Решение по дело №991/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.Г.С., подадена чрез адвокат С.П., против Решение № 132/30.07.2023 г., постановено по АНД № 253/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0271-000-192 от 23.03.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР – Хасково, Районно управление – Харманли.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и на процесуалните правила. Съдът неправилно и превратно изтълкувал свидетелските показания, поради което постановил порочно решение. Моли за неговата отмяна и за постановяване на друго решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Ответникът – Началник група в ОД на МВР – Хасково, Районно управление – Харманли не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково счита касационната жалба за неоснователна и като такава, моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление № 23-0271-000192/20.03.2023 г., издадено от ВПД Началник група в РУ - Харманли при ОДВМР - Хасково, с което на Д.Г.С., ЕГН : **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 30.01.2023 г. в 16:20 часа в ***в посока пл. "***" нарушителят е управлявал лек автомобил, като е извършил следните нарушения: не използва пътя за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, като превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извежда извън контрол. При подаден сигнал за спиране от контролните органи с ръка, водачът не спира автомобила, а продължава неговото управление. На кръстовището с ул. "***" не спира на пътен знак Б-2 „Стоп“. За да обоснове извода си за осъществяване на горепосочените деяния, съдът се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изложил конкретни и подробни съображения кои кредитира и кои намира за недостоверни. Позовал се е на показанията на свидетеля И. К. - командир на отделение в ПУ - Симеоновград към РУ - Харманли, който лично подал сигнала за спиране, а също и тези на свидетеля Н. К., който заявил, че видял подадения сигнал за спиране от свидетеля К., че жалбоподателят не спрял на знак „Стоп“, че възприел свистене на гуми от лекия автомобил. В тази връзка и предвид наличните доказателства – показанията на очевидците, възприели непосредствено действията на жалбоподателя, съдебният състав ги е кредитирал с доверие, като е посочил, че същите не се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Обсъдени са и показанията на свидетелите, посочени от защитата на жалбоподателя като очевидци, които показания обаче не са кредитирани от съда поради факта, че тези свидетели не сочели времето и мястото на събитията, показанията им не били конкретни за правнорелевантни факти от предмета на доказване, като освен това същите противоречали на показанията на свидетелите П.И.Д., И. Господинов К., Н.Ж.К., обясненията на жалбоподателя С. и доказателствената съвкупност по делото. По отношение на съставения AУAH е отбелязано, че по силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, същият се ползва с формална доказателствена сила в административно наказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не били опровергани, но били изцяло потвърдени в хода на съдебното производство.

Съдът не е констатирал допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.

По отношение на извършването на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, съдът е отбелязал, че посочената правна норма предвижда забрана за водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая поведението на водача на лекия автомобил се изразило в подаване рязко на газ и повишаване оборотите на двигателя, с превъртане на задвижващите колела на автомобила и преднамереното му извеждане извън контрол. С оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът е стигнал до извод, че с поведението си, като водач на моторно превозно средство, санкционираното лице е участвало в нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това. Нарушението било правилно подведено към уреждащата състава му правна норма, като при описание на обстоятелствата на нарушението били изложени всички такива, от значение за правилната преценка за съставомерността на деянието като административно нарушение. Правилно била приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл. 175а, aл. 1, пр. 3 от ЗДВП, която предвиждала конкретни по вид и размер наказания, каквито били наложени на жалбоподателя.

Във връзка с нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съдът е посочил, че от показанията на свидетелите очевидци К. и К., било установено, че на кръстовището с ул. "***" жалбоподателят не е спрял на пътен знак Б-2 „Стоп“, което нарушение не се оспорвало от жалбоподателя, и било безспорно доказано.

На следващо място, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП и е посочил, че от доказателствата по делото безспорно било установено, че след изрично подаден сигнал с ръка и посочване на мястото къде да спре, за да му бъде извършена проверка от страна на полицейския служител, това не било сторено от жалбоподателя, който самоволно продължил движението си по пътя. Обсъден е размерът на наложеното наказание, като в тази връзка са взети предвид данните от справката за предходните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП, чието СУМПС било издадено през 2019 г., както и факта на извършените множество нарушения с влезли в сила фишове, актове, наказателни постановления и наложени ЗППАМ, с оглед на което съдът е приел, че при превес на отегчаващите и при липса на смекчаващи обстоятелства, правилно АНО е определил наказанието в максималния по отношение на размера на глобата размер от 200 лева и лишаването от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, в средния размер. Взето е предвид, че издаденото на водача СУМПС вече е било отнемано, което явно не дало резултат. Посочено е, че според съда всяка по-лека санкция би създала или дори затвърдила вече създаденото у водача чувство и представа за безнаказаност и беззаконие, каквото той явно демонстрирал.

Отбелязано е, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършените нарушения не се отличавали с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид.

Вземайки предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че Районен съд - Харманли е провел пълно и всестранно разследване по делото, и въз основа на констатираните факти и след анализ на събраните доказателства, е стигнал до законосъобразен извод за наличие на осъществени от страна на жалбоподателя административни нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съдът, постановил обжалваното съдебно решение, изключително подробно е разгледал установените факти, които е извел на база събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и свидетелските показания на очевидците.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Районен съд - Харманли е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, преценил е всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от касатора доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Доколкото АУАН се ползва с материална доказателствена сила, изцяло в тежест на касатора е било да обори фактите, установени в него, чрез пълно доказване. Такова не е направено пред въззивната инстанция, напротив фактическите установявания в административнонаказателното производство, са правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение.

Правилен е изводът на съда, че е установено умишлено и съзнателно опасно шофиране от страна на жалбоподателя, като този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, включително на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В случая правилно е установено, че се касае до налична съвкупност и то от умишлени действия, насочени към конкретна цел, а именно да се изгуби сцеплението на гумите с пътната настилка и МПС да поднесе по платното за движение, което се е и случило в действителност, като така на практика поредицата от свързани и последователни действия е довела до осъществяване нарушение на забраната по чл. 104б от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира за правилна и преценката на районния съд, основана на доказателствата по делото, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. В производството по издаване на НП, респективно и в производството пред районния съд е безспорно установено, че на посочените дата и място и при сочените обстоятелства, касаторът – водач на пътно превозно средство, при подаден му ясен сигнал за спиране от контролните органи, не се е подчинил, като въобще не е спрял, с което не е изпълнил нареждането. За извършеното административно нарушение е предвидено налагането в кумулация на две административни наказания – "глоба" от 50 до 200 лв. и "лишаване от правоуправление" за срок от 1 до 6 месеца. В случая са наложени наказания над минималните размери, при изложени подробни мотиви, както и при наличие на данни за проява на отегчаващи отговорността на водача обстоятелства, обуславящи налагането на по-тежко наказание, поради което настоящият състав изцяло споделя доводите на районния съд, с които е приел, че наказанията са правилно определени по вид и размер, с което успешно се постигат целите по чл. 12 от ЗАНН.

Що се отнася до нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което водачът е бил санкциониран, същото е безспорно установено и доказано.

По изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото, разноски в полза на касационния жалбоподател не се следват.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132/30.07.2023 г., постановено по АНД № 253/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: