Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 90 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция
по безопасност на храните – Варна, предявена чрез пълномощник юрисконсулт Г., срещу
решение № 2060/15.11.2019 г. по н.а.х.д. № 3015/2019 г. на Районен съд – Варна,
с което е отменено НП № КХ-093/03.12.2018 г. на директора на ОДБХ – Варна, с
което на „Дамона – 50“ ЕООД на основание чл. 48 ал. 2 ЗХ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева. По съображения, сочещи на
допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на закона, се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново от касационната инстанция по съществото на правния спор,
с което наказателното постановление да се потвърди.
В с. з. на 20.02.2020 г. касаторът Областна дирекция по безопасност на храните – Варна се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа касационната жалба и моли съда при уважаването й да присъди в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт. Ответната по касация страна „Дамона 50“ ЕООД, редовно призована, не се представлява. С подадено възражение срещу касационната жалба я оспорва чрез пълномощника си адвокат Д.Г.. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, в подкрепа на което сочи, че решението на районния съд е постановено при спазване на процесуалните правила и закона.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 21.11.2019 г. /л. 17 от н.а.х.д. № 3015/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения печат на въззивния съд е предявена чрез него на 03.12.2019 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславят извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 48 ал. 2 ЗХ на „Дамона 50“ ЕООД за нарушаването на разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. на МЗ и МЗХ за хигиената на храните във връзка с Приложение ІІ, глава V, § 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 г.
От фактическа страна в отмененото наказателно постановление е посочено, че при извършената в гр. Варна на 24.10.2018 г. проверка от контролните органи на ОДБХ – Варна в стопанисвания от „Дамона 50“ ЕООД търговски обект, регистриран в ОДБХ с удостоверение № 18398/25.09.2018 г., е установено, че: хладилното съоръжение в обекта не е оборудвано с устройство за контрол и отчитане на температурата; не е осигурен термометър сонда за измерване на температурата във вътрешността на изпечените тестени изделия, което е критична контролна точка по Системата на обекта за анализ на опасностите и контрол на критичните контролни точки (НАССР); не се водят записи за отчитане на температурата на хладилното съоръжение и записи за отчитане на критичната контролна точка – температура на готовите изпечени тестени изделия /форнети/.
За да постанови отменителния резултат по делото, районният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление АНО е нарушил изискването на чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН в съдържанието на наказателното постановление да се посочат законовите разпоредби, които са били нарушени като, допускайки този пропуск, АНО съществено е ограничил правото на защита на наказаното лице в рамките на административно-наказателния процес.
Касационният състав споделя изцяло този решаващ извод на районния съд, обусловил отмяната на оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление.
От съдържанието на наказателното постановление изобщо не става ясно при така извършените от контролните органи на ОДБХ – Варна фактически установявания в резултат на проверката им в процесния обект кои точно нормативни разпоредби е прието, че е нарушило наказаното лице. Санкционната разпоредба на чл. 48 ал. 2 ЗХ, на която се е позовал АНО, предвижда административно наказание „имуществена санкция“ за ЕТ и ЮЛ в случаите на нарушаване на разпоредбите на този закон или на наредбите по прилагането му извън тези по чл. 38 – 47. Става въпрос за бланкетна правна норма, която следва да се запълни със съответното относимо към случая съдържание посредством посочването на конкретните императивни разпоредби на закона или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, които са били нарушени /тъй като нарушителят е ЮЛ въпросът за вината не стои/. Извършеното от АНО позоваване на чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. на МЗ и МЗХ за хигиената на храните и в тази връзка на Приложение ІІ, глава V, § 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 г. не е в състояние да запълни бланкетната норма на чл. 48 ал. 2 ЗХ. С чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. е вменено задължение към производителите и търговците на храни, включително и към лицата, осъществяващи първично производство на храни и свързани с него дейности, да спазват регламентираните в Регламент (ЕО) № 852/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета хигиенни изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни. Разпоредбата е препращаща като извършената в тази връзка препратка от АНО към цитираното в наказателното постановление Приложение ІІ, глава V, § 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 г. не внася допълнителна яснота в какво точно се изразяват в случая неспазените от наказаното лице негови нормативно определени задължения във връзка с хигиената на храните. Действително, като се има предвид, че глава V от Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 852/2004 г. е наименована „Изисквания към оборудването“, може да се презумира, че в случая става въпрос за неспазени именно такъв род нормативни правила. Но с посочването на пар. 2 от глава V не се внася нужната яснота по отношение на тези правила, като се има предвид, че параграфът буквално гласи, че когато е необходимо, оборудването трябва да е снабдено с подходящо устройство за управление, за да се гарантира постигането на целите на настоящия регламент. Нито Регламентът, нито Законът за храните дефинират какво трябва да се разбира под „подходящо устройство за управление“ като същевременно от съдържанието на наказателното постановление не става ясно и защо АНО приема, че в случая е налице визираната в пар. 2 необходимост от него. Позоваването пред касационната инстанция на пар. 1 т. 2 ДР ЗХ по никакъв начин не е в състояние да запълни допуснатия в съдържанието на наказателното постановление съществен пропуск по смисъла на чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН, от една страна защото се извършва несвоевременно и от друга, защото въпросната разпоредба от Закона за храните съдържа единствено легална дефиниция на понятието „анализ на опасностите и критичните контролни точки“, което обаче отново не създава яснота относно повдигнатото с НП обвинение.
Поради това касационният състав намира, че като е отменил на посоченото основание наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН следва да се остави в сила.
Независимо от крайния изход на спора, направеното с възражението срещу касационната жалба искане на пълномощника на ответната по касация страна за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и хонорара на адвоката е неоснователно и не следва да се уважи, като се има предвид, че по делото не са представени доказателства за договорено и реално заплатено на адвоката възнаграждение за процесуалното му представителство пред касационната инстанция, а що се отнася до първоначално договореното с приложения на л. 9 от н.а.х.д. № 323/2019 г. на ВРС договор за правна защита и съдействие от 13.01.2019 г., видно от съдържанието му, договореното с него възнаграждение е било единствено за обжалването на НП № КХ-093/03.12.2018 г. на директора на ОДБХ – Варна без да включва и процесуалното представителство на адвоката пред касационната съдебна инстанция, предмет на оспорване пред която е постановеното от въззивния съд съдебно решение в производството по чл. 63 ал. 1 изр. първо ЗАНН, а не самото наказателно постановление. Наред с това следва да се има предвид, че тъй като приложеният на л. 9 от н.а.х.д. № 323/2019 г. на ВРС договор за правна защита и съдействие е сключен между страните и договореното с него адвокатско възнаграждение е изплатено още преди изменението на ЗАНН, обнародвано в ДВ бр. 94/29.11.2019 г., с което са създадени новите ал. 3, 4 и 5 на чл. 63, по силата на които в съдебните производства по чл. 63 ал. 1 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, то заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед на осъществената процесуална защита от адвоката по развилото се и приключило в съответната съдебна инстанция производство преди момента на влизане в сила на обнародваното в ДВ бр. 94/29.11.2019 г. изменение на ЗАНН поначало не полежи на овъзмездяване. На основание чл. 5 ал. 5 от Конституцията на Република България разпоредбите на чл. 63 ал. 3, 4 и 5 ЗАНН са влезли в законна сила три дни след обнародването им, т. е. считано от 03.12.2019 г. те са станали част от действащото ни право. Тъй като съгласно чл. 14 ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба, каквато в случая липсва, то въведеният едва с чл. 63 ал. 3, 4 и 5 ЗАНН институт на разпределяне на отговорността за разноски в административнонаказателното производство следва да се прилага само занапред, поради което в развилото се административнонаказателно производство по обжалването на НП № КХ-093/03.12.2018 г., включително и във фазата на касационното обжалване, „Дамона 50“ ЕООД поначало би имала право на овъзмездяване на направените разноски единствено за касационното производство, ако за него бяха представени доказателства за договорено и заплатено възнаграждение на представляващия дружеството адвокат. Но такива, както се посочи, липсват по делото.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2060/15.11.2019 г. по н.а.х.д. № 3015/2019 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № КХ-093/03.12.2018 г. на директора на ОДБХ – Варна, с което на „Дамона – 50“ ЕООД на основание чл. 48 ал. 2 ЗХ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/