№ 11600
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110106623 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „........ ЕАД, ЕИК .............. със седалище и адрес на
управление: гр. ................. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Г. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. .................., за
установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за сумата 291,18 лв. дължима главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. .............. ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 28.10.2022 г. до окончателното й погасяване, 46,53 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 03.10.2022 г., 25,01 лв. неплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 28.10.2022 г. до окончателното й погасяване, и 5,05 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г.
до 03.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 58950/2022 г. по описа на СРС,
157 с-в.
Ищецът „..........” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните
сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 291,18
лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 25,01
лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. до
1
30.4.2021 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на
46,53 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.9.2020 г. до
03.10.2022 г., и обезщетение за забава в размер на 5,05 лв. върху дължимата главница
за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 03.10.2022 г., както и законната
лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.10.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът Г. С. А. в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на исковата
молба, а с подаденото възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК посочва, че няма
неплатено задължение към ищеца.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „.............. ЕООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства – Заповед № 77-02-
79/15.12.2004 г. на Кмета на Столична община, район „Подуяне“, Заповед за изменение
на Заповед № 77-02-79/15.12.2004 г. на Кмета на Столична община, район „Подуяне“ и
писмо от СО – район „Подуяне“, се установява, че ответникът Г. С. А. е настанен да
живее заедно с членовете на семейството му в общинско жилище, представляващо
..........
С писмо на СО – Район „Подуяне“ кмета на района е депозирал съгласие до
ответника за откриване на партиди на името на Г. С. А., а последният е подал
заявление за откриване на партида на негово име за процесния имот на дата 15.07.2014
г.
Представените е Договор от 2002 г. между етажните собственици на процесната
сграда и третото лице помагач „............. ЕОД за извършване от третото лице на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 12.09.2001 г., както и Договор № Д-О-67 от
03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „..........“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщение към фактура № **********/31.07.2020 г. и
съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г. за потребеното количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., справка за дължими
суми за дялово разпределение и издадени фактури за периода за периода 01.09.2019 г.
до 31.08.2021 г., както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за
същия период, изготвени от третото лице-помагач „............. ЕООД за процесния
период.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
317,63 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 291,18 лв. Вещото
лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 03.10.2022 г. – 45,21 лв. Размерът на главницата за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. е 25,01 лв., а
законната лихва върху тази сума за периода 31.10.2019 г. – 03.10.2022 г. е в размер на
5,10 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.
С приложените към заповедното производство касови бележки са заплатени суми
извън процесния период, а именно възнаграждение за дялово разпределение и
дължимата лихва за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2019 г., 2021 г. и 2022 г., както и по
фактури за топлинна енергия от м. 7.2016г., м.7.2022 г. и м. 9.2022 г.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие – в
този смисъл ТР № 2/2017 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства
(Заповед № 77-02-79/15.12.2004 г. на Кмета на Столична община, район „Подуяне“,
Заповед за изменение на Заповед № 77-02-79/15.12.2004 г. на Кмета на Столична
община, район „Подуяне“, писмо то СО – район „Подуяне“, съгласие на СО за
откриване на партида на името на наемателя и заявление от ответника за откриване на
партида), може да се обоснове извод, че ответникът, като наемател на процесния имот
е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ответника, следователно същият
е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в
исковата молба период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
3
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „........ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна
енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството
им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния
законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и
изравнителни сметки) се установи, че за отоплявания имот за процесния имот е
доставена топлинна енергия на стойност 304,62 лв. В този смисъл по делото не са
ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на
задълженията за качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока
температура да е повлияло върху размера на начислените суми. Със заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се доказа, че неплатената сума за доставената за
процесния период топлинна енергия е в размер на 291,18 лв., в какъвто размер е и
претенцията на ищеца, поради което исковата претенция на ищеца за цената на
доставената топлинна енергия се явява изцяло основателна. В този смисъл
възражението на ответника, че сумите са заплатени остана недоказано.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
4
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Според заключението на съдебно-
счетоводната експертиза дължимата законна лихва за периода от падежа на
задължението – 15.09.2020 г. до 03.10.2022 г. е в размер на 45,21 лв., до който размер се
явява основателна претенцията на ищеца, а за горницата до пълния предявен размер от
46,53 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ответникът дължи и не е платил задължението си за услугата дялово
разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 25,01 лв., поради
което искът се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
5
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 73,70 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 75 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди
съответна част, а именно сумата от 515,90 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане в
този смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „........ ЕАД по реда на чл.
422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Г. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. .................. ДЪЛЖИ НА „........
ЕАД, ЕИК .............. със седалище и адрес на управление: гр. ............. сумата 291,18 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до
30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. .............. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.10.2022
г. до окончателното й погасяване, 45,21 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.10.2022 г. и
25,01 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 28.10.2022 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 09.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 58950/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „........ ЕАД, ЕИК .............. със седалище и адрес на
управление: гр. ................. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Г. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. .................., за
установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за сумата над 45,21 лв. до пълния предявен размер от 46,53 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 03.10.2022 г. и за сумата 5,05 лв. обезщетение за забава
върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до
03.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 09.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 58950/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. .................. ДА ЗАПЛАТИ НА
„........ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 73,70 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 515,90 лв.– разноски в исковото производство.
6
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „........ ЕАД – „............. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7