Решение по дело №1348/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260484
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20202120201348
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

260484

 

гр. Бургас, 20.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI–ви наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 12.11.2020 г., в състав:         

                                                 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 1348 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.С.С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 19-0769-005815/09.12.2019 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева, а за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП, са му наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 50 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. По делото е постъпило становище, с което се моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.10.2019 г., около 19:15 часа, в гр. Бургас, в ж.к. Славейков, пред бл. 21, вх. 6, жалбоподателят С. е управлявал собственият си лек автомобил - "Опел Астра", с рег. №, като при движение на заден ход допуска ПТП, като блъска в задната броня друг паркиран автомобил – Ауди А6, с рег. № . Жалбоподателят С. не усетил настъпилото съприкосновение и продължил движението си. Същият бил издирен в последствие и установен от св. П.М. –служител в сектор ПП при ОД на МВР – Бургас.

С оглед горните констатации св. М. решил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил съставите на нарушенията по  чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на 01.11.2019 г. му съставил АУАН с бл. № 308230. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, като е изложил възражения, че не е разбрал за охлузването на паркираната кола.

Въз основа на АУАН, на 09.12.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите  чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 185 ЗДвП и чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева, административно наказание – "Глоба" в размер на 50 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетеля М. са последователни, обективни и логични и навеждат на осъществяване на едни и същи факти и съдът ги кредитира в тяхната цялост. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор "Пътна Полиция" към ОДМВР, която към дата 09.12.2019 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор "ПП", който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

По отношение на първото вменено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съдът счита, че същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, а размерът на санкцията е законосъобразно определен.

Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, както и че при предприемане на маневра на заден ход е настъпило съприкосновение между неговия лек автомобил - "Опел Астра" с рег. № А 5070 НА, и паркирания л.а. - Ауди А6, с рег. № А5023 НМ. В тази връзка са показанията на актосъставителя, както и протокола за ПТП. Като цяло тези факти не се оспорват и от жалбоподателя. С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като по достатъчно описателен и разбираем начин е изложил всички фактически обстоятелства от състава на нарушението. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречка за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая е прието и посочено в наказателното постановление, че санкционираното лице с поведението си при движение на заден ход е причинил материални щети (охлузване) по задната броня на другия автомобил. Лицето безспорно е нарушило посочената разпоредба, поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 185 от ЗДвП. Размерът на наказанието е фиксиран в закона – "глоба" в размер на 20 лева и не може да става въпрос за неговото изменение (Решение № 2282 от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г. и др.). Конкретното деяние не може да се счете за маловажно по смисъла на чл. 28 б. "а" ЗАНН, тъй като не бележи значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.

По отношение на второто вменено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП обаче, съдът счита, че същото е останало недоказано от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства, включително и от показанията на разпитания по делото актосъставител, не може да се направи категоричен извод за наличие на знание у жалбоподателя за настъпилото съприкосновение между двата автомобила. Видно и от изложеното в жалбата, жалбоподателят не е усетил да е настъпил удар с  въпросния автомобил Ауди А6, с рег. № А5023НМ. С оглед характеристиките на маневрата, ударът не е бил силен, а се касае само до "охлузване", което е трудно да се усети от водача. Всичко това прави напълно достоверно изложеното от жалбоподателя, че в действителност ударът е останал незабелязан. АНО не е ангажирал никакви доказателства, които да сочат на противното или да разколебаят изложеното от жалбоподателя, поради което съдът му се доверява напълно.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя досежно първото вменено нарушение, поради което и в тази част НП следва да се потвърди. По отношение на второто нарушение съдът счита, че същото е останало недоказано, поради което и НП следва да се отмени по втори пункт, като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени половината от разноските за пътни разходи на разпитания по делото свидетел П.М., а именно в размер на 10 лева, които са били изплатени от бюджета на съда /л. 24, 39/, както и следва да бъде осъден да заплати сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът указва на жалбоподателя, че на основание чл. 182, ал. 2 ДОПК има възможност в седемдневен срок от влизане на решението в сила да заплати доброволно дължимите разноски в размер на 10 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Бургас, като в платежните документи посочи основанието и номера на делото. В противен случай ще се пристъпи към принудителното им събиране.

Така мотивиран, съдът                                          

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-005815/09.12.2019 г., издадено от началник Група към Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Бургас, В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП, на жалбоподателя С.С.С., ЕГН **********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-005815/09.12.2019 г., издадено от началник Група към Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Бургас, В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя С.С.С., ЕГН **********, са  наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 50 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец.

ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 10 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

                                                                       

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВО:КА.