№ 9541
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110125641 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗК „------“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност
361,69 лв. (с включени 10 лв. ликвидационни разноски), като в този размер е изплатил
застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане
срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение. Твърди, че причина за ПТП
е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
Следователно, виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било
да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. Ето защо претендира сумата от
361,69 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 08.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.02.2022 г. по гр.д. № 73078/2021 г. по описа на СРС, 26
състав.
Ответникът - оспорва иска, като твърди, че представеният протокол за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила по отношение на отразения механизъм на ПТП, като
1
липсвали доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и
че същото е настъпило в причинна връзка с дупка на пътното платно. Оспорва размера на
претендираното застрахователно обезщетение, предвид обстоятелството, че не е било взето
предвид овехтяването на автомобила. Навежда възражение за съпричиняване, тъй като
застрахованият водач на МПС не е управлявал автомобила със съобразена с пътните
условия скорост, поради което с поведението си е станал причина за ПТП, евентуално е
допринесъл за настъпване на вредите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане в
настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и в следствие на виновно и противоправно поведение
на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило застрахователно
събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на
ответника е да докаже наличието на поведение на застрахования водач на МПС, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 08.06.2018 г. процесният автомобил е претърпял ПТП, че
същото е настъпило в рамките на общинската пътна мрежа на територията на -, както и че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 361,69 лв. (с включени 10 лв.
ликвидационни разноски) за щетите от процесното ПТП. Изложеното се потвърждава и от
приетите по делото писмени доказателства, като по делото е представена и двустранно
подписана застрахователна полица № - от 29.12.2017 г., от която е видно, че между
собственика на увредения автомобил с рег. № -- и ищцовото дружество е сключен валиден
договор за застраховка „Каско“ на МПС, който е действал между страните към датата на
процесното ПТП, което представлява покрит риск по сключената застраховка.
Следователно, спорни по делото остават обстоятелствата дали застрахователното събитие е
настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на служител на ответника, респ.
какъв е размерът на действителното претърпените вреди.
2
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
застрахователното събитие е настъпило в гр. София на 08.06.2018 г. около 10:30 ч., като
застрахованият при ищеца автомобил марка „А--------------“ с рег. № -- се е движил по ул. „-“
с посока от ул. „Е-“ към бул. „Ч----“ и на кръстовището с ул. „Ген. И--“ е преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, от което са настъпили щети на
автомобила върху задна лява гума и задна лява джанта. Описаният механизъм на ПТП се
установява от гласните доказателства и представените по делото протокол за ПТП и
уведомление за настъпило застрахователно събитие. Свидетелят Д. В. Б., водач на
увреденото МПС, потвърждава изложените от него в частния свидетелстващ документ
обстоятелства, като разказва, че се е движил по ул. „Борис Вълчев“ в посока бул. „Ч----“ и на
кръстовището с ул. „И--“ пред него е изникнала голяма дупка. Свидетелят допълва, че се е
движил с около 20-30 км./ч. зад камион, като се е опитал да избегне дупката и се е отклонил
встрани, предните гуми са пропуснали дупката, но същата е била дълбока и доста голяма
(около 30-50 см. в диаметър), поради което задната дясна гума е попаднала в нея и се е
спукала, а джантата се е изкривила. В подкрепа на изложеното е и представеният по делото
протокол за ПТП, който представлява официален документ с материална доказателствена
сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1
ГПК). Макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му
относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил
местопроизшествието и е констатирал наличието на необозначена и необезопасена дупка на
платното за движение, като е отразил видимите щети на увредения автомобил.
С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при
описания в исковата молба механизъм, като липсват данни водачът на МПС да е съпричинил
за настъпването на вредите – от показанията му се установява, че същият не се е движил с
превишена или несъобразена скорост (скоростта му е била около 20-30 км./ч.), а съобразно
разположението на дупката и обстоятелството, че се е движил зад камион, като е имал
ограничена видимост, не е било възможно свидетелят Б. да я избегне, в подкрепа на което са
и разясненията на вещото лице по САТЕ в открито съдебно заседание. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява противоправно поведение
на водача на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило застрахователното събитие,
поради което възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената
фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се
3
дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение
на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие
на препятствие на него – да го обозначи. Следователно, ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените щети в пълен размер.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при описаното
застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца автомобил –
спукана задна лява гума и изкривена задна лява джанта, които при установения механизъм
на ПТП и съгласно експертните изводи по приетата и неоспорена от страните САТЕ са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице
установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на
причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими 437,16 лв., като
извършеното от ищеца застрахователно плащане е в по-малък размер (351,69 лв.).
Следователно, размерът на регресното вземане възлиза на 361,69 лв. с включени 10 лв.
ликвидационни разноски и отговаря на действителната стойноста на настъпилата щета,
поради което искът се явява основателен изцяло.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски съобразно уважения иск в размер на 75 лв., платени държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 475 лв.,
платени държавна такса, възнаграждение за вещо лице и свидетел и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗК „------“ АД, ЕИК --, със седалище и
адрес на управление гр. С---, срещу -, БУЛСТАТ -----, адрес гр. С-----, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, че - дължи на ЗК „------“ АД сумата от 361,69 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца
под номер 0000-1261-18-252115 за ПТП, настъпило на 08.06.2018 г. в гр. София в резултат
на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка
със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища, ведно със
законната лихва върху сумата от 21.12.2021 г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.02.2022 г. по
4
гр.д. № 73078/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА -, БУЛСТАТ -----, адрес гр. С-----, да заплати на ЗК „------“ АД, ЕИК --, със
седалище и адрес на управление гр. С---, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв.,
разноски в заповедното производство, както и сумата от 475 лв., разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5