ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1202
Варна, 02.05.2023 г.
Административният съд - Варна - XVII състав, в закрито заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА административно дело № 20237050700966 / 2023
Производството е образувано по жалба вх.№6530/28.04.2023г. от Г.Б.К. *** депозирана до съда чрез Дирекция "Местни данъци"-Варна срещу Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №МД-АУ-8871/01.08.2018г. издаден от Гл. инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ Община Варна. В нея се твърди, че за Акта жалбоподателят узнал чрез ЧСИ №Д. П. –Я., че Акта е нищожен и незаконосъобразен, тъй като не му бил връчен.
Задълженията за данък върху МПС и данък върху недвижимите имоти представляват публични общински вземания съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти реда е предвиден в чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. Същевременно редът за издаване на административните актове, с които се определят задължения въз основа на декларация, е уреден в глава ХІV от ДОПК. В чл.107, ал.4 от ДОПК е регламентиран редът за оспорването им, като е предвидено, че актът може да се обжалва по административен ред в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. Както е посочено в Акта за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №МД-АУ-8871/01.08.2018г., който Г. К. оспорва с жалбата, той може да бъде обжалван пред Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна. Този ред е установен в специален закон, поради което не могат да намерят приложение общите правила за оспорване на административните актове по АПК, където на оспорващия е предоставена възможността да избира дали да отнесе въпроса пред по-горестоящия административен орган или да сезира съда. Този ред в случая не е спазен, тъй като жалбата на К. срещу Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №МД-АУ-8871/01.08.2018г. здадена от Гл. инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ Община Варна вместо на Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна е изпратена на неправилно посочения от него адресат - Административен съд-Варна.
С оглед това не е спазен установеният в закона задължителен административен ред за обжалване на Акта за установяване на задължение пред решаващият орган - Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна към който препраща чл.4, ал.5 ЗМДТ по смисъла на чл.152, ал.2 ДОПК. Обжалването по административен ред за тези актове е процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред, доколкото в чл. 144 от ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните актове, за които това изискване е императивно установено в чл.156, ал.1 ДОПК. Съгласно чл.156, ал.2 ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. ДОПК изисква жалбоподателят да е изчерпал административния ред за обжалване като задължителна процесуална предпоставка за развитие на съдебното производство, поради което жалбата с вх.№6530/28.04.2023г. от Г.Б.К. *** срещу Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №МД-АУ-8871/01.08.2018г.издадена от Гл. инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ Община Варна, с която е сезиран съдът в настоящото производство следва да се изпрати на компетентния да я разгледа и да постанови решение по нея орган - Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна.
Предвид изложеното жалбата, с която се оспорва Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №МД-АУ-8871/01.08.2018г. издаден от Гл. инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ Община Варна се явява недопустима и производството по делото следва да се прекрати, като жалбата с преписката следва да се изпратят за произнасяне на компетентният орган - Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна.
Така мотивиран и на основание чл.156, ал.2 и чл.157, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и чл.159 т.1 и чл.130 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх.№6530/28.04.2023г. от Г.Б.К. *** срещу Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №МД-АУ-8871/01.08.2018г. издаден от Гл. инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №966 по описа за 2023г. на Административен съд – Варна.
ИЗПРАЩА жалбата с вх.№6530/28.04.2023г. от Г.Б.К. *** срещу Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №МД-АУ-8871/01.08.2018г.издаден от Гл. инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ Община Варна и постъпилите по делото материали с преписката на Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна за произнасяне по компетентност.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: