Р Е Ш Е Н И Е

10.06.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на деветнадесети май

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 579 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №19-0938-003706 от 23.07.2019г. ***на сектор "Пътна полиция" към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 638 ал.3 от КЗ на В.П.Г. ***, административно наказание глоба в размер на 400 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят В.П.Г., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Жалбоподателят не навежда фактически и правни доводи за материална и/или процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли съда да го отмени.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GА № 41608 от 12.07.2019г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 12.07.2019г. около 14:10 часа в гр. Плевен, на кръстовището образувано от ул. *** жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил ******с рег. ***, собственост на И.В.П.с ЕГН: ********** от гр. Плевен и е извършил следното: Управлява без сключен задължителен договор гражданска отговорност на автомобилистите валиден към момента на проверката. Справка в РСОД 280. Автомобилът не е спиран от движение.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител С.Л.К. и свидетелите И.В.Н. и Р.И.И., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите Н. и И. се установява, че на 12.07.2019г. около 14:10 часа в гр. Плевен, на кръстовището образувано от ул. *** жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил ******с рег. ***, собственост на И.В.П.. И двамата свидетели са категорични, че лично и непосредствено са възприели управлението на автомобила от жалбоподателя Г.. Според показанията на актосъставителя К. и свидетелите Н. и И. жалбоподателят Г. е управлявал автомобила без сключен задължителен договор гражданска отговорност на автомобилистите валиден към момента на проверката. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя К. и свидетелите Н. и И., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от страна на жалбоподателя Г., който към момента на проверката  е управлявал автомобила без сключен задължителен договор гражданска отговорност на автомобилистите. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Г. в нарушение, което не е извършил. В процесния АУАН липсва възражение от страна на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство срещу констатацията за управление на автомобила без застраховка гражданска отговорност, а в обяснението в съдебно заседание същият признава извършеното от него нарушение, за което му е бил съставен акт. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Г. не е доказал, че управляваният от него автомобил към датата на извършената проверка от служителите на МВР е бил със сключен задължителен договор гражданска отговорност на автомобилистите.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят В.П.Г. е извършил нарушение по чл.4683 ал.3 от КЗ и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на това основание.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

По същество, съгласно  разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. От събраните в производството пред съда доказателства се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е негова собственост, както и че същият не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата и часа на полицейската проверка. Следователно - налице са съставомерните елементи на нарушението по  чл. 638, ал. 3 от КЗ и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г..

Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Видно от показанията на свидетелите И.Н. и Р.И. – към момента на спиране автомобилът е бил в движение и се е управлявал именно от жалбоподателя В.Г.. Следва да се има предвид и че съгласно задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. - понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. На база на горното, съдът счита, че в конкретния случай на посочената дата и място жалбоподателят Г. е управлявал автомобила, по смисъла на закона и е бил негов "водач", поради което и е годен субект на нарушението по  чл. 638, ал. 3 КЗ, без значение дали автомобилът му е бил предоставен от друго лице (собственик) или не.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание  чл. 638, ал. 3 КЗ законосъобразно е наложено "Глоба" в размер на 400 лв. Видно от санкционната норма наказанието е определено в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28. IX. 1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за административнонаказващият орган, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Всеки водач преди да пристъпи към управление на МПС е длъжен да се убеди, че за превозното средство има валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", като самата проверка може да се извърши или посредством документите, които следва да получи от собственика или дори чрез он-лайн справка в общодостъпната база данни в интернет. Фактът, че жалбоподателят Г. е започнал да управлява МПС без да се е убедил, че то има валидна застраховка няма как да извини поведението му или да квалифицира извършеното като маловажен случай.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество актосъставителят С.Л.К. несъмнено притежава (от данните по делото е видно, че същият е заемал длъжността "***"). Съгласно нормата на чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателните постановления се издават от ***на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното наказателно постановление и приложена по делото Заповед № 316з-770 от 18.03.2016 г. на ***на ОДМВР-Плевен – ***на сектор Пътна полиция  е оправомощен да издават наказателни постановления по чл. 638, ал. 1-3 от КЗ.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.638 ал.3 от КЗ, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0938-003706 от 23.07.2019г. на ***на сектор "Пътна полиция" към О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 638 ал.3 от КЗ на В.П.Г. ***, административно наказание глоба в размер на 400 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: