№ 1533
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110126344 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 430, ал.1, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 138 от ЗЗД, от „(фирма)“ ЕАД срещу П. ЦВ. Н. за признаване за установено по
отношение на П. ЦВ. Н., че за „(фирма)“ ЕАД съществува правото на парично вземане за
сумата 13560,78 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2017 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.01.2021 г. до изплащане на
вземането, с договорна лихва в размер на 1743,05 лв. за периода от 15.07.2020 г. до
16.12.2020 г., с наказателна /санкционираща/ лихва в размер на 67,01 лв. за периода от
15.07.2020 г. до 16.12.2020 г., с законна лихва за забава в размер на 132,89 лв. за периода от
17.12.2020 г. до 14.01.2021 г., разноски при изискуем кредит в размер на 120 лв.,
удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч.гр. дело № 2428/2021 г. по описа на СРС.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че между ищеца и М.Ц.Т., като
кредитополучател, е сключен на 30.05.2017 г. договор за кредит за текущо потребление при
ОУ. Същият е обезпечен с поръчителството на ответника по силата на договор за
поръчителство от 30.05.2017 г. Предмет на договора за кредит са заемни средства в размер
на сумата 20 хил.лв. със срок за връщане 120 месеца, с падежна дата всяко 1-во число на
съответния месец. Кредитът е усвоен. Банката е изпълнила точно своите задължения.
Уговорена е възнаградителна лихва, формирана от стойността на преференциален
променлив лихвен процент, формирана от стойността на 6-месечен SOFIBOR и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,524 %. Към датата на сключване на договора,
годишният лихвен процент е в размер на 6,85 %, формиран от стойността 6-месечен
SOFIBOR – 0,326 и надбавка в размер на 6,524 %. Съгласно чл. 5 от договора, задължението
се погасява чрез разплащателна сметка с титуляр кредитополучателят. Кредитът е
1
трансформиран в предсрочно изискуем поради просрочие. Пояснява се, че на основание
т.18.2 от договора кредитополучателят дължи наказателна лихва върху всяка просрочена
вноска за главница за периода от 01.09.2019 г. до 16.12.2020 г., а ответникът в качеството на
поръчител – за периода от 15.07.2020 г. до 16.12.2020 г. в размер на 67,01 лв. Уточнява, че
претендираната сума в размер на 120 лв. се дължи на основание т.5 от Тарифата за таксите
на „(фирма)“ АД във вр. т.17 от договора за кредит, като в същата са включени извършените
от банката разходи във връзка с упражняване правото на обявяване на предсрочна
изискуемост. Пояснява, че към момента на настъпване на предсрочната изискуемост -
17.12.2020 г., са падежирали 16 погасителни вноски. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва исковете по допустимост, основание и размер. Твърди, че в
качеството на поръчител не е подписвал Общите условия на Банката, поради което
неприложими спрямо поръчителя. Поддържа, че клаузите по т.8, т.8.1 и т.9 от договора, и
т.7.1 – в частта в случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се
приема за стойност 0%“, т.7.2 и т.7.2.2-относно актуализиране стойностите на индекса два
пъти годишно вместо ежемесечно, за неравноправни и нищожни, на осн. чл. 143, т.10, т. 12 и
по арг. от чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Поддържа, че редовната лихва по кредита е неправилно
изчислена поради несъобразяване с изменението на стойностите на индекса на 6-месечен
Софибор. Счита, че банката е имала основание да увеличи размера на месечната анюитетна
вноска, но и да я намали. Заявява, че не е надлежно уведомена за предсрочната изискуемост
на кредита, евентуално това е сторено без да се даде подходящ срок за изпълнение.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, по свое убеждение намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От ч. гр. дело № 2428/2021 г. по описа на СРС се изяснява, че на 15.01.2021 г.
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК против ответника. Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК е разпоредено П. ЦВ. Н. да заплати солидарно с М.Ц.Т. сумата от
16496,91 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2017 г., ведно
със законна лихва от 15.01.2021 г. до изплащане на вземането, с договорна лихва в размер на
2734,33 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 16.12.2020 г., с наказателна лихва в размер на
105,12 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 16.12.2020 г., с законна лихва за забава в размер на
132,89 лв. за периода от 17.12.2020 г. до 14.01.2021 г., разноски при изискуем кредит в
размер на 120 лв., на основание извлечение от счетоводните книги на банката за дължими
суми по Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2017 г. От предметното
съдържание на същия се установява, че на 30.05.2017 г. между ищеца и М.Ц.Т. –
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК,
по силата на който банката е отпуснала такъв в размер на сумата 20000,00 лв. със срок на
издължаване 120 месеца, като за падеж е определено 1-во число на месеца, при ГПР-8,08% и
други условия, подробно описани в договора и Общите условия към него. Съгласно чл. 8 от
договора, между страните по договора е уговорено, че кредитът се олихвява с лихвен
процент от 6.85% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен
SOFIBOR 0,326%, който при отрицателна стойност се приема за стойност – 0, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,524%, при изпълнение на условията по програма
„ДСК Престиж“, заявка за ползването на които кредитополучателят е подал изрично. При
нарушаване на условията е предвидено, че кредитополучателят губи правото да се ползва от
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез
увеличаване на надбавката, като максималният размер, който може да достигне, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на
6-месечен SOFIBOR към съответната дата, и фиксирана стандартна надбавка от 13,124 %.
Уговорено е, че лихвения процент ще се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR.
2
Препраща се към правилата и метода на промяна на лихвения процент при калкулиране на
6-месечния SOFIBOR, описан в Общите условия, съгласно които променливият лихвен
процент се променя от кредитора 2 пъти годишно – на 15 януари и на 15 юли, съобразно
котировката на индекса, обявена 2 дни преди промяната на интернет страницата на БНБ.
Видно от ОУ, при липса на котировки повече от месец или при преставане на съществуване
на индекса, лихвеният процент се формира от подобен публично достъпен индекс и
надбавка, като общият лихвен процент не се променя към момента на замяната. С
приемането на ОУ, кредитополучателят се е задължил да заплаща и наказателна лихва при
забава на плащане на месечна погасителна вноска, в който случай частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с 10
процентни пункта. При погасяване на вноската до седмия ден след падежа, надбавката за
забава не се прилага. Със същия увеличен лихвен процент се олихвява и непогасеният
остатък от кредита при настъпване на автоматична предсрочна изискуемост вследствие на
забава над 90 дни. Освен уговорените лихви, клиентът заплаща и такси и комисионни,
съгласно действащата към датата на съответното плащане Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които „(фирма)“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиентите. В чл.
19.1 т.1 и 5 от ОУ е уредено и правото на кредитора да направи кредитът предсрочно
изискуем при всяко неплащане в срок на вземанията за главницата и/или лихва, както и при
всяко друго неизпълнение на задълженията на длъжника, произтичащи от договора или от
ОУ. С подписването на договора на кредитополучателя е бил предоставен и погасителен
план. От съдържанието на същия се установява, че на потребителя са били посочени както
падежната дата, така и лихвения процент, остатъка от главницата след извършване на
плащане, вноски по размера на главницата, дължимата лихва, дължимата такса, общо
месечните вноски и общо лихвите по кредита.
За обезпечаване изпълнението на задължения по процесния договор за кредит между
страните по спора е сключен договор за поръчителство от 30.05.2017 г.
На 01.09.2020 г. кредитополучателят е изпаднал в забава за погасяване на
задълженията си, произтичащи от процесния договор за кредит, което се потвърждава и от
изводите на вещото лице по ССчЕ.
Предвид изпадането на кредитополучателя Мирослава Трифонова в забава за
заплащане на месечните погасителни вноски, ищецът е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем с покана – уведомление, връчена на длъжника от ЧСИ рег.
№844 на КЧСИ, на 18.10.2020 г.
От съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда по
реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че кредитополучателят е усвоил заемните средства по
разплащателна сметка №00001485055 в деня на сключване на договора за заем. Кредитът е
бил редовно погасяван в периода 01.06.2017 г. до 01.08.2019г., като на 01.09.2019 г. е
извършено частично плащане, след което извършването на редовни погасителни вноски е
преустановено. Към 17.12.2020 г. размерът на падежиралите в периода 01.09.2019 г. –
01.12.2020 г. и непогасени 16 броя месечни погасителни вноски възлиза на общо 4357,83 лв.
За периода 15.07.2020 г. - 15.01.2020 г. непогасените суми са общо 15623,73лв., от които
13560,78лв.-непогасена част от главницата за периода, 1743,05лв.-непогасена част от
възнаградителната лихва за периода, 67,01лв. – непогасена част от наказателната лихва,
132,89 лв. – законна лихва за забава върху главницата, дължима за периода 17.12.2020 г. -
14.01.2020 г., както и 120 лв. - такса при изискуем кредит. Установява се, че задълженията
по кредита са погасени с плащане на сумата в общ размер на 6179,36 лв., от които
3503,09лв. – за погасяване на главница, 2666,03 лв. за погасяване на възнаградителна лихва
и 10,24 лв. за погасяване на наказателна лихва. Видно от експертното заключение, към
30.05.2017г. стойността на 6-месечен SOFIBOR по ежедневна котировка на „(фирма)“ ЕАД
курс продава 0,340. За периода 01.05.2017 – 29.07.2017г. котировките са в рамките предимно
3
на 0,340, за периода 01.04.2018 – 29.06.2018г. са от 0,15 до -0,05, след което няма котировки
на индекса доколкото изчисляването и публикуването на индекса е преустановено, на
основание Решение на УС на БНБ от 16.03.2017г. Приложимият лихвен процент се
изменял, както следва: 6,850% за периода 30.05.2017 г. – 01.07.2017 г., 6,792 % за периода
15.07.2017 г. – 01.01.2018 г., 6,687 % за периода 15.01.2018 г. – 01.01.2019 г., 6,647 % за
периода 15.01.2019 г. – 10.07.2019г., 6.637% за периода 15.07.2019 г. – 01.10.2019 г., 13,237
% за периода 01.11.2019 г. – 01.01.2020 г., 13,217 % за периода 15.01.2020 г. – 01.06.2020 г.,
13,197 % за периода 15.07.2020 г. – 01.12.2020 г. и 10% за остатъка, изискуем след
17.12.2020г. Вещото лице пояснява, че считано от 01.07.2018 г. се прилагат стойности на
референтни лихвени проценти, с които се формира договорения лихвен процент, поради
което и не е възможно да се направи сравнение между реално платените и дължимите суми
според стойността на индекса SOFIBOR, доколкото същият изобщо не се котира. Не се
установява друго едностранно изменение на лихвения процент.
В настоящото производство съдът се произнася според правното твърдение на ищеца
/кредитор/ в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение.
От приетата ССчЕ се изясни, че ищецът е предоставил по разплащателна сметка на
длъжника кредит, съгласно уговореното и средствата са усвоени от същия. Предвид това
съдът намира, че между ищеца и М.Ц.Т. е сключен валиден договор за потребителски
кредит, задълженията по който са обезпечени от ответницата в качеството на поръчител.
По отношение на настъпването на предсрочна изискуемост следва да се съобрази, че
съгласно т. 18 от ТР№ 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, същата
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Съгласно експертното заключение, считано от 01.09.2019 г.,
длъжникът е преустановил редовното погасяване на задълженията си по кредита, като от
този момент същият е изпаднал в забава. Видно от представената по делото покана –
уведомление изх. №0020-20-06856/14.10.2020, връчена по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ редовно
чрез ЧСИ рег. №844 на бащата на кредитополучателя, изявлението на кредитора, с което
същият е упражнил правото си да направи кредитът предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника на 18.10.2020 г., а считано от 19.10.2020 г. (с уведомлението не е определен
допълнителен срок за изпълнение на просрочените вноски) е настъпила и предсрочната
изискуемост, в т.ч. и по отношение на поръчителя – ответник в настоящото производство –
в този смисъл Определение № 555 от 2.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 505/2009 г., II т. о.,
ТК, Решение № 23 от 24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г., I т. о., ТК. Ето защо
съдът приема, че падежът на процесните вземания е настъпил и са изискуеми към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №14435/2020г. на СРС. При това положение следва да
вземе предвид направеното възражение за изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.
Според задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 5/2019 г. по тълкувателно
дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорка за разсрочване на части на едно по
правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е
изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като
периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, каквато е хипотезата и при
договора за кредит, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
4
обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на основание за плащане на отделните
вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, с оглед на което
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. По делото се установи, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 19.10.2020 г. Предвид това и доколкото по арг. от
чл. 422, ал.1 от ГПК искът се счита предявен от 15.01.2021 г. - датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, съдът
намира, че към този момент преклузивният срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД не е изтекъл и
отговорността на поръчителя не е отпаднала за задълженията на длъжника, предмет на
искова молба. Доколкото от ССчЕ се установи, че дължимата от кредитополучателя
главница за процесния период възлиза на сумата от 13560,78 лв., то претенцията на
ответника за същата следва да бъде уважена в пълен размер, ведно с поисканата законна
мораторна лихва от датата на предявяване на иска.
По отношение на възнаградителната лихва и възраженията на ответника относно т.8,
т.8.1 и т.9 от договора, и т.7.1, 7.2 и 7.2.1 от Общите условия:
Договорът за кредит има за предмет предоставяне на финансова услуга по смисъла на
пар. 13, т.12 от ДР на Закон за защита на потребителите. Предвид легалната дефиниция за
„потребител“ по пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, същият има характер на потребителски, тъй като
от предметното му съдържание се установява, че паричният ресурс не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност от кредитополучателя. Качеството
„потребител“ притежава и поръчителят, поради което за спорното правоотношение са
приложими правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП, на които може да се позовава и
ответника като потребител – в този смисъл Решение №141/ 27.02.2020г. по т.д. №2245/2018
на ВКС, Решение №84/ 20.07.2017 г. по т.д. №1934/2015 на ВКС.
Съгласно чл. 143, ал.2, т.10 и 12 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора, както и тази, която позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата освен ако не
е уговорена индивидуално. По арг. от чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не е индивидуално уговорена
клаузата, която е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието , особено в случаите на договор при общи
условия. Съгласно установеното по делото, уговореният лихвеният процент представлява
променлив такъв в размер на 6,850 % годишно или 0,02 % на ден, при механизъм на
формиране - от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,326% и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 6,524%, приложима при изпълнение на условията по програма ДСК
Престиж. Съдът намира механизма за ясно и разбираемо определен, доколкото са посочени
компонентите му и условията, при които същите биха могли да се изменят, а именно
неизпълнение на условията по програмата и промяна на котировката на 6-месечния
SOFIBOR. Ясно определен е и максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент. Не е поставено и ограничение в посоката на изменение на лихвения процент, както
за намаляването, така и за нарастването му. Напротив, видно от констатациите на вещото
лице, в периодите 15.07.2017 г. – 01.01.2018 г., 15.01.2018 г. – 01.01.2019 г., 15.09.2019 г. –
10.07.2019 г. и 15.07.2019 г.– 01.10.2019 г. същият е бил в по-малък размер от първоначално
определения с договора. Поради това съдът намира за неоснователни възраженията за
неравноправност на клаузите, с която страните уговарят възнаградителната лихва, а освен
това същата е част от основния предмет на договора и индивидуално уговорена, по арг. от
чл. 145, ал.2 от ЗЗП, поради което не се включва в проверката от съда за неравноправност.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за неравноправност на клаузите от
ОУ, касаещи възможността за едностранно изменение на приложимия лихвен процент,
макар да се презюмира обстоятелството, че същите не са уговорени индивидуално. Липсва
5
зaконоустановена забрана, съгласно която в периода на действие на заемното
правоотношение възнаградителната лихва не може да бъде изменена. За да бъдат валидни
клаузите, предвиждащи възможността за промяна, е необходимо да съдържат ясни и
разбираеми критерии за същата. В случай, че се касае за едностранно изменение на
възнаградителната лихва, същото е допустимо вследствие на външни причини извън
контрола на кредитора, изрично посочени в договора – в този смисъл Решение № 60095 от
16.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 663/2020 г., II т. о. Ето защо, доколкото т. 7.1 и 7.2.1 от ОУ и
т.8 от договора предвиждат едностранна промяна на приложимия лихвен процент в
зависимост от обективни фактори (промяна на индекси), същите не представляват
неравноправни клаузи. Предвид това и доколкото от констатациите на вещото лице се
установи, че не са извършвани едностранни промени, непроизтичащи от промяна
котировките на 6-месечния SOFIBOR, отговорността на поръчителя за възнаградителна
лихва също следва да бъде ангажирана. В тази връза следва да се отчете Тълкувателно
решение № 3/2017 по т.д. № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК, съгласно което за периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до
този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението
му, а след този момент възнаградителна лихва не се дължи. Доколкото от представените по
делото писмени доказателства се установи, че предсрочната изискуемост е настъпила на
19.10.2020 г., то за периода от 19.10.2020 г. до 16.12.2020 г. кредитополучателят и
поръчителят, доколкото неговата отговорност е акцесорна и функция от отговорността на
главния длъжник, не дължат възнаградителна лихва. Видно от погасителния план към
договора за кредит, в остатъка от процесния период, а именно от 15.07.2020 г. до 18.10.2020
г., са падежирали 3 броя погасителни вноски за възнаградителна лихва на стойност
съответно 85,25 лв., 84,43 лв. и 83,59 лв. или общо 253,27 лв. Съобразно гореизложеното
съдът намира, че претенцията на ищеца за възнаградителна лихва подлежи на уважение до
размера на сумата от 253,27 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 18.10.2020 г., а до пълния
предявен размер от 1743,05 лв. – отхвърлена като неоснователна.
По отношение на претенцията за наказателна лихва или т.нар. санкционираща лихва,
съдът намира, че в Общите условия, типови, доколкото видно от предметното съдържание
се прилагат за всички видове кредити за текущо потребление, които банката предоставя, е
предвидено с т. 18.1. и т. 18.2, че при забавено изпълнение на месечна вноска, същата се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %; а
при предсрочна изискуемост се начислява върху целия непогасен размер на главницата.
Tази форма на договорна отговорност e уговорена, както се отбеляза -в типови ОУ, което
презумира, че не е индивидуално по арг. чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Съгласно императивното
правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на длъжника кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като според ал.2 от с.з. обезщетението
за забава не може да надвишава размера на законната мораторна лихва. В настоящия случай
това правило не е спазено предвид начинът на формиране на стойността на лихвената
надбавка –над 10% и съдът намира, че уговорката по т.18.1 от ОУ е неравноправна и
противоречи на закона. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП, във вр. чл. 26, ал.1, пр.I от ЗЗД.
Презумира се, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено за договор при общи условия- чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Според
дефинитивната норма на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза е всяка, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка, която хипотеза също е осъществена. Поради това
клаузата е неравноправна и нищожна, а предявеният иск за лихвена надбавка е
неоснователен. Кредиторът има право на обезщетение за забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД,
но такъв иск не е предявен за заявения период.
6
По отношение на претенцията за разноски при изискуем кредит, съдът установява от
приложение №3 към договор за кредит се установява, че кредитополучателят е запознат с
видовете такси по кредита, сред които 120 лв. за „разходи при изискуем кредит“. Видно от
заключението на ССчЕ, вещото лице е установило, че в счетоводните записвания на ищеца
претендираното вземане в размер на 120 лв. е начислено като фиксирана сума за „разход
при изискуем кредит“. Съдът намира, че таксата във фиксиран размер от 120,00 лева е за
дейности по администриране и събиране на непогасеното задължение на кредитора при
тълкуване на израза „разходи за изискуем кредит“ по правилото на чл. 20 от ЗЗД. Не са
изложени конкретни твърдения за начина на формиране на размера на вземането, а е
посочено единствено, че същото примерно включва и разходите за заплащане на изготвяне и
връчване от ЧСИ на изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, за
което е издадена фактура за сумата от 60 лв. С оглед на това съдът счита, че претенцията на
ищеца на клаузата, на която се позовава, касае начисляване на фиксирана сума, обусловена
от неизпълнението на длъжника и независимо от стойността на евентуално сторени
разноски, поради което по своята правната същност тази клауза е за неустойка, чрез която се
заобикаля закона – чл. 33 от ЗПК-„при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“. Следователно клаузата, от
която произтича е изцяло нищожна, на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, регламентиращ, че
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на ЗПК, е нищожна. Освен това, съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, които в настоящия случай ищецът дори не доказа каква точно
услуга са. Ето защо исковата претенция за такси по заема се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
По претенцията за мораторна лихва (законна лихва за забава) се установи наличие на
задължение за предсрочно изискуема главница в размер на 13560,78 лв., за плащането на
което длъжникът е изпаднал в забава от момента на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост и се дължи за забавеното изпълнение за процесния период. Съдът
счита, че заключението на ССчЕ не дава ясен и еднозначен отговор досежно размера на иска
по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, поради което съдът определя, на основание правомощието си по чл.
162 ГПК чрез служебно използване на лихвен калкулатор, в размера на лихвата върху
главницата от 13560,78 лева за периода от 17.12.2020 г. до 14.01.2021 г на 109,25 лв., до
който предявеният иск подлежи на уважение, а за остатъка до пълния предявен размер от
132,89 лв. – отхвърлена.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съдебни разноски, съобразно уважената част от иска, за сумата общо 705,61 лв. за платени
държавна такса и възнаграждение на вещо лице, и възнаграждение на юрисконсулт,
определено от Съда в минималния размер по чл. 25 от НЗПП и на основание чл. 78,ал. 8 от
ГПК. Съобразно разясненията, дадени с т. 12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство, като по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 314,01лв. за платена държавна такса и възнаграждение на
юрисконсулт в минималния размер по чл. 26 от НЗПП.
Съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на съдебни
разноски за платено възнаграждение на адвокат. Претендира се сумата 1600 лв., срещу което
ищецът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изчислен, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитавания
материален интерес за настоящото производство възлиза на сумата 998,71 лв. Съдът, като
взе предвид фактическа и правна сложност на спора, очакваните процесуални действия,
които е било необходимо да бъдат извършени, проведените открити съдебни заседания,
счита, че платеното на адвокат за правна помощ е прекомерно. Необходима и разумна
7
разноска за възнаграждение в исковото производство е сумата 1000 лв., до който размер
следва бъде намалена претенцията по чл. 81 ГПК, а съразмерно отхвърлената част от иска
ищецът дължи сумата 108,84 лв. По отношение на разноските, претендирани от ответника в
заповедното производство, съдът намира, че изчислен съгласно чл.7, ал.7 във вр. чл. 7, ал.2,
т.3 минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитавания материален
интерес възлиза на 713,17 лв. С оглед на това съдът намира, че необходима и разумна
разноска за възнаграждение в заповедното производство е сумата 800 лв., до който размер
следва да бъде намалена претенцията по чл.81 от ГПК, а съразмерно отхвърлената част от
иска ищецът дължи 231,39 лв., или общо 340,23лв. – разноски за исково и заповедно
производство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. ЦВ. Н., ЕГН **********, че за
„(фирма)“ АД, ЕИК (ЕИК), на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1, чл. 430,
ал. 2 от ТЗ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 138 от ЗЗД, съществува правото на парично вземане за
сумата 13560,78 лева за главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2017
г., във вр. договор за поръчителство от 30.05.2017г., ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 15.01.2021 г. до изплащане на вземането, с договорна лихва в размер на
253,27 лева за периода от 15.07.2020 г. до 18.10.2020 г., с обезщетение за забава в размер на
законна лихва върху главницата в размер на 109,24 лева за периода от 17.12.2020 г. до
14.01.2021 г., удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело № 2428/2021 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)“ АД, ЕИК (ЕИК), срещу П. ЦВ. Н., ЕГН
**********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. ччл. 430, ал. 2 от ТЗ, 86, ал.1 от
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 138 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
П. ЦВ. Н., че за „(фирма)“ АД съществува правото на парично вземане за сумата над
уважения размер от 253,27 лева до пълния предявен размер от 1743,05 лева за договорна
лихва и за периода от 19.10.2020 г. до 16.12.2020 г., сумата 67,01 лева за наказателна лихва
за периода от 15.07.2020 г. до 16.12.2020 г., сумата над уважения размер от 109,24 лева до
пълния предявен размер от 132,89 лева за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, и сумата от 120,00 лева за разходи при изискуем кредит, удостоверено в
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от
ГПК по ч. гр. дело № 2428/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА П. ЦВ. Н., ЕГН **********, да заплати на „(фирма)“ АД, ЕИК (ЕИК), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1019,62 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №
2428/2021 г. и гр. дело № 26344/2021 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „(фирма)“ АД, ЕИК (ЕИК), да заплати на П. ЦВ. Н., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 340,23 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №
2428/2021 г. и гр. дело № 26344/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9