Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 52

 

гр. Трън, 03.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Трънският районен съд, гражданско отделение в откритото заседание проведено на двадесети октомври две хиляди и двадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТЪР СИМЕОНОВ

 

при  участието на съдебния секретар Ренета Милтенова, разгледа докладваното от  съдията  гр. д. №  49/2020г.  по описа  на ТРС  и  за да  се произнесе,  взе  предвид следното:

 

Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл.537 от ГПК.  

Исковата молба е предявена от С.Ц.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.Ц.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Н.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

       Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н.П.С. ***, ЕГН **********, че: С.Ц.Й., с ЕГН ********** е собственик на 3/48 /три четиридесет и осми/ идеални части, придобити по наследство от Е.В.М.и по давностно владение и Й.Ц.Р., с ЕГН ********** е собственик на 3/48 /три четиридесет и осми/ идеални части, придобити по наследство от Е.В.М.и по давностно владение от следния недвижим имот, а именно: Неурегулиран поземлен имот с планоснимачен номер 1 /първи/, целия с площ от 1 200 /хиляда и двеста/ кв.м., намиращ се в строителния полигон на махала С., в с.Е., общ.Трън, при граници: север-двор, неустановена собственост,неидентифициран собственик, изток - полски път /ПИ 000033 по КВС/-общинска публична собственост, собственик Община Трън , юг-път II кл. /ПИ 000023 по КВС/ държавна публична собственост, собственик МТ и запад-река „Ябланица", държавна публична собственост , собственик - МОСВ. На основание чл.537,ал.2 от ГПК се иска отмяна на нотариален акт за собственост върху имот, придобит по давностно владение ****на ДСИ при РС-Трън Д.Й. до размера на притежаваните от ищците наследствени идеални части, а именно за 6/48 /шест четиридесет и осми/ идеални части от процесния имот.

       Ищците твърдят, че с нотариален акт ***районен съдия при ТрРС е признал за собственици по давностно владение и наследство на дворно място от около 1 200 кв.м., заедно с намиращата се в него паянтова жилищна сграда, находящо се в село Е., общ.Трън, в местността „С.", при граници : шосе Трън-София, река , шосе и имот на АПК, както следва : Е.В.А., Д.В.А.и Е.В.М.-на по ¹/4 /една четвърта/ идеална част, а М.Н.А., В.Ц.В.и Ф.Ц.В.общо на ^1/4 /една четвърта/ идеална част от имота. Ищците С.Й. и И.Р. са наследници на Е.В.М., която е тяхна баба и са собственици общо на 1/8 /една осма/ идеална част от описания по-горе имот. С нотариален акт ***на съдията по вписванията при PC- Трън В.М.ответникът Н.С. е придобил чрез дарение 30/48 /тридесет четиридесет и осми/ идеални части от процесния имот, който съгласно извършено геодезическо заснемане от „Геокадинженеринг"ООД, гр-.София от м.09.2014г. е индивидуализиран като неурегулиран поземлен имот с планоснимачен номер 1 /първи/, целия с площ от 1 200 /хиляда и двеста/ кв.м., намиращ се в строителния полигон на махала «С.», в с.Е., общ.Трън, при граници: север-земеделски имот, изток - полски път, юг-път III кл. и запад-река. С нотариален акт ***на ДСИ при РС-Трън Д.Й. ответникът Н.С. е признат за собственик по давностно владение на целия процесен имот. Ищците С.Й. и И.Р. твърдят, че процесния имот е съсобствен наследствен имот, който никога не е губил наследствения си характер. Всички наследници на наследодателите, които са признати за собственици на процесния имот, с нотариален акт ***районен съдия при ТрРС, с изключение на прехвърлилите своите наследствени идеални части от имота на ответника през 2014г., владеят процесния имот. След придобиване на 38/40 ид.ч. от имота през 2014г., ответника С. не е демонстрирал на останалите наследници владелческо намерение по отношение на техните наследствени идеални части от процесния имот и своене на целия имот само за себе си. Не е осъществявал владение върху целия процесен имот, нито е извършвал каквито и да било владелчески действия. Същият се е снабдил с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение, като такова нито е осъществявано, нито е изтекъл в негова полза предвидения от закона срок за придобивна давност. Със снабдяването на ответника С. с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, по силата на изтекла в негова полза абсолютна придобивна давност , се засяга правото на собственост на ищците върху наследствената им идеална част от процесния имот, както и правото на собственост на останалите сьсобственици - наследници върху притежаваните от тях наследствени идеални части върху процесния имот, придобити от техните наследодатели и върху конто техните наследодатели и те самите са осъществявали непрекъснато владение през целия период от 1996г. досега, спокойно, явно и необезпокоявано. За ищците лично за себе си и като сьсобственици и сънаследници и за останалите сьсобственици на процесния имот е налице правен интерес от предявяване на настоящият иск, тъй като е налице спор за материално право, поради оспорване на собствеността им върху процесния имот от ответника.

Исковата молба е връчена на 22.06.2020г.

В срока по чл. 131 от ГПК  е постъпил отговор от ответника.

В отговора си ответника счита иска за недопустим и неоснователен. Аргументите за това са следните: Имота, подробно описан в исковата молба ищеца  го притежава и владее  преди 2005 година. Бил му предоставен от почти всички съсобственици, които го уверили, че му прехвърлят този имот. Затова го и заплатил. По късно част от собствениците му го прехвърлили с дарение. От 2005 година и преди това никога ищците по делото не са предявили претенции спрямо него. Този имот никога не е ползван от тях по какъвто и да е начин. До предявяване на иска те никога не са предявявали каквито и да било претенции. В имота е имало и жилищна сграда, която той заварил срутена. Ищците никога не са я ползвали за каквито и да било нужди. Ответника оградил имота преди повече от 10 години, като преди това не е имало ограда. Съгласно разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност се придобива с непрекъснато владение на имота в продължение на 10 години. Ответника твърди, че е владял имота добросъвестно и непрекъснато, необезпокояван от никого. От друга страна ищците по делото твърдят, че ползват имота необезпокоявани. При това положение няма наличие на правен интерес за водене на този иск. Те се легитимират като собственици и притежават нотариален акт № ***Няма твърдение от тяхна страна, че им се пречи на владеенето на описания в исковата молба имот. Ответника притежава нотариален акт ***Издаването на нотариалния акт е охранително производство и същия няма сила на присъдено нещо спрямо трети лица. След като отпадне спора за собственост, какъвто няма, остава искането за отмяната на този нотариален акт. Счита, че в това производство това не може да стане и това искане е неоснователно.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

           Ищците по делото се легитимират като съсобственици на процесният недвижим имот съгласно представените писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за собственост, придобит по давностно владение и наследство № ***.; Удостоверение за наследници изх. №17 от 22.01.2020г. изд. от община Трън;  Ответникът се легитимира като собственик на процесния имот съгласно следните писмени доказателства: Нотариален акт за дарение № ***от 03.10.2014г. на съдия по вписванията при ТРС; Нотариален акт за собственост върху имоти, придобити по давностно владение № ***на ДСИ при ТРС; скица проект на ПИ пл.№1, мах.»С.», с.Е., изработена от «Геокадинженеринг» ООД, гр.София, от м.април 2015г.; У-ние за данъчна оценка от 29.05.2015г.

          Ответникът твърди, че установителният иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.537 ал.2 от ГПК е недопустим и неоснователен.

          Не се спори от страните относно обстоятелството, че ищците С.Й. и Й.Р. са наследници на Е.В.М., чрез починалият им баща Ц.Й.М.. През 1985г. наследниците на В.А.В., а именно: В.А.В., Д.В.А., Е.В.М., М.Н./ К./ А., В.Ц.В.и Ф.Ц.В.стават собственици на давностно владение и наследство на процесния имот. Същия е описан първоначално в НА ***като дворно място от около 1200 кв.м., заедно с намиращата се в него паянтова жилищна сграда, находящо се в с.Е., общ.Трън, в местността „С.“, при граници: шосе Трън-София, река, шосе и имот на АПК, а впоследствие: Неурегулиран поземлен имот с планоснимачен номер 1 /първи/, целия с площ от 1 200 /хиляда и двеста/ кв.м., намиращ се в строителния полигон на махала С., в с.Е., общ.Трън, при граници: север-двор неустановена собственост, неидентифициран собственик, изток - полски път /ПИ 000033 по КВС/- общинска публична собственост, собственик Община Трън , юг-път П кл. /ПИ 000023 по КВС/ държавна публична собственост , собственик МТ и запад-река „Ябланица", държавна публична собственост , собственик - МОСВ.З/. За идентичността на имота не се спори. През 2014г. ответника придобива чрез дарение от А.Й.В., В. Ц. А., С.Г.И.и М.С.А.30/48 и.ч. от процесния имот. Тази сделка била обективирана с НА № 198/2014г. Видно от приетото по делото у-ние за наследници като съсобственици освен ответника, оставали другите наследници на В.А.В.: С.Ц.Й., Й.Ц.Р., М.Г.В., Н.Т.В.ев, Н. А. Г., С.А.М., Д.Г.В.ева и Е.М.В.ев. През 2015г. видно от констативен НА №83/13.05.2015г. ответника след като доказал необезпокоявано десетгодишно владение чрез разпитаните в нотариалното производство свидетели се снабдил с документ за собственост на целия процесен имот.  

           От свидетелските показания на св.Н.Ц.Н.е видно, че ищеца е приемал имота като свой наследствен, съсобствен и като такъв го е посещавал през годините до преди три години, когато е разбрал, че ответника има претенции да е собственик на имота. Действително последния е предлагал на ищците да дарят наследствените си идеални части, но те не се съгласили. В имота не е виждал друг когато са ходили да берат ябълки, а оградата и сградата вътре били в такова състояние повече от 20 години. Св.И.А.М.обяснява, че посещавал имота заедно с ищеца последно преди 5-6 месеца. От повече от десет години посещава въпросния имот с ищеца, за да му помага, защото С.Й. обработвал земеделска земя в близост до процесния имот. Имота бил ограден частично, последно за ябълки да берат ходили през 2014г. и 2015г. знае, че са предлагали на С. да дари наследствените си части, но не и да ги купи някой, като ищеца категорично е отказвал да стори това. Свидетелката Е.Г.И.обяснява, че имота обект на спора бил прехвърлен на ответника през 2009-2010г. и оттогава го стопанисва, а впоследствие си е извадил и нотариален акт. Тя е ходила с ответника в имота и помагала при почистването му. При прехвърлянето на имота нямало никакъв спор за имота. Знае, че бащата на ищците бил отхвърлен от майка си баба Е.от наследяване. Това го е чула от чичото на ищеца А. в едно кафе в гр.Трън, което се стопанисвало от ответника. Баба Е.искала имота да попадне при някой от наследниците, който ще го стопанисва добре. Не знае имота да се ползва от друг освен от наследника, който започнал да го огражда преди 4-5- години. Разговора за прехвърлянето на имота на ответника го възприела през 2011г. Доколкото знае не всички наследници прехвърлили своята идеална част съсобственост. А имота почиствали през 2013г. Тази година не е ходила до имота, потвърждава, че в него имало овощни дървета.Когато го взел имота ответника състоянието не било добро и затова той наел хора да почистят мястото. Не е чувала и не знае ищците да претендират за собственост върху имота. Св.С.В.бил зет в този род и през 1991г. имал желание да вземе и стопанисва имота. Но после се развел със съпругата си и повече нямал интерес от мястото. Знае от С., че Ц. /бащата на ищците/ се е отказал от този имот или не го е получил. Знае, че от 2009г. ответника ползва имота и го стопанисва. Това го знае от ответника. 

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Производството е по иск с правна квалификация чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.537 ал.2 от ГПК

Съгласно разпределената тежест в тежест на ищците е да установят, че са съсобственици на описаният в исковата молба имот, че ответникът не е демонстрирал владелчески действия по отношение на целия имот, както и че не е изтекла предвидената в закона придобивна давност.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамките на едно пълно и главно доказване в хода на процеса, правоизключващото му съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност, следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304 от 04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о.). Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново – чл. 81 ЗС. В  чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди - решение № 68 от 2.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК , I г. о.). В разглеждания случай ответника Н.С.  не доказа да е препятствал достъпа на останалите наследници до имота. Напротив, както свидетелят Николай Николов, така и свидетелят Ивайло Младенов, твърдят, че при посещенията си в имотите част от оградата е била паднала, същата е била стара, ръждясала, отпреди двадесет години, а според доведената от ответника св.Елисавета Илиева двора е бил частично разграден, вследствие на строителството на близкия мост. Всички свидетели описват запуснатия двор и частично разрушената къща в него. Установява се също от събраните гласни доказателствени средства, че за продължителен период от време ответникът е посетил имотите едва няколко пъти през значително отдалечени във времето периоди. Наред с това, няма данни да е предприел действия по отношение на процесните имоти, от чието естество да е видимо собственическото му намерение (като например промяната в предназначението им, извършването на трайни подобрения, плащането на данъци и такси и др.) По отношение на данъците имота е деклариран и има партида на името на ответника през 2014г.

На следващо място, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, съсобствеността върху процесните имоти, съществуваща между страните по делото, произтича от дарение на част от съсобствените идеални части на други съсобственици, което налага съдът да съобрази и разясненията, дадени с ТР № 1 по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, според което презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В цитираното тълкувателно решение е посочено също, че по начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици (какъвто е и разглежданият случай), то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението (interversio possessionis), при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.

В разглеждания случай такова манифестиране на завладяването частите на ищците пред последните и осъществяване на действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, по делото не бяха доказани. Напротив, установи се безспорно, че макар да е имало поставена ограда, поради липсата на грижи от страна на ответника по нейното поддържане, същата на места е била паднала на земята, вратите са били отворени и до имота е имало свободен достъп за трети лица, които безпрепятствено са влизали вътре. Установи се също така, че ответника е бил наясно, че има и други съсобственици и е предлагал на ищците да придобие идеалните им част чрез договор за дарение, което последните са отхвърлили недвусмислено. Продължили да ползват имота инцидентно. Косвено доказателство за обстоятелството, че има противопоставяне за придобиване на съсобствеността на ищците е и извършената през 2015г. обстоятелствена проверка без представяне на предходния договор за дарение от страна на други съсобственици. Но дори и тези обстоятелства да не са от значение за спора ответника не можа да докаже и десетгодишното си непрекъснато и необезпокоявано от никого владение върху процесния имот. Свидетелката Е. И. твърди, че имота е прехвърлен на ответника 2009г.-2010г. като дарение от наследниците, а видно от НА едностранната сделка е от 2014г. А почистването на имота станало през 2013г. Дори да се приеме, че това са действия по безусловно манифестиране на владелчески действия то те не покриват десетгодишния период изискуем от закона.    

При така установените обстоятелства не може да се приеме, че от страна на ответника е установено владение върху съсобствения  имот и това владение, осъществявано в изискуемия от закона срок, е довело до придобиването му по давност. Както беше посочено и по-горе, в тежест на страната, която се позовава на придобивна давност е да установи всички елементи от фактическия състав на това придобивно основание. В случая липсват данни, че намерението за своене на ответника е демонстрирано пред другите съсобственици ясно и категорично с отричане на техните права върху съсобствената вещ. От обстоятелствата по спора е видно, че не е била налице обективна пречка такова демонстриране да бъде извършено, независимо от различното местоживеене на съсобствениците. Дори да се приеме, че процесният имот е бил посещаван и чистен от ответника лично, това не е достатъчно, за да се стигне до извода за осъществяване на самостоятелно давностно владение, достигнало до знанието на другите съсобственици и продължило повече от десет години, тъй като през това време и други съсобственици са влизали и ползвали имота.  

С оглед изложените дотук мотиви съдът намира, че ответника не се легитимира за собственик на процесният имоти по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.

И двете страни по делото са направили искане за присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски, но с оглед изхода на спора основателно се явява искането на ищците за сумата от 516,41 – заплатен адвокатски хонорар в размер на 450.00 лева и 66.41 лева държавна такса.

Водим от гореизложеното Трънски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П.С. ***, ЕГН **********, че: С.Ц.Й., с ЕГН ********** е собственик на 3/48 (три четиридесет и осми) идеални части, придобити по наследство от Е.В.М.и по давностно владение и Й.Ц.Р., с ЕГН ********** е собственик на 3/48 (три четиридесет и осми) идеални части, придобити по наследство от Е.В.М.и по давностно владение от следния недвижим имот, а именно: Неурегулиран поземлен имот с планоснимачен номер 1 /първи/, целия с площ от 1 200 (хиляда и двеста) кв.м., намиращ се в строителния полигон на махала «С.», в с.Е., общ.Трън, при граници: север-двор, неустановена собственост, неидентифициран собственик,  изток - полски път /ПИ 000033 по КВС/- общинска публична собственост, собственик Община Трън, юг-път II кл. /ПИ 000023 по КВС/ държавна публична собственост, собственик МТ и запад-река „Ябланица", държавна публична собственост, собственик - МОСВ.

На основание чл.537,ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост върху имот, придобит по давностно владение ***на ДСИ при РС-Трън Д.Й.  до размера на притежаваните от ищците  наследствени идеални части, а именно за 6/48 (шест четиридесет и осми) идеални части от процесния имот.

ОСЪЖДА Н.П.С. ***, ЕГН ********** да заплати на С.Ц.Й., с ЕГН ********** и Й.Ц.Р., с ЕГН ********** сумата от 516.41 (петстотин и шестнадесет лева и четиридесет и една стотинки) лева, представляваща направени разноски по делото както следва: за процесуално представителство в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, и 66.41 (шестдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки) лева държавни такси.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото. 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: