Р Е
Ш Е Н
И Е260123/23.10.2020г.
гр. ЯМБОЛ.23.10.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........24.09.2020г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря .......................С.М.….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……………….....…...гр.дело N .3843...
по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството е образувано по
молба на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД да бъде установено със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към С.И.К.,
както следва:
- 160, 40 лв., представляващи
стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 16.12.2018г. - 15.02.2019г.;
10, 25 лв., представляващи стойността на
законната лихва за забава за периода 05.02.2019г. - 26.09.2019г., законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 27.09.2019г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че за тези суми се
е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е подал настоящата искова молба на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Твърди, че „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ***г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно
чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството .
Съгласно чл. 94а от Закона за
енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на
обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик.
До този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на доставчика на
електроенергия.
В изпълнение на общите условия
ответникът е подал заявление-декларация за започване продажба на електрическа
енергия и декларация за достъп до мрежата на 15.03.2017г. .
По силата на чл. 7, т. 1 от
общите условия на ищцовото дружество, последното се е
задължило да снабдява с ел. енергия обект на ответника с ИТН ***, находящ се в гр. Я., ул. ***.
За С.И.К. е открит клиентски
номер *** в качеството му на собственик на обекта, съгласно Справка от Агенция
по вписванията и Нотариален акт, вписан под № ***, том ***, дело № ***г.
Ответникът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си
по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за
периода 16.12.2018г. - 15.02.2019г. ищецът е доставил до обекта на ответника
ел. енергия на обща стойност 160, 40 лв., която до този момент не е заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница С.И.К. дължи законна лихва
в общ размер от 10, 25 лв. за периода 05.02.2019г. - 26.09.2019г. Законна лихва
за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа
на същата до датата на образуване на настоящото производство. Издадените
фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва
за забава, са подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската
сметка на ответника.
В срока по чл. чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният от съда особен представител на ответника, с който счита
искова молба за допустима, но неоснователна и недоказана по основание и размер.
Счита, че ответникът за процесния период и за процесния
обект /посочен в приложените фактури/ не е имал качеството на потребител на
енергия за битови нужди за имот находящ се в гр.Я.
ул.*** . Касае се за облигационни отношения ,произтичащи от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД ,както и от нормативната уредба на ЗЕ и ПИКЕЕ. В §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов клиент.
Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване" АД, където е посочено, че под „клиент" следва да
се разбира „потребител на електрическа енергия", който пък от своя страна
е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение"
АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
Според особения представител С.И.К.
е нямал никакви взаимоотношения с ишцовото дружество
по отношение на процесния имот находящ
се в гр.Я. ул. ***/съгласно приложените фактури/.
Посочва, че от представеният
нотариален акт за собственост/ той е собственик на имот находящ
се на ул."***, а всички фактури са за обект находящ
се на ул.*** . След направена справка в общодостъпния сайт https://www.google.com/maps/ е видно , че адресите ул.*** и
ул.*** са два различни административни адреса всеки със собствена сграда.
Същото е видно и от представените
справки по кадастрална карта на имотите на тези два административни адреса.
Видно от справка за идентификатор за адрес ул.*** касае се за имот находящ се на *** жилищен етаж с площ от 58 кв.м., а
имота,за който е приложен нотариален акт с идентификатор №87374.555.280.1.1/приложен по делото/ е от 72
кв.м. и видно от справките по кадастрална карта и от нот.
акт се намира на административен адрес : гр.Я. ул.***
Ето защо, счита, че С.И.К. няма
качеството на потребител на електрическа енергия за имота, за който са приложените
фактури, а именно гр.Я., ул.***, защото не е собственик, нито ползвател на този
имот, а е собственик на друг имот /на предходния номер на улицата/ и
производството спрямо него следва да бъде прекратено.
Независимо от горното, в случай
че съдът приеме, че ответника е потребител на ел. енергия:
Счита, че иска е неоснователен и недоказан
поради това че, приложените фактури са за имот, находящ
се в гр.Я. ул."*** , а в исковата молба се сочи обект в гр.Я. ул.*** .
Твърди, че това са два различни
адреса всеки със собствена сграда, като не става ясно от исковата молба ,за кой
точно адрес е претендираната сума, този посочен в
исковата молба или този посочен във фактурите.
Ищеца обосновава исковата си
претенция на база Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ,.ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД,но ищеца не е представил убедителни доказателства за
това къде, кога и как са публикувани тези „Общи условия" , нито представя доказателства
за момента от който твърдините общи условия влизат в сила, ето защо счита, че
липсва убедително и категорично доказателство за съществуване на основанието,
на което ищеца основава претенциите си в исковата молба и за възникване на вземанията
си срещу ответника.
Посочва,
че съгласно чл.18 ал.4 от цитираните Общи условия „Дължимите от
потребителя суми се съобщават от продавача ежемесечно чрез съобщение, изпращано
до потребителя на адреса на обекта, с изключение когато периода на отчитане на електрическата
енергия е по- дълъг от един месец." Липсват доказателства, че ответника е
уведомен за тези си задължения и знае за съществуването им,след като продавачът
на електрическа енергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД не е изпълнил
задължението си по тези Общи условия и не му ги е съобщил. Счита, че никои не
може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
Счита, че пo
никакъв начин не се доказва размерът на задължението на длъжника, поради което
счита, че иска не е доказан по размер.
Ето защо, моли да се постанови
решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове с присъждане на направените разноски. В хода на
производството възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г.
по описа на ЯРС се установява, че в полза на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД е издадена заповед № ***г., с която е разпоредено
длъжникът С.И.К. да им заплати сумата от 160.40лв. – главница, лихва от
10.25лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода от 05.02.2019г. до 26.09.2019г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
27.09.2019г., до изплащане на вземането, както и сумата 75 лв. – разноски по
делото /платена д.т. в размер на 25 лв. и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение/. Т.к. заповедта е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК с разпореждане № ***г.
на осн.чл.415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е указал на
заявителя , че може да предяви установителен иск за
вземанията си. Разпореждането е било връчено на 28.10.2019г. на заявителя, като
последният е подал иска си на 04.11.2019г. в законоустановения
едномесечен срок.
Според представеният препис –
извлечение от сметката на потребител С.И.К. с клиентски номер: ***и обект на
потребление: гр.Я., ул.*** е видно, че начислената за периода от 16.12.2018г.
до 15.02.2019г.г. ел.енергия е 160,40лв., а лихвата за периода от 05.02.2019г. до 26.09.2019 г. е 170,65лв. За
установените задължения ищецът е представи издадени от него фактури №*** на
стойност 138.73лв. с отчетен период
16.12.2018г. – 15.01.2019г. и № ***
на стойност 21.67лв. с отчетен период 16.01.2019г. – 15.02.2019г. Представено е
заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия
клиентски номер *** от С.И.К. и посочен адрес ***. Представена е и подписана от
същия декларация за достъп до мрежата от 15.03.2017г.
Видно от нот.акт
№ ***, том ***, дело № ***г. на *** с рег № *** С.И.К.
е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.555.280.1.1 по
кадастралната карта на гр.Я., ул.“***, представляващ жилище, апартамент на ***
етаж със застроена площ от 72 кв.м. намиращ се в сграда с идентификатор №
87374.555.280.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 87374.555.280 по
кадастралната карта на гр.Я. Според представената справка от СП – Я. С.И.К.
тази продажба е вписа с акт №***,том***,
дело № ***г. на АВ.
Във връзка са направените
възражения от особения представител ищецът допълнително представи Решение № ***
г. на ДКЕВР, зав. копие от в. „Старозагорски новини”, Бр.*** от 27.05.2008г.,
както и зав. копие от в. „Дневник” от 27.05.2008 г.
По делото бе назначена и изслушана от съдебно-счетоводната
експертиза, която в заключението си посочва размерът на обезщетението за забава
в размер на законната лихва, изчислено върху задължението по процесните фактури, за периода от датата, следващ падежа на
плащане, до датата, предхождаща подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 26.09.2019г., което е общо 10.25лв.
По искане на ищеца по делото бе
назначена и изслушана и съдебно-техническа. Според представеното заключение на ***.С.Х.Б.
извършено е посещение на обекта на потребление, намиращ се на административен
адрес ул.“***. Върху фасадата на многофамилната къща
от северната и страна е разположен електромер, монтиран в единично електромерно табло. Върху таблото е надписан номерът на
измервателната точка /ИТН/, а именно ***. След отваряне на таблото, вещото лице
е установило , че в него е монтиран монофазен
статичен електромер, имащ номер № *** електромерът е марка *** До обекта на
потребление с ИТН *** за процесния период
16.12.2018г. – 15.02.2019г. е досавена ел.енергия с
дати на отчитане и количества подробно описани в таблица, като общото
количество доставена ел.енергия за периода 16.12.2018г. – 15.02.2019г. е 832 кWh. Отчетените показания и
пресметнати количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива. Електромер с
фабричен номерп № *** по който е отчетена
фактурираната в процесните фактури ел.енергия през
периода 16.12.2018г. – 15.02.2019г. е монтиран на обект на потребление с ИНТ ***
и адрес ул.“***. Изходящият от електромера кабел влиза в помещение, разположено
на първия етаж на имота.
Съдът изцяло кредитира двете заключения като
обективни и компетентно дадени.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове е с правно осн.чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за
допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в
отговора си.
В случая ищецът е имал качеството
на „краен снабдител” по смисъла на ЗЕ и между него и ответника е бил сключен
договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия,
които съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето
защо съдържанието на техните права и задължения действително е уредено в Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, които бяха
представени по делото.
В случая не се спори и от
заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че ищецът е
доставял на обект с ИНТ ***, собственост на ответника, намиращ се в гр.Я., ул.“***
електроенергия. До обекта на потребление с ИТН *** за процесния
период 16.12.2018г. – 15.02.2019г. е досавена
ел.енергия, като общото количество доставена ел.енергия за периода 16.12.2018г.
– 15.02.2019г. е 832 кWh, като отчетените показания и
пресметнати количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива. При
изслушването на в.л. в съдебно заседание, същото поясни, че адреса като номер и
като измервателна точка съвпада, като той е №*** вх.“***“, като къщата е на два
етажа с два отделни входа. С оглед на това съдът не приема възраженията на
ответника, касаещи адреса на потребление.
От неоспореното заключение на съдебно
счетоводната експертиза , както и от неоспорените фактури и препис-извлечение
от сметката на ответника, безспорно се установи, че за периода 16.12.2018г. –
15.02.2019г. консумираната от обекта на ответника електрическа енергия и
предоставените до обекта мрежови услуги са в размер на общо 160,40лв., които не
са заплатени.
С оглед на това съдът приема, че
през процесния период 16.12.2018г. – 15.02.2019г. ответника е бил задължен по силата на
сключения договор, действащ към процесния период, да
заплаща доставяната му електрическа енергия. Стойността на ел.енергия не е била
заплатена на посочените във фактурите падежи, което е дало основание на ищеца
да образува производство по чл.410 ГПК и обуславя допустимостта и
основателността на иска за главница в размер на 160,40лв.
В чл.27, ал.1 от ОУ
е предвидено, че клиент,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими суми, дължи на
ЕВН ЕС обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. Предвид основателността на главното вземане, претенцията за законна лихва,
като акцесорна също се явява основателна. Размерът
според заключението на ССчЕ, възлиза на сумата от 10,25 лв., поради което
и това вземане бе доказано по размер.
Съдът дължи произнасяне и по
направените в заповедното производство разноски, и с оглед дадените разяснения
в ТД №***г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при
основателност на претенцията. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в
общ размер на 75 лв., от които 25.00 лв. – платена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На осн.чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените в настоящото производство
разноски, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер общо
на 675 лв.
Воден от горното, ЯРС
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Христо Г.Данов” 37, че С.И.К., ЕГН **********
с адрес *** дължи по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** г. издадена по ч.гр.д. № *** по
описа на ЯРС за 2019г. сумата от 160,40 лв. – главница, представляваща
стойността на електрическа енергия, доставена за периода 16.12.2018 г. до
15.02.2019 г. , сумата от 10,25 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 05.02.2019 г. до
26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.09.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА С.И.К. да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД направените в заповедното
производство разноски в размер на 75.00лв.
ОСЪЖДА С.И.К. да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД направените в настоящото
производство разноски в размер на 675лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: