№ 11
гр. Благоевград , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200500942 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от С. Б. К.
против решение № 1475/30.03.2020 г., постановено по гр.д. 1048/2018 г. по
описа на РС-Разлог, в частта с която иска за делба на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 61813.756.228.1.1 е отхвърлен
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, необосновано,
постановено в противоречие на материалния закон, в нарушение на
процесуалните правила и на събраните по делото доказателства. Оспорва
извода на РС, че ответникът е придобил по давност идеалните му части от
първия етаж. Сочи, че РС не е обсъдил поотделно и в детайли събраните по
делото устни доказателства. Едностранчиво е дал вяра на ангажираните от
страна на ответника свидетелски показания, което прави решението порочно.
Не е твърдяно, нито е доказано, че имотът е владян от ответника спрямо
правоимащия му баща, а след смъртта му и спрямо майка му, още по-малко и
спрямо ищеца, след придобиването на идеални части. Няма доказателства за
своене на имота от Б.К.. Нито един свидетел не сочи да е присъствал на
разговор, в който Б.К. да твърди, че имота е негов. Ответникът по никакъв
начин не е демонстрирал владелческо намерение, дори е направил признание
1
на съсобствеността. Затова моли решението в атакуваната част да се отмени.
Въззиваемият в с.з. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че
няма спор, че старата къща закупена от родителите му през 1982 г. е съборена
от него и това е явната демонстрация за своенето й, тъй като е единствено
дете и проблема с наследяването не е стоял на дневен ред. От старата къща са
останали само два зида като цялото застрояване на къщата е извършено със
средства на ответника по делото – със заем от ДСК, каквито са показанията на
св. Г.. Доказва се своенето на имота от него от 1982 г. до 1993 г., когато е
извършвал ремотна и цялото семействто е живяло на квартира, а от 1993 г. до
настоящия момент той ползва и свои тази къща. Затова към момента 2008 г.,
когато майка му прехвърля идеални части на внука си, неговия син С. тя не е
била собственик на първия етаж. Обектът, който тя прехвърля - не
съществува. Пояснява, че къщата е построена върху общински парцел, след
което Общината е продала съответните идеални части на собствениците.
Затова моли решението на РС да се потвърди.
Въззивният съд счита, жалбата за допустима, тъй като е подадена от
лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения в закона срок.
С постановеното решение е иска за делба на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 61813.756.228.1.1 е отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, според БлОС се установява
следното от фактическа и правна страна:
Ищецът С.К. е син на ответника Б.К.. На 10.09.2008 г. с нотариален акт
№ 143/2008 г. М.К., майка на ответника прехвърля на внук си С.К.
собствените си ¾ идеални част от самостоятелен обект в сграда
идентификатор № 61813.756.228.1.1., с предназначение – жилище,
апратамент, с площ 99,34 кв.м. Съпругът на прехвърлителката – С.Б.К., баща
на ответника и дядо на ищеца - е починал на 28.11.1989 г., оставяйки за
наследници съпругата си М.К. и сина си Б.К., видно от представеното
удостоверение за наследници.
По време на брака си през 1968 г. бащата на ответника - С.Б.К. купува
с нотариален акт едноетажна масивна къща, построена на дворното място
2
имот пл. № 647, в парцел ХХ, кв.8 по плана на гр. Разлог.
На 01.2.1982 г. с нотариален акт № 20/82 г. С. и М.К. учредяват на сина
си Б.К. безвъзмездно и безсрочно правото на строеж на втори жилищен етаж
върху собствената им едноетажна масивна жилищна сграда, построена в
дворно място, пл. № 647, кв. 8
Общината през 2008 г. с договор за продажба на недвижим имот- частна
общинска собственост продава на Б.К. 159/254 ид.ч. от поземлен имот
6183.756.228 по кадастралната карта на Разлог, съответно с друг договор
продава на С.К. 95/254 ид.ч. от този имот.
Не се спори, че това е мястото, върху което е изграден процесния етаж.
Според удостоверение № 588/28.2.1964 г. на Градски общински
народен съвет, Разлог, се сочи, че жилищната сграда на 1-вия етаж се състои
от 3 стаи с обща площ от 66 кв.м.
От заключението на назначената от съда експертиза е видно, от
извършените от вещото лице замервания при огледа на място, че
новоизградената жилищна сграда е използвала от старата жилищна сграда
само три зида, като фасатата на жилищната сграда от юг и запад не е
променяла своите размери, а са изградени три външни колони, които се
явяват носещи за втория етаж. Старите каменни зидове сочи експерта – са
видими и към момента на огледа. В сутерена на жилищната сграда има само
едно мазе с вътрешни размери 3.80 на 3.30 кв.м., което е с намалена височина,
височината е 1,45 м. Вещото лице сочи, че разпределението на първия етаж е
следното: входно антре, коридор на Г, като от към южната фасада има две
стаи – спалня и кухня; вътрешно са разположени баня с тоалетна и мокро
помещение, и северно – две спални. Източната страна на жилищния етаж е на
калкан. Настилката в стаите е – дюшеме; сочи вещото лице че застроената
площ на жилищната сграда е 99,34 кв.м. по кадастрална карта.
Вещото лице, въз основа на копие от плановете от 1967 и 1990 г.
посочва, че площта на жилищната сграда графично изчислена по плана от
1967 г. е с квадратура 56,25 кв.м., а по плана от 1990 г. – -90 кв.м. Вещото
лице заключава, че изпълненото строителство от ответника се явява
пристройка и надстройка на съществуващата жилищна сграда. Пристройката
3
е с двете стаи, разположени в северната част на сградата. При строителството
е изградена плоча между двата етажа
От показанията на доведените от ответника свидетели се установява,
че от старата къща са били съборени само два зида, което сочи и вещото лице,
като всички необходими действия по изграждане на новата строителство –
организиране на строителството, закупуване на строителни материали самото
плащане, финансирането на строителството е осъществено от ответника Б.К..
За извода съдът съобрази показанията на св. Г., който сочи,, че Б.К. през 1981
г. е дошъл при него на работа в Горското в гр. Разлог; свидетелят го е
свързал с банката и са му отпуснали кредит 10 000 лв., които той е израходвал
за строежа; сочи, че Б. е взимал и пари от ВСК-та/взаимоспомагателната каса/
на горското; св. Д., също сочи, че когато Б. е започнал да строи къща, той е
ходил от него да пазарува строителни материали, които Б. лично му е
плащал; св. К., съсед на имота сочи, че като близък на Б. му е помагал от
първата керамида до последната.
Свидетелите на ответника сочат още, че бащата на Б. по това време е бил
болен като не са го виждали да участва в строежа. Установяват още, че по
време на строителството Б. с родителите си са живеели във ведомствено
жилище, а след построяване на къщата, Б. с майка си, съпругата си и децата
си са се преместили да живеят на първия етаж на къщата през 1993 г..
Свидетелите на ищеца сочат, че откакто ходят в тази къща като
приятели на ищеца С. от времето когато са били 1-ви клас, а някои свидетели
и от времето когато са 3 –ти клас - къщата не е ремонтирана. Сочат за
конфликтните отношения между С. и баща му.
Въз основа на така приетите за установени факти БлОС счита иска за
делба за неоснователен. Съобразно чл. 34, ал. 1 от ЗСоб., всеки съсобственик
може да иска делба на общата вещ. С решението по допускане на делбата в
съответствие с чл. 344, ал. 1 ГПК съдът се произнася по въпросите между кои
лица, за кои имоти да се извърши делбата и каква е частта на всеки
съделител.
По спорния по делото въпрос за възможността ответникът да е
придобил по давност изцяло първия етаж, БлОС счита следното:
4
Доказването на условията на елементите от фактическия състав на чл.
79, ал. 1 ЗСоб. - владеене в продължение на 10 г. - следва да е пряко и пълно.
Необходимо е да се докаже обективния признак на владението,
изразяващо се във фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт като на собственик върху имота, като с доказването им предвид
установената в чл. 69 ЗСоб. законова оборима презумцпия се счита за
доказано и намерението за своене, защото като израз на психическо
състояние, то е трудно доказуемо. Според чл. 69 от ЗСоб. се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за
другиго.
Презумцията ползва владелеца и е приложима в отношенията между
владелеца и трети лица, които може да са и собствениците на имота.
Предаването на владението от предишния собственик не е формален акт. То
може да се изрази словестно, или чрез конклудентни действия - Р.3/19.1.2016
г. на ВКС по гр.д. № 3973/2015 г., І г.о. В случая БлОС счита, че владението
на жилищната сграда от Мария и С.К.и на ответника Б.К., техния единствен
син е предадено чрез конклудентни действия през 1982 г., когато с тяхно
разрешение той е реалзирал сградата в сегашния й вид със собствени
средства, като от старата едноетажна жилищна сграда са останали само два
зида, като първия етаж от сградата ответникът е пристроил, като живее на
първия етаж, а втория етаж, с който я е надстроил и по настоящем е на етап
карабина. По време на строежа родителите му са предоставили свободата да
изгради сграда по своя преценка, със свои средства. Това те не са имали
физическа възможност да го направят, нито са имали средства. Бащата на
ответника по време на строежа според свидетелите е бил болен, не е ходил на
строежа, не е участвал в него; финансово родителите му също не са го
подпомагали. От така установения начин на предаване и осъществяване на
фактическата власт върху недвижимия обект от ответника, БлОС счита, че
Б.К. е установил владение с намерение да свои имота от 1982 г. до 1993 г.,
когато са изтекли 10 години и откогато той го е придобил по давност. Затова
М.К. не е била собственик на имота към 2008 г., когато е прехвърлила на внук
си ¾ ид. ч. от процесния обект. то защо съдът счита, че не е възникна
съсобственост между страните по делеото , поради което иска правилно е
5
отхвърлен от РС.
С оглед изхода на спора ищците следва да заплатят в полза на
държавата - държавна такса в размер на 50 лв, на основание чл. 9 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдиищата по ГПК,
според който при отхвърляне на молба за делба се събира такса до 100 лв., но
не по-малко от 25 лв., а за въззивната жалба 25 лв.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
жалбоподателят дължи на въззиваемия разноски за въззивното производство
в размер на 830 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1475/30.03.2020 г., постановено по гр.д. 1048/2018 г.
по описа на РС-Разлог, в частта с която иска за делба на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 61813.756.228.1.1 е отхвърлен.
Осъжда С. Б. К. да плати на Б. С.ов К. разноски в размер на 830 лв. за
въззивна инстанция
Осъжда С. Б. К. да плати по сметка на БлО С държавна такса за
въззивната жалба в размер на 25 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6