Определение по дело №230/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 367
Дата: 9 юли 2020 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20203000500230
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367/09.07.2020г.

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно в. гр. дело № 230/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.Г.Щ., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. К. против решение № 334/28.02.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 153/2019г., с което въззивницата е осъдена да предаде на Д.Т.С., ЕГН ********** владението върху имот недвижим Апартамент, представляващ имот с идентификатор 10135.1506.234.1.2, при граници съобразно Схема № 15-621527-30.08.2018 г. изд. от АГКК, представляващ Апартамент с административен адрес гр.Варна, ул. „Козлодуй“ № 66 , разположен на първи жилищен етаж с площ от 76.37 кв.м. , състоящ се от дневна, две спални, кухненски бокс, тоалет и баня, при граници самостоятелни обекти с идентификатори – на същия етаж 10135.1506.234.1.1,  под обекта 10135.1506.234.1.16, 110135.1506.234.1.11 и 110135.1506.234.1.17, над обекта10135.1506.234.1.3 и обекта10135.1506.234.1.4, ведно с прилежащото Избено помещение № 2 с площ от 11.27 кв.м., при граници изба № 3, калкан, ул. „Козлодуй“ изба № 7 и коридор, както и 8.15 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и още два самостоятелни обекта, собствеността върху които е придобил чрез договор за доброволна делба сключен на 27.12.2006 г., вписан в службата по вписвания при АВ-Варна, с входящ регистър № 82 от 05.02.2007 г. , а преди това чрез изграждане на сграда в съсобствен недвижим имот с административен адрес гр.Варна, ул. „Козлодуй“ № 66, представляващ имот с идентификатор 10135.15.06.234, на основание чл. 108 от ЗС, както и е осъдена да заплати направените по делото разноски.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на така обжалваното решение, основани на доводи за неправилна преценка на събраните по делото доказателства и направата на изводи в нарушение на въведените от страните твърдения и на материалния закон. Излагат се доводи по съществото на спора и анализ на доказателствения материал. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Д.Т. Стайков, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

С молба от 08.07.2020г. въззивницата е изпълнила дадени от настоящия състав указания по редовността на жалбата й, поради което и към настоящия момент не са налице пречки за нейното разглеждане в о.с.з.

На основание чл.267 ГПК съдът дължи произнасяне по направените във въззивната жалба доказателствени искания – провеждане на СТЕ с подробно посочена задача и издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с препис от показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Емил Т., дадени от него по преписка № 433000-2232/2020г. на Първо РПУ.

Искането за СТЕ е във връзка с твърденията й, че имотът, предмет на исковата претенция не съставлява самостоятелен обект, който да бъде ревандикиран, като счита, че експертизата следва да бъде допусната за правилното изясняване на спора, вкл. и по почин на съда.

Видно от материалите на първоинстанционното производство пред ОС – Варна са проведени и приобщени заключения на две СТЕ /първоначална и повторна, след предприето оспорване/, чиито задачи са именно изясняване статута и фактическото положение на процесния апартамент. С оглед на това не са налице нито една от хипотезите на чл.266 ГПК, обуславящи основателност на това доказателствено искане.

Неоснователно е и искането за представяне на протокол от разпит на св.Емил Т., съдържащ се в преписка на І РПУ. Дори и с него да се цели да се оборят дадени в настоящото производство от този свидетел показания, то обстоятелствата, за които се твърди, че се отнасят тези показания /дали свидетелят има ключ от жилището и кога го посещава/ са неотносими към настоящия спор.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от въззивницата С.Щ. доказателствени искания – провеждане на СТЕ с подробно посочена задача и издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с препис от показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Емил Т., дадени от него по преписка № 433000-2232/2020г. на Първо РПУ.

 

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в с.з. на 12.08.20г.от 09.30ч. часа, за което да се призоват страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             

2.