Решение по дело №678/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 3
Дата: 3 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20195210100678
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр. Велинград, 03.01.2020 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 678 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца “АЙРМЕД-2008” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Кръстава, общ.Велинград, ул.„Сютка” № 13, срещу “Община Велинград”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух” №3, представлявана от кмета К.К.,

Ищецът твърди, че през месец юли на 2014г. е извършил възложените му от ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, натурални видове /СМР/ и услуги с механизации на следните обекти, а именно:

-           В изпълнение на ЗАПОВЕД №916 от 20.06.2014г., на Кмета на Община Велинград в следствие на изготвен Констативен протокол с вх. №008-04-1046 от 01.07.2014г., на ОБЕКТ "Възстановяване на улица и пътища в кметства с.Бутрево, с.Горно Дъбово, с.Враненци и с.Кръстава от обилни валежи и градушка на 18 н19.06.2014г„ общ.Велннгпад“. Тези СМР се извършили на 02.07.2014г. и се изразявали в: Разкопаване и натоварване на превозно средство на затъпкана пръст с багер на 104 куб.м., с единична цена 3.7лв., общо на стойност 384.80лв.; Превоз земни маси до Юкм на 104 куб.м., с единична цена 7.5лв., общо на стойност 780лв. и Разриване на земни маси с булдозер на 104 куб.м., с единична цена 2.3лв., общо на стойност 239.2лв.

На 02.07.2014г. бил съставен и подписан между представители на общината от една страна -гл.експерт отдел „ИСИ” - инж.К. и от друга страна от управителя, в качеството му на представител на - „АЙРМЕД-2008”ЕООД, ПРОТОКОЛ за установяване извършването и заплащане на услугата с механизация за процесния - ОБЕКТ "Възстановяване на улица и пътища в кметства с.Бутрево, с.Горно Дъбово, с.Враненци и с.Кръстава от обилни валежи и градушка на 18 и19.06.2014г„ общ.Велннград“, като в същите били описани и приети за плащане всички извършени от ищцовата фирма услуги. Сумата изчислена и одобрена за плащане била всичко общо в размер на 1 684.80 лв с включен ДДС.

На 02.07.2014г. бил съставен и подписан между представители на общината от една страна -гл.експерт отдел „ИСИ” - инж.К. и от друга страна от управителя, в качеството му на представител на - „АЙРМЕД-2008”ЕООД, ПРОТОКОЛ за установяване извършването и заплащане на услугата с механизация за ОБЕКТ "Възстановяване на пътища в кметства с.Медини поляни и с.Кръстава от обилни валежи и градушка на 22 и 23.06.2014г., общ.Велинград“. В същия били описани и приети за плащане всички извършени от ищеца услуги. Сумата изчислена и одобрена за плащане била всичко общо в размер на 1490.40лв с включен ДДС.

В тази връзка за извършените услуги с механизация и СМР, ищеца „АЙРМЕД-2008”ЕООД, издал на ответника , следните фактури, а именно:

1. ФАКТУРА №**********/03.07.2014г., за ОБЕКТ "Възстановяване на улица и пътища в кметства с.Бутрево, с.Горно Дъбово, с.Враненци и с.Кръстава от обилни валежи и градушка на 18 и 19.06.2014г., общ.Велннград“,

2. ФАКТУРА №**********/09.07.2014г., за ОБЕКТ „Възстановяване на пътища в кметства с.Медини поляни и с.Кръстава от обилни валежи и градушка на 22 и 23.06.2014г. общ.Велннград“.

Или за извършените от „АЙРМЕД-2008”ЕООД всички строително-монтажни работи и услуги с механизация, ответникът- в качеството си на възложител, следвало да му заплати сумите определени по съответните фактури, цената на за извършените услуги с механизация за извършените натурални СМР за текущ ремонт и поддръжка на общинска пътна мрежа.

Настоява се на това, че съгласно закона ответникът следвало с приемането на извършените СМР и услуги да заплати на ищеца , възнаграждение за извършените строително- монтажни работи и услуги. Издадената от ищцовото дружество - ФАКТУРА №**********/03.07.2014г., била получена лично от гл.експерт отдел „ИСИ” - инж.К. и предадена в счетоводството на Общината на 03.07.2014г. и от тази дата освен сумата от 1 684.80 лв., в това число и ДДС, представляваща неиздълженото възнаграждение за извършените услуги с механизация, ответника дължала и мораторна лихва за забава върху дължимата сума в размер на 512лв., считано от 03.07.2016г., до момента на завеждане на исковата молба пред съда. Издадената от ищцовото дружество — ФАКТУРА №**********/09.07.2014г., била получена лично от гл.експерт отдел „ИСИ” - инж.К. и предадена в счетоводството на Общината на 09.07.2014г. и от тази дата освен сумата от 1490.40 лв., в това число и ДДС, представляваща неиздълженото възнаграждение за извършените услуги с механизация, ответника дължал и мораторна лихва за забава върху дължимата сума в размер на 450.43лв., считано от 09.07.2016г., до момента на завеждане на исковата молба пред Районен съд- Велинград.

Така по настоящем ответникът дължал на ищеца и законната лихва върху дължащите се главници: в размер на 1 684.80 лв. и в размер на 1490.40 лв., считано от момента на завеждане на исковата молба пред съответния съд, до окончателното изплащане на цялата сума.

 

Въз основа на така очертаната обстановка се иска да се осъди ответникът ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД да заплати на „АЙРМЕД-2008”ЕООД следните суми: СУМАТА от 1684.80лв. с включен ДДС - главница, представляваща неизплатеното възнаграждение за извършени услуги с механизация и натурални СМР за възстановяване на улица и пътища, част от общинската пътна мрежа на Община Велинград, в кметства с.Бутрево, с.Горно Дъбово, с.Враненци и с.Кръстава от обилни валежи и градушка на 18 и 19.06.2014г., дължаща се по ФАКТУРА №**********/03.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от момента на завеждане на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане на цялата сума; СУМАТА от 1490.40лв. с включен ДДС - главница, представляваща неизплатеното възнаграждение за извършените услуги с механизация и натурални СМР за възстановяване на пътища, част от общинската пътна мрежа на Община Велинград, в кметства с.Медини поляни и с.Кръстава от обилни валежи и градушка на 22 и 23.06.2014г., дължаща се по ФАКТУРА №**********/09.07.2014г., както и сумата от общо 962.43лв., представляваща сбор от мораторна лихва за забава, от която: сума - 512лв. -лихва върху сумата от 1684.80лв. по ф.№1002 за периода от 03.07.2016г. до завеждане на исковата молба /01.07.2019г./ и сума - 450.43лв., върху сумата от 1490.40лв. по ф.№1003 за периода от 09.07.2016г. до завеждане на исковата молба /01.07.2019г./, ВЕДНО със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.  Претендира и направените разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от   ответника Община Велинград. В него оспорва изцяло по основание и размер предявените обективно кумулативно съединени искове на ищеца "АЙРМЕД - 2008" ЕООД, и като счита същите за неоснователни, се иска да бъдат отхвърлени.

Оспорва твърдението на ищеца, че Община Велинград му е била възложила извършването на работа през м. юли 2014 год. В тази връзка се настоява на това, че съгласно легалното определение на договора за изработка, посочено в чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Оттук следвал изводът, че за да възникне облигационно правоотношение между страните по настоящото дело, основаващо се на договор за изработка, на каквото основание са предявени исковете, следвало по делото да бъде доказано, че възложителят действително е възложил на изпълнителя осъществяването на определен работата. Това имал предвид закона като казвла: „съгласно поръчката на другата страна“.

В ИМ се твърдяло, че в изпълнение на Заповед № 916 от 20.06.2014 год. на кмета на Община Велинград на ищцовото дружество е възложена следната работа „Възстановяване на улица и пътища в кметства с. Бутрево, с.Говно Дъбово, с.Враненци и с. Кръстава“. Такава заповед обаче по делото не била представена, въпреки че съгласно чл. 127, ал. 2 от ГПК с исковата молба ищецът бил длъжен да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

Отделно от горното следвало да се посочи, че в „Заповед № 916 от 20.06.2014 год. на кмета на Община Велинград“, която представял с отговора и на която ищецът обосновавал своите твърдения, нямало волеизявление от името и за сметка на Община Велинград за възлагане на някакъв вид работа, а още по- малко твърдяната работа да е възложена точно на ищеца „Айрмед -2008“. Съгласно тази заповед била назначена комисия за извършване на проверка за проходимостта и състоянието на пътната мрежа, като била задължена комисията да състави констативен протокол за направените изводи от проверката. Нареждането обаче да се извърши проверка и да се състави констативен протокол в никакъв случай не можело се приеме като волеизявление от името и за сметка на Община Велинград да се възложи, и при това точно на ищеца - Фирма „Айрмед-2008“ ЕООД, извършването на каквато и да било работа /услуга/. Това от своя страна означавало само и единствено, че: Община Велинград никога не е възлагала на ищеца изпълнението на първата посочената от него работа „Възстановяване на улица и пътища в кметства с. Бутрево, с.Говно Дъбово, с.Браненци и с. Кръстава

Показателно за факта, че Община Велинград не е възлагала каквито и да било работи на ищеца през м. юли 2014 год. било и обстоятелството, че за втората твърдяна от ищеца извършена работа, вече въобще не се посочвала и от самия ищец да е налице каквато и да било „заповед на кмета на община Велинград“ за възлагане за извършването на тази работа. Вместо това било записано „на 02.07.2014г., ..отново след възлагане на Кмета на Община Велинград“, без обаче да е посочен от ищеца документа, въз основа на който да е извършено това твърдяното „възлагане“. По този начин ищецът не доказвал да му е възложено извършването и на втората твърдяна от него работа - „Възстановяване на пътища в кметства с. Медини поляни и с. Кръстава.

Настоява се на това, че за да може да бъде ангажирана отговорността на Община Велинград, ищецът следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключен договор за изработка между него и Община Велинград, че му е възложено извършването на посочената работа надлежно от кмета на Общината или от изрично оправомощено от него лице, но само при законноустановеното отсъствие на Кмета. /В този смисъл Решение № 477 от 11.11.2016 г. по гр. д. № 714 / 2016 г. на III състав на Окръжен съд - Пазарджик/.

Тези обстоятелства обаче не се установявали от представените по делото доказателства и не можели да обосноват възлагане от името на Община Велинград, респ. да обосноват наличието на валидно сключен и пораждащ права и задължения за страните договор за изработка.

Оспорва и твърденията на ищеца, че е извършена работа и тя е приета от Община Велинград. В тази връзка твърди, че съставените и подписани протоколи за установяване извършването на работите /услугите/, обаче не са подписан от кмета на Община Велинград, а от друго лице - гл. експерт отдел „ИСИ“ - инж. К.. Подписалото ги лице -инж. К. нямало правомощия да представлява и ангажира Община Велинград. В настоящия случай намирали приложение разпоредбата на чл. 44, т. 15 от ЗМСМА, където било предвидено единствено и само Кметът на общината да представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда. Като при законно отсъствие на кмета на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА, кметът на Общината, съответно кметът на района, определял със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. Нито се твърдяло, нито били представени доказателства, че кметът на Община Велинград е отсъствал от работа, за да може на първо място Общината да се представлява от друго лице, нито се представяла заповед на кмета основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА, издадена в полза на инж. К., която да му дава право да представлява Община Велинград пред трети лица, каквото безспорно се явявало ищецът „Айрмед -2008“ ЕООД.

В този смисъл било и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., където е предвидено, че „заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В този смисъл била и съдебната практика /Решение № 943 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8096/2014 г., II о./, в което е прието, че заместването се извършва в случаите, когато лицето-титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява, като за да е налице валидно упражняване на правомощия по заместване, освен надлежна заповед за заместване следва да бъде доказана и обективната невъзможност за изпълняване на правомощията от титуляра.

Оттук следвал изводът, че по отношение на претендираните суми нямало надлежно сключени договори за изработка, поради което и на претендираното „договорно основание“, исковите претенции били неоснователни.

Не била налице и валидно възникнала облигационна връзка между страните при съобразяване разпоредбата на чл. 301 ТЗ и осчетоводяването на процесиите фактури, тъй като в случая Община Велинград, както всяка друга Община в Р.България, е юридическо лице с особен статут. В отношенията си с частно правните субекти, тя имала статут на субект на частното право. Същевременно обаче Общината била орган на местното самоуправление и власт и в това си качество осъществява публично правни функции. Именно осъществявайки функциите си на орган на местното самоуправление и власт, в Общината се извършвали проверки от Агенцията за държавна финансова инспекция, съгласно разпоредбите на Закона за държавната финансова инспекция. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗДФИ, освен в случаите по ал. 1 финансови инспекции на дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки се извършвали и периодично въз основа на утвърден годишен план, който е задължителен за изпълнение“. По този начин в Община Велинград периодично се правели проверки за правомерното предоставяне и усвояване на държавни или минимални помощи и на разходването на целеви субсидии, предоставени по закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и постановления на Министерския съвет, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДФИ. Ето защо следвало да се има предвид, че осчетоводяването на процесиите фактури, не можело да се приеме като доказателство за сключен договор. Това било така, тъй като съдебната практика в този смисъл касаела частно правни субекти - търговски дружества, но не и Общини. В този смисъл в нито едно решение на ВКС не било прието, че след като фактурите са осчетоводени от една Община, това означавало, че Общината е обвързана с валидно съществуващ договор, възложен без обществена поръчка. В този смисъл се явява и неправилно становището, че при търговските сделки законодателят е установил презумпция в чл. 301 от ТЗ и е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт. В настоящия случай нямало „търговска сделка“: нито абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.286, ал.2 от ТЗ, нито търговска сделка с оглед на сключилите я страни, доколкото Община Велинград нито била търговец, нито твърдените да са сключени сделки са сключени във връзка с упражняваните от нея „по занятие“ дейности. Предвид изложеното счита, че разпоредбата на чл. 301 от ТЗ и предвидената в нея фикция не намират приложение по отношение на Община Велинград, тъй като същата не е търговец.

В случай обаче, че се приеме, че между страните са възникнали договорни правоотношения, счита същите за нищожни поради противоречие със закона и при условията на евентуалност при заобикаляне на закона, по следните съображения:

Поддържането на общинската пътна мрежа включвало комплекс от дейности, свързани с осигуряване на проходимостта им и премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на дъжда, снега и леда върху условията на движение на общинските пътища на територията на Община Велинград. Такъв вид дейност обаче следвало да бъде извършена само след провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка, съгласно разпоредбите на ЗОП / Обн. ДВ. бр.28 от 6 Април 2004г. и действащ към 2013 г. /. Съгласно чл.1 от ЗОП - „този закон определя принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните средства, средствата от Европейския съюз или от други международни програми и договори, чуждите средства, както и на средствата. свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение.“ Съгласно чл.7 от ЗОП възложители на обществени поръчки са органите на държавна власт, какъвто орган на местно ниво безспорно се явява съответната Община. В изпълнение на този основен принцип на ЗОП било и Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1, т. 1, съгласно което услуги, които следва да се възложат след провеждане на обществена поръчка, са „услуги, свързани с поддръжка и почистване на пътищата и уличната мрежа и сметосъбирането. Канализационни и отводнителни услуги и свързани с тях слуги“. Това изрично е предвидено в Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗОП, в графа „услуги", под № 16.

В този смисъл счита, че няма каквото и да било основание твърдяната работа да бъде изпълнявана „на парче", без възлагане на цялостна обществена поръчка. В случая ищецът „Айрмед“ ЕООД, без да участва в обществена поръчка, твърди именно да е извършил посочените във фактурите дейности по този начин - поотделно, за всеки конкретен случай, макар това да са дейности, обхванати от една обществена поръчка. Тоест твърдяната за извършена работа е еднотипна и извършвана по едно и също време /през няколко дни/. Въз основа на тези действия, работата, която би трябвало да е предмет само на една обществена поръчка, била разделена /раздробена/ умишлено на отделни дейности, като по този начин се е целяло избягване изискването на ЗОП за обявяване на обществена поръчка и сключване на договор за изпълнение на тези дейности единствено и само с кандидата, спечелил обществената поръчка. По този начин, в нарушение на закона, тези дейности били изпълнени не от надлежно спечелилия кандидат, а от произволно избрана фирма, в случая - от ответника. Това станало след раздробяване на „работата“, макар и една и съща такава и изпълнявана в рамките на няколко последователни дни, на отделни работи /услуги/ с по - малки стойности и оттук заобикаляне изискването на ЗОП за провеждане на обществена поръчка. Чл.15, ал.6 от ЗОП обаче /ДВ. бр. 28/2004 год. и действащ към датите на които се твърди да е извършена работата - 2014 год./ изрично предвиждал, че „..не се допуска разделяне на обществена поръчка с цел заобикаляне прилагането на закона". Ето защо дори да се приемело, че са налице облигационни отношения, същите не били произвели действие, като нищожни такива, поради противоречие и заобикаляне на закона /ЗОП/ и не било налице задължение на Общината за заплащане на възнаграждение по чл. 266, ал.1 от ЗЗД.

В тази връзка важно било и обстоятелството, че самият ищец не твърдял наличие на законово основание „изключение“ , което да даде право на ищеца да изпълнява посочената в ИМ работата „по договор“, без същият да е участвал и спечелил обществена поръчка.

Поради това и доколкото в настоящия случай ставало въпрос за претендирано възнаграждение от „услуга“, приложение намирал чл.14, ал. 5, т. 2 от ЗОП /отм./, където било предвидено, че „Възложителите не са длъжни да прилагат процедурите по закона и условията и реда на глава осма "а" при поръчки по чл.3, ал. 1 на стойност без ДДС за доставки или услуги - под 20 000 лв...“ Доколкото ответното дружество твърдяло, че са му възлагани и друг вид дейности, за заплащането на които дейности в момента водело съдебни дела и тези дейности твърдяло да са в рамките на календарната 2014 год. и по този начин - взети заедно стойностите на твърдените да са извършени от ищеца „УСЛУГИ“ през 2014 год. бил над този размер /тоест над 20 000 лв. без ДДС/. Това означавало, по аргумент от противното, че ЗОП се прилагал при възлагане на обществени поръчки на тази стойност /на 20 000 лв. без ДДС/, което от своя страна водело до извода, че е следвало задължително работите да бъдат възложени с обществена поръчка.

Обстоятелството, че чл.122и, ал. 1 от ЗОП /отм./, предвиждал обявяване недействителност на сключен договор или на рамково споразумение на основанията, посочени в чл. 416, ал. 1 от същия закон, но само по отношение на лицата посочени в 122и, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗОП /отм./ - трети заинтересовани лица, но не и по отношение на страните по договора, не променяло изводът за нищожност. Напротив, по аргумент за противното, това означавало, че за всяка страна по договора, която безспорно не се явява трето заинтересовано лице, възражението за нищожност на договора не се преклудирало в посочения едногодишен срок.

Ето защо и при съобразяване със задължителната съдебна практика, а именно - при зачитане на задължителната съдебна практика по Постановление № 1/28.05.1979 год. на Пленума на ВС, и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение 179 /16.12.2016г. по т.д. 2235/2015г. ТК на ВКС, решение 219 от 04.02.2014Г. по т.д. 871/2012Г., ТК, I ТО на ВКС и др., следва да се приеме, че в хипотезата, като процесната, когато се твърди процесиите работи да са извършени по устно възлагане /тъй като заповедите за възлагане на работата не са подписани от Кмета на Община Велинград/ от субект, по отношение на който законът - ЗОП, изисква сключване на договори след проведена процедура и във форма и ред, различни от устното възлагане, отговорността на възложителя по нищожния устен договор /както е в настоящия случай, тъй като няма валидно издадени Заповеди за възлагане на работата/ следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка. Изложените с исковата молба твърдения за извършване на процесиите СМР в имот, собственост на ответника, при договореност с представляващия го кмет, която противоречи на процедурата и установената форма по ЗОП, сочил на престиране от ищеца на ответника по нищожен договор, в който случай съобразно разрешенията по ППВС 1/28.05.1979г. по прилагането на чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, била налице хипотезата на първото; предложение на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - дадено при начална липса на основание. Предвид последната разпоредба на закона всеки, който е дал нещо без основание, дължи неговото връщане, като в хипотезата на нищожен договор, а същото следвало и от нормата на чл. 34 ЗЗД. Когато естеството на престацията - даденото по нищожния договор- било такова, че не можело да бъде върнато, както е при договорът за изработка с предмет изпълнени СМР, правилата на чл. 55, ал. 133Ди чл. 34 ЗЗД не можели да намерят съответно приложение, и вземането на изпълнилата задълженията си по нищожния договор страна следва да се реализират по правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. Последното разрешение съответствало и на разясненията в т. 4 от ППВС 1/1979г.

В последния смисъл била и задължителна съдебна практика по решение 179/16.12.2016г. по т.д. 2235/2015г., ТК, I ТО на ВКС, - постановена при съответна на процесната фактическа обстановка. С цитираното решение на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване било отговорено, че „при извършени СМР от изпълнител по възлагане от собственика на имота, но без сключен договор по предвиден в закона ред, респ. по нищожен договор, възложителят отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка - чл. 59 ЗЗД. Обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите-и труда, които са вложени за извършване на работата и други обичайни разходи във връзка с нея, включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без формиране на печалба за изпълнителя. Отговорността на собственика на имота, който е и възложител на работата, по нищожния договор, е в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването.

В отговора си ответникът е релевирал и възражение за погасяване по давност на претендираните суми, както по главните искове, така и по отношение на претендираните законни лихви, които законни лихви се погасяват с изтичането на 3 годишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е направил и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и се иска такова да бъде присъдено в минималния размер, изчислен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира и направените по делото разноски.

 

В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Ч. подържа изцяло иска и иска уважаването му, с подробни съображения в писмена защита.

В о.з. ответникът, чрез пълномощника на законния си представител - адв.Б., оспорва иска и подържа възраженията си, като иска отхвърлянето му, по съображения в отговора.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От представената от ищеца данъчна фактура №**********/03.07.2014г. на стойност 1684,80лв. с включен ДДС, се установява, че издател на фактурата е ищцовото дружество, а получател е ответната Община Велинград, като и тя да е издадена за извършване на услуги с механизация съгласно Протокол от 02.07.2014г. - без посочени отделни единични цени , а на стойност 1404лв. без ДДС. Фактурата е подписана от страна на ищеца, от страна на Община Велинград е посочен за МОЛ И.Л., като не подписана от ответното община изобщо.

Към тази фактура № 1002 е представен Протокол от 02.07.2014г. за установяване извършването и заплащането на услуга с механизация, съгласно Заповед № 916/20.06.2014г. и Констативен протокол вх.№ 008-04-1046/01.07.2014г. Видно от него протокола се отнася за обект: "Възстановяване на улица и пътища в кметства с.Бутрево, с.Горно Дъбово, с.Враненци и с.Кръстава от обилни валежи и градушка на 18 и 19.06.2014г. В него е посочено, че възложител е Община Велинград, а изпълнител ищецът „Айрмед“ ЕООД. Установени са с протокола извършени СМР по разкопаване и натоварване на 104 куб.м. пръст, превоз на същото количество на 10км и разриване с булдозер на 104 куб.м. земна маса. Посочени са единичните цени за всяка от трите дейности, както и общата сума за плащане, а именно 1404лв. без ДДС или 1684,80лв. с ДДС. Протокола е подписан от ищеца и от страна на възложителя - Община Велинград от гл.експерт отдел „ИСИ“ – инж. К..

От представената от ищеца данъчна фактура №**********/09.07.2014г. на стойност 1490,40лв. с включен ДДС, се установява, че издател на фактурата е ищцовото дружество, а получател е ответната Община Велинград, като и тя да е издадена за извършване на услуги с механизация съгласно Протокол от 02.07.2014г. - без посочени отделни единични цени , а на стойност 1242лв. без ДДС. Фактурата е подписана от страна на ищеца, от страна на Община Велинград е посочен за МОЛ И.Л., като не подписана от ответното община изобщо.

Към тази фактура № 1003 е представен Протокол от 02.07.2014г. за установяване извършването и заплащането на услуга с механизация. Видно от него протокола се отнася за обект: „Възстановяване на пътища в кметства с.Медини поляни и с.Кръстава от обилни валежи и градушка на 22 и 23.06.2014г. В него е посочено, че възложител е Община Велинград, а изпълнител ищецът „Айрмед“ ЕООД. Установени са с протокола извършени СМР по разкопаване и натоварване на 92 куб.м. пръст, превоз на същото количество на 10км и разриване с булдозер на 92 куб.м. земна маса. Посочени са единичните цени за всяка от трите дейности, както и общата сума за плащане, а именно 1242лв. без ДДС или 1490,40лв. с ДДС. Протокола е подписан от ищеца и от страна на възложителя - Община Велинград от гл.експерт отдел „ИСИ“ – инж. К..

Ответникът по същество не е и оспорил твърдението на ищеца, досежно това да е имало възлагане от общината за изпълнение на дейности по възстановяване на пътища в населените места от територията на ответната община и за кметствата с.Бутрево, с.Горно Дъбово, с.Враненци и с.Кръстава и Медни поляни.

До колкото изискване за писмена форма на договор за извършване на услугата по изкопаване, превозване и полагане на земни маси между търговци няма и в този смисъл няма пречки, то и такъв може да бъде сключен и устно между двама търговци, в каквото качество в случая участва Община Велинград в отношенията си с ищеца. И до колкото данни за вида на извършените услуги с механизация, по количества и единични цени се установяват от подписани от двете страни по сделката 2 бр. Протокол от 02.07.2014г. за установяване извършването и заплащането на услуга с механизация.

От показанията на св.К. се установява, че действително от ищцовото дружество са извършени дейностите описани в 2 бр. Протокол от 02.07.2014г. за установяване извършването и заплащането на услуга с механизация. Въпросните констативни протоколи били съставени от свидетеля, тъй като кмета на общината му е наредил да извърши проверка по  изпълнение на възложените дейности на ищеца. Според свидетеля обикновено за възлагане на някаква работа била издаван нарочна  заповед от кмета. Но имало и случаи в които това ставало чрез устно възлагане на работата. Във всички случай обаче преди това имало искания от кметовете на съответните населени места, за отстраняване на последици от проливни дъждове.

В подкрепа на твърденията на свидетеля са и представените от ответника Заповед № 916/20.06.2014г., с която е назначена комисия от 3-ма члена /служители на община Велинград/, която да извърши проверка за проходимостта и състоянието на пътната мрежа в района на кметства Кръстава, Бутрева, Враненци и Горна Дъбева, в следствие на обилни дъждове и градушка и сигнали на кметовете на кметства от 20.06.2014г. за прекъсване проходимостта на пътищата в районите на кметства. Възложено е с тази заповед и изготвяне на констативен протокол. Такъв е изготвен от същата комисия на 20.06.204г.в изпълнение на Заповед № 916/20.06.2014г. Според този протокол в района на кметства Кръстава, Бутрева, Враненци и Горна Дъбева в следствие на валежи и градушка са образувани дълбоки коловози и е необходима земна маса за запълването им от около общо 107 куб.м.

Ето защо и съдът намира за доказано обстоятелството, че между ищцовото и ответното дружество са съществували търговски отношения и са изпълнявани договори за извършване на услуги с механизация, сключени устно, чието изпълнение е установено с 2 бр. Протокол от 02.07.2014г. за установяване извършването и заплащането на услуга с механизация и за заплащането на които извършени услуги са издадени процесните данъчни фактури - фактура №**********/03.07.2014г. на стойност 1684,80лв. с ДДС и фактура №**********/09.07.2014г. на стойност 1490,40лв. В тях не е посочен и срок за заплащането им, а само плащането да стане с платежно нареждане /т.е. по банков път/.

По делото е изготвена и приета ССЕ изготвена от в.л.Д.Т., неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от него в счетоводството и на ищцовото дружество са намерили отражение фактура №**********/03.07.2014г. на стойност 1684,80лв. с ДДС и фактура №**********/09.07.2014г. на стойност 1490,40лв. с включен ДДС, като са осчетоводени в месеца, в който са издадени, като приходи от продажби по сметка 703, начисления в тях ДДС е включен в дневника за продажби и е внесен в бюджета. А вземанията му по тези фактури към момента на проверката съществуват като дебитни салда. В счетоводството на ответника са осчетоводени същите две фактури, като задължението по тях е отразено в сметка „доставчици“, включени са в дневника за покупки и за начисления ДДС и е ползван данъчен кредит.

Видно от т.3 и 4 от заключението по ССЕ, размера на мораторната лихви изчислени на база законова лихва за забава по тези фактури е : по  фактура №**********/03.07.2014г. и за периода  03.07.2014г. – 01.07.2019г. е 854,69лв. и по фактура №**********/09.07.2014г.  за периода 10.07.2014г. – 01.07.2019г. е 759,80лв.

Въз основа на така установеното от правна и фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Безспорно се установява наличие на договори за извършване на услуги с механизация, извършването на които услуги е възложено устно на ответника. Изпълнението на възложената работа е обективирано в двустранно подписани 2 бр. Протокол от 02.07.2014г. за установяване извършването и заплащането на услуга с механизация. В резултат на установената извършена работа и  остойностяването й са издадени процесните две фактури - фактура №**********/03.07.2014г. на стойност 1684,80лв. с ДДС и фактура №**********/09.07.2014г. на стойност 1490,40лв., които съответства точно на подлежащите за заплащане извършени услуги.   Въпреки това ответната община не е заплатила на ищеца, стойността на извършените услуги с механизация по двете фактури, които са намерили отражение в нейното счетоводство. А не се установява и стойността на тези фактури да е заплатена до момента.

Неоснователно съдът намира  възраженията на ответника, че не дължи, тъй като липсвали документи доказващи възлагане на работата от кмета на общината точно на ищеца „Айрмед“ ЕООД. Липсата на съставени Заповед/и за възлагане на работата само по себе си не води до не дължимост на цената на ивършеното. Това е така, тъй като изпълнителя, респективно доставчика не може сам да състави такъв документ, а за целта му е необходимо съдействие на  възложителя– в случая на ответната община. От друга страна съставянето на протоколи за установяване на извършените услуги и остойностяване на подлежащите за заплащане работи сочи, че ответника е приел изработеното и дори сам е установил колко следва да плати. При което и липсата на  конкретно писмено възлагане, не може да представлява причина да не се заплати стойността на извършените услуги.

Що се отнася до това, че Заповед № 916/20.06.2014г., с която е назначена комисия от 3-ма члена /служители на община Велинград/, която да извърши проверка за проходимостта и състоянието на пътната мрежа в района на кметства Кръстава, Бутрева, Враненци и Горна Дъбева, в следствие на обилни дъждове и градушка и сигнали на кметовете на кметства от 20.06.2014г.  е подписана от зам.кмета на общината Георги Василев Янчев вместо кмета на общината, съдът намира следното: На първо място налице е Заповед № 1354/08.01.2011г., с която на заместник кмета е наредено да замества кмета при отсъствието му от общината. Въпросната заповед е регламентирана в разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗМСМА, според която „кметът на общината, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината“. Под отсъствие от общината не се разбира само времето в което кмета отсъства поради временна неработоспособност /каквото се стреми ищеца да докаже с представените болнични листове/, а всяко време в което кмета не в общината, до колкото в неговите задължения според чл.44 от ЗМСМА се включват и ред такива, обосноваващи извършването им извън сградата на общината, като например да поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина. Именно и поради това в нормата на чл.39, ал2. от ЗМСМА е записано при отсъствие от общината, без да е уточнено това отсъствие да е  свързано с неработоспособност. Ето защо и съдът намира, че издаването на Заповед № 916/20.06.2014г. от зам.кмета на общината Георги Василев Янчев е направено от лице изрично оправомощено да замества кмета, при отсъствието му, а и данни за това кмета да не отсъствал по време когато е издадена по делото няма. При което и следва да се счете, че тази заповед е издадени от кмета на общината, чрез изрично упълномощеното за това от него лице, тоест  от лице в кръга на неговата компетентност. Още повече, че съгласно чл.39, ал.4 от ЗМСМА Кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон, а именно това е предвидено в чл.39, ал.2 от ЗМСМА.

Неоснователно е и възражението на ответника, че не дължи заплащане на процесните фактури, тъй като не била проведена процедура по ЗОП, а възлагането било станало дори без заповеди на кмета на общината, поради следното: Установи се от Заповед № 916/20.06.2014г. и Констативен протокол от 20.06.2014г. , че въз основа констатациите за настъпила непроходимост на пътища е било нужно запълване на дупки. Определено дейностите по отстраняване на щетите от проливните дъждове и градушка са възложени на ищеца Айрмед-2008 ЕООД, който и е изпълнил СМР и услуги, които са му възложени. От данните по ССЕ се установява още, че през 2014г. на ищеца са възлагани многократно дейности по отстраняване на щети от неблагоприятни природни условия. При което и страните са били в договорни правоотношения многократно през календарната 2014г., което говори за дълготрайни търговски отношения. А и претенцията на ищеца има своето правно основание в чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.286, ал. 1 от ТЗ и чл.65 от ЗЗБ, тъй като правоотношенията им имат договорен характер и са породени от договор, имащ за предмет изпълнение на задължение на ищеца да извърши възстановяване на щети и на общински пътища, насипване и разстилане на земни маси на конкретни селища от територията на Община Велинград, които съставляват дейност по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 13 от и са му възложени от Кмета на Общината, във връзка с изпълнение на функциите му по същия закон като орган с правомощията по чл.65, ал. 1, т. 1 във вр. чл.20, ал. 1, т.2 от ЗЗБ, за което не се провежда процедура по ЗОП.

С оглед на събраните доказателства следва да се приеме, че ответната Община Велинград е налице неизпълнено задължение към ищеца “Айрмед-2008” ЕООД в размера на следните суми за главници: сумата от 1684,80лв. с ДДС– главница, представляваща неплатено задължение по сключен договор за извършване на услуга с механизация, за заплащането на което е съставена - фактура №**********/03.07.2014г., като и за сумата от 1490,40лв с ДДС - – главница, представляваща неплатено задължение по сключен договор за извършване на услуга с механизация по фактура №**********/09.07.2014г., както и законната лихва върху главниците от подаване на искова молба – 01.09.2019г. до окончателното плащане.

До колкото от датата на данъчното събитие, каквато е дата на издаване на фактура №**********/03.07.2014г. и фактура №**********/09.07.2014г., а и на същите дата те са получени от ответната община, се дължи заплащане на стойностите на тези фактури, то и от тогава ответника е в забава. При което и дължи законната лихва от дата на забавата, съответно от 03.07.2014г. и от 09.07.2014г. до окончателното плащане. Видно от ССЕ по ф. №**********/03.07.2014г.  на база стойността й се дължи лихва в размер на 854,49лв. за периода 03.07.2014г. – 01.09.2019г. , а по ф.№**********/09.07.2014г. на база стойността й се дължи лихва в размер на 759,80лв. за периода 09.07.2014г. – 01.09.2019г.

Ищецът е претендирал лихви за забава за същите периоди в размери съответно от 512,0лв. по първата фактура и 450,43лв. по втората. Тъй като установените в ССЕ размери на лихвите за забава са по0големи от претнедираните такива, а ищеца не изменил исковете си за лихви по реда на чл.214 ГПК, то и те ще се уважат в пълните претендирани размери.

 

Предвид изхода от спора и уважаване на исковете на ищеца на осн. чл.78, ал.1 ГПК , то ответника следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски за производството по делото в размер на общо 366,0лв., в това число 166,0лв. за д.т. и 200лв. за ССЕ, съгласно списък по чл.80 ГПК, като се осъди ответникът да му ги заплати.

 Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноски на ищеца не следва изобщо да се обсъжда, тъй като ищеца не претендирал разноски за адв.възнаграждение, спрямо които е приложима разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК.

Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.

 

Мотивиран от горното ВлРС, V граждански състав,

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух” №3, да заплати на “АЙРМЕД-2008” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Кръстава, общ.Велинград, ул.„Сютка” № 13, следните  суми: СУМАТА от 1684,80лв. (хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и 80ст.) с ДДС– главница, представляваща неплатено задължение по сключен договор за извършване на услуга с механизация, за заплащането на което е съставена - фактура №**********/03.07.2014г., като и за СУМАТА от 1490,40лв (хиляда четиристотин и деветдесет лева и 40ст.) с ДДС - – главница, представляваща неплатено задължение по сключен договор за извършване на услуга с механизация по фактура №**********/09.07.2014г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на искова молба – 01.09.2019г. до окончателното плащане, както и СУМАТА от 512,0лв. (петстотин и дванадесет лева) – мораторна лихви върху главница по №**********/03.07.2014г. за периода 03.07.2014г.-01.07.2019г., както и СУМАТА от 450.43 лв. (четиристотин и петдесет лева и 43 ст.) –мораторна лихви върху главница по №**********/09.07.2014г. за периода 09.07.2014г.-01.07.2019г.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух” №3, да заплати на “АЙРМЕД-2008” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Кръстава, общ.Велинград, ул.„Сютка” № 13, Сумата от 366,0лв. (триста шестдесет и шест лева), разноски за настоящото производството

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)