Решение по дело №2094/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1656
Дата: 23 ноември 2023 г.
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20233110202094
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1656
гр. Варна, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110202094 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на "СК-Г" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. "Георги Сотиров" № 7 подадена чрез представляващата Г. А. К.,
против Наказателно постановление № 03-013118/23.12.2020 год. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на
търговеца, в качеството му на работодател е било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 200 лв. на основание чл. 415в, ал.
1 от КТ за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено при допуснати
нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния закон,
като основните му аргументи са свързани с това, че дори и да се приемело, че
има извършено нарушение то било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
тъй като на 22.12.2020 год. (преди издаване на НП) е изплатил работната
заплата на С.В.П.. Моли НП да бъде отменено и да бъде приложена нормата
на чл. 28 от ЗАНН, а в условията на алтернативност отправя искане за
намаляване размера на санкцията до минималния предвиден в закона.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
надлежно упълномощен процес. представител в лицето на адв. Л. К., който
1
заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във
фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно или да бъде изменено като бъде намален размера на
наложеното наказание до минималния предвиден в КТ, а именно 100 лв..
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено, като излага
становище за безспорна доказаност на нарушението, за което е наложена
санкцията.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
През месец октомври 2020 год. по повод на постъпил сигнал в Д "ИТ"
Варна служители на Дирекция "ИТ" Варна сред които и св. М. И. М.
извършили проверка на въззивното дружество – работодател, във връзка със
спазване на трудовото законодателство. Констатациите от проверката били
обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2028536/27.10.2020
год.. С посочения протокол на въззивното дружество като работодател били
дадени писмени предписания съобразно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Едно от тези
предписания /това под № 7 било работодателят да изплати в цялост
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец
април 2020 год. на С.В.П., изпълнявала длъжността "сладкар" в "СК-Г"
ЕООД, начислено в платежната ведомост за месец април 2020 год., съгласно
чл. 128, т. 2 от КТ вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ. За изпълнение на
предписанието бил определен и срок до 23.11.2020 год.
Препис от протокола бил връчен на представляващата дружеството
Г.К..
През месец декември 2020 год. служители на Д "ИТ" Варна
извършили повторна проверка на въззивното дружество при която било
2
установено, че предписанието по т. 7 от цитирания по-горе протокол не е
било изпълнено – не било изплатено в цялост трудовото възнаграждение на
С.П..
На 17.12.2020 год. на въззивното дружество като работодател бил
съставен АУАН № 03-013118, в който е посочено, че същото е нарушило
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ тъй като не е изпълнил предписание № 7
от Протокол № ПР2028536/27.10.2020 год. да изплати в цялост уговореното
трудово възнаграждение за месец април 2020 год. на С.В.П. – "сладкар". В
АУАН било посочено, че нарушението е извършено на 24.11.2020 год. –
пекарна "Алекс" находяща се в гр. Варан, кв. "Възраждане" срещу бл. 19.
Актът бил предявен и връчен на представляващата дружеството която
го подписала вписвайки в него, че сумата ще бъде изплатена в най-кратък
срок.
На 22.12.2020 год. въззивното дружество изплатило в пълен размер
заплата на С.В.П. за месец април 2020 год.
На 23.12.2020 год., въз основа на съставения акт, АНО издал
атакуваното НП, в което е приел изцяло фактическите констатации изложени
в акта, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, но нарушението е било отстранено
веднага след установяването му и на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ му
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 200
лв.
В хода на съдебното следствие показания като свидетел е дала М. М.
(актосъставител), която възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика и чиито показания
съдът кредитира изцяло като последователни, логични и кореспондиращи с
останалите приложени към АНП писмени доказателства.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед №
0280/03.08.2010 год. за компетентност на АНО; протокол за извършена
проверка № ПР2035174/17.12.2020 год.; обяснение по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ
дадено от Г.К. – управител на въззивното дружество; платежна ведомост за
месец април 2020 год.; три броя разходни касови ордера съответно за платени
суми на С.В.П., съответно от 01.08.2020 год., 19.08.2020 год. и от 26.08.2020
год.; Заповед за прекратяване на трудов договор № 3/13.07.2020 год.;ТД №
3
11/31.05.2016 год.; протокол за извършена проверка №ПР2028536/27.10.2020
год.; идентификационна карта; призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети
и представени от страна на въззивното дружество НП № 03-013118/23.12.2020
г., АУАН № 03-013118/17.12.2020 г., 6 бр. разходни касови ордери за
изплатени суми, системни бонове от плащане с пощенски запис, списък с
издадени 12 бр. актове, списък на направените разноски, договор за правна
защита и съдействие, системен бон за плащане, както и 3бр. разходни касови
ордери за платени суми на С.П..
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, като всички доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи и се кредитират от съда с доверие.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадено от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на
АУАН и НП се съдържа всички онези обстоятелства и факти необходими за
описание на нарушението от обективна страна. Посочено е конкретното
предписание което не е било изпълнено, посочен акта в който същото е било
дадено, налице са дата и място на извършване на нарушението. Допуснати в
хода на адм. наказателното производство съществени нарушения на
процесуални правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя
наведеното в жалбата бланкетно (без всякаква конкретика) възражение в тази
насока.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило
нарушението, за което е санкционирано.
С НП на въззивното дружество е наложена санкция за нарушение по
чл. 415, ал. 1 от КТ извършено на 24.11.2020 год.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда санкция за този който
не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство.
4
Субект на това нарушение може да бъде само лице притежаващо
специално качество, а именно работодател или длъжностно лице, доколкото
адресати на задължителните предписания съгласно чл. 404 от КТ могат бъдат
само работодателите или длъжностни лица.
Видно от всички събрани по делото доказателства, както писмени,
така и гласни доказателства, е видно че в протокол за извършена проверка от
27.10.2020 год. св. М. М. и неин колега като контролни органи са дали редица
предписания едно от които /това под № 7 е било работодателят да изплати в
цялост уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през
месец април 2020 год. на С.В.П., изпълнявала длъжността "сладкар" в "СК-Г"
ЕООД, начислено в платежната ведомост за месец април 2020 год., съгласно
чл. 128, т. 2 от КТ вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ. За изпълнение на това
предписание на въззивното дружество е бил определен и срок за изпълнение
до 23.11.2020 год., като протоколът е бил връчен на представляващата
дружеството Г.К..
В случая по делото не е спорно, че въззивното дружество има
качеството на работодател. В горната насока са и приложените към делото
писмени доказателства – идентификационна карта, трудов договор №
11/31.05.2016 год. платежна ведомост за месец април 2020 год.
От друга страна безспорно от показанията на св. М. М., и
приложената към преписката платежна ведомост се установява, че
предписанието дадено на въззивното дружество да изплати в цялост заплатата
на С.В.П. не е било изпълнено в определения му срок до 24.11.2020 год. нещо
повече, този факт се признава и изрично от жалбоподателя в жалбата, който
сочи в нея кога е била изплатена заплатата на Петрова в пълен размер – на
22.12.2020 год. и е ангажирал доказателства в тази насока – разписка от
български пощи удостоверяваща изпратен пощенски запис на Петрова на тази
дата.
Що се касае до изложените в жалбата причини, поради които
заплатата е била изплатена след изтичане на определения в предписанието
срок те са абсолютно ирелевантни към вмененото нарушение доколкото в
случая е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ, за
ангажирането, на която е достатъчно единствено и само да се установи
осъществяването на нарушението от обективна страна.
5
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че въззивникът е
извършил нарушението за което е санкциониран и това е доказано по
безспорен и категоричен начин.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение, като
такова по чл. 415, ал. 1 от КТ и законосъобразно, с оглед представените от
въззивника писмени доказателства, че възнаграждението на С.П. за месец
април 2020 год. е било изплатено от него в пълен размер на 22.12.2020 год.
(след съставяне на АУАН), е приложил санкционната норма на чл. 415в от КТ
считайки, че нарушението е маловажно, изпълнено е веднага след
констатирането му и от него не са настъпили вредни последици за работника.
Досежно размера на наложеното с НП наказание обаче – имуществена
санкция в размер на 200 лв. (при предвидено наказание от 100 лв. до 300 лв.)
съдът счете, че същият е завишен, с оглед на първо място липсата на каквито
и да било данни за извършвани други нарушения на трудовото
законодателство от страна на въззивника (данни за влезли в сила НП преди
датата на нарушението липсват) и на следващо място, с оглед липсата на
каквито и да било изложени от АНО мотиви досежно размера на наложеното
наказание. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер
ще постигне в пълнота целите както на индивидуалната така и на специалната
превенция предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което и прецени,
че следва да измени НП, като намали размера на наложеното наказание на 100
лв.
Що се касае до изразеното в жалбата становище, че случаят попадал
в обхвата на чл. 28 от ЗАНН то не се споделя от съда, ако и заплатата да е
била изплатена преди издаване на НП най-малкото защото общата норма на
чл. 28 от ЗАНН предвиждаща неналагане на санкция, а само предупреждение
на нарушителя в случаите на маловажни нарушения, не намира приложение
за нарушенията по КТ, каквото е настоящото. В КТ е предвиден специалният
състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно
нарушение (чл. 415в КТ), който изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН. "Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези
6
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност (за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер. В горната насока е налице достатъчно константна съдебна практика
на съдилищата в това число и такава със задължителен характер
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г.,
ОСК.
В контекста на изложеното по-горе съдът не намира за нужно да
прави допълнителен коментар в решението досежно възражението направено
в жалбата за допуснато от АНО нарушение на чл. 53 от ЗАНН състоящото се
в неизследване на това дали имало основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Отделен е въпроса, че и случаят не се отличава със степен на
опасност значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения.
Касае се за неизпълнение на предписание за изплащане на заплата забавена
повече от седем месеца като причините поради което е сторено това – в
частност настъпилата икономическа криза в резултат на пандемията следва да
бъдат отчетени единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че
атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на
наложеното наказание имуществена санкция от 200 лв. на 100 лв..
По разноските.
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за всяка от
страните съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването.
Разноски се претендират и от двете страни, като искането е направено
своевременно от процесуалните представители преди приключване на делото
пред настоящия съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от АПК в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Доколкото в АПК няма изрични правила за присъждане на разноски в
случаи на частично уважена претенция то по силата на чл. 144 от АПК
7
приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно
посочената разпоредба заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В случая при този изход на делото (НП подлежи на изменение като
наложената с него санкция се намалява от 200 лв. на 100 лв.) което на
практика означава, че иска на въззивника частично се уважава за сумата от
100 лв. и представените от въззивника доказателства за направени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., то след аритметични
изчисления се получава сумата от 50 лв. възнаграждение за уважената част на
жалбата. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – София.От друга страна
сумата, която въззивника дължи на адм. наказващия орган, съобразно
отхвърлената част от иска на въззивника е юрисконсултско възнаграждение в
размер на 40 лв. (НП подлежи на изменение като наложената с него санкция
се намалява от 200 лв. на 100 лв., съответно с една втора се намалява от 80 лв
на 40 лв. и възнаграждението за юрисконсулт.)
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН
Варненският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013118 от 23.12.2020 год.
на Директора на "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на "СК-Г" ЕООД
ЕИК *********, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лв. за
нарушаване нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ, като намалява размера на
наказанието на 100 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" –
София да заплати на "СК-Г" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. "Георги Сотиров" № 7 сума в размер на 50 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
ОСЪЖДА "СК-Г" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
8
управление гр. Варна, ул. "Георги Сотиров" № 7 да заплати на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" – София сума в размер на 40 лв.,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение за
един юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9