№ 501
гр. Бургас, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Т. Т. Русева Маркова
Пламена К. Г.а Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500749 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на О. А. М. от гр. *** – ищец по гр.д. № 481 /2023 год.
по описа на Районен съд-Царево против решение № 18/17.02.2025 год.в частта
,с която е отхвърлен предявения от въззивницата иск против И. М. Ж. с
правно основание чл. 109 от ЗС,с който се иска ответникът да бъде осъден да
преустанови неправомерните си действия ,изразяващи се в ограничаване
въззможността за достъп на автомобили за извършване на товаро-разтоварни
дейности от собствениците на самостоятелни обекти в секция 2 на сградата с
идентификатор 58356.503.370.1 ,като премахне поставената антипаркинг
скоба върху рампата –единствен проход към входната врата на сградата
,секция № 2,която скоба е поставена в североизточната част на имота ,по
средата на рампата в североизточната част ,непосредствено до регулационната
линия с ул. „Трети март“,като същевременно е уважен насрещния иск с
правно основание чл. 109 от ЗС на ответника и въззивницата – осъдена да
преустанови неоснователните си действия , изразяващи се в системно и
неоснователно паркиране на МПС в границите на недвижимия имот
,собственост на И. Ж. ,представляващ УПИ Х-706 в кв. 39А по плана на гр.
1
Приморско с площ от 635 кв.м. ,като се въздържа и занапред да осъществява
паркиране и престой в имота.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при неправилно
тълкуване на материалните норми .
На първо място се сочи ,че първоинстанционният съд не е направил
всеобхватно изследване на събраните доказателства ,в частност – одобрения
архитектурен проект ,част“Вертикална планировка“.Събразно проекта ,като
се има предвид и заключението по назначената техническа експертиза
сградата ,разделена условно на две секции е с портал за достъп до всяка
отделна секция и единият подход /портал/ е затворен от ответника с масивна
ограда ,пред която са поставени вендинг машини €Единственият подход за
достъп до сградата остава процесният ,представляващ рампа ,върху която
отново въззиваемият е доставил антипаркинг скоба ,в разрез със строителните
книжа и противоправно,която възпрепятства влизането на автомобили и
извършване на маневри и товаро-разтоварни дейности .В одобрения
архитектурен проект подобно застрояване не е предвидено ..В този проект
нито е предвиден аграничен достъп до процесната рампа ,нито е предвиден
изцяло ограничен достъп към другия подход към сградата .Освен това ,не е
взето предвид ,че пред самата сграда е невъзможно и противоправно
спирането на превозни средства ,тъй като има забранителен пътен знак,а
непосредствено пред самата рампа има и пешеходна пътека /в подкрепа на
тези обстоятелства са какво свидетелските показания ,така и представения
фиш за неправилно паркиране /към отговора на насрещната искова молба
/.При това положение собствениците са принудени да носят „на
ръце“всякакви багажи ,мебели ,ел. уреди от най-близкия платен паркинг до
собствените си имоти ,което създава значителни затруднения за
суперфициарните собдственици.
Счита се ,че постановеното решение е в противоречие с цитирана от
въззивната страна многобройна съдебна практика ,според която
суперфициалният собственик има право да ползва такава част от мястото
,върху което е построена сградата ,която му осигурява нормален достъп до
последната ,включително до входа й и за поддържането й в нормално
състояние ,годно за ползване .Собственикът на земята не може
2
,упражнявайки правото си на собственост ,да извършва такива действия
,които ограничават ,стесняват или изключват правата на носителя на правото
на строеж.Правота на строеж ограничава правомощията на собственика на
земята до размер ,определен от разпоредбите на чл. 64 ЗС,или от акта ,с който
е отстъпено правото .
Доколкото нормата на чл. 64 от ЗС е императивна ,се счита за неправилна
констатацията на съда ,че ищцата не била поискала определяне на прилежаща
площ към сградата ,тъй като нормата ( дава право на суперфициарния
собственик да ползва дворното място ,доколкото е необходимо ,за да ползва
обекта си .Това право не зависи от това дали суперфициалният собственик е
поискал определяне на необходимата прилежаща площ към обекта си и
необходимата площ за преминаване през дворното място /само ако страните
спорят ,или изходят на друг спор зависи от тази площ ,съдът я определя ,но
обстоятелството ,че не е поискано изрично определянето й от суперфициара
не го лишава от правото по чл. 64 ЗС/.Затова се счита ,че действията на
ответника създават на ищцата като суперфициален собственик пречки за
пълноценното използване на обектите й ,по-големи от обикновените ,с оглед
разпоредбата на чл. 50 ЗС.
Оспорва се решението и в частта относно уважения насрещен иск ,като се
подчертава ,че не може да се сподели ,че ищцата била извършила действия
,които представлават състояние .Напротив – установени са две еднократни
действия – навлизане в имота на ответника в редки случаи ,в които процесната
антипаркинг скоба е била отключена ,две влизания за период от два дни ,а не
„Състояние ,продължаващо от ммай 2023 г. до октомври 2023 г.“,както е приел
съдът.Искът по чл. 109 от ЗС дава защита не срещу евентуални бъдещи
действия,за които евентуално се предполага да бъдат осъществени и ще
създават пречка на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
вещта,а срещу извършени неоснователни действия на ответника върху имота
на ищеца.Искът е неоснователен ,ако към момента на приключване на
съдебното дирене действията ,препятстващи упражняването на правото на
собственост или резултатът от тези действия ,вече не съществуват /цитирана
е съдебна практика в тази връзка /
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
уважи изцяло исковата претенция и се отхвърли насрещния иск.Представят
3
се за сведения решения на ВКС в подкрепа на позицията на въззивната
страна
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана
страна против подлежащ на обжалване акт .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответницата
чрез процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Счита се становището на въззивника за погрешно ,тъй като
първостепенният съд е изложил подробни мотиви относно наличието на
разделна собственост върху земята и процесната сграда ,и съответно-липса на
създадени от ответника пречки на суперфициалния собственик да ползва
закупените от него обекти в сградата съгласно тяхното
предназначение.Прочитът на въззивника относно обема на правото на
суперфициалния собственик и интерпретацията на законовите норми е в
посока на разширавяне на правата му да се простират и върху паркоместата
,обособени в поземления имот / в този смисъл и експертизата /.
Подробно се излагат доводи относно тълкуването на разпоредбата на чл.
64 ЗС ,като се анализира и съдебна практика –свеждаща се до това ,че
собственикът на постройката може да ползва земята ,само доколкото това е
необходимо за използване на постройката по предназначение/освен ако в акта
,с който му е отстъпено правото , е предвидено друга/.В случая никъде и по
никакъв начин въззивникът не твърди ,че му се препятства правота на
ползване на сградата по предназначение – че няма достъп до входа на
сградата ,или до външните стени на същата .Заявена е претеция за
автомобилен достъп до сградата ,който е изключен като възможност още при
прехвърляне на правото по чл. 63 ЗС и не се явява част от правата на
суперфициарлния собственик /в този смисъл и заключението не експертизата
/.С поставяне на скобата на практика собственикът на терена гарантира
собственото си право ,което се нарушава от въззивницата и семейството
.Освен това се подчертава ,че нейните обекти са с жилищен характер и не са
предвидени за тълговия ,поради което не е необходимо по проект да се
предвижда осигуряване на достъп за товаро-разтоварна дейност.Още при
закупуване на имота тя е била наясно с разделната собственост на земята и
сградата и относно липса на право на автомобилен достъп до сградата .В тази
4
връзка съдът е изложил и мотиви относно липсата на твърдения на ищцовата
страна за наличието на законово гарантирана необходимост от определяне на
маршрут за автомобилен достъп до сградата , или до имотите на
въззивницата,което да е свързано с експлоатацията по предназначение- за
живеене .След като одобреният от общината проект не предвижда
задължителен автомобилен достъп и законодателят не изисква жилищната
сграда да има автомобилен достъп ,то и заявената искова претенция се явява
неоснователна и правилно е била отхвърлена.
Поддържа се решението и в частта ,с която е уважен насрещния иск,като се
сочи ,че действията на въззивница водят до извод за едно трайно поведение
на пречене на собственика на земята /с цел да бъде принуден да прехвърли
на въззивницата две паркоместа/,поради което това поведение правилно е
санкционирано чрез уважаване на насрещния иск.
Моли се потвърждаване на решението .
И двете страни не сочат нови доказателства и нямат нови доказателствени
искания.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са главен иск и насрещен такъв с правно основание чл. 109 от
ЗС.
Установено е било по делото ,че с нотариален акт № **, том *, рег. № ****,
дело № ****/20** г. на нотариус с peг. № 370 на Нотариалната камара, с район
на действие Районен съд-Царево, вписан на 14.11.2003г.в Службата по
вписванията при същия съд ответникът И. Ж. е придобил правото на
собственост върху урегулиран поземлен имот /УПИ/ в квартал 39А по плана
на гр. Приморско , с площ от 635 квадратни метри , а с нотариален акт № **,
дело № ***/20** гг. на нотариус с peг. № 492 на Нотариалната камара, с район
на действие районен съд-Царево, Ж. е учредил възмездно право на строеж в
полза на „АМ Трейд инвест“ ООД, по силата на което дружеството да построи
изцяло със свои сили средства предвидената за изграждане в гореописаното
дворно място масивна жилищна сграда за временно обитаване с магазини и
офиси, съгласно одобрения архитектурен проект. С цитирания нотариален акт
за суперфиция не е прехвърлено право на собственост върху дворното място
5
върху което е била построена сградата, и същото е останало изключителна
собственост на учредителя. Право на собственост върху земята не е
прехвърляно в полза на трети лица и на по-късен етап.В този поземлен имот с
идентификатор 58356.503.370.1.12 по КККР на гр.Припорско е построена
двусекционна сграда състояща се от секция № 1 и секция № 2. Секция
№2,собственост на ответника ,той ползва лично или отдава под наем,а в
секция 2 се намират самостоятелните обекти,включително и тези -
собственост на ищцата ,прехвърлени на различни лица .
От приетите като доказателства по делото нотариален акт № **, , рег. №
****, дело № ***/20** г., на нотариус рег. № 370 на НК с район на действие
Районен съд-Царево,и нотариален акт № **, рег. № ***, дело № **/20** г.,
безспорно се установява, че ищцата М. е собственик на два апартамента в
сградата, находяща се в имота,в секция № 2. Също така категорично се доказа,
че тя не притежава никакви права върху УПИ Х-706 в кв. 39А по плана на
града –поземлен имот с идентификатор 58356.503.370 по КККР на гр.
Приморско Този имот е изключителна собственост на ответника по
първоначалния иск Ж. .
От приложения по делото одобрен архитектурен проект за въпросната
сграда с две секции , част „Вертикална планировка“ /на л. 220 и 221 от делото/
и обяснителната записка, към него, изготвена от арх. Ангел Иванов /на л. 222
и 223от първоинстанционното дело /се установява , че в границите на
недвижимия имот има предвидени паркоместа за автомобили, които видно от
показанията на всички разпитани в хода на делото свидетели се ползват само и
единствено от едноличния собственик на поземлен имот с идентификатор
58356.503.370 И. Ж. или от негови гости.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, в поземлен имот с идентификатор 58356.503.370 по КККР на гр.
Приморско - УПИ Х-706, в кв. 39а по плана на гр. Приморско, на
регулационната граница с улица „Трети март“ е наличен анти-паркинг елемент
– метална скоба, заключващ се с катинар, която в изправено положение
възпрепятства свободното навлизане на моторни превозни средства в него.
Това се потвърждава и от разпита на всички свидетели по делото. Пак според
свидетелите ключ за катинара, заключващ скобата притежавал само
ответникът Ж.. Според същото заключение не е наличен друг подход през
6
който автомобил може да достигне входната врата на секция № 2 на сградата.
В експертизата е посочено, че дори и паркинг-скобата да бъде преместена
навътре в дворното място, непосредствено след рампата, това би осигурило
възможност на автомобил да премине по рампата и да достигне до първото
паркомясто, но не и до входа на секция № 2 от жилищната сграда.
От разпита на свидетелите по делото и от приложените и приети като
доказателства по него прокурорски преписки, районният съд е приел , че до
2023 г. не е бил ограничаван достъпа на ищцата М. и членовете на нейното
семейство до имота, в който е построена сградата. Установява се, че до май
месец 2023 г. монтираната анти – паркинг скоба е била спусната и всички
собственици на апратменти са имали възможност да влизат с автомобилите си
в имота и да разтоварват багаж. След месец май 2023 г. скобата винаги е в
изправено положение и ограничава дстъпа на автомобили до дворното място,
а ключ за поставения на нея катинар имал само ответника Ж. .Това се
наложило от възникналия на 23.05.2023 г. конфликт ,когато ищцата М. ,
заедно с ***, с когото *** ** *** *** – св. Х.Б. . пристигнали в града около
22:00 часа. На този ден паркинг скобата не била вдигната и те безпроблемно
влезли в двора с лекия си автомобил. След което го паркирали вътре. Няколко
минути по-късно на място пристигнал ответникът Ж. . Възникнал спор между
него и пристигналите М. и Б. . Като към този момент скобата вече била в
изправено положение. По сигнал на Ж. на място пристигнала и полиция. М. и
Б.били поканени от полицаите да извадят автомобила си от дворното място,
но в крайна сметка те решили да изчакат и направили това чак след два дни,
като междувременно на следващия ден били призовани да се явят в
полицейското управление. На 22.06.2023 г., възникнал отново конфликт
между ищцата и ответника ,повод за който станало повторното паркиране на
лекия им автомобил в дворното място собственост на ответника . В
сезиращата прокуратурата жалба от ответника /въз основа на която е била
образувана полицейска преписка / ищцата М. е заявила, че освен
собствеността върху двата апартамента притежава и идеални части от общия
терен и от правото на строеж. Пак от разпита на свидетелите по делото се е
установило ,че на 04.07.2023 г. *** на ищцата – св. Д. М. пристигнала в гр.
Приморско заедно с Д. Г. - ***, с когото *** ** *** *** и *** им ***. Когато
пристигнали пред сградата установили, че анти-паркинг скобата е в изправено
положение и те са възпрепятствани да влязат с автомобила си в двора и да
7
разтоварят багажа, който носели. Освен това скобата била вече уширена и това
не позволявало автомобил да премине покрай нея. Г. направил опит да среже
катинара, който заключвал скобата, като за целта взел ножици за метал от
апартамента. Опитът му да среже катинара и да спусне скобата останал
неуспешен. Същевременно на мястото пристигнал ответникът Ж., заедно със
своята съпруга. И отново възникнала конфликтна ситуация. По жалба на Ж.
по случая била образувана пр. пр. № 10409/2023 г. г. по описа на Районна
прокуратура – Бургас.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е счел
първоначалната искова претенция с правно основание чл. 109 от ЗС за
неоснователна ,като е посочил ,че съобразно разпоредбата на чл. 64 от ЗС,
суперфициарният собственик, какъвто без съмнение е О. М. има право да
ползва земята, но само доколкото това е необходимо, за използването на
постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
отстъпено правото е постановено друго. В настоящия случай, видно от всички
приложените по делото нотариални актове ,страните по тях не са направили
нарочни уговорки, с които да регламентират специфичен ред и изрични
условия, касаещи ползването на поземления имот, в който са изградени
собствените на ищцата апартаменти. При липсата на нарочни уговорки,
съдебната практика приема, че когато става въпрос за жилищна сграда,
ползването на земята според предназначението на постройката се изразява в
осигуряване на достъп до нея и ползване пространството около сградата, само
с оглед на обслужването на самата сграда, с оглед на физическите й
характеристики (ремонтни, възстановителни и др. подобни дейности). В хода
на настоящото производство, не са били доказани и не се претендират и с
исковата молба, каквито и да било нужди за да бъде определен маршрут за
неограничен достъп с автомобил до сградата, с оглед нейната /или на
собствените на ищцата апартаменти/ поддръжка.Предназначението на
имотите на ищцата е жилища, апартаменти, и съответно се използват за
задоволяване на жилищни нужди. Безспорно е по делото, че от страна на
ответника Ж. не са били извършвани действия, които по някакъв начин, да
ограничават достъпа на ищцата до имотите или да смущават нормалното им
ползване по предназначение. Пешеходният достъп до апартаментите в нито
един момент не е бил ограничаван. С факта на съществуване на анти-паркинг
скоба в гореописаното дворно място на регулационната граница с ул. „Трети
8
март.“ нито пряко, нито косвено се препятства достъпа на ищцата до
собствените имоти и ползването им по предназначение. Поради това
първоначалният иск по чл. 109 от ЗС за премахването на монтираната анти-
паркинг скоба и осигуряване на достъп на автомобили до секция 2 на
жилищната сграда, построена в процесното дворно място , е бил отхвърлен
като неоснователен.
Решението е правилно в тази му част и настоящият съдебен състав
споделя изложените от районния съд мотиви ,към които препраща на осн.чл.
272 от ГПК .
Според множество решения на върховната инстанция, в т. ч. решение №
41 от 20.06.2011 г. по гр. дело № 415/2010 г. на ВКС, I г. о. при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици освен
правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти съществува и
съпритежание на общите части. Общи части в етажната собственост са
изрично изброените в чл. 38 ЗС – земята, върху която е построена сградата,
дворът, основите, външните стени, покривите, главните линии на всички
видове инсталации...., както и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване. Обемът на общите части се определя
към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл.
40 ЗС. Разпоредбата е императивна и съсобствениците не могат да уговарят
дялове от общите части по друг начин, освен като съотношение между
стойностите на отделните обекти. Общите части в етажната собственост се
делят на две групи – по естеството си и по предназначение. Сградите могат да
съществуват без някои от общите части по предназначение като например
перални, сушилни, портиерско жилище, които са необходими не за
пълноценното ползване на отделните жилища, а за удобство на собствениците.
Дворът извън застроената му част е сред изрично изброените в чл. 38 ЗС като
обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а по предназначение,
защото етажната собственост може да съществува и без него. Като обща част
по предназначение, неговият статут би могъл да бъде променен по общо
съгласие на собствениците или по разпореждане на закона. Такава е
хипотезата на чл. 63 ЗС – когато сградата е построена въз основа на учредено
право на строеж или е прехвърлена отделно от земята или по друг способ е
учредена суперфициарна собственост. При липса на тези предпоставки /общо
съгласие на собствениците и суперфициарна собственост/ мястото
9
представлява обща част и правата на собствениците на отделни обекти в
етажната собственост следва да се определят по реда на чл. 40 ЗС. Правилото
на чл. 40 ЗС е задължително и съглашение, според което правата от дворното
място са различни от установените в чл. 40 ЗС е нищожно поради
противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Ето защо трябва да се
приеме, че идеалните части на отделните собственици в общите части от
поземления имот са определяеми съобразно императивната разпоредба на чл.
40 ЗС като са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните
помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната
собственост.
В случая собствениците на самостоятелни обекти в секция № 2 от
построената в имота сграда са само суперфициарни собственици и като
такива съобразно нормата на чл. 74 от ЗС правото им да се ползват от
дворното място е определено, доколкото е неообходимо за използването на
обектите им, които са придобили. Суперфициарният собственик обаче не
притежава терена, върху който е придобил право на собственост върху
самостоятелен обект или идеална част от него. Идеалните части на отделните
собственици в общите части от поземления имот са определяеми съобразно
императивната разпоредба на чл. 40 ЗС като са съразмерни на съотношението
между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени
при учредяването на етажната собственост.
С други думи: По материалноправния въпрос, с оглед на който е спорът,
настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешението, дадено в
Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/09 г. на І г. о. и Решение № 59
от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/11 г. на ІІ г. о., постановени по реда на чл. 290
ГПК, според които дворното място е обща част на сградата, само доколкото
принадлежи на всички етажни собственици, при което, ако в него има сграда
или съоръжение/ както е в настоящия случай/-индивидуална собственост,
теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата
значение, т. е. не представлява обща част. Както е казано и в реш. №
124/20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на второ г. о. на ВКС, дворното място
е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай, че е
налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на
земята. Когато в дворното място съществува и сграда в режим на
10
индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен
собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и
разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение,
тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост,
но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим
при незачитане на правата му. В случая няма спор, че в процесното дворно
място е изградена една жилищна сграда с две секции ,едната-индивидуална
собственост ,а в другата различни лица ,включително ищцата , притежават
самостоятелни жилища, и допълнителни съоръжения-паркинг с паркоместа ,
принадлежащ на ответника и следва да се приеме, че целият терен не
представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС на жилищните сгради и
следователно етажните собственици не могат да се разпореждат с
поддръжката и управлението на паркоместата , а са собственост на трето за
секция 2 лице.Тази част от двора ,в която са изградени паркоместата не е
обща част и с нея може да се разпорежда и да я ползва само индивидуалния
собственик на терена.
Както е прието в съдебната практика /напр. решение № 151 от 25.05.2011 г.
по гр. д. № 634/2010 г. на ВКС, II г. о., постановено по чл. 290 ГПК/ не всяко
въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторния иск, а
само такова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото
иска лице и посредством което се създават пречки за установения правен
режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на
собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен обем.Ако в
акта, с който е отстъпено правото по чл.63 ЗС не е постановено друго, правото на
собственика на постройката /респ. на обект в постройка, съществуващ при
условията на суперфициарна собственост/, се ограничава само до правомощията,
установени с чл.64 ЗС – ползуване на такава част от мястото, върху което е
построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата,
включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползуване
състояние,
В случая дори не се твърди ,че на въззивника-ищец се препятства ползването
на сградата по предназначение ,че няма достъп до входа на сградата ,до външните
стени на същата ,или до общите части на сградата .Заявена е претенция
единствено до автомобилен достъп до сградата ,който обаче е изключен като
възможност още при прехвърляне на правото по чл. 63 ЗС и не се явява част от
11
правата на суперфициалния собственик .Изрично в заключението си вещото лице
по назначената и приета техническа експертиза при изследване възможността за
автомобилен достъп до входа на секция 2 на сградата е посочило ,че при
паркирани автомобили на определените паркоместа ,собственост на ответника –
въззиваем /нанесени в част „Ситуация“ към инвестиционния проект,одобрен от
общината /е невъзможно да премине автомобил ,който да достигни до входа на
секция 2 на сградата .С други думи- дори и да не е поставена скобата ,за
суперфициарните собственици не е предвидена възможност да достигат входа на
сградата с автомобил,без той да препятства ползването на отделните паркоместа
,независимо чия собственост са .Всъщност с поставянето на скобата ответникът
,собственик на терена , е гарантирал собственото си право ,което се нарушава от М.
и семейството й ,като в същото време ищцата упражнява правото си на
собственост върху имотите си в пълен обем и дори не твъррди да няма
възможност за експлоатацията им по предназначение.Обектите на ищцата са с
жилищен характер,не са предвидени за търговия ,за да е необходимо да е
предвиден по проект и осигурен достъп за товаро-разтоварна дейност/по смисъла
на закона/.Установено е било по делото /от свидетелските показания / ,че в
годините от придобИ.ето на имотите до м. май 2023 г.собственикът на земята по
никакъв начин не е ограничавал достъп до терена ,съотв.до входа на сградата
,като суперфициарните собственици ,включително ищцата ,са имали възможност
да достигат до входа с автомобил и по най-бързия начин да си свършат
разтоварването и да освободят дворното пространство ,за да не пречат на
паркиращите автомобили.Промяната в отношенията е възникнала след като
ищцата и семейството й започнали трайно да паркират автомобилите си пред
входа ,в рамките на чуждия имот ,като по този начин препятствали правото на
собственика да ползва вещта си по предназначение –като места за паркиране на
собствените си автомобили или на автомобилите на своите наематели .Доводите на
въззивика за наличието или липсата на възможност за паркиране или престой на
уличното платно пред сградата ,са ирелевантни .Ищцата и близките й следва да
направят своя организация за пренасяне на носения от тях багаж/като посочените в
исковата молба ръчен багаж и плажни принадлежности ,които не са предвидени от
закона като товаро-разтоварна дейност и не задължават при проектиране на
сградата да се предвиди автомобилен достъп до жилищната сграда /.Още при
закупуването на жилищните /ваканционни /си имоти ищцата е била наясно с
разделната собственост по отношение на земята и сградата и за липсата на право
за автомобилен достъп до входа на сградата .
12
Именно защото става дума единствено за автомобилен достъп до входа на
сградата ,в която се намират обектите на ищцата , тук не е необходимо определяне
на прилежаща площ ,необходима за обслуждане и ползване на правата на
суперфициарния собственик .Проектът ,одобрен от община Приморско , не
предвижда задължителен автомобилен достъп до сградата ,законът също не
предвижда жилищната сграда да има задължителен автомобилен достъп ,поради
което не може да се говори за законно гарантирана необходимост от определяне
на маршрут за автомобилен достъп до сградата или до имотите на ищцата ,което
да е свързано с предназначението им –за живеене /като се установява по делото ,че
възможност за паркиране на автомобили има в съседен имот и разстоянието до
входа на процесната секция е съвсем кратко /.
Всичко това дава основание да се приемат изводите на първостепенния съд за
правилни и обосновани ,поради което атакуваното решение ,с което е отхвърлена
първоначалната претенция по чл. 109 от ЗС ,следва да бъде потвърдено .
Съобразявайки се с горната фактическа обстановка ,събраните по делото
доказателства и твърденията на самата страна – ищцата по първоначалния иск М.
,районният съд правилно е уважил насрещния иск от страна на първоначалния
ответник Ж.-да бъдат преустановени неправомерните посегателства над
собствения му имот –дворното място ,обособено по проект за ползване като
паркоместа и изрично запазване като такова при продажбата на самостоятелни
обекти в построената в имота сграда.
При анализ на събраните по делото доказателства –предимно свидетелски
показания ,ясно е било очертано намерението на М. и членовете на нейното
семейство при престоя си в Приморско да паркират и да ползват имота на Ж. за
собствени нужди ,съзнавайки ,че пречат и създават неудобства на собственика
/респ.неговите наематели /.Поведението на ищцата контрастира със заявеното в
исковата молба разтоварване на свои вещи до входа на сградата ,като с
навлизането в имота ,паркирането за дни и нежеланието да бъде преместен
автомобила ,дори и след намесата на полицията,е създадено едно трайно
поведение на пречене на собственика свободно да упражнява правата си в двора
на сградата .Нещо повече – от показанията на разпитаната пред настоящата
инстанция свид. Т. ,се установява ,че това поведение продължава и към настоящия
момент ,при идването й за този сезон ,когато демонтстративно автомобилът им е
бил паркиран за продължителен период пред входа ,пречейки на собственика Ж.
да излезе със собствения си автомобил .
13
За да се уважи предявен иск с правно основание чл.109 ЗС, следва да се
проявили в обективната действителност следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е налице смутено право
на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2)действие или
бездействие (поддържане на състояние) на ответника, за което няма основание
и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът по предявения иск следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от
посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за
уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е
осъществил, респективно поддържал неоснователно въздействие (действие
или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава
за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от
обикновените (чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява
правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата
молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е осъществил
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на
тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Затова и пасивно
легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС
са лицата, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или
чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо
правата на ищеца (в този смисъл решение № 27/26.02.2015 г. по гр.д. №
5427/2014 г. на ВКС, решение № 265/ 25.10.2012 г. по гр.д. № 225 /2011 г. на
ВКС, I г.о., решение № 1019/ 21.01.2010 г. по гр.д. № 235/2008 г. на ВКС, I г.о. и др.).
В случая са налице всички предпоставки за уважаване на насрещния иск
на първоначалния ответник Ж.- смущаване на правото на собственост на
ищеца по насрещния иск от поведението на ответницата ,за което тя няма
законно основание ,доколкото не притежава право на автомобилен достъп до
входа на сградата ,в която се намират нейните имоти .Безспорно става дума за
неоснователно въздействие ,което пречи на собственика за ползването на
собствения му имот,които пречки са по-големи от обикновените.И доколкото
става дума за продължаващо във времето въздействие /поведение / на
ответницата по насрещния иск съдът я осъдил да преустанови тези свои
14
неоснователни действия ,изразяващи се в системно и неоснователно
паркиране на МПС в границите на недвижимия имот .
Затова и в тази част решението следва да бъде потвърдено .
При този изход на спора в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
направените разноски по делото ,които възлизат общо в размер на 3000 лв.
Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения ,направено от
противната страна , е неоснователно ,доколкото по делото са били предявени
първоначален иск ,по който въззиваемият е ответник и по него е
представляван от един адвокат , и насрещен иск ,по който въззиваемият е
ищец и по него е представляван от друг адвокат.Платените адвокатски
възнаграждения от по 1500 лв. за всеки един от исковете не са прекомерни с
оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия
на адвокатските повереници на въззиваемия /от друга страна за адвокатската
си защита въззивницата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на
2080 лв./.
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/17.02.2025 г. постановено по гр.д. №
481/2023 г. по описа на Районен съд – Царево .
ОСЪЖДА О. А. М. ,ЕГН **********,с адрес – гр. *** ул. *** № ** да
заплати на И. М. Ж. ,ЕГН ********** ,с адрес – гр. *** ул. *** № ** ,сумата
3000 /три хиляди /лева- разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16