№ 155
гр. Плевен, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Искр. Ст. Г.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600370 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 9/01.04.2022 година по НОХД №4/2022г., Районен
съд–Ч.Бряг, признал В. Д. Н. за невиновен в това, че на неустановено
време на 19.11.2021 година, в село ***, област Плевен, нарушил
мерките издадени против разпространението или появяването на
заразна болест по хората – т.10 от Заповед №РД-01-610/22.10.2020
година, за лица подлежащи на болнично, домашно лечение и
карантина, изменена и допълнена със Заповед №РД-01-177/22.03.2021
година, издадена от МЗ на РБ – като лице по т.7 от цитираната
заповед, поставено под домашна изолация изх.№15-33301/12.11.2021г
на Директора на РЗИ–Плевен, неизпълнил задълженията си да не
напуска дома находящ се в село ***, ул. „***“ №5, за който адрес
посочил, че ще пребивава за срок от четиринадесет дни – от
1
12.11.2021г. до 25.11.2021г., като деянието е извършено по време на
пандемия, във връзка с разпространението на заразно заболяване
„Ковид–19“, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по
обвинението му по чл.355, ал.2, предл.2 във вр. с ал.1 от НК.
На основание чл.301, ал.4 от НПК във вр. с чл.66 от ЗЗ и чл.29 от
Наредба №21/2005г. за реда, за регистриране, съобщаване и отчет по
заразните болести, наложил на В. Д. Н. административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лева, за извършени административно
нарушение по чл.212, ал.1 от ЗЗ, във вр. с т.10 от Заповед №РД-01-
610/22.10.2020 година, за лица подлежащи на болнично, домашно
лечение и карантина, изменена и допълнена със Заповед №РД-01-
177/22.03.2021 г, издадена от МЗ на РБ – като лице по т.7 от
цитираната заповед под домашна изолация изх.№15-33301/12.11.2021
година, като не изпълнил задължението си да не напуска дома си в
село ***, област Плевен, за който адрес посочил, че ще пребивава в
предписаният четиринадесет дневен срок от 12-25.11.2021г.и нарушил
мерките против разпространението на заразната болест по хората,
като не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който се
изпълнява карантината.
Недоволен от постановената присъда прокурор К.П. при РП-
Плевен – ТО-град Червен бряг, я протестира. В протеста се излагат
доводи за съставомерност на повдигнатото обвинение. Акцентира се
на субективната страна, а именно, че подсъдимият не е счел въобще
да уведоми РЗИ или Полицията за това, че не смята да пребивава на
адреса в село ***. Не приема обясненията на подсъдимия относно
необходимостта през карантинния период да пребивава в град В..
Съответно счита ,че неясно защо районният съд е приел, че виновното
нарушаване на т.10 от заповедта е административно нарушение на
чл.212, ал.1 от ЗЗ. В тази връзка излага доводи, че вътрешното право
не предвижда обективни критерии, които да определят степента на
обществена опасност, въз основа на които едно деяние да се
2
квалифицира като престъпление. Според прокурора липсват
изчерпателно визирани обстоятелства, при които да се приеме, че
обществената опасност е завишена до степен, че деянието от
нарушение, да се счита за престъпление. Оттук навежда доводи, че
следва да се подхожда и вземат предвид конкретните обстоятелства
във връзка с конкретен казус. Непосредствено от това, за конкретния
случай, излага вече съображенията си за съставомерност на деянието
извършено от подсъдимия, а именно, че е престъпление. Твърди, че се
касае за умишлено нарушаване на мярка въведена в ЗЗ и развита в
заповедта на МЗ, целяща изолиране на лица, болни от заразна болест,
преставляващи сериозна опасност за живота и здравето на хората, за
болест с висока смъртност, за която е регламентирано и изолиране.
Изразява несъгласие с твърдяното, че всеки може да се самоизолира
неконтролируемо. Счита, че това противоречи на логиката на
случващото се в страната и света в две поредни години. Акцентира, че
се касае, в конкретния случай, за деяние продължило през целия срок
на изолацията, за което има доказателства. Изразява становище, че
когато се касае за обществено здраве и то за опасност по време на
пандемия, степента на засягане на обществените отношения е винаги
висока и неоправдано районният съд е приел, че нарушението на
мярката е административно нарушение. Счита още, че в такава
обстановка нито едно нарушаване на мерките, издадени против
разпространението на заболяването, не би следвало да се приема за
малозначително или незначително. Намира, че всяко толериране на
поведение, както на подсъдимия – свободно придвижване и
пребиваване там, където прецени, би изцяло обезсмислило приетите
мерки. Иска се отмяна на присъдата, като подсъдимит бъде признат за
виновен и му се наложи наказания – „Лишаване от свобода“ и
„Глоба“.
В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на
Окръжна прокуратура–Плевен. Счита се, че престъплението е
3
доказано по достатъчно убедителен начин. Излагат се доводи, че
подсъдимият е бил запознат с мерките във връзка с „Ковид-19“,
поставен е под карантина, но не е спазил услоията . На следващо
място се считат за несъстоятелни причините, посочени от подсъдимия
за неспазване на карантината, а именно: здравословното състояние на
съпругата му, тъй като същият е могъл да заяви, къде ще спазва
карантината. В тази връзка сочи, че е било противопоказно дори
подсъдимият да пребивава заедно със съпругата си, която е
онкологично болна. Това се счита противопоказно на мерките и за
нейната сигурност. Позовавайки се на мотивите в протеста, също
счита, че е абсолютно недопустимо съдът да определя деянието като
административно нарушение. Счита, че ако са налице условията на
чл.9, ал.2 от НПК, съдът може да ги приложи, но не и да действа като
административнонаказващ орган. Отново се счита, че присъдата е
абсолютно незаконосъобразна и следва да се отмени.
Защитникът на подсъдимия – адвокат В. от АК–Плевен, моли да
се потвръди изцяло присъдата на първоинстанционния съд, като
правилна и законосъобразна. Позовава се на това, че заповедта, на
която се позовава обвинението, не може да е основание за прилагане
на каквито и да е било мерки. Твърди, че неточно се тълкуват
писмените доказателства, обуславящи здравословното състояние на
съпругата на подзащитния. Твърди, че в село *** не са съществували
условия за лечение на съпругата му, както и за неговото лечение.
Излага доводи, че съдът е събрал всички възможни доказателства и е
установил, че дни преди да бъде изписан от болницата, подсъдимият е
организирал медицински пункт в жилището си в град В.. Твърди, че
духът на закона е, че въвеждането на карантина е с цел да се ограничи
рискът от разпространение на болестта. Твърди, че карантината е
спазена изцяло и че не е създал предпоставки за разпространяване на
заразата, няма извършено виновно деяние и няма обществена
опасност.
4
Ответникът по протеста – подсъдимият В.Н., поддържа
становището на защитника си.
Въззивният съд като се запозна със събраните по делото
доказателства, въззивния протест, становищата на страните и след
цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК,
намира следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК,
отговарят на изискванията на чл.320 от НПК и е процесуално
допустими.
Разгледан по същество, въззивния протест е неоснователен по
следните съображения:
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд
приел за установена и доказана фактическа обстановка, която по
същество не се оспорва в протеста на прокурора и не следва да се
преповтаря.
Безспорно е доказано, че подсъдимия е боледувал от „Ковид 19.
Безспорно е доказано, че предписанието за карантината е било на
адреса в с.***, както и ,че подсъдимия не е бил там при направената
проверка на 19.11.2021г. от свидетелите П.Т. и И.К..Същият е бил на
друг адрес в гр.В..Подсъдимият уведомил свидетеля К., че там ще кара
домашната си изолация, че не е уведомил РЗИ, но това се налага
поради предстояща операция на съпругата му.
Въззивният съд споделя напълно изводите на първоинстан-
ционния съд относно доказанността на приетата фактическа
обстановка.Събрани и анализирани са всички доказателства и
първоинстанционния съд е дал отговор на въпросите подлежащи на
доказване по чл.102 от НПК.
Въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, е направен и правилен правен извод, а
именно, че не се касае за извършено от подсъдимия престъпление по
5
чл.355, ал.2,пр.2, вр. с ал.1 от НК.
На първо място следва да се посочи, че както в обвинителния
акт, така и по-късно, в протеста, във връзка със съдържанието на
изменената заповед №РД 01-610/22.10.2021г. не са изложени
доводи.Изменението обаче е било съществено, със създадената „т.8а“,
според която , по изключение изолацията на лицата по „т.7“ в
домашни условия може да се преустанови на седмия ден.В
конкретният случай по отношение на подсъдимия В. Н. този 7 дневен
срок е бил изтекъл на 18.11.2021г., тъй като карантината е била с
начало на 12.11.2021г.Върху този установен от доказателствата факт,
са базирани мотивите на първоинстанционния съд за да приеме ,че не
е налице извършеното, вменено с обвинителния акт
престъпление.Тези изменения на заповедта и мотиви на съда са били
на разположение на прокурора.Основателни в този смисъл са
доводите на съда, че прокурора се е задоволил само с цитиране на
номерата на двете заповеди.Правно релевантни са аргументите на
съда, че няма доказателства и подсъдимия не е длъжен да представя
такива, във връзка с наличието или не на два отрицателни резултата за
„Ковид 19“.От доказателствата по делото не може да се направи извод
за неспазване на карантината по същество.Протеста се позовава на
формалното неспазване на карантината в с.***, обл.Плевен.Тези
доводи въззивният съд счита, че не са в духа на закона, с оглед взетите
мерки от подсъдимия както за него така и за съпругата му, но в
гр.В..Не съществуват доказателства поведението на подсъдимия да е
било опасно и заплашващо здравето и на други хора от обществото, по
смисъла на престъплението по чл.355, ал.2,пр.2, вр. с ал.1 от НК.
Същият не е имал условия за карантиниране в с.*** и такива е сЪздал,
чрез набавяне на кислороден апарат в гр.В..
Повдигнатото обвинение е за формално престъпление
извършващо се с пряк умисъл.Правилно първоинстанционният съд,
въз основа на гласните доказателствени средства и писмените
6
доказателства е приел, че подсъдимия не е увеличил опасността от
разпространение на болеста, т.е не е налице обществена опасност,
поради което деянието не съставлява престъпление.Всеизвестно е, че
липсата на който е да е от признаците на състава на престъплението,
означава липса на престъпление.
При това положение правилно и законосъобразцно
първоинстанционния съд е признал подсъдмия за невинове и го
оправдал по обвинението му по чл.355, ал.2,пр.2, вр. с ал.1 от НК.
Съображенията в протеста на прокурора не са лишени от
основание, като житейска логика за поведение досежно поведение на
боледували от „Ковид-19“. Тези обаче, за които се твърди, че е на
лице висока степен на обществена опасност на деянието от
подсъдимия, не са били съобразени с изменението на заповедта на
Министъра на здравеопазването и с доказателствата по делото за
поведението на подсъдимия. Поведение, в смисъл, което не е
демонстрация на неспазване на законовите и подзаконови актове във
връзка със заболяването „Ковид-19“. Липсват каквито и да е
доказателства за неглижиране на опастността от такова заболяване от
подсъдимия и явно нежелание да се съобразява с каквито и да е било
ограничителни и медицински мерки, за това заболяване. В конкретния
случай чистото формализиране, че не е бил на 19.11.2021 г. на адреса
си в с.***, не е в духа на закона.Напротив, принципно вече е бил
изтекъл седем дневен срок от карантината съобразно дадената
възможност в измененията на заповедта. Въпреки това, действията му
не могат да се характеризират като безотговорни във връзка с целта на
мерките при постановяване под карантина. Той е бил в такава в домът
си в гр. В.. Приемайки, че не е налице прстъпление от общ характер,
първоинстанционния съд правилно е приел, че е налице
административно нарушение. Във връзка с това са изложени подробни
мотиви от съда защо е приел, че е налице извършено административно
нарушение от подсъдимия. Правилно е прието, че е било налице едно
7
предоверяване на подсъдимия на болничния персонал, когато било
всписано във формуляра, че ще се намира в с. ***. Анализирайки
поведението на подсъдимия, правилно, обаче съда е достигнал до
извода, че не се касае за обществена опастност, в такава степен, че да е
налице престъпление, но извършеното представлява административно
нарушение по чл.212а, ал.1 ЗЗ. Съобразно правоомщията на съда по
чл.305, ал.6, във вр. с чл. 301, ал.4 НПК и съобразявайки
поправителното и превъзпитателното въздействие на наказанието
„глоба“, правилно съдът е наложил такова на подсъдимия, в размер на
400 лв.
При извършената цялостна проверка на присъдата въззивния съд
не намира основание за нейната отмяна или изменение, поради което
следва същата да се потвърди като правилна и законосъобразна.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, във вр. с
чл.338 НПК Окръжния съд,
РЕШИ:
Потвърждава присъда №9/ 01.04.2022 г., постановена по НОХД №
4/2022 г на Районен съд-Червен бряг като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9