос, Г. Б. отрича нейният приятел да е оставал през нощта при нея, в дома на майка й. ****

****

****. Г. заявява, че след като майка й разбрала, приятелят й идвал един - два пъти, но майка й не му давала да влиза и й казвала, че не иска да стават бели. Заявява, че той идвал за час или два и никога вечер не е оставал у тях, тръгвал си. Твърди също, че ****

****

****. Заявява също, че майка й е права да не й разрешава да се виждаш с този приятел. На въпрос - вярно ли е, че са живели 4 месеца заедно с приятеля й, при майка й, Г. Б. заявява, че излъгала полицаите, защото мислела, че ще извикат майка й и ще могат да живеят заедно. Заявява също така, че няма да продължава да се вижда с този [възраст] мъж.

По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателката, до разпит като свидетел в съдебно заседание е допуснат О. Б. Б., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [община], [област] – *** на жалбоподателката Б. Б. и *** на Г. Б., като същият е заявил изрично, че желае да свидетелства.

В показанията си този свидетел сочи, че в началото на този месец, след случая, на другия ден, ***  се обадила, че Г. е довела в къщи по-голям от нея приятел и му казала, че не го иска този човек в къщи, че не е подходящ за ***  и че *** казала, че иска да живее с него в къщи. Твърди, че ***  се е ядосала и го е изгонила от вкъщи, а след това и *** му е излязла от къщи и отишла на двора, ***

****

****. Твърди също, че сутринта са се обадили на кварталния и той им казал да се оплачат в районното управление, щом като *** я е изгонила от вкъщи и че *** отишла с гаджето си там и се оплакали, че са били изгонени и цялата нощ са прекарали навън и ако може, да се погрижат за тях. Твърди в показанията си, че полицаите са изготвили документи и са я завели в дома в [населено място], а те разбрали за това на другия ден. Свидетелят О. Б. твърди, че тогава отишъл и той и видял *** пред полицията, тя стояла отвън и разговаряла с техни познати, а той попитал полицаите, защо веднага не са им се обадили, тъй като *** е все още дете и всичко може да каже. Твърди също, че след това завели *** на лекар в [населено място], тя плачела и тогава му казала плачейки, че е излъгала полицаите, а той й обяснил, че сама си е виновна и че той нищо не може да направи. На въпрос – дали е имало ли е друг такъв случай, когато *** е водила приятел в къщи?, свидетелят отговаря, че имала *** връзки онлайн, докато учела и тогава я спрели от училище, за да няма контакти с други и си стояла в къщи. ****

****

****. Относно въпрос, дали са идвали в дома им служители на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково?, свидетелят О. Б. отговаря, че на тях им се обадили, че *** трябва да отиде в [населено място] за сегашния случай, но че преди това *** са идвали. Сочи в показанията си, ****

****

****

****. В показанията си свидетелят О. Б. обяснява, че в къщата на майка им, в [населено място], има две големи стаи, направили и кухня и един голям коридор, ***.

По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателката, до разпит като свидетел в съдебно заседание е допуснат и Ф. Р. М., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [община], [област].

В показанията си същият заявява, че познава семейството на Б. Б. от [години] и че е посещавал дома им много пъти, като пояснява, че те живеят в [населено място], [адрес]. Заявява, че е чул, че Г. е настанена в дом в [населено място] и че това е станало заради приятеля на Г.. Заявява, че не знае дали майката на Г. е предоставяла дома им за съжителство на дъщеря й с приятеля й. Твърди, че от както познава майката на Г., тя се грижи добре за детето си и че когато била ученичка, Г. не била лишавана от нищо. Сочи, че редовно посещавала училище - първо в [населено място], после и в [населено място]. Свидетелят заявява, че не знае, защо се е отказала да учи и защо в момента не посещава училище. На поставен му въпрос отговаря, че не е виждал Г. и майка й Б. да се карат. На друг въпрос отговаря, че не знае колко пари дава месечно на *** О., но твърди, че не я лишавал от пари, помагал й редовно и с хранителни продукти.

Във връзка с изявлението на ответника по жалбата – директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково, че в деня на провеждане на съдебното заседание по настоящото дело - 23.10.2025 год., в Районен съд – [населено място], в 10:00 часа, се е провело съдебно заседание и по дело, касаещо настаняването на детето Г. Б. в Центъра за настаняване *** – [населено място], по реда на чл.28 от ЗЗДет., е извършена служебна проверка на интернет страницата на Районен съд – [населено място], при която се установи, че по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ – Момчилград е постановено съдебно Решение №[номер] от [дата] по гр.дело №[номер]/[година] по описа на същия съд, с което е постановена постоянна мярка - настаняване на детето Г. Б. Б., в Център за настаняване *** – [населено място].

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.27, ал.1 от ЗЗДет., във вр. с §1, т.15 от ДР на ЗЗДет., според които, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. Разпоредбата §1, т.15 от ДР на ЗЗДет. дава легалната дефиниция на понятието „настоящ адрес на дете”, като според нея, това е адресът, на който детето пребивава, т.е. има се предвид фактическото пребиваване на детето на съответния адрес. В конкретния случай, по делото не е спорно, че детето Г. Б. Б., към датата на издаване на оспорената заповед, е пребивавало в [населено място], [адрес], [община], [област], като това всъщност е и неговият настоящ адрес. Временното настаняване на детето Г. Б. Б. в Център за настаняване *** – [населено място], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет., е извършено със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кирково. От изложеното следва изводът, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално, според настоящия адрес на детето Г. Б., компетентен административен орган - директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кирково.

На следващо място, заповедта отговоря на изискванията за форма и съдържание на административния акт. Тя е издадена в писмена форма и съдържа мотиви, от които може да се установи, какви факти и обстоятелства са мотивирали административния орган да приеме, че са налице предпоставките на закона детето да бъде настанено извън семейството, в случая – в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, в случая - в Център за настаняване *** – [населено място]. В заповедта са посочени и относимите правни основания за издаването й.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е започнало по повод постъпил ***, писмен сигнал в Дирекция „Социално подпомагане” – Кирково, съобразно чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 – ал.3 от Правилника за прилагане на ЗЗДет./ППЗЗДет./. Спазено е изискването на чл.15, ал.1 от ЗЗДет., като в хода на административното производство детето, което е навършило  [години], е изслушано, като това е документирано в приложения по преписката Протокол от 02.10.2025 год. от проведена среща и разговор с детето Г. Б..

Спазени са изискванията и на чл.14, чл.15 и чл.16, ал.1 от ППЗЗДет. - социалният работник е извършил проучване и оценка на сигнала, като е събрана необходимата информация от семейството, от детето, от училището, от органите на полицията; от социалния работник е изготвен доклад от 02.10.2025 год. за оценка на постъпилия сигнал, съгласно приложение №1 към чл.16, ал.1 от ППЗЗДет., който доклад е изготвен в рамките на 24 часа от получаването на сигнала; социалният работник от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане” – Кирково след извършеното проучване и оценка на сигнала, респ., след набиране на информация по конкретния пореден сигнал и опита от прилаганата до момента мярка за закрила в семейна среда по чл.23 от ЗЗДет. е направил извод, че детето Г. Б. Б. е дете в риск по смисъла на Параграф 1, т.11, б.„в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, а именно - съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Предвид установеното, с доклада социалният работник е предложил спрямо детето Г. Б. Б. да бъде предприета спешна мярка за закрила чрез настаняване в ЦНСТ – [населено място], по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Следва да бъде отбелязано, че в случая, с оспорената заповед е постановено спешно временно настаняване на детето Г. Б. в Център за настаняване *** *** – [населено място], като съгласно чл.33, ал.1 от ППЗЗДет., спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, а съгласно чл.33, ал.2 от ППЗЗДет., настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“. Това изискване е спазено, като сигналът е постъпил в Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково на 01.10.2025 год., регистриран с формуляр за приемане на устен сигнал №СИГ/Д-К-КК/68 от същата дата, а временното спешно настаняване на детето Г. Б. Б. в Център за настаняване *** – [населено място] е извършено с оспорената заповед веднага на следващия ден – 02.10.2025 год.

Предвид изложеното по-горе, съдът в настоящия състав намира, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а оплаквания за такива, между впрочем, не се съдържат в подадената против заповедта жалба до съда, такива не се твърдят или сочат и в съдебно заседание.

На следващо място, съдът намира че заповедта е съобразена с материалния закон, т.е. същата е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Според настоящия състав, описаната в заповедта, макар и лаконично, фактическа обстановка се потвърждава от множеството събрани по делото писмени, а и гласни доказателства.

От правна страна, заповедта е мотивирана с основанията по чл.27, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет. Нормата на чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет. регламентира, че може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. Предприетата с оспорената заповед мярка за закрила на детето е предвидена в чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет. – предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, която мярка в случая се осигурява като специална закрила по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЗДет., съгласно която, специална закрила се осигурява на дете в риск, каквото дете в риск по смисъла на §1, т.11, б.„в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, е Г. Б. Б., т.к. съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, което е прието и обосновано в изготвения от социалния работник доклад от 02.10.2025 год. за оценка на постъпилия сигнал, съгласно приложение №1 към чл.16, ал.1 от ППЗЗДет.

Тази мярка за закрила е временна и се налага незабавно по административен ред, при наличие на сигнал, какъвто безспорно е налице. В случая, събраните по делото доказателства установяват, че административният орган разполага с достатъчно безпротиворечиви данни, че детето Г. се отглежда само от майката Б. Б., ***, но майката е конфликтна, ***. В доклада за оценка на постъпил сигнал от 02.10.2025 година подробно се описват фактите, които дават основание за предприемане на мярка на закрила – временно настаняване в ЦНСТ, след подадени сигнали от полицейски служители за дете в риск, ***.

Съдът намира, че изложените фактически основания в заповедта съответстват на посоченото правно основание - чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет., а от събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира за безспорно установена фактическата обстановка, така, както е описана в процесната заповед, изготвения на 02.10.2025 год. доклад за оценка на постъпилия сигнал и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, както и изготвените впоследствие Протокол от 06.10.2025 год. от преглед на оценката на случая и плана за действие/л.131-л.132/ и социален доклад от 06.10.2025 год., приобщени надлежно към административната преписка и приети като доказателства по делото.

Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че на [дата], в Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „СП“ - Кирково, от социален работник Д. Б. е регистриран сигнал за детето Г. Б. Б., а по-късно същият ден е постъпило и писмо от РУ на МВР - Кирково, съдържащо информация за непълнолетната Г. Б. Б. от [населено място], [адрес], [община], за това, че ****

****

****

****. От проучването на сигнала е било установено, че детето Г. Б. Б. е дете в риск съгласно Допълнителната разпоредба на §1, т.11, б.„в“ от ДР на ЗЗДет., за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, ***. Предвид установеното, с цел превенция за в бъдеще да не се допуска детето да бяга от дома си, тъй като по този начин тя се излага на опасност, от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „СП“ - Кирково е била предприета мярка за закрила в семейна среда по реда на чл.23 от ЗЗД, чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. ****

****

****

****. Налице са данни, че Г. Б. попада в ситуации, в които съществува реална опасност за нейното физическо и психо-емоционално състояние и въпреки, че за детето се прилага мярка за закрила, включена е и социална услуга, се установява, че то попада и създава опасни ситуации, освен това майката на Г. не е в състояние да създаде и поддържа сигурна и адекватна среда за дъщеря си.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 01.10.2025 год., в 14:00 часа, е подаден пореден сигнал по телефона, от [длъжност] при РУ - Кирково, касаещ детето Г. Б., като в телефонния разговор същият е посочил, че детето е отишло в полицията, за да търси помощ, тъй като майка му го изгонила от дома им. Проведен е бил разговор с Г., която разказала, че вечерта на 30.09.2025 год. са си били в къщи, заедно с майка й - Б. Б. и приятеля на Г.. ****

****

****, майка й Б. Б. е изгонила Г. от дома им. Детето разказало също, че е прекарало нощта навън, заедно с приятеля си. Установява се, че са били проведени разговори и с полицейски служители, които са споделили, че в последно време е имало няколко сигнала за скандали в дома на Г., вкл. имало е и сигнал на тел.112 ***. При тези обстоятелства, на детето Г. Б. Б. е била предоставена полицейска закрила, със Заповед №318з-179 от 01.10.2025 год., издадена от началника на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, за което е било изпратено и уведомление до Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково, постъпило в дирекцията на 03.10.2025 година.

Видно е от това уведомление, че в същото се съдържа ясна информация, че непълнолетната Г. Б. Б., родена на [дата], е живеела на съпружески начала с Д. С. М., на [възраст], в дома й в [населено място], [адрес], [община] ****

****

****.

По време на работата с детето са получени сведения и от странични хора ****

****

****. Като е взета предвид ***, създалите се *** ситуации, подаваните *** сигнали ***, включително и ситуацията на съжителството на детето Г. Б., [възраст], с мъж - Д. С. М., на [възраст], в дома й в [населено място], [адрес], [община], както и всички описани по-горе факти и обстоятелства, правилно и в съответствие с приложимите законови разпоредби, на 02.10.2025 год. детето Г. Б. е било спешно настанено в ЦНСТ *** - [населено място].

Следва да се посочи, че изготвеният доклад за оценка на постъпилия сигнал и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, преценен като писмени доказателства, съставлява официален документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, като издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и съставлява и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият, на основание посочената разпоредба от ГПК, се ползва с презумптивна доказателствена сила пред съда/т.е. до доказване на противното/, за отразените в него изявления и действия, извършени пред и от социалния работник, а в настоящия случай, те не са надлежно оборени с допустими от закона доказателства и доказателствени средства. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че не кредитира показанията на свидетеля О. Б. в частта им, в която същият твърди, че след случая, *** Г. му казала плачейки, че е излъгала полицаите, тъй като показанията му в тази им част са в пълно противоречие целия останал доказателствен материал по делото, а освен това, безспорно са насочени към поддържане на тезата на жалбоподателката Б. Б., ***.

Най-сетне, следва да бъде посочено, че при изслушването на детето Г. Б. в съдебно заседание, в присъствието на социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, същото твърди, че се разбира с майка си, че не се кара с нея, ***, че пълнолетният й приятел/за който е установено, че е на [възраст]/, не е съжителствал с нея в дома им в [населено място] и че е излъгала полицаите в РУ – Кирково за случилото се на 30.09.2025 год., а именно – че майка й я изгонила от дома им, не отговарят на истината и са в пълно противоречие с останалия доказателствен материал, приобщен по делото. В тази връзка съдът споделя становището на назначения на детето процесуален представител – адвокат М. Б. от АК – [област], че детето по-скоро е обучено да е манипулативно и че същото си позволява откровено да лъже в собствен интерес, както то разбира този свой интерес.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като съдът счита, че към момента на издаването на заповедта, тя е в съответствие с приложимия материален закон. Следва да се има предвид, че наложената със заповедта мярка за закрила е временна и в друго производство по чл.28 от ЗЗДет., в правомощията на компетентния районен съд е да прецени, налице ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка. В тази връзка, разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗЗДет. задължава административния орган, т.е. директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, в едномесечен срок от издаването на заповедта, т.е. в случая до 02.11.2025год., да направи искане до районния съд по настоящия адрес на детето, каквото искане в случая явно е направено своевременно до Районен съд – [населено място] и на 23.10.2025 год. е постановено посоченото по-горе решение по гр.дело №[номер]/[година], с което е определена постоянна мярка за закрила по отношение на непълнолетната Г. Б. Б..

В рамките на настоящото бързо производство по чл.27а от ЗЗДет. съдът счита, че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта, са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази временна мярка за закрила. Отново следва да се добави, че тази временна мярка за закрила на детето е предвидена в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет., съгласно която норма, закрилата на детето по този закон се осъществява чрез предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа при наличие на данни за дете в риск, каквото в случая е детето Г. Б. Б., което е настанено временно в Център за настаняване *** – [населено място].

Съдът в настоящия състав счита, че с оспорената заповед е постигната и целта на закона, визирана в нормата на чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето като е осигурен най-добрия интерес на детето. Правилна и целесъобразна е преценката на административния орган за защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на биологичния родител – жалбоподателката Б. М. Б.. Приложените социални доклади и становища от компетентните органи, изготвени в хода на административното производство, илюстрират задълбоченото, съвестно и отговорно отношение на социалните работници към случая, както и стремежът им да изпълнят основните цели на закона. С оглед на изложеното съдебният състав намира, че административният орган е действал в духа на закона, като временното настаняване на детето в Център за настаняване *** – [населено място] е с оглед предотвратяване на опасността от увреждане на физическото, психическото, нравственото и социалното развитие на детето. От друга страна, така предприетата мярка за закрила е съответна и на целта на закона, с оглед възможността да се защити и осигури по най-добрия начин интереса на детето. Член 10, ал.1 от ЗЗДет. прогласява правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси, като един от базовите принципи на закрилата, изведен от чл.3, т.3 от ЗЗДет. е „осигуряване най-добрия интерес на детето“, а съгласно дефиницията в §1, т.5 от ДР на ЗЗДет., в него се включва преценката на седем самостоятелни характеристики и потребности на детето и способности на родителите да се грижат за него, като следва да бъдат отчетени физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, като в случая именно с оглед възраст на детето – то има необходимост от спокойствие, за да се развие емоционално и психически добре. Мярката има превантивен характер с оглед вредата, която би му причинила семейна среда с емоционална нестабилност на родителя, в случая - майката на детето, невъзможността на последната да осъществява какъвто и да е контрол над поведението на детето и най-вече, допускането на категорично неприемливо съжителство на семейни начала на неполнолетното дете/[възраст]/ с много по-възрастни от нея мъже.

Съдът намира, че посредством предприетата мярка по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗД се постига и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве в началния етап на осигуряване на закрилата му, когато връзките с близки и роднини, както и техния капацитет, все още не са установени. Целта на мерките за закрила по ЗЗДет. е като краен резултат да се осигури нормалното развитие на детето, която цел в случая е постигната, предвид и временния характер на процесната по делото мярка. Отново следва в тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.5, ал.5 от ЗЗДет., специална закрила се осигурява на дете в риск, а съгласно §1, т.5 от ДР на ЗЗДет., „дете в риск“ е дете: а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В случая е налице именно установено от административния орган, вследствие на проверка по подадени сигнали, че съществува опасност за увреждане на психическо, нравствено и социално развитие на детето от поведението на майката спрямо него.

Така, предвид изложеното и след извършена служебна проверка на оспорения акт, съгласно изискванията на чл.146 от АПК, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, а освен това, същата е постановена в съответствие с приложимите норми на материалния закон, като в този смисъл, същата се явява постановена в съответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на оспорената заповед не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК.

Ето защо, с оглед изложеното по-горе, съдът в настоящия състав намира подадената от Б. М. Б. от [населено място], [адрес], [община], [област], жалба за неоснователна и недоказана и като такава, следва с решението по настоящото дело същата да бъде отхвърлена.

При този изход на делото съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани от ответника по жалбата и от заинтересованата страни, а реално, такива разноски не са и сторени от тях.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2, предл.V/пето/ от АПК, във вр. с чл.27а, ал.5 от Закона за закрила на детето, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. М. Б., с [ЕГН] и с постоянен адрес: [населено място], [адрес], [община], [област], против Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, с която, на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, е настанено временно детето Г. Б. Б., [ЕГН], с настоящ адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], в Център за настаняване *** – [населено място], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137 от АПК, да се връчи или изпрати на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р. България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от връчването или съобщаването му на страните.