№ 1161
гр. Варна , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100501059 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 280990/31.03.2021г., депозирана от
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, действащо чрез процесуалния
си представител адв. В.М. от САК, срещу Решение № 260939/16.03.2021г., постановено по
гр. д. № 9028/2020г. по описа на РС – Варна, 51-ви състав, с което е уважен предявеният от
СТ. АТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу жалбоподателя, отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК и е прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на „Електроразпределение Север" АД сумата в размер на
6804,19 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за
периода от 17.09.2015г. до 03.07.2020г. след извършена корекция на сметката на абоната за
обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е
издадена фактура № **********/22.07.2020г. от „Електроразпределение Север” АД.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното решение. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането на
ответника, а именно чл. 55 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага се, че са изпълнени всички
предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на
договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията
му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането ,
законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия, остойностяването
и фактурирането . Твърди се, че към момента на проверката електромерът е бил в
метрологична годност и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в
невизуализирания регистър 1.8.3 в размер на 38766 кВтч, на стойност 6804,19 лева. Застъпва
1
се, че в случай, че се приеме, че чл. 55 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи
съобразно чл. 183 ЗЗД. Моли се за отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване
на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски за двете
инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата страна, в случай че същото надвишава
минималното такова, определено в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемият СТ. АТ. СТ., чрез пълномощника си
адв. П. М., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за
нейната неоснователност. Сочи се, че решението на РС Варна е правилно и
законосъобразно, като се излагат подробни съображения в тази насока. Моли се за
потвърждаването му и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на
въззивника, в случай че същото надвишава минималното такова, определено в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник се представлява
от адв. Н.Н., която поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на същата и моли за
отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски, за които представя и
списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемият С.С., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. М.,
който оспорва жалбата, поддържа депозирания по нея писмен отговор и моли за
потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира разноски, съобразно представения
списък на същите. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 9028/2020г. по описа на РС – Варна, 51-ви
състав, е образувано по предявен от СТ. АТ. СТ., срещу „Електроразпределение Север" АД,
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6804,19 лева,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от
17.09.2015г. до 03.07.2020г. в резултат на извършена корекция на сметката на абоната за
обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в
***, за която сума е издадена фактура № ********** от 22.07.2020г. от
„Електроразпределение Север” АД.
Ищецът излага, че е битов клиент за процесния обект на потребление, като с писмо от
22.07.2020г. бил уведомен за извършена корекция на сметката му за електроенергия за
минал период по реда на чл. 55 ПИКЕЕ и издадена фактура на стойност 6804,19 лева. Счита,
че не дължи посочената сума, като оспорва законосъобразността на извършената
корекционна процедура. Сочи, че не е присъствал на техническата проверка, поради което и
оспорва съставения за нея констативен протокол. Твърди, че не е потребил служебно
начисленото количество електроенергия, оспорва и методиката за изчисляването му.
С депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответното
дружество застъпва становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договорно правоотношение по достъп и
пренос на електроенергия през електроразпределителните мрежи на дружеството.
Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално доставена и потребена
електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 55
ПИКЕЕ. Излага, че преизчислените количества ел. енергия са фактурирани по действащите
за периода на корекцията прогнозни цени за покриване на технологични разходи,
определени от КЕВР, съгласно изискванията на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. В условията на
евентуалност, в случай че съдът приеме за неприложима разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ,
2
поддържа, че процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото се касае за
установено точно количество реално потребена ел. енергия, чиято стойност следва да бъде
заплатена от абоната по силата на облигационната връзка между страните.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, че в процесния период същите са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение за пренос и достъп до ел. енергия.
От приложения по делото Протокол № М1037597 от 16.09.2015г. за монтаж на
електромер се установява, че на посочената дата, на обект на потребление в ***, на клиент
СТ. АТ. СТ., от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен №
114021564359283. Вписани са показанията на дневна и нощна тарифа на СТИ към момента
на монтажа, както следва: 0 кВч – дневна и 0 кВч – нощна ел. енергия.
Видно от Констативен протокол № 5200528/03.07.2020г., на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на
електромер с горепосочените фабричен номер и обект на потребление, при която са
отчетени следните показания: по нощна тарифа – 004157 кВтч; по дневна тарифа – 006067
кВтч; по тарифа 1.8.3 – 038766 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №
560723 и изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на
ответното дружество, извършили проверката и от един свидетел – Н.Ж.К. (съсед на
абоната).
От приетия като писмено доказателство Констативен протокол от метрологична
експертиза на електромер № 440/15.07.2020г. на БИМ, Регионален отдел – Варна, се
установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електроенергия, като не е осъществяван достъп
до вътрешността му. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, която за типа електромер Iskra ME 162 трябва да се състои от две
тарифи Т1 и Т2, но действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 – 038766,8 кВтч.
Въз основа на горния протокол, на 21.07.2020г. е издадено становище от специалист
„ЕК”, одобрено от Директор ЕК при „Електроразпределение Север“ АД, за начисление на
електрическа енергия, съгласно което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 38766 кВтч за периода от 17.09.2015г. до 03.07.2020г.,
като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. За така
начисленото количество ел. енергия е издадена фактура № **********/22.07.2020г. за
сумата от 6804,19 лева.
С писмо изх. № 58873_КП5200528_2/22.07.2020г. от „Електроразпределение Север“
АД, с приложени Констативен протокол № 5200528/03.07.2020г. и фактура №
**********/22.07.2020г., ищецът е уведомен за извършената корекция на ел. енергия. Видно
от приложеното по делото известие за доставяне, писмото е връчено лично на ищеца на
24.07.2020г.
От приетите като писмени доказателства по делото Справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 14.08.2020г. и Извлечение за фактури и плащания към
дата 13.08.2020г. се установява, че за периода от 17.09.2015г. до 03.07.2020г. по партидата
на ищеца са начислени допълнително 38766 кВтч ел. енергия на стойност 6804,19 лв., която
не е заплатена.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – техническа експертиза,
3
което настоящият състав кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и добре
обоснован отговор на поставените задачи, се установява, че към датата на извършване на
проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Количеството
електроенергия, натрупано в невизуализирания регистър 1.8.3, в размер на 38766 кВтч е
преминало през измервателната система на процесното СТИ, същото е доставено до обекта
и съответно потребено от абоната, като извършените изчисления по процесната фактура са
аритметично точни, съобразени с определените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния
период. Според експерта електромерът е монтиран нов в обекта на ищеца, доколкото видно
от Протокол № М1037597 от 16.09.2015г., същият е монтиран с нулеви показания по първа и
втора тарифа. Предвид последното и обстоятелството, че производителят не допуска в
търговската мрежа измервателен уред без същият да е преминал задължителна техническа и
метрологична проверка, вещото лице е заключило, че към момента на монтажа показанията
по останалите, непосочени в протокола за монтаж тарифи, също са били нулеви.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ж.П.Я.
и Н.Ж.К..
Първият, в качеството си на един от служителите на „Електроразпределение Север“
АД, извършили техническата проверка, излага, че процесният електромер се намирал в
заключена стая във входа на блока. След като се снабдили с ключ за същата, служителите
прочели всички електромери от таблото с помощта на лаптоп, като при прочита било
установено несъответствие между отразените показания в сумарния регистър на един от
електромерите със сбора от показанията по регистрите на същия, отчитащи дневна и нощна
енергия. Установили на кой обект на потребление съответства този електромер, опитали се
да открият собственика му, но доколкото в апартамента нямало никого, извикали дама от
съседния апартамент, която удостоверила с подпис в протокола показанията, които били
показани на лаптопа.
Свидетелката К. (съсед на абоната, подписала констативния протокол) сочи, че през
лятото на 2020г. служители на „Електроразпределение Север“ АД я потърсили във връзка с
подмяната на електромера на съседния апартамент. След като слязла до таблото във входа
забелязала свързан със същото компютър. Служителите показали някакви цифри на екрана
на лаптопа, след което се върнала обратно в дома си, а след известно време отново я
потърсили за да подпише протокола и торбичката с електромера. При подписването на
протокола от свидетелката същият не бил попълнен изцяло, като същата не си спомня точно
коя част от него е била попълнена и коя – не. Служителите обяснили, че впоследствие
ще допълнят съдържанието му за да не ѝ губят времето.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо. Наличието на правен интерес от
търсената защита, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на предявения отрицателен установителен иск, се извежда от обстоятелството, че при
4
уважаване на иска, т.е. отричане със сила на пресъдено нещо на съществуването в полза на
ответното дружество на процесното вземане срещу ищеца, то последният ще внесе
благоприятна промяна в имуществената си сфера чрез намаляване на пасива.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
В разглеждания случай между страните е безспорно, че въззиваемият се явява
потребител на ел. енергия по смисъла на закона, респ. че между него и дружеството –
въззивник е учредено валидно облигационно правоотношение с предмет пренос и достъп до
ел. енергия, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на
потребителя. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за
едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за
процесния период.
Възможността за служебно начисляване от оператора на съответната
електроразпределителна мрежа на допълнителни количества електроенергия по партидата
на съответния потребител е предвидена в чл. 55, ал. 1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., в сила от
04.05.2019г., представляващи подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката, задължителен за страните в настоящото производство.
Съгласно цитираната разпоредба, в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри,
като в ал. 2 се предвидени и двете кумулативно изискуеми предпоставки за
преизчисляването на така установената неотчетена енергия – констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ (уреждащ подробно процедурата за извършване на
проверката за неотчетена електроенергия) и извършена метрологична проверка.
Анализът на посочените разпоредби води до извода, че служебно начислената сума
ще е дължима, ако проверката на процесното СТИ е извършена в съответствие с
установените в подзаконовия нормативен акт (и по-конкретно в чл. 49 ПИКЕЕ) процедурни
правила, гарантиращи правата на страните и е налице измерено при метрологична проверка
след монтажа на СТИ натрупано количество електроенергия в невизуализиран регистър.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за това, е установило
съществуването на горепосочените две кумулативни предпоставки за законосъобразна
корекция на сметката на ищеца.
Техническата проверка, съответно демонтажът на процесното СТИ са извършени при
съблюдаване на установените в подзаконовия нормативен акт правила, а съставеният за
целта протокол отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 1-3 от ПИКЕЕ – подписан е от двама
служители на ответното дружество и от един свидетел, индивидуализиран с три имена и
адрес. Отразени са и предприетите от служителите на „Електроразпределение Север“ АД
действия с оглед констатираното количество електроенергия в невизуализирания регистър
1.8.3 в съответствие с ал. 5 на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно: демонтирането на СТИ и
поставянето му в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 560723, за изпращане за
експертиза в БИМ. Горното се потвърждава и от приложения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на електромер № 440/15.07.2020г. на БИМ,
Регионален отдел – Варна, съгласно който процесният електромер е получен в плик,
пломбиран с пломба № 560723, на 13.07.2020г., т.е. в рамките на 14-дневния срок от датата
на проверката. С оглед изискването на ал. 4 на чл. 49 от ПИКЕЕ ищецът – потребител е
5
уведомен за извършената корекция чрез изпращането на препис от констативния протокол
за извършената проверка, ведно с издадената в резултат на корекцията фактура.
Съобразявайки представените по делото Протокол № М1037597 от 16.09.2015г. за
монтаж на електромер и Констативен протокол № 5200528/03.07.2020г. от извършената
техническа проверка, съдът намира и че периодът на корекцията е определен в съответствие
с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ.
Така извършената корекция се основава на данните от приетия като писмено
доказателство Констативен протокол № 440/15.07.2020г. от извършената метрологична
експертиза на процесния електромер от БИМ, Регионален отдел – Варна, представляващ
официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно наличието на процесното количество електроенергия (38766 кВтч) в
невизуализирания регистър Т3 на процесния електромер, поради което настоящият състав
намира, че е налице и втората предпоставка на чл. 55, ал.2 от ПИКЕЕ.
Следва да се има предвид и заключението по изготвената съдебно – техническа
експертиза, съгласно което количеството електроенергия, натрупано в невизуализирания
регистър 1.8.3, в размер на 38766 кВтч е преминало през измервателната система на
процесното СТИ, същото е доставено до обекта и съответно потребено от абоната, а
извършените изчисления по процесната фактура са аритметично точни, съобразени с
определените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния период.
Ирелевантно за законосъобразността на корекционната процедура, доколкото
разпоредбата на чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ – основание за извършването не поставя такова
изискване, е установяването на точния момент, в който е била осъществена софтуерната
намеса и от който СТИ е започнало да отчита в невизуализиращ се регистър, поради което
липсата на данни за съдържанието на скритите регистри към момента на монтажа на СТИ не
опорочава извършената корекция на сметката на ищеца. В тази връзка следва да се отбележи
единствено, че от липсата на посочени показания за регистър 1.8.3 и други невизуализирани
такива в протокола за монтаж на процесното СТИ от 16.09.2015г. не следва, че същите не са
били нулеви. Напротив, при изрично отразени нулеви показания на електромера, съответно
за дневна и нощна тарифа и при съобразяване на заключението на вещото лице по СТЕ,
според което същият е монтиран нов в обекта на ищеца, т.е. неизползван, приложима е
човешката презумпция, необорена в настоящото производство, че показанията на регистрите
на СТИ, незаписани изрично в протокола за монтаж, сред които и процесният регистър
1.8.3, също са били нулеви.
Доколкото в съответствие с изискването на 49, ал. 3 ПИКЕЕ, констативният протокол
от извършената техническа проверка е подписан от извършилите я двама служители на
ответното дружество и от свидетел, индивидуализиран с три имена и адрес, на валидността
на задължението за заплащане на цената на потребената ел. енергия не се отразява и
обстоятелството, че абонатът не е присъствал лично при проверката и демонтирането на
процесния електромер.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че ищецът –
понастоящем въззиваем СТ. АТ. СТ. дължи на „Електроразпределение Север“ АД
процесната сума в размер на 6804,19 лв., представляваща стойността на допълнително
начислена електроенергия за периода от 17.09.2015г. до 03.07.2020г. след извършена
корекция на сметката на абоната за обект на потребление с клиентски № ********** и
абонатен № **********, за която сума е издадена фактура № **********/22.07.2020г. от
„Електроразпределение Север” АД, съответно така предявеният отрицателен
установителен иск се явява неоснователен.
С оглед на изложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск –
отхвърлен.
6
По разноските:
Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, като законова последица
решението на ВРС следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. С оглед
неоснователността на предявения иск, право на разноски за първата инстанция има
единствено дружеството – ответник „Електроразпределение Север“ АД. Същото е
претендирало и представило доказателства за сторени разноски в общ размер на 1788 лева,
от които 1608 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лева – внесен
депозит за изготвената съдебно – техническа експертиза и 30 лева – внесен депозит за
разпит на свидетел. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца. Съдът намира направеното от процесуалния предствител на последния
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна за основателно,
доколкото същото превишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. размер,
определен за дела с материален интерес като настоящото и е несъответно на фактическата и
правна сложност на делото, поради което следва да се намали до предвидения минимум от
670,20 лева или 804,24 лева с вкл. ДДС.
При този изход на спора, с оглед своевременното им претендиране и представените
доказателства за извършването им, право на разноски за въззивното производство има
отново само ответното дружество – въззивник. Съгласно представения в откритото съдебно
заседание пред ВОС списък по чл. 80 от ГПК, същото е претендирало разноски в общ размер
на 1744,10 лева, от които 1608 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение и
136,10 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване. По изложените по-горе
съображения адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на
„Електроразпределение Север“ АД пред въззивната инстанция също следва да се намали до
предвидения минимум от 670,20 лева или 804,24 лева с вкл. ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260939/16.03.2021г., постановено по гр. д. № 9028/2020г. по
описа на РС – Варна, 51-ви състав
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. АТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6804,19 лева,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от
17.09.2015г. до 03.07.2020г. в резултат на извършена корекция на сметката на абоната за
обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в
***, за която сума е издадена фактура № ********** от 22.07.2020г. от
„Електроразпределение Север” АД.
ОСЪЖДА СТ. АТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, сумата в размер на 1924,58
лева /хиляда деветстотин двадесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща сторени пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
7
България, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8