№ 173
гр. Карнобат, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20252130100508 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод подадена на
19.04.2024г. искова молба от Н. М. Д. с ЕГН ********** от с.**** против
„Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК **** за приемане за установено, че ищецът не
дължи на ответника вземане, заявено в ЦКР при БНБ по договор за
потребителски кредит от 11.10.2006г. с обща балансова експозиция от 27 467
лева.
Твърди се, че банката е заявила в ЦКР при БНБ задължение на ищеца по
договор за потребителски кредит от 11.10.2006г. с обща балансова експозиция
от 27 467 лева. Дори обаче и да е съществувало такова задължение, вземането
е погасено по давност, понеже не са извършвани действия, които да прекъсват
давността. Моли се искът да се уважи.
Ответникът е подал отговор, в който твърди, че на 10.06.2024г. е
сключен договор за цесия между него и ЕОС Матрикс ЕООД, по силата на
който банката като цедент е прехвърлила на цесионера портфейл от вземания,
включително вземането, предмет на сегашното дело. С оглед настъпилото
частно правоприемство, настоящият кредитор на ищеца се явява ЕОС
Матрикс ЕООД. Ето защо искът е насочен срещу ненадлежна страна и е
процесуално недопустим. Освен това искът е недопустим и заради това, че за
посоченото вземане са издадени заповед за незабавно изпълнение №
1
44/29.01.2013г. по ч.гр.дело № 78/2013г. на Районен съд-Свищов, ведно с
изпълнителен лист. С изпълнителния лист ищецът е бил осъден да заплати на
кредитора 116230.80 лева главница по договора за кредит, 371.77 лева лихва
върху главницата от 17.04.2012г. до 24.01.2013г., 2.96 лева договорен лихвен
процент от 17.04.2012г. до 24.01.2013г., 598.60 лева лихва за гратисен период
от 17.04.2012г. до 24.01.2013г., 400.70 лева наказателна лихва при просрочие
от 17.04.2012г. до 24.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от
25.01.2013г. до окончателното изплащане. Твърди се, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника и е влязла в сила и той не може да оспорва
фактите преди влизането й в сила. Въз основа на изпълнителния лист е било
образувано изпълнително дело № 881/2013г. на ЧСИ С.К., а след това делото е
било прехвърлено на 10.11.2016г. при ЧСИ В.Г.. Към сегашния момент
изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с
постановление от 10.07.2024г. След като длъжникът не е подал възражение
против заповедта за изпълнение, тя е влязла в сила. Така длъжникът не може
да релевира възражения против дължимостта на вземането, извън случаите по
чл.439 ГПК. В случая ищецът не сочи факти, които да са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което искът по чл.124 ГПК
е недопустим. По образуваните изпълнителни дела са предприемани
изпълнителни действия, които водят до прекъсване на давността, ето защо
искът е и неоснователен.
С молба от 09.09.2024г. ищецът поддържа виждането си, че искът му е
допустим, понеже кредиторът претендира вземането си извънсъдебно. Искът е
оспорен като неоснователен от ответника, поради което същият се явява
предявен при наличие на правен интерес и е допустим. Заявява, че дори и да
има заповед за изпълнение и тя да е влязла в сила, ищецът винаги може да се
позове на новонастъпили факти. В случая такива са налице, понеже от 2013г.
не се извършвани действия, които да прекъсват давността по чл.116 ЗЗД,
поради което вземането е погасено по давност.
С молба от 05.12.2024г. ищецът е заявил, че предмет на иска е вземане,
заявено от ответника в ЦКР при БНБ, като задължение на ищеца по Договор за
потребителски кредит 958LRA2О712720640 от 11.10.2006г. за сумата от 17
000 лв. със срок на издължаване 17.10.2012г, което задължение е с общ размер
от 27 467 лева. към 06.03.2024г.
2
С молба от 23.12.2024г. ответникът е заявил, че посоченият от ищеца
договор за кредит с идентификатор 958LRA20712720640 от 11.10.2006г. е
идентичен с договор за кредит с идентификатор 958LRAC1922490876, като
разликата в номера на кредита е поради извършено преструктуриране и
техническа необходимост на системно ниво да се даде нов номер на кредита.
Към ЦКР на БНБ не е била подавана информация за различни потребителски
кредити, заради различните номера на контрактите (идентификаторите в
системата на банката), а за един и същ кредит. Към момента „УниКредит
Булбанк” АД не е текущ кредитор на посоченото вземане, като кредитът с
идентификатор 958LRA20712720640 от 11.10.2006г. е с нулево салдо, предвид
това, че същият е закрит, а всички вземания са цедирани към „ЕОС Матрикс“
ЕООД с Договор за цесия от 10.06.2024г., за което в законоустановения срок по
Наредба № 22 - към 30.06.2024 г. е подадена и информация към ЦКР на БНБ.
На 14.01.2025 г. по делото е постъпила молба от ищеца, с която наред с
обосноваване наличието на правен интерес от водене на настоящото
производство, процесуалният представител на Н. Д. е посочил, че процесните
задължения, съществуването на които оспорва, са както следва: сумата от 11
630,80 лв.- главница; сумата от 1347,51 лв.- разходи по събирането; сумата от
14 488,69 лв.- лихви.
С определение от съдът е допуснал на основание чл. 226, ал. 2, изр. 1 от
ГПК привличането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК**** като трето лице от
страна на ответника „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК **** и на осн. чл. 226, ал.
2, изр. 2 във вр. с чл. 222 от ГПК е допуснал заместване на ответника
„Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК **** от третото лице „ЕОС Матрикс“ с
ЕИК**** ЕООД. Заявена е претенция за разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ е направил признание на иска, като
посочва, че страната не е дала повод за завеждане на иска и предвид
направеното признание не дължи и разноски за производството.
В с.з. ищецът не изпраща представител, но депозира становище с искане
да се постанови решение по признание на иска. Поддържа претенцията си за
разноски.
В с.з. ответникът не се явява и не изпраща представител.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
3
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
С отговора на исковата молба ответната страна е направила признание
на иска. Преди първото съдебно заседание процесуалният представител на
ищца е депозирал писмена молба, с която е направил искане да се постанови
решение по признание на иска.
Съдът намира, предвид изложеното, че следва да се постанови решение
съобразно признанието без да е необходимо същото да се мотивира по
същество съгласно разпоредбата на чл. 237,ал.2 ГПК.
По разноските:
От една страна по образуваното изпълнително дело ответникът „ЕОС
Матрикс“ е подал молба да бъде конституиран като взискател в качеството му
на цесионер, и всички постъпили и постъпващи суми в резултата на
принудителното изпълнение да бъдат привеждане по негова сметка.
От друга страна интересът на длъжника да установи, че вземането на
кредитора е погасено по давност, за да осуети възможността за иницииране на
ново изпълнително производство, е правно защитим и следва да бъде
реализиран чрез исково производство.
Ето защо съдът приема, че ответникът е дал повод за завеждане делото и
следва да отговаря за разноските по него. Това от своя страна води до
необходимост от произнасяне по направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв.
Съдът намира същото за основателно, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото. Последното е приключило в едно съдебно
заседание, без страните или техните представители да са се явили на него, не
са направени доказателствени искания, освен това за прилагане на препис от
образуваното изпълнително производство.
Продължителността на производството, която е около една година и
половина, не може да се приема като утежняващ признак, за който ответникът
да отговаря, доколкото това се дължи на факта, че исковата молба е била
оставяна многократно без движение и на ищеца са давани указания да уточни
иска си, което пък от своя страна е водило до промяна на подсъдност и ново
забавяне.
Предвид изложеното съдът намира, че заплатеното възнаграждение
4
следва да бъде редуцирано и на ответника следва да бъдат възложени
разноски в размер на 900лв., както и 24лв. заплатени за копиране на изп.дело
по сметка на ЧСИ.
Предвид факта, че ищецът е бил освободен от заплащане на държавни
такси и разноски за производството и предвид уважаването на иска на
ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса в размер на
1098.68лв.
Мотивиран от горното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. М. Д. с ЕГН ********** от с.****
не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК**** със седалище и адрес на
управление гр.С. ул***№*** сумата от 27 467 лева по Договор за
потребителски кредит от 11.10.2006г., сключен с Уникредит Булбанк АД, от
които сумата от 11 630,80 лв.- главница; сумата от 1 347,51 лв.- разходи по
събирането; сумата от 14 488,69 лв.- лихви.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК**** със седалище и адрес на
управление гр.С. ул***№*** да заплати на Н. М. Д. с ЕГН ********** от
с.**** сумата от 924лв. съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК**** със седалище и адрес на
управление гр.С. ул***№*** да заплати по сметка на Районен съд Канробат
сумата от 1 098.68лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5