№ 14345
гр. *, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110143389 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „** срещу **, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 07.10.2022 г., в 13,30 часа, */**., управлявайки лек
автомобил ***** на ул. „*****" 9-11 в град ******** удря излизащия от кръстовището
отзад лек автомобил „******" с peг. *****, управляван от ***. Поддържа, че поради
допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата водачът на л.а, „*, е
станал причина за ПТП с материални щети по лекия автомобил „******", с peг. *****.
Твърди, че към датата на ПТП, увреденият л. а. „******" с peг. ***** е бил
имуществено застрахован при ищеца ***** полица за автомобилна застраховка „*+" на
МПС с ******* от 23.08.2019 г., със срок на действие от 00:00 ч. на 26.08.2019 г, до
23:59 ч. на 25.08.2020 г. и с покритие за рисковете по клауза „**" и „**". По
уведомление за застрахователно събитие в *** е заведена щета *****, извършени са
оглед и опис на причинените щети, документирани в опис-заключение и снимки и е
изплатено застраховатеолно обезщетение в размер на 584,52 лв. Изложени са доводи,
че с плащането на обезщетението застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „*" до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Тъй като към датата на ПТП
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника,
встъпилият в правата на застрахования застраховател *** насочил претенцията си към
застрахователя по задължителната застраховка „*" на автомобилистите *** с покана да
възстанови платеното обезщетение 584.52 лв. и 15 лв.- обичайни разноски, направени
за неговото определяне /ликвидационните разходи/, в общ размер на 599,52 лв. в срока
по Кодекса за застраховане. Твърди се, че ответникът е отказал да изплати
претендираната сума, поради което за ищеца се явява правният интерес от предявяване
1
на настоящата искова молба срещу *, ведно със законната лихва до окончателното
издължаване и разноски. Съобразно изложеното е направено искане ответника бъде
осъден даплати на ищеца сума в размер на 599.52 лв., представляваща пълната
стойност на регресната претенция по щета ***** /584,52 лв. – платено обезщетение и
15 лв. – обичайни разноски/, за която сума ответното дружество отговаря в качеството
си на застраховател по риска „*" за лек автомобил ***** чийто водач на 07.10.2022 г.
виновно причинил процесното ПТП с имуществени вреди. Претендира разноски.
Ответникът в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „* на автомобилистите” за
автомобила марка „***** към датата на ПТП и плащането на претендираната сума от
страна на ищеца. Оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че вината не е на
застрахования при него водач. Оспорва и наличието на пряка причинно-следствена
връзка междущетите и поведението му. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване. Съобразно изложеното е направено искане предявеният
иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Релевирано е възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност.
Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие
на валиден договор за имуществено застраховане по ****на МП*/**ежду ищеца и
увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на
лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причИ.
връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на
договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования
или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4)
наличие на валиден договор за застраховка „*“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и 5) извършване на ликвидационни
разходи за определяне на застрахователното обезщетение в претендирания размер.
По аргумент от разпоредбата на чл. 154 ГПК, установяването на горепосочените
факти, при условията на пълно и главно доказване, е в доказателствена тежест на
ищеца, а при доказването им в доказателствена тежест на ответника е да установи
погасяването на претендираното обезщетение или релевираните в писмения отговор
правоизключващи възражения, включително възражението за съпричиняване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
предявеният осъдителен иск е основателен, като съображенията за това са
следните:
С постановено по делото определение № 8618/24.02.2024 г. /л. 63 и сл. от
делото/, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
2
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право: за автомобила ******, модел * към датата на
ПТП – 07.10.2022 г. , е съществувала валидна имуществена ****+“ при ищеца, с
покритие за рисковете по клауза „**“ и „**“; за автомобила марка „*, към датата на
ПТП – 07.10.2022 г., е съществувала валидна застраховка „*“ на автомобилистите при
ответника; във връзка с образуваната щета ***** във връзка с процесното ПТП ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 584,52 лв.
С оглед отделените за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства
между страните, спорът между тях се концентира върху въпроса какъв е механизма на
процесното пътно-транспортно произшествие и по вина на кой водач е настъпило.
Спорен е и въпроса какъв е действителния размер на причинените имуществени вреди
вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие, включително намират ли
се платените от ищеца разходи за възстановяване на увредения автомобил в пряка-
причинно следствена връзка с инцидента.
За установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие и на
спорните въпроси във връзка с размера на действителните разходи за възстановяване
на увредения лек автомобил по делото са приети неоспорени от страните заключение
на съдебна-автотехническа експертиза /л. 107 и сл. от делото/ и допълнително
заключение на съдебна-автотехническа експертиза /л. 143 и сл./, които съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвени, като са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля ***. /л. 141 и сл./, както и писмени
доказателства – двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие
от 07.10.2022 г. /л. 10/.
Събраните за установяване на механизма на ПТП по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля ***., съдът кредитира като логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи със събраните писмени доказателства
по делото – двустранния констативен протокол за процесния пътен инцидент,
подписан и от водача на застрахования при ответника лек автомобил. От показанията
на свидетеля Т. се установява, че при настъпване на инцидента е управлявал лекия
автомобил ******, модел ******, в град ******** кв. ****, като инцидента е
настъпил, тъй като водачът на лекия автомобил с марка „***** не го е видял,
вследствие на което преди да излезе изцяло от кръстовището е навлязъл в него, без да
го изчака, и го е ударил в задна дясна част. Сочи, че за инцидента е подписан
двустранен констативен протокол за ПТП, с който водача на лекия автомобил марка
‚***** е признал вината си. Сочи, че за него не е имало пътни знаци на кръстовището,
а за другия автомобил не е сигурен дали е имало знак „Стоп“.
Съгласно заключението на вещото лице /л. 107 и сл./, обстоятелствата и
причините, при които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП и
уведомлението за щета, са следните:
На 07.10.2022 г., около 13:30 часа, в град ******** лек автомобил „*****, с peг.
******* се движи по ул. *******, където водачът, на кръстовището с ул. „*****“,
предприема маневра за завой на дясно, вследствие на което настъпва съприкосновение
с движещия се от ляво на дясно, по ул. „*****“, лек автомобил ******* с peг. *******
Видимите щети по лек автомобил ******* с peг. ******* отразени в Двустранния
констативен протокол и Уведомлението за щета са заден десен калник, задна дясна
врата, задна дясна джанта. От така представения механизъм на ПТП в отговора на
първа задача, сравнението на щетите в описа на застрахователя, отразените в
Двустранния констативен протокол и Уведомлението за щета, се налага извода, че
щетите по лек автомобил ******* с рег. ******* се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 07.10.2022 г. произшествие в град ****
3
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил ******* с per. *******
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 942 лв. Обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск * при ПТП са в границите на 15,00 лв. -
25,00 лв. Посочено е, че пътното платно на мястото на произшествието е съставено от
две ленти за движение, по една във всяка посока, без разделителна линия помежду им,
като липсват данни за пътни знаци. От представените по делото доказателства не
може да се определи точната скорост на движение на всяко едно от превозните
средства, участвали в процесното ПТП. Без данни за поведението на двамата водачи
преди удара, може да се направи извод, че водачът на лек автомобил ******* с peг.
******* е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако е изчакал лек автомобил „***** с peг. ******* да завърши
маневрата си за завой надясно. Водачът на лек автомобил „*****, с peг. ******* е имал
възможност да предотврати произшествието, ако е изчакал преминаването на лек
автомобил „******“ с per. *******
В процесния случай, като съобрази данните от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на водача на лекия автомобил с ****** и заключението на
приетата и неоспорена съдебна-автотехническа експертиза, изготвена преди разпита на
свидетеля Т., както и разясненията на вещото лице, дадени в проведеното по делото
открито съдебно заседание на 12.07.2024 г., съдът намира, че обсъжданото пътно-
транспортно произшествие е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка
„*****, с peг. ******* който е нарушил чл. 5, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 ЗДвп. Съгласно
заключението на съдебната-автотехническа експертиза, водачът на лекия автомобил
****** е имал възможност да предотврати инцидента, ако е изчакал лекия автомобил
марка „***** да завърши маневрата си „завой на дясно“. В конкретния случай с оглед
данните за пътната маркировка и за това че непосредствено преди преминаването на
увредения автомобил ******, лекият автомобил марка „***** е бил спрял,
включително и с оглед извънсъдебното признание в съставения за инцидента
двустранен констативен протокол на неговия водач, съдът намира, че пътно-
транспортното произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на лекия
автомобил марка „***** и е бил предотвратимо единствено за него. От заключението
на съдебната-автотехническа експертиза съдът приема и че описаните увреди в
исковата молба на застрахования при ищеца лек автомобил са в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента.
В обобщение, с оглед установения механизъм на пътно-транспортното
произшествие от обсъжданата експертиза, включително като взе предвид събраните по
делото писмени доказателства, показанията на свидетеля Т. и отделените за безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелства, съдът намира, че
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ е основателен за
претендираната сума в размер на 599,52 лв. /584,52 лв. – платено обезщетение и 15 лв.
– обичайни разноски/. Съгласно заключението на съдебната-автотехническа
експертиза, стойността, необходима за възстановяване на увредения *****, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на инцидента, е в по-висок размер – 942 лв.,
но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да бъде уважен
до предявения размер.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество,
включително и с оглед релевираното от него възражение за завишен размер на
претендираното обезщетение, съдът намира, че освен заключенията на вещото лице по
приетата съдебна-автотехническа експертиза и допълнителна съдебна-автотехническа
експертиза, следва да се съобразят още и следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
4
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „*“ са определени в чл. 411 КЗ, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в кое***й е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386, ал.
2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената застрахователна
сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на увреденото
имущество /при пълна повреда/, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и качество
като застрахованото, респективно възстановителната му стойност /при частична
повреда/, т.е. тази, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други – чл. 400,
ал. 1 и ал. 2 КЗ /в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./.
В конкретния случай, според заключението на вещото лице, стойността на
дължимото застрахователно обезщетение, изчислена на база средни пазарни цени, е в
размер на 942 лв. Тази стойност е изчислена въз основа средни пазарни цени, т.е. при
съобразяване всички икономически субекти в този сегмент на пазара, поради което
същата отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите. Предвид изложеното,
възражението на ответника за завишен размер на платеното от ищеца застрахователно
обезщетение във връзка с процесното пътно-транспортно произшествие е
неоснователно исковата претенция следва да бъде уважена в пълния претендиран
размер, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба. С оглед изложените доводи и разясненията в цитираната по-горе съдебна
практика, съдът намира, че не следва да взема предвид стойностите, посочени в
отговорите на останалите въпроси на експертизата, сочещи стойността на цени,
различни от пазарните.
По възражението за съпричиняване:
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване остана недоказано в
рамките на процеса. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че от събраните по
делото гласни доказателства и от заключението съдебно-автотехническата не се
установи за настъпването на инцидента да е допринесло поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил. Предвид изложеното, дължимото от
ответника регресно вземане не следва да бъде намалявано и предявеният иск следва да
бъде уважен до горепосочения размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца, от който се претендират и са сторени такива в общ размер на 930 лв., от които
5
350 лв. – депозит за вещо лице, 50 лв. – държавна такса, 50 лв. – депозит за свидетел,
480 лв. – адвокатско възнаграждение. Плащането на претендираните разноски е
доказано по делото, поради което същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар съдът намира за неоснователно, с оглед правната и фактическа
сложност на делото и обичайните възнаграждения по дела със сходен предмет.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ, „**** със седалище в град * и адрес на
управление: **** да плати на ****, ****, със седалище в град * и адрес на управление:
ул. „****** *” ****, сума в размер на 599,52 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, по
****+” по щета № ***, във връзка с пътно-транспортно произшествие, настъпило на
07.10.2022 г., около 13:30 часа, в град ******** по вина на водача на лек автомобил
марка „***, за който е налице сключен договор за застраховка ******** към датата на
инцидента, при което са причинени имуществени вреди на застрахован при ищеца лек
автомобил марка *******, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, „**** със седалище в град * и адрес на управление: ****, да заплати
на ****, ****, със седалище в град * и адрес на управление: ул. „****** *” ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 930 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6