Р Е Ш Е Н И Е
№ 146 23.11.2021
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На седемнадесети ноември година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 223 по описа за 2021
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 б.”б” от КСО във вр. с Глава Х от АПК.
Делото е образувано по жалбата на „ПРО 50“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Митрополит
Андрей“ № 27, представлявано от П. Цв. П. против Решение № 2153-25-20/16.08.2021
г. на директора на НОИ ТП гр. Търговище, с което е потвърдено разпореждане
№РЖ-5-25-00965117/ 20.07.2021 г. на Н.Ц. – ръководител на контрола по разходите
на ДОО в ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е
разпоредено на жалбоподателя да внесе по РА за начет № РА-5-25-00942046/
23.06.2021 г. сумата от 26 192, 55 лв. за главница и 6 221, 06 лв.
лихва или общо сумата от 32 413, 61 лв., като лихвата е начислена към
23.06.2021 г.
Жалбоподателят счита процесното решение
за незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон.
Жалбоподателят счита процесното решение
за незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на
административно-производствените правила, при противоречие с материално-правни
разпоредби, с приложимите норми от правото на ЕС и несъответствие с целта на
закона.
В
с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с а.. Цв. И. ***,
който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на процесното решение. Пледира
за присъждане на разноски по делото.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован се
представлява от гл. ю.. Б. К., който счита подадената жалба за неоснователна и
изразява становище за потвърждаване на процесното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
На 21.05.2021 г. със Заповед № ЗР-5-25-00925223 ръководителя на ТП на
НОИ при условията на заместване от началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ –
Търговище на дружеството-жалбоподател е била възложена пълна ревизия по
разходите на ДОО, която да се извърши от Кр. П. – ст. инспектор по
осигуряването с ревизиран период 25.02.2016 г. до 30.04.2021 г. Заповедта е
била връчена на М. З. – счетоводител и упълномощено лице на жалбоподателя на
27.05.2021 г. (преписката).
Ревизията на дружеството приключила с Ревизионен акт за начет №
РА-5-25-00942046 от 23.06.2021 г.като за фондове на ДОО: 1) фонд Общо
заболяване и майчинство ревизията установила неправомерно изплатени парични
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване главница от
196, 32 лв., лихва от 67, 30 лв. общо в размер на 263, 62 лв.; неправомерно
изплатени парични обезщетения за бременност и раждане – главница от 4995, 91
лв. лихва от 1 147, 65 лв., общо в размер на 6 143, 56 лв.;
неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете с
главница от 8 730, 34 лв., лихва от 2 190, 68 лв. или общо от
10 921, 02 лв. 2) за фонд Безработица ревизията установила
неправомерно изплатени парични обезщетения за безработица по чл. 54б, ал. 1,
ал. 3 до ал. 6 от КСО с главница от 12 269, 98 лв. лихва от 2 815, 43
лв или общо в размер на 15 085, 41 лв. Общо за фондовете на ДОО
главница от 26 192, 55 лв., лихва от 6 221, 06 лв общо в размер на 32 413, 61 лв.
Лихвата е начислена към 23.06.2021 г. (преписката). РА е съставен от Кр. П. ст.
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ.
На същата дата – 23.06.2021 г. Кр. П. ст. инспектор по осигуряването в
ТП на НОИ съставила и Анализ към РА № РА-5-25-00942046, в който изложила мотиви
по констатациите по разходите от ревизията на ДОО. С анализа са дадени и
задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване
на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО в декларация обр. № 1, с код
за вид осигурен „01“, както следва: за лицата М. М. З. за периода м.11.2016 г.
до м. 05.2018 г., за Г. А. Н. за м. 11.2018 г., за П. А. А. за м. 11.2018 г.,
за М. Е. И. за м. 11. 2018 г., за П. Ст.Ж. за м. 07.2018 г., за А. М. Б. за
времето от м.11.2018 г. до м.09.2020 г., за Х. М. М.за периода от м.12.2017 г.
до м. 02.2018 г., за Дж. У. Д. за м. 04.2017 г., за А. М. М. за м. 02.2017 г.,
за Ф. Я. К.за периода от м. 03.2017 г. до м. 03.2018 г., за Е. Кр.И.за м.
06.2019 и м. 07.2019 г.; за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. № 1, с код за вид осигурен „14“ за м.
03.2021 за С. Т. М., за подаване на декларация по реда на чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. № 1 с код „корекция“
и код за вид осигурен „14“ за Пр. А. И. за м. 07.2018, г., м. 08.2018 г.
и м. 09.2018 г.; за подаване на редовни данни за А. А. А. за м.01.2018 г. с код за вид осигурен „01“,
последен ден в осигеряване 07.01.2018 г., отработени дни – 4 дни и осигурителен
доход 92, 73 лв.; за заличаване на Приложения № 9 на М. М. З., за болнични
листове №№ Е20180075072/04.01.2018 г., Е20180075086/29.01.2018 г., Е20180075097
от 05.02.2018 г.; за заличаване на Приложение № 10 на А. М. Б. за правото на
парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 КСО за периода от
12.11.2018 г. до 02.08.2019 г. и за правото на парично обезщетение за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО за периода от
03.08.2019 г. до 03.08.2020 г. (вкл.).; за заличаване на Приложение № 10 на Ф.
Я. К.за правото на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 от КСО
за периода от 15.03.2017 г. до 26.03.2017 г. и за правото на парично
обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО за
периода от 27.03.2017 г. до 23.03.2018 г. (вкл.).
В Анализа към РА е посочено, че в резултат на проверката е установено,
че е създадена фиктивна заетост на лица, които не са взели участие при
изпълнение на дейностите на дружеството. За извършвали декларираните дейности
от дружеството са посочени лица, наети по граждански договори, на които възнагражденията
са изплатени в хода на проверката на НАП. Посочено е, че е налице индиция за
измама и подаване на информация с неверни данни, поради липсата на трудова
дейност. С цел установяване на реалността на упражняваната трудова деност, в
т.ч. естеството на дейността, вид и местаназначение на обекта, от който е
полаган труд от органите на НАП, офис Търговище са извършени насрещни проверки,
приключили с костативни протоколи за М. З., А. М., Ф. К., Д. Д., А. А., Х. М., Г.Н.,
М. И., П. А. и А. Б.( представени по делото).
В Анализа към РА е посочено още, че от всички назначени по трудови
правоотношения лица единствено А. А., назначен на длъжност „монтажник“ е
упражнявал трудова дейност в дружеството-жалбоподател. Всички останали лица,
назначени по трудови правоотношения: М. И., назначен на длъжност „куриер“, П. Ж.,
назначен на длъжност „оператор въвеждане на данни“, А. Б., назначена на
длъжност „чистач“, Х. М., назначена на длъжност „дърводелец“, Е. И., назначена
на длъжност „общ работник“, Д. Д., назначена на длъжност „дърводелец“, А. М.,
назначена на длъжност „дърводелец“, Ф. К., назначена на длъжност „дърводелец“, Г.Н.,
назначена на длъжност „технически организатор“, М. З., назначена на длъжност
„отчетник счетоводство“ и П. А., назначен на длъжност „технически секретар“ не
са упражнявали трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 10,
ал. 1 от КСО в дружеството-жалбоподател и не се считат за осигурени лица по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Трудовите договори и
разчетно-платежните ведомости на лицата: М. И., П. Ж., А. Б., Х. М., Е. И., Д.
Д., А. М., Ф. К., Г. Н.М. З. и П. А. са фиктивно съставени. От дружеството са
некоректно подавани уведомления по чл. 63 от КТ са сключени и прекратени
трудови договори с лицата.
Ревизионен акт за начет № РА-5-25-00942046/23.06.2021
г. е оспорен пред директора на ТП на НОИ
- Търговище по административен ред с възражение № 1054-25-1 от 06.07.2021 г.
(преписката). По възражението е издадено Мотивирано заключение (стр. 11 от преписката)
от 13.07.2021 г. от К. П. ст.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ -
Търговище. В заключението е направен анализа на извършената ревизия на
дружеството-жалбоподател по години и лицата, били в трудови правоотношения през
ревизирания период с дружеството.
С разпореждане № РЖ-5-25-00965117/20.07.2021
г. издадено от Н. Ц. - ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –
Търговище, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на жалбоподателя да
внесе сумата по Ревизионен акт за начет № РА-5-25-00942046/23.06.2021 г.,
главница: 26 192, 55 лв. с лихва: 6 221,06 лв., общо сума по начет: 32 413,
61 лв.
Издадено е било и процесното Решение №2153-25-20 от 16.08.2021
г. от директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-25-00965117/
20.07.2021 г., с което дружеството-жалбоподател следва да внесе сумата по РА за
начет.
По делото е разпитана в качеството и на свидетел М. М.
З.. Според показанията на свидетелката тя е работила там
година и половина във фирмата, от м. ноември 2016 г. до м. май 2018 г., като
отчетник-счетоводител. Фирмата се е занимавала с производство на мебели. Дейността
на свидетелката във фирмата се състояла в изготвяне на досиета, правила била
проекти на договори, уведомления, осчетоводявала била документи, подготвяла била
първични документи. В тази фирма освен нея имало и други работници. Имало е
дърводелци и монтажници. Тези работници са работели в цех в с. Дългач и там са упражнявали
дейността. Посещавала била цеха. Фирмата се е занимавала с производство и
хората работели там. Обработвали дървен материал за мебели.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката –
само относно нейната дейност в дружеството, за което са налице безспорни писмени
доказателства, не и за дейността на дружеството, тъй като не се подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства, а именно предмет на дейност с код
7219-научно-изследователска и развойна дейност в областта на естествените,
медицинските, селскостопанските и техническите науки, без биотехнологиите,
според анализ към РА за начет.
От правна страна, съдът направи следните изводи:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, възложени с КСО, както и в предвидената форма и при
спазване на административно-производствените правила. Съдът обаче
намира, че Решението на директора на ТП на НОИ Търговище, предмет на обжалване,
е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон.
Принципно по смисъла на
КСО, наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение
не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от
него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и
осигурителното правоотношение. Легална дефиниция за понятието "осигурено
лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО пък осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на
КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово
правоотношение.
Поначало неизвършването
на трудова дейност е относимо към изпълнението на трудовия договор, а не
неговата действителност. По тази причина КТ предвижда като последици от
непрестирането на труд неизплащане на договореното трудово възнаграждение,
реализиране на дисциплинарна отговорност, прекратяване на трудовия договор и
др.
Органите на НОИ не са
оправомощени да осъществяват контрол по спазване на трудовото законодателство,
но предвидените в чл.108 от КСО широки правомощия при осъществяване на
контролната им дейност налага извода, че при извършване на проверките относно
спазването на нормативните актове по ДОО, последните детайлно изследват дадено
трудово правоотношение, за да се извърши преценката възникнали ли са
осигурителни права.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно
чл.4, ал.1 от КСО работниците и служителите са осигурени за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се
считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Същото
възниква въз основа на трудов договор, който следва да отговаря на изискванията
относно форма и съдържание, предвидени в КТ, като за него следва да се подаде
уведомление до НАП, съгласно чл.62 от КТ. Според чл.63, ал.4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с
постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява
писмено, а правоотношението е възмездно и работодателят дължи възнаграждение на
работника за положения труд. Спорът
между страните практически се съсредоточава на въпроса относно това дали
наистина лицата са упражнявали
фактически трудовата дейност по сключените трудови договори, за да възникне за
тях осигуряване, съгласно изискването на
чл.10 от КСО. Административният орган е счел, че по трудовите договори не е
било налице изпълнение от страна на работниците, т.е. същите са били само
привидни договори. Административният орган навежда довод за недействителност на
трудовите договори по чл.74, ал.1 от КТ като основание за решението си, но
според разпоредбата на чл.74, ал.3 от КТ в случаите, когато контролен или друг
компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое
от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе
по действителността на трудовия договор, защото според чл.74, ал.2 от КТ в
общия случай трудовият договор се обявява за недействителен именно от съда.
Според нормата на чл.74, ал.5 от КТ пък страните не могат да се позовават на
недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не
бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. На още
по-голямо основание не може административен орган да се позовава на
недействителност по собствени констатации и при възникнали съмнения във
валидността на трудовия договор, при условие, че правомощие за такава преценка
не му е предоставена от закона, предвид изричното указание, че
недействителността, включваща и нищожността, следва да се прогласи от съда. Ако
се приеме на базата на събраните от органа доказателства, че има данни, от
които да се направи извод, че действително трудово правоотношение не е било
налице, то редът за установяване на действителните отношения между работник и
работодател е специален и само съдът може да се произнесе по този въпрос.
Административният съд също не е компетентен да се произнася инцидентно по реда
на косвения съдебен контрол по действителността на трудов договор в
производството по оспорване на административен акт, предвид изрично предвидения
ред за обявяване недействителността по чл.74 от КТ и поради това и настоящият съд не би
могъл да обсъжда по същество представените допълнително от страна на
жалбоподателя писмени доказателства по повод установяване реалното
осъществяване на трудови функции по
трудовите договори. В този смисъл са
например Решение № 4512/2019 г. по адм. дело № 1298/2019 г., Решение №
6843/19 г. по адм. дело № 14502/18 г. и двете на ВАС.
При това положение и се налага извода, че
преди да издаде РА административният орган, при наличие на съмнения относно
действителността на трудовото правоотношение, включително и относно това дали е
налице нищожност на трудовия договор, е следвало да изпълни задължението си по
чл.74, ал.3 от КТ и едва след решаване на въпроса относно наличието или не на
действителен трудов договор да прецени и дали ще е налице основание за издаване
на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни
по този договор. В случая, по делото
липсват доказателства, а няма и такива твърдения от ответната страна, че
органите на ТП на НОИ – Търговище са инициирали и провели подобно съдебно
производство по реда на чл.74, ал.3 от КТ. Затова
и при липса на акт, с който да е обявена недействителност на трудовия договор, РА
и задължителните предписания се явяват неоснователно издадени и преждевременни
и поради това, като ги е потвърдил директорът на ТП на НОИ е издал
незаконосъобразен акт, който не е съобразен с императивни изисквания на закона
и подлежи на отмяна. В подкрепа на
изложеното е и трайната съдебна практика на ВАС, обективирана в
Решение № 15600/2014 г. по АД № 8693/2014 г., Решение № 13287/2014 г.
по АД № 7724/2014 г., Решение № 8837/2015 г. по АД № 55/2015 г.,
Решение № 15452/2017 г. по АД № 11276/2016 г., Решение № 17274/2019 г. по АД №
3052/2019 г. и др.
Липсва влязъл в сила съдебен акт, с който да е
обявена недействителността на сключените и редовени от външна страна трудови
договори на лицата, работили в дружеството-жалбоподател през ревизирания период.
Оспореният акт се
основава на издаден Акт за начет, в който са приети посочените обстоятелства,
без да е изследвана действителността на сключените от дружествата-жалбоподател
трудови договори през процесния период с лицата: М. И., П. Ж.,
А. Б., Х. М., Е. И., Д. Д., А. М., Ф. К., Г.Н., М. З. и П. А..
Ето защо следва да бъде отменено
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ като незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния закон.
Съгласно чл.120 ал.2 от КСО, при
уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него
разноски и платеното възнаграждение за защита, съразмерно на уважената част от
жалбата. Претенцията на жалбоподателя за разноски, формулирана още в жалбата и
поддържана по същество в съдебното заседание е за присъждане на адвокатско
възнаграждение от 1 500 лева, а също и внесена държавна такса от 50 лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-25-20/16.08.2021 г. на директора на НОИ ТП гр. Търговище, с което е
потвърдено разпореждане №РЖ-5-25-00965117/ 20.07.2021 г. на Н.Ц. – ръководител
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Търговище, с което на основание
чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на „ПРО 50“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Митрополит Андрей“ № 27,
представлявано от П. Цв. П. да внесе по РА за начет № РА-5-25-00942046/
23.06.2021 г. сумата от 26 192, 55 лв. за главница и 6 221, 06 лв.
лихва или общо сумата от 32 413, 61 лв., като лихвата е начислена към
23.06.2021 г.
ОСЪЖДА ТП
на Националния осигурителен институт – Търговище да заплати на „ПРО 50“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул.
„Митрополит Андрей“ № 27, представлявано от П. Цв. П. сумата от 1550 лева,
представляваща сторените по делото разноски за а.. възнаграждение и внесена държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: