Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
13.05.2022 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
14.04. |
Година |
2022 |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
270 |
по
описа за |
2021 |
година. |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.
Депозирана е жалба от И.М.Х. от ***, с
ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. С.М.,
против Ревизионен акт №Р — 16001620002257-091-001/17.12.2020 г., потвърден с
Решение № 228/16.04.2021 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и
данъчно- осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Счита, че ревизионният акт е издаден при
в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения и при необоснованост на изводите.
Оспорва изцяло констатациите на ревизиращия
екип, материализирани в процесния РД.
Сочи, че пътуванията на жалбоподателя
извън пределите на Република България били свързани с вложеното здравословно
състояние на неговата майка. Излага доводи, че И.Х. е пътувал до *** по метода
„споделено пътуване“ като следвало да се има предвид обстоятелството, че
притежавал и *** гражданство, а в *** носел иманата И. К.
Счита, че в административната преписка
по издаване на оспорения акт не се съдържали неоспорими данни, че
жалбоподателят е получавал суми за извършен превоз на пътници по маршрут *** - ***.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени Ревизионен акт № Р - 16001620002257-091-001/17.12.2020 г., потвърден
с Решение № 228/16.04.2021 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и
данъчно- осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от
пълномощника адв. С.М., който поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. В подкрепа на твърденията си представя писмена защита, в
която излага доводи за незаконосъобразност на оспорения РА.
Ответникът по жалбата, директор на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, редовно
призован, не се явява. С молба с вх. 2394/15.11.2021 г., депозирана от пълномощника
юрисконсулт юрисконсулт С. К., оспорва жалбата по
основание. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита/вх. №933 /18.04.2022 г./, в която излага
подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност и
обоснованост на оспорения РА.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ревизионното производство е
образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16001620002257-020-001/22.04.2020
г./л.73 и л. 254/, връчена на лично
на адресата на 18.05.2020 г./разписка –
л. 75/, с която е възложено извършването на ревизия на И.М.Х. от ***, за
определяне на задължения, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ,
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.; ДОО -
за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2017 г.; Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи
се, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. За
изменение на първоначалната заповед са издадени Заповед № Р-16001620002257-020-002/18.08.2020
г./л. 193/, относно срока за
приключване на ревизията, като на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е
продължен до 16.10.2020 г. и Заповед № № Р-1600160020002257-020-003/15.10.2020
г./л. 196/, с която отново е
възложено извършването на ревизия на И.М.Х. от ***, за определяне на
задължения, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.; ДОО - за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2017 г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи
се, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.;
Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се,
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., със
срок на приключване 16.10.2020 г. Последната заповед е издадена от Д. А. И. – ***
при ТД на НАП-Пловдив, на когото предвид Докладна записка №
РД-17-626/12.10.2020 г./л. 117/,
съгласно Заповед № Рд-09-1624/12.10.2020 г./л.
19/ е възложено, в качеството на ръководител ревизия, приключването на
ревизията на И.М.Х. - № 19 в Приложение № 1 към заповедта/л. 20/. ЗИР са надлежно връчени на жалбоподателя;
Резултатите от ревизията са
материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001620002257-092-001/30.10.2020
г./л. 118 – л. 129/, връчен с
разписка на 19.11.2020 г./л. 130/.
Ревизираното лице не е подало възражение по доклада по реда на чл. 117, ал. 5
от ДОПК;
Съставен е Ревизионен акт/РА/
№ Р-16001620002257-091-001/17.12.2020 г./л.
83 – л85/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Д. А. И. – ***
при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и Д. С. С., на длъжност ***
при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен срещу разписка
на 27.01.2021 г./л. 87/.
С ревизионния акт са
установени следните задължения: Годишен авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на
*** лв.; Вноски за ЗО – за самоосигуряващи се лица за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. в размер на ***
лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО – за самоосигуряващи
се лица за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. в
размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. в размер на *** лв.,
ведно с лихви в размер на *** лв. Установените с РА задължения за довнасяне са
в общ размер на *** лв. главница и лихви за забава в общ размер на *** лв.
По същество, след извършената преценка
на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията, резултатите от извършените насрещни
проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от трети лица,
извършените справки, ревизиращият екип е приел за установено следното:
И.М.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, е
местно физическо лице и съгласно чл. 8 от ЗДДФЛ и чл. 6 от ЗДДФЛ, е данъчно
задължено за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. Ревизираното
лице не регистрирано по ЗДДС, не се е осигурявало като самоосигуряващо
се лице за ревизирания период - от 01.01.2016 г. до
31.12.2017 г. За същия период И.Х. не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и няма
участие в търговски дружества.
Констатирано е, че за ревизирания период
РЛ е извършило покупки на обща стойност *** лв., като е притежавал банкова
сметка *** „Юробанк България“ АД, открита на
30.1.2016 г. и закрита на 11.01.2017 г. От изисканото банково извлечение е
установено, че на 30.12.2016 г. е осъществено захранване на сметка, чрез вноска
на каса за сумата от ** лв. с вносител И.М., като на 11.01.2017 г. отново на
каса жалбоподателят е внесъл касово сумата в размер на ** лв. На 30.12.2016 г.
е осъществен превод за сумата в размер на ** лв. в полза на „***“ ООД, с ЕИК ***,
след което сметката е закрита на горепосочената дата.
След анализ на всички събрани в хода на
ревизията документи и доказателства, е прието, че ревизираното лице И.М.Х. е
извършвало дейност по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон,
за всяка една година (2016 и 2017 г.) – превоз на пътници срещу заплащане. В
този смисъл, за 2016 г. са приети за установени получени приходи от
извършваната дейност в размер на *** лв., съответно са определени разходи за
дейността след извършен анализ по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на *** лв. и
е определен доход от стопанска дейност в размер на *** лв.; за 2017 г. са
приети за установени приходи от извършваната стопанска дейност в размер на ***
лв., съответно са определени разходи за дейността след извършен анализ по реда
на чл. 122 от ДОПК в размер на *** лв. и е определен доход от стопанска дейност
в размер на ***лв.
Ревизиращият екип е приел,
че осъществяваният с МПС – „Сеат Алхабра“
- Ван с рег. № ***, собственост на неговата тъща, от И.М.Х. международен превоз
на пътници срещу заплащане е извършван системно с цел печалба, с намерение тази
дейност да е източник на постоянен доход, поради което следва да се приеме, че
така упражняваната дейност от ревизираното лице е търговска дейност и
ревизираното лице е търговец. Посочено е, че във връзка с установените
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, следва да се
приложи чл. 122, ал. 2 и чл. 124а от ДОПК при определяне на данъчната основа и задължителните
осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при
определяне на основата за облагане с данъци от органът по приходи се извършвал
анализ на всяко от относимите към съответното лице
обстоятелства, визирани по т. 1 - т. 16 на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По силата на
цитираните разпоредби ревизиращия орган прилагал установения от съответния
данъчен закон размер на данъка към определената от него основа, съгласно чл.
124а от ДОПК. Разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагали съответно и за
установяване на задължителни осигурителни вноски.
Предвид констатираните
обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, чл. 123 и чл. 124а от ДОПК с ревизията
се определяла данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ,
както и задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, като е извършен анализ
на всяко от относимите към задълженото лице
обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК;
В РД, представляващ
неразделна част от РА, е отразено, извършваните от жалбоподателя курсовете са с
направления ***. Прието е, че цената на един курс в посока е ** лв., респ. ревизиращия
екип е приел ** лв. обичайна цена на курс във всяка посока.
Представената информация от
ОД на МВР гр. Кърджали и получените отговори на превозваните лица е обобщена,
при което са взети предвид за периода 06.02.2016 г. до 31.12.2016 г. - 57
излизания от РБ/превоз на 231 пътници /; за периода 06.02.2016 г. 31.12.2016 г.
- 51 влизалия в РБ/превоз на 173 пътници / за периода 01.01.2017
г. -15.06.2017 г. - 37 излизания от РБ / превоз на 136 пътници / за периода 01.01.2017 г. -15.06.2017 г.
- 35 влизания в РБ / превоз на 113 пътници/. Посочено е, че са взети
предвид само курсовете, извършени от И.М.Х., като не са взети предвид излизанията
и влизанията на жалбоподателя със съпругата и децата му. Отразено е, че за
изминати километри на курс ревизиращия екип приема разстоянието в маршрут *** 497
км/източник www//VID Mchelin/. При изчисляване на разходите за гориво
е взет предвид средния разход на гориво за автомобил марка „Сеат
Алхабра“ - Ван и е приет разход на гориво в смесен
цикъл (литра на 100 км.) – 6.6 л.;
За 2016 г. е определена
данъчната основа по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
както следва: Приходи от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК – *** лв.
Полученият доход е приет за такъв от търговска дейност, осъществявана от
жалбоподателя като ЕТ; Разходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.;
Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна основа
– *** лв.; ДОО за самоосигуряващо се лице – *** лв.;
ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице – *** лв.; ЗО за самоосигуряващо се лице – *** лв.; Данък по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО – *** лв.; Лихва от 03.05.2017 г. до
30.10.2020 г. - *** лв.;
За 2017 г. е определена
данъчната основа по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
както следва: Приходи от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК – *** лв.
Полученият доход е приет за такъв от търговска дейност, осъществявана от
жалбоподателя като ЕТ; Разходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК - ***
лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна
основа – *** лв.; ДОО за самоосигуряващо се лице – ***
лв.; ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице – *** лв.;
ЗО за самоосигуряващо се лице – *** лв.; Данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО – *** лв.; Лихва от 01.05.2018 г. до
30.10.2020 г. - *** лв.;
Посочено е, че на основание
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване за старост и смърт са: лицата, упражняващи трудова дейност като
еднолични търговци, собственици или съдружници в
търговски дружества. Предвид това и съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
български граждани на работа в чужбина, е прието, че за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. И.М.Х. дължи месечни
осигурителни вноски на осигурителен доход за държавно обществено осигуряване в
размер на 12.8% върху минимален месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващи се лица от *** лв. С оглед определения
окончателен осигурителен доход за 2016 г., са определени задължителни
осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице.
Съответно за 2017 г. е прието, че са дължими осигурителни вноски в размер на 13.8
% върху минимален размер на осигурителен доход за самоосигуряващи
се лица от *** лв.
Процесният РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В
жалбата/л. 52 – л. 53/ са въведени
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за наличието на
предпоставките по чл. 122 от ДОПК, обосновани с твърдения, че И.Х. не е местно
лице, тъй като живеел преимуществено в ***, където бил центърът на жизнените му
интереси. Оспорените са изводите на ревизиращия екип, че е извършвал дейност по
занятие – превоз на пътници срещу заплащане и реализиране на приходи за
релевантните периоди. Изложени са съображения, че цялата методика на ревизията
се основавала на предоставени обяснения от три лица, които не били проверени и
не кореспондирали с обективната истина.
С Решение № 228/16.04.2021
г., издадено от директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л. 38-л. 49/, е потвърден изцяло
обжалваният Ревизионен акт/РА/ № Р-16001620002257-091-001/17.12.2020 г./л. 83 – л85/, с който на И.М.Х. от ***,
са установени задължения, както следва: Годишен
авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2017 г. в размер на *** лв., ведно
с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО – за самоосигуряващи
се лица за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. в
размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016
г. – 31.12.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.;
Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.
Установените с РА задължения за довнасяне са в общ размер на *** лв. главница и
лихви за забава в общ размер на *** лв.
По искане на пълномощника на
жалбоподателя, в съдебното производство са допуснати и разпитани в качеството
им на свидетели Б. А. А. и К. Р. Ш. От показанията на св. Б. А. се установява,
че жалбоподателят бил ***, като децата им били родени в ***, но сега учели в
България. Твърди, че пътувала често до *** с И. в периода 2016 – 2017 г., около
два – три пъти месечно. Пътуванията се осъществявали с неин автомобил, на
когото не може да конкретизира марката. Понякога с тях имало и други лица -
роднини и трети лица. Сочи, че нямала СУМПС и автомобилът се управлявал от И.
Заявява, че не може да отговори на въпроса през 2016 и 2017 г., къде са живели
внуците й. Твърди, че зет й не взимал пари за превоза.
Св. К. Р. сочи, че за периода 2016 –
2017 г. пътувал няколко пъти с И.Х. до ***. Имали и други лица в автомобила, но
превозът не бил заплащан. И. пътувал до ***, тъй като *** живеела там и имала
здравословни проблеми. Понастоящем жалбоподателя и семейството му живеели в
България, но не може да уточни от кога. Знаел, че И. живеел в ***, а в България
*** имала жилище в ***.
По делото е назначена и извършена
съдебно – икономическа експертиза. От заключението на вещото лице Л.С. се
установява, следното: 1. След
извършена справка на сайта на ИЛ „Автомобилна администрация“ за дружества,
които са лицензирани за международен превоз на пътници с действащи международни
автобусни линии до *** (***) и
по-конкретно такива, които имат регистрирани действащи линии по направленията ***,
***: „***“ ООД с ЕИК ***, седалище в ***; „***“ ООД с ЕИК ***, седалище в ***;
„***“ ООД с ЕИК ***, седалище в ***; „***“ ООД с ЕИК ***, седалище в ***; „***“
ООД е ЕИК ***, седалище в *** и „***“ с ЕИК ***, седалище в ***, както и след
съпоставка на получената информация за цената на автобусен превоз по посочените
маршрути от счетоводствата на „***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ООД и от управителя
на „***“ ООД, съответно за 2016 г. и 2017 г., На база на получената информация,
средната цена за автобусен превоз по маршрута *** е *** лв. през 2016 г. и **
лв. през 2017 г.; средната цена за автобусен превоз по маршрута *** е ** лв.
през 2016 г. и ** лв. през 2017 г.; средната цена за автобусен превоз по
маршрута *** е ** лв. през 2016 г. и ** лв. през 2017 г. „***“ ООД и „***“ ООД
не са поддържали линията *** през 2017 г. Въз основа на събраните данни може да
бъде определена средна цена за обществен превоз на пътници по маршрут *** - ***
за 2016 г. - ** лв., и за 2017 г. - ** лв. (изчислена на база всички постъпили
данни); 2. В хода на извършената
ревизия на И.М.Х., възложена от органа по приходите е констатирано наличие на
предпоставките на чл.122, ал.1, т.1 и 2 от ДОПК, според които до започването на
ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация, и са налице данни за укрити приходи или доходи. С оглед на това, на
основание чл.124, ал.1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено уведомление
№Р-16001620002257-113-002/23.07.2020 г., че са установени такива обстоятелства
за периода, поради което основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
- данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като
едноличен търговец, ще бъде определена по реда на чл.122 - 124 а от ДОПК.
В Протокол за извършена насрещна
проверка на Н. Ш. Ю. № П- 16000918078772-141-001/11.05.2018 г. е описано, че от
лицето е предоставено писмено обяснение с вх.№Рев. 1683/08.05.2018 г., в което
тя посочва, че е пътувала с автомобил на И.Х. на 02.08.2016 г. Посоката на
пътуване е била ГКПП - ***, ***, *** и обратно, като е заплатила сумата от **
лв.
В Протокол за извършена насрещна
проверка на Д. Е. Е.. № П-16002618079062-141-001/11.05.2018 г. е описано, че от
лицето са предоставени писмени обяснения с придружително
писмо с вх.№ВХР-2139/09.05.2018 г., в които тя посочва, че е пътувала на
28.12.2017 г. с баща си с мини ван, чиято регистрация не си спомня, както и
имената на водача, който е пътувал със съпругата си за ***. Целта на пътуването
е била *** от *** на следващия ден. Заплатили са ** лв. за услугата. Не е
запазила билети, разписки и други документи. Не са заплащали гориво, винетни такси или други разходи.
На база на изложената фактическа
обстановка в ревизионния доклад, органът по приходите е приел, че И.М.Х. е
извършвал търговска дейност - превоз на пътници от Р България до ***, като
определя цена на превоза ** лв. на лице/л. 121/.
Експертизата констатира 57 излизания от
Р България и 51 влизания в страната за 2016 г. със съответно 231 и 173
превозвани пътници. Изключени са И.М. и членовете на семейството му, както и
пътуванията, през които няма превозвани пътници. За 2017 г. - 37 излизания от Р
България и 35 влизания в страната със съответно 136 и 114 пътници. Данните са
представени в табл.З и табл.4 за 2016 г., а за 2017 г. - табл.5 и табл.6.
Налице е разлика от 1-ца в броя пътници, определен при проверката на
експертизата, и този, установеният от ревизиращия екип.
Въз основа на данните за превозения брой
пътници и определената цена на превоз в размер на ** лв. на лице е изчислен
получения от И.М.Х. приход по години.
Полученият приход въз основа на
проверените данни при експертизата е в размер на *** за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и ** лв. за периода or 01.01.2017 г. до 15.06.2017
г.
Констатирана е разлика в размер на **
лв. между изчисления при експертизата приход за 2017 г. в размер ** лв. и този
в ревизионния доклад в размер на ** лв.
В констатациите по чл.122, ал.2, т.14 от ДОПК - обичайният размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение,
както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувалия в
страната и в чужбина, са определени разходи за гориво за извършвания транспорт,
като относими към определяне на основата за облагане
с ДДФЛ и задължителните осигурителни вноски. Посочено е, че за тези разходи
ревизираното лице не е представило документи /л: 121/, т.е. не е налице
документална обоснованост. Те са определени въз основа на посочени в
официалната страница на СЕАТ разходни норми за автомобил СЕАТ Алхамбра - в градски условия 8 л./100 км., а в извънградски
- 5 л./100 км.; среден разход - 6,6 л./100 км., за
изчисленото разстояние за маршрута *** - 497 км. /л. 169/. Средната цена на
горивото е взета от официалната страница на НСИ и тя е 1,87 лв./л. за 2016 г. и
2,02 лв./л. за 2017 г.
Разходът за гориво за извършвания
транспорт е изчислен за курсовете, в които са превозвани пътници:
• за
2016 г. - 108 бр. х 497 км. х 0,066 л.* 1,87 лв. = 6624,70 лв.;
• за
2017 г. - 72 бр. х 497 км. х 0,066 л. * 2,02 лв. = 4770,72 лв.
3. Не са констатирани разлики в размера на дължимия
данък и задължителни осигурителни вноски между установените в ревизионния
доклад, и изчислените при експертизата стойности за релевантния период.
Констатирани са разлики в размера на
дължимите лихви за забава. Стойностите в ревизионния доклад превишават
изчислените от експертизата с общ размер 4,03 лв. за 2016 г. и 0,10 лв. за 2017
г.
Установените по ревизионен акт лихви за
забава са към 17.12.2020 г. /л.84/ Констатацията на експертизата относно техния
размер е, че те превишават изчислените от експертизата с общ размер 4,87 лв. за
2016 г. и 1,43 лв. за 2017 г,
В таблица 7 са представени изчислените
от експертизата осигурителни вноски и лихви за възприетия от органа по
приходите осигурителен доход за 2016 г., в лева.
4. Въз основа на данните за превозения брой пътници,
установени при експертизата, при цена за обществен превоз на пътници по маршрут
*** - ***, в размер на ** лв. на лице за 2016 г. и 2017 г., то полученият от И.М.Х.
доход за 2016 г. и 2017 г. е, както следва:
• за
2016 г. 404 пътници х ** лв. *** лв.;
• за
2017 г. 250 пътници х ** лв. *** лв.
След приспадане на разходи за гориво за
2016 г. - ** лв., и за 2017 г. - ** лв. е изчислен облагаем доход в размер на:
• за
2016 г. ** лв.;
• за
2017 г. ** лв.
Изчислените данни за осигурителните вноски
и лихвите за забава за 2016 г. са представени в табл. 10 в лева.
Данъчната основа за 2016 г. е в размер
на ** лв., а дължимият данък - ** лв. Данните са представена в табл. 11, в
лева.
Изчислените данни за осигурителните
вноски и лихвите за забава за 2017 г. са представени в табл. 12, в лева. Данъчната основа за 2017 г. е в размер на ** лв., а
дължимият данък ** лв. Данните са представена в табл.13, в лева.
Във вариант на изчисленията с приспадане
на получените суми за лицата, които са заявили в писмените си обяснения, че не
са заплащали за извършения превоз, получените приходи за 2016 г. биха възлезли
на ** лв. Облагаемият за годината доход би бил ** лв.
Изчислените осигурителни вноски, данък и
лихви са представени в табл.14 и табл.15, в лева.
5. Според вещото лице, единствено
данните от писмено обяснение на Н. Ш. Ю. е вх. № Рев. 1683/08.05.2018 г., в
което лицето сочи, че е пътувало с автомобил на И.Х. на 02.08.2016 г., от ГКПП
– *** до ***, *** и обратно, като е заплатило сумата от ** лв. и писмени
обяснения на Д. Е. Е. с придружителпо писмо с вх.№
ВХР-2139/09.05.2018 г., в което се сочи, че е пътувала на 28.12.2017 г. с баща
си с мини ван, за ***, цел на пътуването *** от *** при заплатена цена ** лв.
за услугата, не са достатъчни за определяне стойността на данъчната основа и
данъчните и осигурителни задължения на ревизираното лице. Съгласно чл.122, ал.2
от ДОПК в особени случаи за определянето на основата за облагане с данъци се
взема предвид всяко от изброените в нормата относими
към съответното лице обстоятелства.
При така установената по делото
фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената проверка за
законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба
е допустима и подадена в законоустановения срок/Решение № 228 е връчено на 03.09.2021 г. –
л. 34, а жалбата е постъпила в
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП
на 16.09.2021 г./, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като
разгледана по същество се явява частично основателна, единствено по отношение
на размера на установените задължения.
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с
разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е
изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в
посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен
доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия
екип.
Разпоредбата на чл. 124, ал.
2 от ДОПК въвежда оборима презумция
за вярност на фактическите констатации в РА, издаден при извършена ревизия по
реда на чл. 122 от ДОПК, като жалбоподателят е носител на доказателствената
тежест да установи в съдебното производство твърдените от него факти и
обстоятелства, оборващи фактическите констатациите в акта. Съответно в тежест
на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия
при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.
От представените по делото
доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са
надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със
Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването
на електронните документи.
На жалбоподателя са били
връчени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № Р-16001620002257-139-001/23.07.2020
г./л. 67 – л. 68/ и Уведомление по
чл. 124 ал. 1 от ДОПК с № Р-16001620002257-113-001/23.07.2020 г./л. 180 – л. 181/.
Предвид горното, съдът
намира, че в конкретния случай жалбоподателят е бил надлежно уведомен, че по
отношения на него са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 4 от ДОПК и му е определен 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и
за вземане на становище. В РД са изложени мотиви, че ревизията се извършва по
реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата, визирани в чл.
122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК - 1. До започването на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация; 2. Налице са данни за
укрити приходи или доходи; 4. Липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред; 5. Документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са
повредени до степен негодни за ползване.
Предвид горното, съдът
намира, че процесния РА е издаден от компетентен
орган, при спазване на установената форма и при липса на допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
При извършената преценка за
съответствие на оспорения Ревизионен акт/РА/ № Р-16001620002257-091-001/17.012.2020
г. с материалния закон, настоящият състав намира следното:
На първо място, съдът приема
за установено в процеса, че за ревизирания период И.М.Х. е осъществявал
международен транспорт на пътници с транспортно средство/“Сеат
Алхамбра“ - Ван с рег. № ***/ срещу заплащане. В тази
връзка по делото не е спорно обстоятелството, че за релевантния период
посоченото МПС е било собственост на неговата тъща – Б. А. А. Видно приетите по
делото договори за покупко-продажба на моторно превозно средство, Б. А. е притежавала
собствеността върху лек автомобил “Сеат Алхамбра“ с рег. № ***, което МПС съгласно данните от
справката на ОДМВР за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2017 г. е било регистрирано с ДКН № *** и ДКН № ***/л. 434 от делото/, от 11.01.2016 г. до 30.08.2017 г. От наличната по
делото справка от ОДМВР – Кърджали с УРИ ***/*** г./л. 96 – л. 129/ се установява, че за периода 01.01.2016
г. - 15.06.2017 г., в информационната система на МВР са регистрирани, както
следва: от 06.02.2016 г. до 31.12.2016 г. - 57 излизания от РБ; от 06.02.2016
г. до 31.12.2016 г. - 51 влизания в РБ; от 01.01.2017
г. до 15.06.2017 г. - 37 излизания от РБ; от 01.01.2017
г. до 15.06.2017 г. - 35 влизания в РБ на
И.М.Х. с горепосоченото МПС извън пределите на Република България. Справката
предоставя данни за конкретното МПС и наличните в него пътници, както и ГКПП.
Така например относно релевантното за процеса преминаване през ГКПП „***“ на 12.02.2016
г. с МПС „Сеат“ с рег. № ***/л. 386 – л. 434 от делото/, е
видно, че пътуващи в МПС са били 4 лица, в това число И.М.Х., както и лицето Д.
Е. Е., която е предоставила писмени обяснения в хода на ревизионното
производство/декларация от 07.05.2018 г./, в която е посочила, че е пътувала на
28.12.2017 г. с баща си с мини ван, за ***, цел на пътуването *** от *** при
заплатена цена ** лв. за услугата. От справката е видно, че се касае за
множество пътувания, голяма част от която са през незначителни интервали от
време, обичайно два-три дни между излизането и влизането в Република България,
а в някои случаи, съответно влизане и излизане през ГКПП в рамките на 24 ч.,
напр.: на 20.02.2016 г.; 02.04.2016 г.; 22.04-23.04.2016 г.; 04.05-05.05.2016
г.; 18.05.2016 г. и др. При всички
регистрирани пътувания с посоченото МПС, освен жалбоподателя, е имало и други
лица, возещи се в превозното средство. Прави впечатление, че пътуващите в
МПС/регистрирани при влизането и излизането от страната/, с изключение на И. Х.,
са различни лица, т.е. очевидно е, че са касае за превоз на пътници по занятие.
Аргумент в тази насока са и обясненията на Д. Е. и Н. Ю., в частта им относно
начина на установяване на връзка с жалбоподателя, чрез трети лица, които са им
предоставили информация, че Х. осъществява превоз до ***. Посочените лица са с
местоживеене съответно в *** и ***, които населени места са на значително
разстояние от местоживеенето на И. и очевидно не може да се приеме, че се касае
за случайно съвпадение или близки познати, които просто са използвали случая,
че И.М. е пътувал до *** и са се придвижили с него. Всичко това обосновава извода, че се касае за
извършван превоз на пътници, а не до пътувания на жалбоподателя, свързани с местоживеене
или работа на територията на чужда държава. Следва да се отбележи, че нито в
хода на ревизионното производство нито на фазата на съдебното следствие, от
страна на И.М.Х. и/или неговия пълномощник са били релевирани
насрещни възражения, подкрепени с конкретни доказателства, че преминаването на
ГКПП на Република България от страна на жалбоподателя, е било свързано с конкретна
дейност, която не разкрива характеристиките на международен превоз на пътници.
Доводите, че пътуванията били свързани със здравословното състояние на майка
му, от една страна са твърде общи и неконкретизирани, а от друга не са
подкрепени с конкретни доказателства за наличието на здравословно състояние на
лицето, което да предполага непрекъснато пътуване на Х. между България-*** и
обратно. На следващо място изглежда лишено и всякаква логика твърдението, че
пътуванията са извършвани с такава цел, след като се въвеждат доводи, че
жалбоподателят пребивавал в ***, респ. необяснимо е, защо след като майка му и
той живеят в ***, И. следва да извършва непрекъснати пътувания между България и
***.
Съдът намира за
неоснователни доводите, изложени в жалбата, че броят на пътниците бил определен
произволно. Както вече бе посочено по-горе, обсъдената справка от МВР
предоставя информацията за пътуващите в съответното МПС лица, за конкретния
период. Видно от съдържанието на РД таблица/стр.
5 и стр. 7 от доклада, л. 120 – л. 121 от делото/, при формирането на
прихода от осъществяваната дейност, ревизиращия екип е взел предвид броя на
пътуващите лица в автомобила на съответната дата, съобразно информацията в
справката от МВР, като са взети предвид единствено курсовете, извършени от И.Х.
за съответния период, при което са изключени пътуванията на съпругата С. Е. К.
и децата С. К. и И. К., като са взети предвид датите, на които Х. фигурира като
лице, пътуващо в МПС.
Обстоятелството, че за
ревизирания период жалбоподателят е осъществявал международен превоз на пътници
срещу заплащане се установява и от наличните в преписката обяснения на част от
превозваните лице. В тази връзка, видно от предоставената декларация от Д. Е.
Е./л. 359/, отразена в справката на
МВР, като лице пътуващо в МПС на 12.06.2016 г./л. 387/ и обяснения от Н. Ш. Ю./л.
321 /, се установява, че посочените лица са ползвали международен превоз с
автомобил, управляван от жалбоподателя и са заплатили суми, в първия случай
от ** лв./за двама души/, а във втория
от ** лв. за отиване и връщане, посочили са и маршрута, както и начина, по
който са узнали за възможността да ползват този превоз. Писмени обяснения на
тези лица са предоставени при условията на чл. 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК и са
редовно доказателство за отразените в тях обстоятелства. Безспорно е, че не
всички лица са представили писмени обяснения, както и, че някои от тях са заявили,
че са пътували, но не са заплащали превоз, а други, че не са пътували и не
познават жалбоподателя, но следва да се отбележи, че обясненията на третите
лица се преценяват с оглед всички данни по делото и като се взема предвид
тяхната заинтересованост от изхода на производството. С други думи, критерият
за оценка на доказателствата е качествен, а не количествен. В тази връзка, с
оглед факта, че горепосочените лица дават напълно еднозначни като смисъл
показания – за вида на транспорта, маршрута, заплащането, начина на свързване с
превозвача, като част от тях сочат и марката на съответното МПС, то се налага
извода за достоверност на показанията. Същите кореспондират и с релевантната
справка от МВР, подробно обсъдена по-горе. В тази връзка следва да се отбележи,
че лицата, които са заявили, че са пътували с И.Х. до ***, но не са заплащали
цена за превоза – Ш. Ш. Х. и Е. Е. И., в единия случай се заявяват близки
отношения с жалбоподателя, а в другия, лицето е от същото населено място - ***.
Показанията на ангажираните
от жалбоподателя и разпитани по делото свидетели, не опровергават горния извод.
В този смисъл, на първо място съдът отчита, че изложеното от свидетелите се
отличава с уклончивост и липсата на конкретизация относно съответните превози и
периоди. На следващо място св. Б. е близък родственик по сватовство – *** на
съпругата на И. Х., като е очевидна нейната заинтересованост от изхода на
делото. Вторият свидетел К. Ш. твърди, че са близки приятели с жалбоподателя от
преди ** години. На зададените им конкретни въпроси, свързани местоживеене на И.
и семейството му в РБългария, двамата свидетели
заявяват, че не си спомнят, от кога жалбоподателят и семейството му живеят в
страната. Същевременно налице са и вътрешни противоречия в показанията им, като
Б. сочи, че зет й работел в *** и пътувал, тъй като съпругата и децата му
живеели там, а св.К., че Х. не работел и пътувал до ***, защото майка му имала
здравословни проблеми. С други думи според съда са налице основателни съмнения
относно безпристрастността и достоверността на изложените от тях факти, което
взето в съвкупност с преценката за заинтересованост от изхода на спора, дава
основание на настоящия съдебен състав да не кредитира показанията им като
недостоверни и изпълнени с вътрешни противоречия. Прави впечатление, че св. Б.
и св.Ш. конкретизират единствено, че И. пътувал до *** и не взимал пари от
лицата, които превозвал. Липсва каквато и да е друга конкретизация в
показанията им, с изключение на отбелязаната, което е нелогично. Най-накрая
следва да се отбележи, че разпитаните свидетели по никакъв начин не
опровергават извода за неправилност на изводите на ревизиращия екип за системно
осъществявана дейност по международен превоз от страна на жалбоподателя. В тази
връзка по делото не се сочат и не са ангажирани никакви доказателства от страна
на жалбоподателя, които по някакъв начин да установят, че огромният брой
осъществени пътувания от страна на И.Х. по маршрута ***, през незначителни
периоди от време, понякога и в рамките на 24 часа, при които пътувания в процесния автомобил са пътували множество трети лица, са
били свързани с някаква обективна причина, или дейност на жалбоподателя, която
не е свързана с превоз на пътници срещу заплащане.
По изложените съображения
съдът намира, че за ревизирания период – 01.01.2016
г. – 31.12.2017 г. И.М.Х. е реализирал доходи от стопанска дейност – превоз на
пътници от България до *** и обратно, като тези доходи са укрити –
неосчетоводени и не са декларирани. От наличните по делото доказателства се
установява, че ревизираното лице по същество е образувало предприятие, което по
предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин
съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, като не са
налице изключенията по чл. 2 от ТЗ, поради което несъмнено физическото лице има
търговско качество, независимо от това, че И.М.Х. не е регистриран като ЕТ за
ревизирания период. В конкретния случай се касае за множество превозни сделки
по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 пр. последно от ТЗ и то за значителен период
от време. Обемът на извършваната дейност, установена при извършване на
ревизията от представените обяснения от трети лица и справката от ОДМВР –
Кърджали, обосновава извод за системност при осъществяване на дейността и
приложимостта на чл. 1, ал. 3 от ТЗ.
С други думи, съдът счита за
обосновани изводите на органите по приходите, че през един значителен период от
време Х. е извършил системно и по занятие множество търговски сделки от вида на
тези по чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ – превози на пътници по маршрут ***, срещу
заплащане, респ. получил е доходи от тази си дейност, които са както облагаеми,
така и осигурителни. Съдът споделя мотивите на ревизиращия орган, че полученият
от ревизираното лице доход следва да се определи като такъв с източник по чл.
26, ал. 7 от ЗДДФЛ. В тази връзка следва да се има предвид, че данъчна основа
за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите
лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези които са търговци по смисъла
на Търговския закон без регистрация като ЕТ – арг.
чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 1, ал. 3 от ТЗ.
Безспорно е в случая, че са
налице данни за укрити доходи от страна на
И.М.Х., получени от извършван срещу заплащане международен превоз на
пътници, които не са декларирани от него, като лицето не е представило заведена
счетоводна отчетност за извършваната от него търговска дейност, всяко едно от
което е самостоятелно основание за прилагане на особения ред на данъчно
облагане по чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. За доходите си от търговска дейност търговецът,
дори да не е регистриран в това си качество, е субект на облагане по ЗДДФЛ, но
след като той ги е укрил, включително не ги е декларирал по надлежния ред, то са
налице посочените от ревизиращия екип основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Ето
защо съдът намира, че основателно ревизията е преминала към облагане на
жалбоподателя по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. В релевантния РД е
отразено изрично, че за данъчната основа за ревизирания период, облагаемият
доход на И.М.Х. ще се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а за
осигурителните вноски ще се определи по реда на чл. 124а от ДОПК.
Законосъобразно в случая данъчните
основи за облагане по ЗДДФЛ относно извършваната търговска дейност на
жалбоподателя – международен превоз на пътници, са определени като разлика
между установените от ревизията неотчетени приходи и разходите по години, като
годишните данъчни основи за доходите от дейността като едноличен търговец са
определени като от установения облагаем доход, са приспаднати определените с
акта задължителни осигурителни вноски и са обложени със законоустановената
ставка от 15 % по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Във връзка с горното съдът
намира за необходимо да посочи, че за ревизирания период и понастоящем И.М.Х.
се явява местно лица по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно посочената
разпоредба, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице: 1. което има постоянен адрес в България, или 2. което пребивава на територията на България повече от 183
дни през всеки 12-месечен период, или 3. което е изпратено в чужбина от
българската държава, от нейни органи и/или организации, от български
предприятия, и членовете на неговото семейство, или 4. чийто център на жизнени
интереси се намира в България. По делото не е спорно обстоятелството, че
жалбоподателят има българско гражданство и постоянен адрес ***. В случая няма
основания да се приеме, че по отношение на Х. е налице изключението по ал. 5 на
чл. 4 от ЗДДФЛ - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в
България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Обстоятелството, че жалбоподателят има и *** гражданство и е регистриран в ***,
каквито доказателства е приложил към жалбата пред директора на Д„ОДОП“ –
Пловдив/ л. 88 – л. 96/, не
аргументира извода, че центърът на жизнените му интереси се намира в ***. В
този смисъл, видно от гореобсъдените доказателства за
релевантния период жалбоподателят е очевидно е пребивавал преимуществено в
България, като почти във всички случаи при излизането от страната в посока ***,
на следващия ден или непосредствено след това се е завръщал в България. Няма
непосредствени данни през този период семейството му да е пребивавало в ***, като
св.Б. сочи, че внуците й учели в България. Наличието на работно място на И. в ***
не е подкрепено с никакви конкретни доказателства, а и очевидно тези твърдения
са неверни, предвид това, че за ревизираните периоди по отношение на И. са налице
данни/справката от МВР/, че е пребивавал в повечето дни от календарната година
в РБългария, което от своя страна само по себе си
опровергава твърденията за наличието на уседналост в ***, вкл. и наличието на
трудова заетост там. Аргумент в подкрепа на извода, че жалбоподателя е местно
лице по смисъла на ЗДДФЛ е и обстоятелството, че през 2016 г. същият е закупил
право на строеж за самостоятелен обект в сграда в гр.Кърджали, като през 2017
г. е декларирал и собствеността на построения обект – ап. **, в ***.
Предвид доказателствата по
делото и приложимия материален закон, съдът приема, че законосъобразно с
ревизионния акт са определени задължителните осигурителни вноски с оглед това,
че жалбоподателят се явява самоосигуряващо се лице,
поради което и на основание 5, ал. 2 от КСО и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО дължи
осигурителни вноски на основание чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ от КСО за
ДЗПО-УПФ в размер на 5%, а по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за ЗО.
На основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо лице, в това число и върху дохода,
установен по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Безспорно е, че определеният
осигурителен доход по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, се различава от обективно
осъществения осигурителен фактически състав, което обаче е в резултат на
неправомерното поведение на задълженото лице, с оглед неизпълнението на
задължението му да декларира и внесе ЗОВ за процесния
период. В случая авансовите осигурителни вноски са определени върху минималния
осигурителен доход за съответния период.
Предвид горното, съдът
намира , че РА е законосъобразен в частите му, с които е прието, че се дължат
размери на осигурителните вноски за ДОО - 12,8% за 2016 г. и 13,8% за 2017 г. и
14,8% за 2018 г.) и вноски за ДЗПО, съгласно чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ от КСО (за ДЗПО - УПФ 5%). Изцяло в съответствие с чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и
съобразно размерът на здравноосигурителната вноска посочена в чл. 2 от Закона
за бюджета на НЗОК - 8%, е прието и че се дължат вноските за довнасяне в приход
на НЗОК. За невнесените в законоустановения срок
задължения за ЗОВ, върху годишния осигурителен доход за ревизираните години, са
начислени дължимите лихви на основание чл. 113, ал. 1 от КСО и чл. 107 от ЗЗО
във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав
намира обаче, че при изчисляването на придобитият приход за всяка една от
годините – 2016 и 2017 г., ревизиращия екип неправилно е приел за средна цена
на превоза на един пътник ** лв., при което размерите на всяко едно от
определените задължения и съответните лихви за забава се явяват необосновано
завишени. В тази връзка съдът счита, че необосновано органите по приходите са
определили цена на превоза за ревизирания период на едно лице в посочения
размер, основавайки се единствено на данните от обясненията на Д. Е. Е. и Н. Ш.
Ю., обсъдени по-горе в мотивите на настоящето решение. В този смисъл на първо
място следва да се отбележи, че ревизиращия екип не е преценил, че данните за
цена от ** лв., предоставени от Н. Ш., касаят цена за отиване и връщане, т.е.
средна цена за пътуване в едната посока ** лв. На следващо място,
предоставените данни за цена на пътуването са единствено от 2 лица, което
според съда е недостатъчно да обоснове извода за размер на превоза за един
пътник, основано единствено на посочените 2 бр. обяснения/декларации. Следвало
е при така наличните данни за цена на превоза – ** лв. в двете посоки (Н. Ю.) и
** лв. за две лица (Д. Е.), органите по приходите да извършат съпоставка със средната
цена за обществен превоз на пътници по маршрут *** за 2016 г. и 2017 г., при
осъществяване на превоза от ***, включително по маршрут ***.
Предвид горното, настоящият
състав намира, че следва средната цена на превоз за един пътник да бъде
определена въз основа на заключението на вещото лице по въпрос № 1 от
експертизата, което в тази му част е прието без конкретни възражения от
страните и изцяло се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, а
именно: Вещото лице, след като е извършило справка на сайта на ИЛ „Автомобилна
администрация“ за дружества, които са лицензирани за международен превоз на
пътници с действащи международни линии ***(***) и по-конкретно такива, които имат
регистрирани действащи линии по направленията ***, ***: „***“ ООД с ЕИК ***, седалище
в ***; „***“ ООД с ЕИК ***, седалище в ***; „***“ ООД с ЕИК ***, седалище в ***;
„***“ ООД с ЕИК ***, седалище в ***; „***“ ООД е ЕИК ***, седалище в *** и „***“
с ЕИК ***, седалище в ***, както и след съпоставка на получената информация за
цената на автобусен превоз по посочените маршрути от счетоводствата на „***“
ООД, „***“ ООД, „***“ ООД и от управителя на „***“ ООД, съответно за 2016 г. и
2017 г., е посочило средна цена за автобусен превоз по маршрута *** в размер на
** лв. през 2016 г. и ** лв. през 2017 г.; средна цена за автобусен превоз по
маршрута *** в размер на ** лв. през 2016 г. и ** лв. през 2017 г.; средна цена
за автобусен превоз по маршрута *** в размер на ** лв. през 2016 г. и ** лв. през
2017 г. („***“ ООД и „***“ ООД не са поддържали линията *** през 2017 г.) Предвид
това и въз основа на основа на събраните данни, експертизата е посочила, че
може да бъде определена средна цена за обществен превоз на пътници по маршрут
*** - *** за 2016 г. - ** лв., и за 2017 г. - ** лв. С други думи, според съда цената на превоз за
1 лица за 2016 г. и 2017 г. следва да бъде определена в размер на ** лв., на
основата на която следва да бъде формиран и приходът на И.М.Х. за релевантния
период. В тази връзка съдът не споделя доводите на пълномощника на ответника,
изложени в молба с вх. 849/11.04.2022 г./л.
441/, респ. счита за необосновани и неподкрепени от фактическа и правна
страна твърденията, че било възможно жалбоподателят да осъществява превоза „от
врата до врата“, а и автобусният превоз предполагал наличието на по-голям брой
пътници. В тази връзка по делото няма никакви данни, че извършваният от И.Х.
превоз е бил с крайна дестинация определен адрес/си, заявени от превозваните
лица, а на следващо място е ноторно обстоятелството,
че официалните превозвачи имат задължението да поддържат съответната линия на
превоз, съгласно маршрутното разписание, обичайно ежедневно, което обективно не
предполага, че при всеки превоз капацитетът на провозното
средство е запълнен в по-голямата си част. На последно място отново следва да
се отбележи, че при преценката на предоставените от Е. и Ю. данни за цена на
превоза, средно аритметичното число е ** (**+**/заявена цена от ** лв. за
отиване и връщане/ + **+**/заявена цена от ** лв. за две лица/: ** = **лв.). Доколкото се касае за осъществен превоз на година
на повече от 200 пътници, то с оглед предоставените данни за цена на превоза в
ревизионното производство единствено от 2 лица, макар и същите да обективират данни за
4 бр. превози, то според съда същите са недостатъчни само въз основа на
тях да бъде определена цената на превоза на 1 бр. пътник, поради което същата
следва да бъде определена на основата на средна цена за обществен превоз на
пътници по маршрут *** - *** за 2016 г. и 2017 г., осъществяван от
регистрираните на територията на област Кърджали официални превозвачи,
извършващи международен превоз на пътници по горепосочения маршрут, а именно
при цена на превоза от ** лв. за всяка една от годините.
Предвид горното при средна
цена на превоза ** лв., умножена по броя на пътниците за всяко едно пътуване,
регистрирано през ревизирания период, съобразно справката на ОДМВР-Кърджали, то
съобразно заключението на вещото лице по т. 4, което се възприема изцяло от
съда като обективно и компетентно изготвено, то за 2016 г. И.М.Х. е реализирал
приход в размер на *** лв., а за 2017 г. приход в размер на *** лв.
Следва да бъдат приспаднати
разходите за гориво, изчислени съобразно възприетия от ревизиращия екип среден
разход на гориво и цена на същото за всяка една от годините – 6.6 л./100 км., **
лв./л. за 2016 г. и ** лв./л. за 2017 г., като при изчисляването на разходите е
взето предвид средноаритметичното разстояние по маршрута – 497 км. С оглед определените стойности, следва да бъдат приети
разходи за дейността на ЗЛ по години, както следва: 2016 г. – *** лв., за 2017
г. – *** лв. Според съда, така определените разходи са законосъобразни и
обосновани, като жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи
понесени разходи за осъществяваната дейност, респ. за закупувани винетки, такси
и др., като не е представил каквито и да са доказателства за такива разходи.
Съдът намира, че
задълженията на жалбоподателя следва да бъдат определени по първия вариант на
изчисление на вещото лице, респ. без приспадане на лицата, които в писмените си
обяснения са заявили, че не са заплащали цена за превоза. В този смисъл съдът е
изложил по-горе мотиви, защо не следва да бъдат кредитирани обясненията на
заявилите това обстоятелство лица, аргументирани с преценка на липса на
безпристрастност и обективност относно заявените от тях данни.
Предвид това съдът счита за
законосъобразно определянето на данъчната основа по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва: 1. За 2016 г. - Приходи от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК - ***
лв.; Разходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Облагаем доход
от стопанска дейност като ЕТ – *** лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО
и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна основа – *** лв.; Данък върху годишната данъчна основа - данък
по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО - *** лв.; ДОО за самоосигуряващо се лице – *** лв.ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице – ** лв.; ЗО за самоосигуряващо
се лице – ** лв.; Лихви общо в размер на *** лв.; 2. За 2017 г. – Приходи от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК – **
лв.; Разходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Облагаем доход
от стопанска дейност като ЕТ – *** лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО
и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна основа – *** лв.; Данък върху годишната данъчна основа - данък
по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО - ** лв.; ДОО за самоосигуряващо се лице – ** лв.ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице – ** лв.; ЗО за самоосигуряващо
се лице – *** лв.; Лихви в общ размер на *** лв.
Следва да се отбележи, че върху
така определените задължения по периоди и размер, в съответствие с чл. 175, ал.
1 от ДОПК във вр. с чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ(в
релевантната редакция, сег. ал. 5 ) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси
и други подобни държавни вземания/ЗЛВДТДПДВ/, е определена и съответната лихва
за всеки един период.
С
оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което
да бъде изменен Ревизионен акт/РА/ № Р-16001620002257-091-001/17.12.2020 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2
от ДОПК от Д. А. И. – *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията
и Д. С. С., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията,
с който на от И.М.Х. от ***, с ЕГН **********,
в частта му относно размера на установени задължения, както следва: Годишен
авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2017 г. в размер на *** лв., ведно
с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО – за самоосигуряващи
се лица за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. в
размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016
г. – 31.12.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.;
Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., а именно
следва да бъдат определени следните размери на задължения: За 2016 г. - Приходи
от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Разходи, определени по реда
на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ – ***
лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна
основа – *** лв.; Данък върху годишната
данъчна основа - данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО - ***
лв.; ДОО за самоосигуряващо се лице – *** лв.ДЗПО-УПФ
за самоосигуряващо се лице – *** лв.; ЗО за самоосигуряващо се лице – *** лв.; Лихви в общ размер на ***
лв.; 2. За 2017 г. – Приходи от
дейността по реда на чл. 122 от ДОПК – *** лв.; Разходи, определени по реда на
чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ – ***
лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна
основа – *** лв.; Данък върху годишната
данъчна основа - данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО - ***
лв.; ДОО за самоосигуряващо се лице – *** лв.ДЗПО-УПФ
за самоосигуряващо се лице – *** лв.; ЗО за самоосигуряващо се лице – ** лв.; Лихви в общ размер на **
лв.
При този изход на делото и на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т.
3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 684 лв.
В полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски съобразно уважената част на жалбата, произтичащи от
адвокатско възнаграждение (600 лв. съгласно ДПЗС), внесена държавна такса – 10
лв. и депозит за вещо лице – 450 лв., а именно в размер на 685.31 лв.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт/РА/ №
Р-16001620002257-091-001/17.12.2020 г.,
издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Д. А. И. – *** при ТД на НАП
гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и Д. С. С., на длъжност *** при ТД на
НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на от И.М.Х. от ***, с ЕГН **********, в частта
му относно размера на установени задължения - Годишен авансов данък по ЗДДФЛ за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. в размер на 3 800, 00 лв., ведно с лихви в
размер на 1 259.89 лв.; Вноски за ЗО – за самоосигуряващи
се лица за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. в
размер на 2 855.56 лв., ведно с лихви в размер на 991.36 лв.; Вноски за
ДОО – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. в размер на 4 518.86 лв.,
ведно с лихви в размер на 1 566.80 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. в размер на 1 715.73 лв., ведно
с лихви в размер на 597.76 лв., а именно,
както следва: За 2016 г. - Приходи от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК - 15 756. 00 лв.; Разходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК -
6 624.70 лв.; Облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ – 9 131.30
лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – 2 355.88 лв.; Годишна данъчна
основа – 6 775.42 лв.; Данък върху
годишната данъчна основа - данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от
ОГДО - 1 016.00 лв.; ДОО за самоосигуряващо се
лице – 1 168.81 лв.ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо
се лице – 456.57 лв.; ЗО за самоосигуряващо се лице –
730.50 лв.; Лихви в общ размер на 1 278.68 лв.; 2. За 2017 г. – Приходи от
дейността по реда на чл. 122 от ДОПК – 9 750.00 лв.; Разходи, определени по
реда на чл. 122 от ДОПК - 4 770.72 лв.; Облагаем доход от стопанска
дейност като ЕТ – 4 979.28 лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО –
1 334.44 лв.; Годишна данъчна основа – 3 644.84 лв.; Данък върху годишната данъчна основа - данък
по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО - 546.00 лв.; ДОО за самоосигуряващо се лице – 687.14 лв.ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице – 248.96 лв.; ЗО за самоосигуряващо се лице – 398.34 лв.; Лихви в общ размер на
550.15 лв.
ОСЪЖДА И.М.Х. от ***, с ЕГН **********, да заплати на
Национална агенция за приходите гр.София, ***, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 684 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София, ***, да
заплати на И.М.Х. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на
685.31 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в
14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Председател: