№ 12699
гр. С, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110169432 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В бл...., насочени срещу
Ц. Г. С., с адрес гр.С, ж.к.В бл...., Г. Г. А., с адрес гр.С, ж.к.В бл...., М. Т. К., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., Ж. Т. Д., с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., Ж. Т. Д., с адрес
гр.С, ж.к.Д-1 бл...., М. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Б, ул.„О“ № 3, В. М. Г., с
адрес гр.С, кв.Б, ул.“О“ № 3, И. К Д., ЕГН **********, с адрес с.Л, Столична Община,
местност П 1999, А. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл...3 и И. Л. К., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.С Г бл...., за установяване, че ищецът е единствен наследник
по закон и завещание на Х А. М. и П А. М., както и за осъждане на всяка една от
ответниците М. К. и М. Н., да заплати на ищеца сумата от 806.40 лв., представляваща
получена арендна вноска за периода от 2019 г. до 2021 г. вкл. от наследствени на страните
имоти, съответстваща на дела на ищеца. Претендира се лихва върху претендираните
главници, считано от 01.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 21.12.2022 г. в
размер на по 102.28 лв. спрямо всяка от ответниците, както и лихва от подаване на исковата
молба – 21.12.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са наследници на А. М Б, който е оставил за
преки наследници децата си Г А. М., Ц. Т. Д., В А Т, Х А. М. и П А. М.. Сочи се, че
последните двама сина на А. Б нямат деца и др. наследници със запазена част, поради което
са се разпоредили приживе с имуществото си чрез завещание в полза на ищеца.
Излагат се данни, че Х М. е оставил завещание освен в полза на ищеца, и на
ответника И. К..
Ищецът изброява 11 недвижими имота, съсобствени на страните на основание
наследство, като той е собственик на 7/15 ид.ч. от тях, ответниците Ц. С., Г. А., М. К., Ж. Д.
и Ж. Д. – по 1/15 ид.ч., а ответниците М. Н и В. Г. – по 1/10 ид.ч.
Сочи, че ответниците М. К. и М. Н., са получили рентните плащания за периода 2019-
2021 г., полагащи се на всички собственици на имотите, поради което ищецът иска същите
1
да му заплатят полагащата се от тях чяст /съобразно наследствените им права/.
Отделно от това, с оглед наличието на две завещателни разпореждания от страна на
Х А. М., ищецът поддържа становище, че оставеното в негова ползва такова е действително,
поради което иска да бъде признато за установено по отношение останалите наследници на
Х М., че той е негов единствен наследник.
В срока за отговора, от ответниците Ж. Т. Д., А. К. Д., Ж. Т. Д., М. М. Н., В. М. Г., М.
Т. К. и И. Л К., са депозирани такива, в които се съдържат доводи по основателността на
предявените искове.
Ответниците И. К. и М. К. оспорват исковете като недопустими и неоснователни.
По отношение осъдителния иск срещу М. К. и М. Н., се твърди, че ответницата К. е
получила рентата за исковия период, която съотвества на правата на Ц. Д., и я е
разпределила с останалите двама наследника на Ц. Д., а именно Ж Д и Ж. Д..
По предявения установителен иск се навеждат твърдения, че наследодателят на
страните Х А. М., е направил завещателно разпореждане в полза на И. Л. К.. Отбелязва се,
че през 2022 г. са отчуждени наследствени на страните недвижими имоти, като ищецът не е
предявил своите права въз основа на завещателното разпореждане, на които основава иска
си. С оглед на това се прави извод, че това представлява признание от страна на А. Г. М. на
правата, които има И. К..
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
Ответницата М. Н. излага подобни съображения в отговора си на исковата молба. В
допълнение сочи, че рентата от съсобствените на страните земеделски земи е разделяна на
три дяла, тъй като ищецът не е представил завещанието, на което основава иска си.
Ответниците Ж. Т. Д, А. К. Д. и В. М. Г., оспорват исковете, тъй като не са имали
представа за завещанието, направено от Х А. М. в негова полза. С оглед на това, А. Д.
твърди, че той никога не е оспорвал правата на ищеца, нито е получавал обезщетение или
ренти от наследствени имоти. Според Ж. Д пък М. К. и М. Н. не са ощетили никой, а
завещанието в полза на И. К. е направено от Х А. М., тъй като той е изпитвал най-добри
чувства към него.
Ответницата Ж. Д. не оспорва, че е получавала рента през последните 20 г. от
наследствените имоти на страните в с.Л. По отношение извършеното завещателно
разпореждане от Х А. М., в полза на И. К., ответницата твърди, че не вижда нищо нелогично
в това, тъй като завещателят е бил в най-добри отношения именно със семейството на М. К.,
от всичките си роднини. Самата Ж. Д. пък не е чувала за завещание от Х М. в полза на
ищеца.
В съдебно заседание ищецът и ответниците И. К. и М. К. се представляват от
пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея
съответно искания и възражения. Останалите ответници не се явяват и не изпращат
представител.
По делото са събрани писмени доказателства, допусната и приета е съдебно-
графическа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници от 19.09.2022 г. на А. М Б
се установява, че същият е починал на 12.12.1960 г., като е оставил за свои законни
наследници съпругата си С С М, починала на 06.10.1977 г. и петте си деца Г А. М., Х А. М.,
П А. М., Ц. А.а Д. и В А Т. Г А. М. починал на 24.09.1977 г. и оставил за свои наследници
децата си Ц. Г. С., А. Г. М. и Г. Г. А. видно от представеното удостоверение за наследници
на Г А. М. от 17.10.2022 г. П А. М. е починал на 23.03.1993 г., а Ц. А.а Д. – на 24.04.2013 г.
2
и е оставила за свои наследници децата си М. Т. К., Ж. Т. Д. и Ж. Т. Д.. В А Т е починала на
20.11.2014 г. и оставила за свои наследници двете си дъщери М. М. Н. и В. М. Г..
От представеното удостоверение за наследници от 17.10.2022 г. се установява, че на
10.05.2000 г. е починал Х А. М., който е оставил за свои законни наследници съпругата си Р
Д. М.а, двете си сестри Ц. А.а Д. и В А Т и брат си Г А. М.. Р Д. М.а е починала на
15.05.2008 г. и оставила за свой наследник сина си Д Хв М., който починал на 03.10.2013 г. и
от своя страна оставил следните наследници – първата си братовчедка И. К. Д. и първия си
братовчед А. К. Д.. След смъртта си на 24.04.2013 г. Ц. А.а Д. е оставила за свои наследници
децата си М. Т. К., Ж. Т. Д. и Ж. Т. Д.. В А Т е оставила за свои наследници двете си дъщери
М. М. Н. и В. М. Г., а Г А. М. е оставил за свои наследници децата си Ц. Г. С., А. Г. М. и Г.
Г. А..
Представено е още удостоверение за наследници от 14.10.2022 г. на С К М, видно от
което последната е починала на 06.10.1977 г. и е оставила за свои законни наследници
внуците си Ц. Г. С., А. Г. М. и Г. Г. А., сина си Х А. М., дъщеря си Ц. А.а Д. и дъщеря си В
А Т, които след смъртта си оставили за свои законни наследници посочените по-горе лица.
Представено е и удостоверение за наследници от 14.10.2022 г. на П А. М., починал на
23.03.1993 г. и оставил за свои наследници племенниците си Ц. Г. С., А. Г. М. и Г. Г. А.,
брат си Х А. М. и двете си сестри Ц. А.а Д. и В А Т, които след смъртта си оставили за свои
законни наследници посочените по-горе лица.
Представено е саморъчно завещание на Х А. М. от 23.11.1992 г., с което последният е
завещал цялото си имущество от земи и гори на племенника си А. Г. М., ведно с протокол за
обявяването му от 04.01.2023 г. на нотариус И. Н, рег. №.... от РНК.
Представено е още саморъчно завещание от 18.01.1993 г., с което П А. М. е завещал
цялото си движимо и недвижимо имущество на А. Г. М., ведно с протокол за обявяването
му от 12.04.1993 г. на ноториус К Б, рег.№... от РНК.
Представено е саморъчно завещание на Х А. М. от 21.03.1992 г., с което Х М. е
завещал на И. К. цялото свое недвижимо имущество, ведно с протокол за обявяването му от
22.03.2007 г. при съдия по вписвания при СРС В С.
От представеното по делото решение № 80100 от 12.04.2000 г. на ПК - община Н И,
се установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на А. М Б по
удостоверение за наследници №..., съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Л
следните недвижими имоти: нива №... от 2.000 дка, нива №... от 1.540 дка, нива №... от
1.200 дка, нива №... от 2.920 дка, нива №... от 0.800 дка, нива №... от 5.670 дка, нива №... от
2.480 дка, нива №... от 3.730 дка и нива №...2 от 9.965 дка.
Видно от нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти №..., том I, рег.
№..., дело № 52 от 18.11.2019 г., съставен от нотариус М Д, рег.№... от РНК, наследниците на
С К Ч, са поделили доброволно оставените им в наследство имоти.
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от
14.11.2022 г., обективиран в нотариален акт №...., том XVI, рег. №...., дело № 2662/2022 г., се
установява, че А. Г. М., Ц. Г. С., Г. Г. А., И. Л. К., М. Т. К., Ж. Т. Д., Ж. Т. Д., М. М. Н. и В.
М. Г. са прехвърлили на трето лице собствения си недвижим имот с идентификатор ...,
представляващ нива №... от 0.800 дка срещу продажна цена в размер на 25 034,62 лв.
Представени са и 9 договора за наем на описаните в тях земеделски земи, сключени
между М. М. Н., като наемодател и ЗП – ЕТ „М 91“ като наемател за периода 2017 г. 2024 г.
В раздел три от договорите е уговорена наемната цена в размер от 30 кг./дка до 50 кг./дка
зърно от произведената продукция в натура или нейната равностойност в лева по цена при
прибиране на реколтата.
От представената служебна бележка от ЕТ „К Б – М 91“ се установява, че наемът за
предоставените земеделски земи в землището на с. Л и с. Н, е изплатен както следва: за
3
2017/2018 г. – по 1/3 или по 588 лв. на наследниците на Г А. М., Ц. А.а Д. и В А Т, за
2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 земеделски години – по 1/3 или по 672 лв. на същите лица, а
за 2021/2022 г. – по 600 лв. на наследниците на Г А. М., Ц. А.а Д. и В А Т, 390 лв. по
завещание на И. Л. К. и 390 лв. по завещание на А. Г. М..
Видно от приетите като писмени доказателства 4 касови ордера за периода 2019 г. –
2022 г., за отдаваната под наем земеделска земя М. Т. К. е получила от арендатора сумата от
по 672 лв. за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., както и сумата от 600 лв. за 2022 г.
От заключението по съдебно-почерковата експертиза, което съдът цени на основание
чл. 202 ГПК като компетентно, обективно и пълно изготвено, се установява, че ръкописно
изписаните буквени и цифрови текстове в саморъчно завещание на Х М. от 21.03.1992 г. в
полза на И. К. и в саморъчно завещание на Х М. от 23.11.1992 г. в полза на А. М. са
написани от едно и също лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.59 от ЗЗД.
По предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е
да докаже посочените в исковата молба наследствени права на заявеното основание –
завещание.
Не се спори между страните и се установява от представеното саморъчно завещание
на П А. М. от 18.01.1993 г., ведно с протокол за обявяването му от 12.04.1993 г. на нот. К Б,
че същият е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на А. Г. М.. Съгласно
чл.16, ал.1 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част
от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник
на лицето, в полза на което са направени. Съдът намира, че процесното завещание има
характер на универсално такова, доколкото със същото завещателят се е разпоредил с
цялото си имущество. Така извършените завещателни разпореждания придават качеството
на наследник на А. Г. М., поради което и предявеният иск за установяване качеството
наследник на ищеца по завещание на П А. М. се явява основателен. Следва да се посочи, че
на основание чл.8, ал.1, вр. чл.10, ал.2 ЗН ищецът се явява наследник на П А. М. и по закон
като негов племенник съгласно представеното удостоверение за наследници от 14.10.2022 г.
на П А. М., починал на 23.03.1993 г., поради което основателна се явява и тази претенция на
ищеца.
От представеното удостоверение за наследници от 17.10.2022 г. на Х А. М., починал
на 10.05.2000 г., се установява, че ищецът се явява наследник по закон на Х М., като негов
племенник съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.10, ал.2 от ЗН.
Установява се от представените по делото два броя универсални завещателни
разпореждания на Х А. М., че с първото от тях с дата 21.03.1992 г., Х М. е завещал на И. К.
цялото си недвижимо имущество, а с второто с дата 23.11.1992 г., Х М. е завещал цялото си
имущество на А. Г. М.. Завещанието от 23.11.1992 г. е оспорено от ответниците като
неистинско, поради което съдът е открил процедура по чл.193 ГПК за оспорване авторството
му. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че саморъчните
завещания на Х М. от 21.03.1992 г. и от 23.11.1992 г. са написани от едно и също лице. Ето
защо съдът намира завещанието от 23.11.1992 г. за автентично. Съгласно разпоредбата на
чл.25, ал.1 от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от
него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на
който и да е от посочените реквизити води до нищожност на завещателното разпореждане. С
оглед натова в случая съдът намира завещанието и за валидно, доколкото се установи, че
текстът на процесното саморъчно завещание е изпълнен от Х М., съдържа посочените в
4
чл.25, ал.1 ЗН реквизити и е подписано от завещателя, като доколкото не съществуват
законови изисквания за подписа на едно лице, то съдът намира за валидно положен подпис и
изписването на трите имена на завещателя.
Завещанието представлява едностранен формален акт, с който едно лице се
разпорежда със своето имущество за след смъртта си. Поради това, че завещанието не
поражда действие в момента на съставянето му, а при открИ.е на наследството, законът дава
свобода на завещателя при промяна на волята, да отмени съставеното завещание и да остави
имуществото си на наследниците по закон, или да се разпореди с ново завещание. Отмяната
на завещанието може да стане изрично, мълчаливо или чрез преработване на вещта, а
специално за частното завещателно разпореждане - при отчуждаване на вещта /чл.38 - чл.41
ЗН/. Съгласно разясненията, дадени с Решение № 712 от 05.12.2003 г. по гр. д. № 212/2003 г.
на ВКС, ГК, І ГО, отмяната на завещателни разпореждания е строго формален акт и поради
това не е достатъчно само изявена несъмнена воля на завещателя. Необходимо е да е спазена
предвидената в чл.38 и чл.39 ЗН форма, а именно отмяната да е извършена с ново завещание
или с нотариален акт, или с последващо завещание, в което се съдържат разпоредби,
несъвместими със старите. Аргументи в тази насока са изложени и в Решение №....9 от
24.10.2012 г. по гр. д. № 279/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО.
Съгласно чл.39 ЗН последващото завещание, което не отменя изрично по-ранното,
отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. В този случай е
налице хипотезата на мълчалива отмяна, която предполага завещанието да е следващо, т.е. с
по-късна дата и да съдържа завещателни разпореждания, които да са несъвместими с
разпорежданията на предходното завещание. Несъвместимостта на старите с новите
завещателни разпореждания означава, че завещателят разпорежда нещо друго, различно от
вече изразеното, така че двете завещания да не могат едновременно да произведат действие,
а новите, последващите разпореждания изключват старите. Преценката за несъвместимост
се извършва чрез съпоставка на съдърЖ.ието на двете завещания и изразената в тях воля - в
този смисъл Решение № 172/1958 г. по гр. д. № 7739/1957 г., IV г.о. на ВС.
На следващо място, новото завещание, с което се отменя предходното, трябва също
да отговаря на предвидената в чл.25 ЗН форма - да е написано изцяло ръкописно от
завещателя, да е означена датата, на която е съставено, и да е подписано след завещателните
разпореждания. Не е елемент от формата по чл.25 ЗН озаглавяването на текста като
завещание, както и употребата на израза "отменям", а достатъчно е от съдърЖ.ието му да
може да се установи несъмнено и безусловно такава завещателна воля, както и двете
разпореждания да не могат да породят правните си последици едновременно.
В случая със съставянето на саморъчното завещание от 23.11.1992 г. в полза на А. Г.
М., наследодателят е отменил мълчаливо предходното завещателно разпореждане от
21.03.1992 г. в полза на И. Л. К..
При извършване на необходимата преценка за несъвместимост, съдът достигна до
извод, че такава е налице по отношение на двете завещателни разпореждания. На първо
място, следва да бъде посочено, че и двете саморъчни завещания са валидни и отговарят на
изискванията, посочени в разпоредбата на чл.25 ЗН за форма - съдържат означение на
датата, когато са съставени, и са подписани от завещателя, като подписът му е положен след
завещателните разпореждания. Видно от съдърЖ.ието на последните обаче се установява, че
завещателят се е разпоредил със собственото си движимо и недвижимо имущество в полза
на две различни лица, а именно - със завещанието от 21.03.1992 г. в полза на И. Л. К., а със
завещанието от 23.11.1992 г. в полза на А. Г. М.. Това води до извод, че изразената с
първото завещание воля на Х М. след неговата смърт И. Л. К. да получи в собственост
цялото му имущество е отменена от следващото завещание - в полза на А. Г. М., и именно
то е породило правното си действие.
Ето защо предявените искове за установяване качеството на наследник на А. Г. М. по
5
завещание и по закон на Х А. М. са основателни и следва да бъдат уважени.
По предявените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже получаване от страна на ответниците М. К. и М. Н. на рентни вноски за периода от
2019 г. до 2021 г. в посочените в исковата молба размери, с което те са се обогатили за
сметка на ищеца.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г., на Пленума на
ВС, правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с
който да може да се защити. Искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е поставен на разположение на
неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с
исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна
норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не
съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Приема се, че
необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД от е връзката между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта, т.
е. при твърдения за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД съдът трябва да
изяснява дали увеличеното без основание имущество на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице произтича от един общ факт или от обща група факти.
От представените по делото 9 договора за наем се установи, че през процесния
период страните са отдавали под наем оставените им в наследство и възстановени с решение
№ 80100 от 12.04.2000 г. на ПК - община Н И, земеделски земи на наемателя ЗП – ЕТ „М
91“.
Сам ищецът в исковата си молба и в последващите уточнителни молби заявява, че е
съществувало споразумение между страните за разпределяне на арендния наем на три дяла,
като уговорката се спазвала от ответниците М. Т. К. и М. М. Н. до 2021 г. вкл. и била
нарушена през 2022 г. при изповядване на сделката за покупко-продажба на недвижим имот
от 14.11.2022 г., когато било представено саморъчното завещание на Х М. в полза на И. К..
Посоченото съдът цени като извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт. С
постигнатото между страните споразумение съдът приема, че ищецът се е съгласил да не
получава изцяло за себе си полагащия се на П и Х М.и наем от земеделските земи,
съответно същият се е делял на три дяла между ищеца и ответниците М. Т. К. и М. М. Н.,
което само по себе си представлява основание за задърЖ.е на процесната сума от
ответниците М. Т. К. и М. М. Н..
Отделно от посоченото, по делото не бяха представени доказателства от страна на
ищеца, чиято бе доказателствената тежест в тази насока, за получаване на процесната сума
от страна на М. М. Н.. Посоченото не се разколебава от представената служебна бележка от
ЕТ „К Б – М 91“, доколкото в същата общо е посочено, че наемът за предоставените
земеделски земи е изплатен както следва: за 2017/2018 г. – по 1/3 или по 588 лв. на
наследниците на Г А. М., Ц. А.а Д. и В А Т, за 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 земеделски
години – по 1/3 или по 672 лв. на същите лица, и от същата не може да се установи в полза
на кои лица са заплатени конкретните суми.
Ето защо предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД подлежат на отхвърляне
като неоснователни и недоказани.
По разноските:
По предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата в размер на 375.00 лв., представляваща разноски по делото за
държавна такса от 100.00 лв., такса за съдебни удостоверения от 25.00 лв. и депозит за вещо
лице от 250.00 лв., както и сумата в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от претенциите.
6
По предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД, на основание чл.78, ал.3 ГПК
право на разноски имат ответниците М. Т. К. и М. М. Н.. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на М. Т. К. сумата в размер на 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Доколкото
ответникът М. М. Н. не е направила и поискала разноски по делото, такива не й се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Г. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.В бл...., срещу Ц. Г. С., с адрес гр.С, ж.к.В бл...., Г. Г. А., с адрес гр.С, ж.к.В
бл...., М. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., Ж. Т. Д., с адрес гр.С, ж.к.Х Д
бл...., Ж. Т. Д., с адрес гр.С, ж.к.Д-1 бл...., М. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Б,
ул.“О“ № 3, В. М. Г., с адрес гр.С, кв.Б, ул.“О“ № 3, И. К Д., ЕГН **********, с адрес с.Л,
Столична Община, местност П 1999, А. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл...3 и
И. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Г бл...., искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че ищецът е наследник по закон и завещание на Х А. М., ЕГН **********, б.ж. на
гр.С, починал на 10.05.2000 г. и П А. М., ЕГН **********, б.ж. на гр.С, починал на
23.03.1993 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В бл....,
срещу М. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл.... и М. М. Н., ЕГН **********, с
адрес гр.С, кв.Б, ул.“О“ № 3, искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на
ответниците М. Т. К. и М. М. Н. да заплатят на ищеца сумата от по 806.40 лв. всяка,
представляваща получена арендна вноска за периода от 2019 г. до 2021 г. вкл. от
наследствени на страните имоти, съответстваща на дела на ищеца, ведно с лихвата върху
претендираните главници, считано от 01.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
– 21.12.2022 г. в размер на по 102.28 лв. спрямо всяка от ответниците, както и лихва от
подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА Ц. Г. С., с адрес гр.С, ж.к.В бл...., Г. Г. А., с адрес гр.С, ж.к.В бл...., М. Т.
К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., Ж. Т. Д., с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., Ж. Т.
Д., с адрес гр.С, ж.к.Д-1 бл...., М. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Б, ул.“О“ № 3, В.
М. Г., с адрес гр.С, кв.Б, ул.“О“ № 3, И. К Д., ЕГН **********, с адрес с.Л, Столична
Община, местност П 1999, А. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл...3 и И. Л. К.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Г бл...., да заплатят на А. Г. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.В бл...., сумата в размер на 625.00 лв., представляваща направени от
последния разноски по делото.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В бл...., да заплати на М. Т. К.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., сумата в размер на 300.00 лв., представляваща
направени от последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7