Р Е Ш Е Н И Е
№50
гр. Велико Търново, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година
в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
Мария Недева |
и с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10016 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022
г. |
||
Производството е по реда на
чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът П.Д.Б. ***, чрез
процесуалния си представител *** П. от ПАК, е обжалвал решение №145 от 14.10.2021 година,
постановено по АНД №234 по описа на Габровският
районен съд за
2021 година.
Оплакванията са, че
решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила и при нарушение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
2 от НПК.
По отношение на същественото
нарушаване на съдопроизводствените правила се поддържа, че съдът не е отговорил
на нито едно оплакване на жалбоподателката /касатор
понастоящем/ при което е нарушено правото и на защита. Сочи се и, че непълно и
неточно са ценени събраните по делото доказателства, като не ставало ясно защо
едни са кредитирани, а други не. Счита, че обвинителната теза на наказващият
орган не е била установена с множество еднопосочни доказателства, като това не
е съобразено от първоинстанционният съд. Счита, че именно претендираните от
него обстоятелства, които опровергават тази обвинителна теза, са меродавни, а
не са съобразени от съда, като това е компрометирало правото му на защита. Що
се касае до нарушаването на материалния закон, поддържа, че неправилно съдът не
е констатирал формалната незаконосъобразност на АУАН предвид неясната дата на
нарушението. Неправилно съдът не е съобразил приложимостта на чл.18 от ЗАНН
предвид санкционирането на жалбоподателката за наличието на два отделни пътя в
сечище, за което и е издадено разрешение за сеч. Не е съобразено приложението
на чл.10 от ЗАНН с оглед наведеното, че жалбоподателката е всъщност допустител. Неправилно съдът не е констатирал нарушаване на
закона с оглед непосочването от актосъставителя на
възможността за подаване на възражения. С тези и други аргументи моли за
отмяната на решението и за отмяната на наказателното постановление. Доразвива
оплакванията си в представената по делото писмена защита. Претендира разноските
за двете инстанции.
Ответникът
по касация, РДГ – Велико Търново, в писмения отговор на касационната жалба и в
пледоарията си в хода на устните състезания отрича основателността на жалбата.
Претендира разноски.
Прокурорът дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се остави в сила.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като
законосъобразно наказателно постановление №**********/09.01.2020 година на
директора на РДГ – Велико Търново, с което на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ
за нарушение на разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012
година за контрола и опазване на горските територии във връзка с чл.53, ал.2,
т.5 от Наредба №8/05.08.2011 година за сечите в
горите е наложена глоба от 300 лева, като настоящият касатор
е осъден да заплати разноски в общ размер от 665, 90 лева разноски .
За да
постанови този правен резултат съдът, след обсъждане на събраните в хода на
диренето доказателства, е приел от
фактическа страна, че на 21.05.2019
година е била осъществена комплексна проверка в имот – държавна горска
територия, намиращ се в отдел 89, подотдел б, в землището на село Чарково, за
който е било издадено позволително за сеч №0489757/13.03.2019 г. в полза на
наказаното лице. Проверката е била направена от свидетелите Я.И., П.П., К.И., които са служители на АНО, като за нея изготвили
констативен протокол от същата дата. В него е било отразено, че в сечището с
помощта на земекопна техника били изготвени два извозни
пътя – първият от юг на север от 285 метра и ширина 4 метра и вторият от изток
на запад с дължина от 150 метра и ширина от 4 метра. Тези извозни
пътища не били предвидени в технологичния план. Съдът е приел, че позволителното
за сеч е издадено на Б. в качеството и на лицензиран лесовъд, ангажиран със
законосъобразното извършване на дърводобив, като именно в това си качеството
последната е следвало да следи за спазването на технологичния план. В този
документ е следвало да се отрази схемата за проектираните и съществуващи извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени
линии, съответно едно от задълженията на наказаното лице е било да не се
допуска в сечището създаване на неотразени в плана извозни
пътища, каквито според съда са процесните.
Съдът е посочил, че кредитира показанията на свидетелите Я.И., П.П., К.И., без да кредитира показанията на свидетеля Т.Б.. С
оглед не ирелевантността на факта на създаването на
тези извозни пътища съдът не е обсъждал показанията
на свидетеля М. М., който е управител на дружество, с което наказаната Б. е
имала взаимоотношения. Съдът е посочил в това отношение, че единственото относимо обстоятелство в случая е липсата на
каквито и да са данни процесните извозни пътища да са
съществували преди сечта. При това съдът е приел, че те са създадени в периода,
посочен констативния протокол, обхващащ издаването на позволителното и
извършването на проверката.
От правна
страна съдът е приел, че деянието на настоящият касатор
представлява виновно бездействие, тъй като в качеството си на лицензиран
лесовъд е следвало да следи за спазването на параметрите на сечта, разписани в
технологичния план, включително и за това да не се създават различни от
предвидените в този план извозни пътища. Това
нормативно задължение според съда не е било изпълнено предвид констатираните
два неотразени в плана извозни пътя.
Решението е правилно по следните
съображения:
Според състава на
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ „Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях;“. Нарушението се извършва от
особен субект /длъжностно лице или упражняващо лесовъдска практика лице/, като
изпълнителното деяние може да е във формата на бездействие или на действие,
като и в двата случая става въпрос за неизпълнение или несвоевременно
изпълнение на вменени на това длъжностно лице императивни задължения, на които
това лице е адресат, независимо дали те са разписани в нормативен акт или в
индивидуален или вътрешнослужебен акт.
За да е формално законосъобразно
наказателното постановление, следва в него да се посочи изрично коя императивна
норма, на която субекта на нарушението е подчинен, е нарушена, и в какво именно
се състои това нарушение. В процесният случай е посочено в обстоятелствената
част на постановлението, че от 16.03.2019 година /срокът, в който е започнало
да действа позволителното за сеч, адресат на което е касаторката/
до 21.05.2019 година /моментът на проверката, в резултат на която е бил издаден
констативния протокол/ П.Б., която е лесовъд на частна практика не следи за
спазването на одобрения технологичен план за добив на дървесина в отдел 89,
подотдел б в землището на село Чарково, като в този имот има направени два броя
извозни пътя, които не са отразени в технологичния план.
Деянието, което е претендирано като бездействие, според наказващия орган
нарушава изискването на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските
територии.
Правилно съдът е констатирал, че тази разпоредба е нарушена в процесният
случай.
Според императива на
тази норма „Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за
сеч са длъжни да следят
за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки
при добива на дървесина;“. Видно е от структурата на нормата, че на лицата по
чл.108, ал.2 от закона /адресатите на позволително за сеч/ е вменено активно
действие – да следят спазването на одобрения технологичен план. Този план е
предвиден като условие за издаването на позволително за сеч по аргумент от чл.52,
ал.1, т.3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите
в горите. Според изискването на чл.52, ал.2, т.5 от тази наредба „В технологичния
план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни
пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии;“.
Тази нормативна уредба води но недвусмисленият извод, че като
предпоставка за издаването на позволителното за сеч и едновременно като елемент
от съдържанието му, технологичният план обвързва адресата на позволителното за
сеч с предвижданията си безусловно и императивно. За нормата на чл.12б,
ал.1,т.7 от Наредба №1 е без значение кога, как и с каква интензивност или какво
като съдържание дължимо действие адресата на позволителното за сеч следва да
реализира задължението си, стига нормативните изисквания да бъдат спазени.
Логиката на закона сочи, че адресата на позволитеното
за сеч, което представлява положителен административен акт, следва да следи при
изпълнението за спазването на разрешеното и до обема, респ. параметрите,
предвидени в този административен акт. Всъщност изискването на разпоредбата на
чл.12б, ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2021 година е функционално обусловено от променената
разпоредба на чл.108, ал.3 от ЗГ.
Безспорно създаването на нов извозен път или промяната на параметрите на
предвиден извозен път е следствие от нарушение на правилата за извършване на
сеч, следователно представлява незаконно действие. Това незаконно действие не е
предотвратено или спряно от задължения субект по чл.108, ал.2 от ЗГ, на когото
е издадено разрешението за сеч. Както вече се отбеляза, без правно значение е обстоятелството,
че технологичният план не е изготвен или одобрен от него. Кой точно и кога е
прокарал този извозен път, също е ирелевантно за настоящото производство, тъй
като задължението по чл. 108, ал. 3 от ЗГ за лесовъда се поражда от момента на
разрешаването на сечта и продължава до освидетелстване на сечището, а не до
приключване на сечта и/или извозване на дървесината.
В този контекст следва да се отбележи, че е неоснователно възражението, релевирано в писмената защита на касатора, поддържащо становището,
че след като към 31.05.2019 година сечището било освидетелствано, а АУАН бил
съставен на 15.07.2019 година, то отговорността на лесовъда е преклудирана. В случая меродавен е периода на
бездействието, а не на издаването на АУАН. Срокът за издаването на този акт е
меродавен за изтичането на давността по чл.34 от ЗАНН, като в случая тя изтича
едва на 21.08.2019 година.
Неоснователно е оплакването за некредитирането от въззивния съд на
свидетелските показания на свидетеля М.,
тъй като така или иначе показанията му са неотносими към предмета на доказване
– изпълнението, респ. неизпълнението на задълженията на лизензирания
лесовъд по спазването на технологичния план в частта му, касаеща предвидените и
налични извозни пътища в конкретния имот.
Неоснователно и е
оплакването за некредитира нето на изгодните за тезата на касатора свидетелски
показания на свидетелите Бонев, Христов, Тотев и М..
В това отношение касационната инстанция намира за необходимо да отбележи,
че показанията на свидетелите Петров, Иванов и Илиев са на лица, които в хода
на проверката са извършвали измервания, като единият от тези свидетели
/свидетелят Илиев/ изрично е посочил, че при меренето на единият новоизграден извозен път свидетелите Тотев, Христов и Бонев
не са присъствали.
Впрочем именно поради частичното противоречие на показанията на
свидетелите Петров, Иванов и Илиев с показанията на друга група свидетели по
делото е била изслушана съдебно – лесотехническа експертиза. След проверка на
терен ВЛ е посочило в заключението си, че след съставянето на констативния
протокол в имота не са изграждани нови извозни
пътища, към момента на експертизата новоизградените
пътища са очертани на терен, като единият от тях не съответства частично на
предвидения в технологичния план такъв път /в началото той следва предвиденото
до 120 метра/, а вторият новоизграден извозен път
изобщо не съответства на посоченото предвиждане. Според експерта несъответствието
при двата посочени имота се изразява в това, че начертаните в технологичния
план пътища не са отложени и построени на терена на посочените в плана места.
Посочените констатации на ВЛ потвърждават показанията на свидетелите П.П,
Я.И, К.И.по отношение на констатираните отклонения при прокарването на два извозни пътя, единият от които не е предвиден в
технологичния план, а другият е бил изграден в отклонение с предвиденото, които
факти са меродавни за предмета на доказване. Всъщност в хода на съдебното дирене при
повторното разглеждане на делото свидетелят Петров е отново е посочил, че
именно той и свидетелят Илиев са извършвали измерванията на процесните два извозни пътя. Аналогично е съдържанието на показанията на
свидетеля Иванов /лист 21 от делото на първоинстанционния съд/ досежно
разположението и параметрите на двата извозни пътя,
които не са кореспондирали с изискванията на технологичния план. Аналогични са
и показанията на свидетеля Илиев.
В крайна сметка съдът е съобразил съвкупно тези показания, а касационната
инстанция счита, че тяхната достоверност се подкрепя от заключението на ВЛ,
като не се констатира небоснованост на фактическите
изводи на първоинстанционният съд, както на практика твърди касаторът
Посочените доказателства установяват настъпване на резултат,
представляващ изграждане на непредвиден в технологичния план извозен път и
частично изграждане на втори непредвиден извозен път, като този резултат сочи
на неспазване на императиви на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012
година за контрола и опазването на горските територии, при което бездействието
на касатора с вписва в състава на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Неоснователно е оплакването за допуснатото от съда нарушение на закона
при несъобразяване на чл.10 от ЗАНН, доколкото съставът на чл.257, ал.1, т.1 от
ЗГ не е за допустителство, а касае неизпълнение или
несвоевременно изпълнение на на задължения от страна
на длъжностно лице.
Следва решението да се
остави в сила, като на ответника по касация на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК следва да се
присъдят разноски в размер от 80 лв.
Водим от
горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №145
от 14.10.2021 година, постановено по АНД №234/2021 година по описа на Районен
съд – Габрово.
ОСЪЖДА П.Д.Б. ***, ЕГН **********,
да заплати на Изпълнителна агенция по
горите разноски за касационната инстанция в размер от 80 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.