О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1214
22.07.2019 г., гр. Пловдив
Пловдивският
районен съд, Наказателна колегия, XXVI състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
след
като се запозна с материалите по ЧНД № 4068/2019 г. по описа на съда, намери за
установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по Жалба с вх. № 70706
от 22.11.2018 г. по описа на РС – Пловдив от А.Г.Г. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник адв. Т.Ч., надлежно приподписана от назначения особен представил на
А.А.Г. – адв. М.Х. - М. против Постановление от 07.11.2018 г. на РП гр. Пловдив
с което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 325/2017 г. по описа на РУ – Стамболийски при ОДМВР гр. Пловдив, образувано и
водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В жалбата са изложени
съображения, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
поради което се иска неговата отмяна. Твърди, се че неправилно прокурорът бил
определен периода за който се дължала издръжка, а именно като е приел, че той
започва от 27.08.2015 г., тъй като е кредитирал показанията на свидетелката И.Б..
Следвало да се вземе предвид, че в постановения съдебен акт, по силата на който
родителските права били предоставени на бащата А.Г. било посочено, че началният
момент от който се дължи издръжка бил 18.03.2014 г. Неправилно наблюдаващият
прокурор бил включил всички постъпления по банковата сметка за такива по
дължимата издръжка, като не бил отчел, че с тях се погасяват и разноски. Предвид
гореизложеното се достигало до извод, че общият размер на останалата неплатена
издръжка бил от 990 лева, поради което и разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК не
била приложима.
Пловдивският районен съд, след
като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателка и се запозна с
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да прекрати
наказателното производство, прокуротът е възприел следната фактическа
обстановка, а именно:
Досъдебното производство е било образувано по реда чл.212, ал.1 от НПК на 24.08.2017г.
срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че през периода месец юни 2015 г. до месец
юли 2017 г., включително в с. Цалапица, обл. Пловдив е извършил престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК.
Свидетелите А.Г.Г. и свидетелите П.Г. Б.сключили граждански брак на
02.03.2010 г., като през брака им се родило дете - А.А.Г. ЕГН: **********.
С Решение № 1879/27.05.2015г. по гр.дело № 4218/2014г. на ПРС, II бр.с., в
сила от 23.06.2015г., бракът между св. Г. и св. Б.бил прекратен, като
родителските права по отношение на роденото от брака дете били предоставени на
св. Г.. Със същия съдебен акт св. Б.била осъдена да заплаща издръжка за детето
си в размер на 150.00 лева месечно чрез неговия баща и законен представител,
считано от 18.03.2014г. до навършване на пълнолетие или настъпване на друга
причина за изменение или прекратяване на това задължение.
Тъй като от страна на св.П.Б.имало забавяне и неритмичност в плащанията
св. Г. ***, поради което било образувано настоящото досъдебно производство.
Към момента на влизане в сила на Решението на съда за развода, за
малолетния А.Г. грижи полагала св. И.Б. — майка на св. П.Б.. Св. И.Б. се е
грижила за детето до 27.08.2015г., като св.П.Б.й оказвала за това финансова
помощ.
Прокурорът е приел, че за да се осъществи състава, визиран в нормата на
чл.183, ал.1 от НК, св. П.Б.би следвало да не плати две и повече издръжки след
тази дата, тъй като според утвърдената съдебна практика “издръжката следва
детето“, т.е. св. Г. не може да претендира за неплатена издръжка за времето, през
което реално не е полагал „грижи за детето‘‘.
В тази насока била и нормата на чл.76 от ЗЗД - “Този, който има към едно и
също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно. “ В същата насока е и трайно
установената съдебна практика, изведена в Решение № 484 от 16.10.1980г. по н.д.
№ 486/1980г., I н.о. на ВС, което гласи “ за да се държи наказателно отговорно
дадено лице по чл.183, ал.1 от НК за неплащане на издръжка на свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в
сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е
изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеци... По смисъла на
чл. 76 от ЗЗД най-обременително за подсъдимия е задължението му, което като не
изпълни, влече след себе си наказателна отговорност.“
Прокурорът неправилно е приел, че всички изплатени суми от св. П.Б.след
влизане в сила на решението за развода, следва да покриват дължимите суми за
издръжки на детето й, а именно за този период - след влизане в сила на решението
за развода, независимо дали във вносните документи е посочено за кой/кои
месец/и се отнасят, тъй като тяхното неплащане би ангажирало наказателна
отговорност.
Ето защо, представителят на държавното обвинение е приел, че по делото са
били събрани доказателства /видно от разпита на св. Г./, че св. П.Б.е платила
на 13.05.2017г. сумата от 600.00 лв. за първите четири месеца на 2017 г.
година, след което е била редовна в плащанията си. Следователно трябва да се
изследва периодът от 27.08.2015г. до 13.05.2017г. за пропуснати плащания, като
дължимата сума за този период възлиза на 3 150 лв.
Видно от банковите извлечения, приложени по делото, св. П.Б.била извършила
плащания, чийто общ сбор е 3 150.00 лева. Т.е. независимо от забавянията
дължимите суми за издръжка на детето са били изцяло изплатени от св. П.Б..
Също така, прокурорът е приел, че съобразно установената фактическа
обстановка св. П.Б.е осъществила елементите от обективната страна на състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Тъй като обаче същата впоследствие изцяло
е изплатила дължимите суми за издръжка на детето си, в случая е налице
хипотезата на чл.183, ал.З от НК, която изключва наказуемостта на деянието, тъй
като липсват данни св. Б.да се е ползвала от същата привилегия преди. Не са
били събрани данни да са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Настоящият съдебен състав след като се запозна със събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията на страните по делото, намира, че
обжалваният прокурорски акт е правилен и законосъобразен, поради което следва
да се потвърди, въпреки, че не се солидализира изцяло с някой от изводите на
прокурора.
За да се осъществи състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, дадено
лице трябва по силата на съдебно решение да е осъдено да заплаща на свой
низходящ издръжка и да не плати две или повече месечни вноски.
В конкретния случай, свидетелката П.Б.е била осъдена по силата на Решение
№ 1879/27.05.2015г. по гр.дело № 4218/2014г. на ПРС, II бр.с., в сила от
23.06.2015г. да заплаща издръжка на своето дете А.Г. считано от 18.03.2014 г.
Досъдебното производство е било образувано за извършено деяние по чл. 183,
ал. 1 НК за периода месец юни 2015 г. до месец юли 2017 г., като прокурорът е
приел, че се дължи от този период, тъй като месец юни 2015 г. е бил влязъл в
сила съдебният акт. Поначало прокурорът е достигнал до правилен краен извод,
макар и по погрешни мотиви.
В действителност периодът от който се дължи издръжка на малолетното дете А.Г.
от месец март 2014 г., доколкото в тази насока е и влезлият в сила съдебен акт
на гражданския съд.
По делото са налице гласни показания обаче, а именно тези на свидетелите П.Б.и
И.Б., които са в насока, че до месец август 2015 г. грижи за малолетния А.Г. е
полагала неговата баба – И.Б., като той е живеел при нея. За да се прецени дали
тази група гласни доказателства следва да се кредитира, на първо място трябва
да се съобрази, дали тя се подкрепя от останалите събрани по делото гласни
доказателства.
За оборване на тези твърдения се явяват показанията на свидетеля А.Г., който
под страх от наказателна отговорност и разяснена разпоредба на чл. 290, ал. 1 НК, пред разследващия орган е посочил, че за процесния период грижи за детето
си е полагал той. Тези негови показания лесно могат да се проверят, доколкото
по делото са налице данни, че той през този период е работел извън пределите на
Република България и фактически не би могъл да упражнява грижи по отношение на
детето си А.Г.. Също така показанията на свидетелките И.Б. и П.Б.се подкрепят и
от съдебен акт, а именно Решение от 06.08.2014 г., по силата на който е била
наложена мярка за защита по Закона за закрила на детето, като А.Г. е бил
настанен при своята баба до 21.08.2015 г. Това се подкрепя и от намиращата се
по делото Заповед ЗД-ЗД 02/0018-12.06.2014 г., издадена от Директора на
Дирекция закрила на детето, по силата на която, А.Г. е бил настанен при своята
баба – И.Б..
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че по отношение на малолетния
А.Г. се дължи издръжка от месец март 2014 г., тъй като в тази насока е и
постановеният по делото съдебен акт на гражданския съд, но също така се
установи, че до месец август 2015 г. той се е намирал при своята баба –
свидетелката И.Б..
В случая имаме длъжник – П.Б., както и кредитор А.Г., доколкото издръжката
се дължи лично на него и тя го следва, независимо къде се намира той.
По делото са налице показанията на свидетелките И.Б. и П.Б., които са в насока,
че втората е заплащала на първата месечна издръжка за детето А. Б.. В случая,
тя не е била давана на неговия родител А.Г., но Съдът намира, че е налице
разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, която е в насока, че длъжникът се освобождава,
ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на
недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението.
Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило
изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако
то е отишло в полза на кредитора.
В конкретния случай е налице, именно последната хипотеза, тъй като П.Б.е
заплаща на своята майка И.Б. месечна издръжка за своето все още малолетно дете А.Г.
и по този начин тя се е освободила от задължението си към А.Г..
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че времето през което
малолетното дете се е намирало при своята баба, на същата е била заплащана
издръжка от неговата майка, поради което и не се дължи такава да бъде заплащана
на другия родител – А.Г..
Съдът намира за неправилен изводът на прокурорът, че абсолютно всички
постъпили плащания по сметката на А.Г. са били за издръжка на сина му А.Г..
В действителност в разпоредбата на чл. 76 ЗЗД е посочено, че този, който
има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. Поначало това е така, но в предходната
част от тази правна норма е посочено, че е необходимо лицето да не е посочило
кое от задълженията погасява.
Видно от намиращите се по делото извлечения от сметката на А.Г. се
установява, че П.Б.на 08.09.2015 г. е била превела сума в размер от 500 лева, на 11.11.2015 г.
20 лева и на 16.12.2016 г. като основанието за тези три превода може да се
тълкува като погасяване на разноски, доколкото тя е посочвала и ,,погасяване на
съдебни услуги‘‘.
Ето защо, се достигна до извод, че сумата в общ размер от 540 лева
постъпила по сметката на А.Г. е отишла за погасяване на съдебни разноски от
същия, вместо за присъдена в полза на сина му А.Г. издръжка, доколкото П.Б.е
посочила това основание.
По делото са налице писмени доказателства, подкрепени с гласни такива,
видно от които се установява, че е била платена следната издръжка от П.Б.в
полза на сина й А.Г., а именно на 08.09.2015 г. – 300 лева, на 11.11.2015 г. –
300 лева, 16.12.2015 г. – 150 лева, 29.12.2015 г. – 100 лева, 13.05.2017 г. –
600 лева, 05.06.2016 г. – 150 лева, 11.01.2016 г. – 50 лева, 11.01.2016 г. –
100 лева, 11.12.2016 г. – 150 лева, 12.03.2016 г. – 150 лева, 10.05.2016 г. –
150 лева, 10.06.2016 г. – 150 лева, 11.07.2016 г. – 150 лева, 10.08.2016 г. –
100 лева, 10.09.2016 г. – 150 лева, 03.10.2016 г. – 150 лева, с основание
захранване на сметка, като в случая следва да се приеме, че това е погасянето
на издръжка, тъй като това се явява най-обременителното задължение и може да
доведе до пораждането на наказателна отговорност на лицето, като същото не е
посочило и за кое свое задължение плаща, и на 01.11.2016 г. – 100 лева.
Въз основа на гореизложеното се достигна до извод, че П.Б.е заплатила по
банковата сметка на А.Г. в полза на сина им А.Г. издръжка в общ размер от 3 000
лева, или това се явява достатъчно за погасяването на 20 месечни вноски
издръжки.
На следващо място е необходимо да се прецени периодът за който са дължи
издръжка.
В конкретния случай досъдебното производство е било образувано за
неплатена издръжка за периода от месец юни 2015 г. до месец юли 2017 г., или
това са 26 месечни издръжки от по 150 лева на месец, или в общ размер от
3 900 лева.
Извън този период, на основание чл. 75 ЗЗД, тъй като П.Б.е заплаща
издръжка, посредством майка си И.Б., следва да се извади дължимата издръжка за
месеците юни 2015 г., юли 2015 г. и август 2015 г., тоест се достигна до извод,
че следва да бъде платена издръжка посредством А.Г. в размер от 3 450
лева.
По делото са налице гласни показания на последния от 22.01.2018 г., които
са в насока, че П.Б.е платила наведнъж сума в размер от 600 лева за първите
четири месеца на 2017 г., което се подкрепя и от извлечението на банковата
сметка от 13.05.2017 г., след което е била регулярна в плащанията си и е
заплаща дължимата от нея за всеки месец издръжка. Ето защо, се достигна до
извод, че за месеците май 2017 г., юни 2017 г. и юли 2017 г. са налице гласните
показания на свидетеля А.Г., които са в насока, че е била заплатена издръжката
за този период.
Предвид гореизложеното, издръжката за периода от месец септември 2015 г.
до месец април 2017 г. е за 20 месеца и е в общ размер от 3 000 лева, като
в действителност това са и постъпилите по банковата сметка на А.Г. суми от П.Б.,
тоест се достигна до извод, че за процесния период изцяло е била заплатена
дължимата издръжка.
В случая, правилно на основание чл. 183, ал. 3 НК, прокурорът е прекратил
досъдебното производство, доколкото деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. По делото не са налице и данни
за настъпили вредни последици на пострадалия.
Ето защо, подадената жалба против обжалваното прокурорско
постановление се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение, а обжалваният акт, като правилен и законосъобразен, трябва да се
потвърди.
Ето защо,
Пловдивски районен съд, XXVI наказателен състав,
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 07.11.2018 г. на РП гр. Пловдив с
което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
325/2017 г. по описа на РУ – Стамболийски при ОДМВР гр. Пловдив, образувано и
водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Пловдивски окръжен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: