РЕШЕНИЕ
№ 1822
гр. Пловдив, 21.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІІІ състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА,
разгледа докладваното от председателя административно дело № 1381 по описа за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 118 от КСО,
вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано
е по жалба от Е.А.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Т. Б., срещу
Решение №2153-15-146 от 19.04.2022г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане №********** по Протокол
№2140-15-168/15.03.2022г. на Ръководителя на “ПО” при същото поделение, с което
на основание чл.68 ал.3 КСО на лицето е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/.
Жалбоподателят,
в жалбата си до съда моли за отмяна на оспореното решение, като излага
съображения относно това, че в обжалваното разпореждане неправилно е прието, че
времето от 02
години 01
месец и 02 дни, за което жалбоподателят е отбивал редовна военна служба не се
считат за осигурителен стаж. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Ръководител ТП на НОИ –
Пловдив чрез процесуален представител юрк. С. оспорва същата като неоснователна
и ангажира доказателства. По същество на спора в писмени бележки застъпва становище
за законосъобразност на издадения административен акт и моли жалбата да бъде
отхвърлена. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът като прецени становищата на страните и
съобразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в законовоустановеният 14 дневен срок от лице, за което оспореният акт
е неблагоприятен, и който подлежи на съдебно обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения:
От
фактическа страна се установява , че със заявление вх. №2113-15-5115/23.11.2021г.
от Е.Д. е поискано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по реда на чл.68 ал.3 КСО, към което са представени документи по чл.2 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж / съкр.НПОС/. След извършена проверка на представените
документи за осигурителен стаж, от органите на пенсионното осигуряване е
констатирано, че към 23.11.2021г. /датата на заявлението/ същият има навършена
възраст 67 години 5 месеца и 17 дни и осигурителен стаж, зачетен по
представените редовно оформени документи за периода от 01.03.1972г. до 03.03.2021г.
от трета категория труд в размер на 16години 03месеца и 02 дни. Прието е от
пенсионните органи, че е налице действителен осигурителен стаж в размер на 14
години 02 месеца и 00 дни, като от тях не е приет за такъв стажът, свързан с периода
на отслужена от жалбоподателя редовна военна служба с продължителност 02години
01месец и 02дни за времето от 29.09.1974г. до 30.10.1976г.. В тази връзка с
Разпореждане №********** по Протокол №2140-15-168/15.03.2022г. на лицето е
отказано отпускане на ЛПОСВ, като е прието, че в случая не са приложими
разпоредбите на чл.68 ал.3 КСО, тъй като към датата на заявлението – 23.11.2021г.
не е изпълнено условието за 15години действителен осигурителен стаж, превърнат
към трета категория труд. Посочено е, че през 2021г. съгласно цитираната
разпоредба, в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл.68 ал.1-2 КСО,
придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и 08 месеца при
условие, че имат не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, а установеният
за Д. действителен стаж е 14 години 02 месеца и 00 дни, преобразуван в трета
категория труд. Мотивирано е от органа, че съгласно чл.9 ал.7 от КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски за
фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет, върху минималната работна заплата
към датата на отпускане на пенсията. Посочено е, че в тази връзка периодът на
наборна военна служба не може да се зачете за действителен осигурителен стаж по
смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. При така установеното Ръководител „ПО“ в
ТП на НОИ-Пловдив е отказал отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя, тъй като към
датата на заявлението и датата на постановяване на разпореждането, не е било
изпълнено условието за 15 години действителен осигурителен стаж. Недоволен,
жалбоподателят е обжалвал разпореждането пред горестоящият административен
орган, като с процесното решение директорът на ТП на НОИ – Пловдив изцяло приел изводите
на долустоящия административен орган.
При така
установената фактическа обстановка, като прецени събраните доказателства, съдът
прие следното от правна страна:
Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е
постановен от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1, т.1 КСО
административен акт от компетентен орган. Не се констатират допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила
По делото
не се формира спор относно установените факти. Спорът е свързан с преценката за
съответствие на оспорения административен акт с приложимите материалноправни
разпоредби относно действителен осигурителен стаж ли е
периодът на отслужена редовна военна служба от 29.09.1974г. до 30.10.1976г. с
продължителност 02 години 01 месец 02 дни и следва ли да бъде зачетен за
пернсиониране по реда на чл.68 ал.3 КСО. В тази връзка съдът
съобрази, че времето на изслужена наборна военна служба до 31.12.1999г., през
което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено
правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото
законодателство до 31.12.1999г. и за действителен осигурителен стаж при
пенсиониране и съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на
лична пенсия. Този стаж попада в обхвата на §9 ал.1 ПЗР КСО, поради което
преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999г. разпоредби,
а сега действащата разпоредба на §1 ал.1 т.12 ДР КСО, на която се е позовал
административният орган, е неотносима към спорния период. В случая са приложими
разпоредбите на чл.81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за
пенсиите/ППЗП/ и чл.9 от отменения Закон за всеобщата военна служба в Народна
република България/ЗВВСНРБ/. Поради това, времето на наборна военна служба в
периода от 29.09.1974г. до 30.10.1976г. с продължителност 02 години 01 месеца и
02 дни трябва да се зачете не само за трудов стаж от III категория, а и като
действителен осигурителен стаж, което налага нова преценка от пенсионния орган
по въпроса придобил ли е Д. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.68 ал.3 КСО. В този смисъл е и константната съдебна практика на
Върховния административен съд/Решение №806/17.01.2013г. по адм. д.
№11816/2012г., VI о., Решение №28/3.01.2013г. по адм. д. №9460/2012г., VI о.,
Решение №4930/ 26.04.2016г. по адм. д. №1961/2016г., VI о., Решение
№7647/16.06.2017г. по адм. д. №4023/2017 г., VI о., Решение №9471/17.07.2017г.
по адм. д. №7470/ 2016г. VI о., Решение №11681/03.10.2018г. по адм. д.
№10591/2017г. VI о., Решение №15446/11.12.2018г. по адм. д. №6749/2018г., VI
о., Решение №266/ 08.01.2019г. по адм. д. №2856/2018г., Решение
№10831/27.10.2021г. по адм. д. №5794/2021г., VI о. и др./.
При това положение, доколкото се установи,
че Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив неправилно не е зачел периода на
наборна военна служба (02 г. 01 м. 02 дни) като действителен стаж, което от
своя страна би довело до наличие на изискуемия стаж от 15 години за отпускане
на ЛПОСВ по чл.68 ал.3 КСО, настоящият съдебен състав намира, че
оспореното Решение
№2153-15-146 от 19.04.2022г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него
Разпореждане №********** по Протокол №2140-15-168/15.03.2022г. на Ръководителя
на “ПО” при същото поделение, са
незаконосъобразни, поради което същите ще следва да бъдат отменени.
На основание чл.173 ал.2 АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице по чл.98
ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за
отпускане на ЛПОСВ вх. №2113-15-5115/23.11.2021г. по описа на ТП на НОИ –
Пловдив, подадено от Е.А.Д., при съблюдаване на дадените с настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за
основателност на жалбата.
При посочения изход на спора, на основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се
констатираха в размер на 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Във
връзка с възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се констатира, че минималният размер, определен в чл.8 ал.2 т.2
на Наредба №1/09.07.2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела по КСО, е 350 лева. Заплатеното адвокатско
възнаграждение е в размер на 600 лева, като предоставената адвокатска защита
включва изготвяне на жалба и явяване в едно о.с.з., без ангажиране на
доказателства. Ето защо, според настоящия съдебен състав, са налице основанията
на чл.78 ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК за намаляване на адвокатското възнаграждение
във връзка с искането на ответника по делото, тъй като същото е прекомерно, с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като следва да се
определи на 350 лева, съответстващо на предоставената адвокатска защита. При
това положение, претенцията за разноски за разликата над 350 лева не следва да
бъде уважена.
По
изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.А.Д., ЕГН **********
*** РЕШЕНИЕ №2153-15-146/19.04.2022г. на
Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърдено с него Разпореждане №**********, /Протокол
№2140-15-168/15.03.2022г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив, като незаконосъобразни.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице
по чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст вх. №2113-15-5115/23.11.2021г. по описа на ТП на
НОИ – Пловдив, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№
62-64 да заплати на Е.А.Д., ЕГН ********** *** сумата
от 350 /триста и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: