Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 967
19.12.2019 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №884 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл.210, ал.3 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ), вр. с чл. 215, ал.2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на М.М.М. ***,
с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение по точка
1 от Протокол № 31/ 04.09.2018г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед
на кмета на Община Хасково, с което е определено еднократното обезщетение за
сервитут за право на прокарване и преминаване на трасе на „ВЛ 400kV п/ст Марица
Изток“ (Република България) – п-ст „Неа Санта (Република Гърция), в частта под
№19 от т.1 - за сервитута в имот 25.21, с площ 0.394 дка, в землището с.П.,
общ. Х., в размер на 158 лева.
Оспорващият счита изготвената оценка за определяне на
обезщетение за материално незаконосъобразна и конкретното обезщетение за
несправедливо. Иска изготвяне на ново заключение, което да определи справедлива
пазарна стойност на размера на дължимото обезщетение. Претендира разноски по
делото.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя излага доводи за нищожност на оспореното решение. В тази връзка
конкретизира, че същото е издадено от комисия, която не била в надлежния състав
от гледна точна на броя членове. Наред с това счита, че комисията, макар и в незаконен състав, приела
незаконосъобразно решение, в противоречие с чл.210 от ЗУТ и чл.65 от Закона за
Енергетиката.
Ответникът по жалбата - Община Хасково, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Счита, че атакуваното решение е
валидно, правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Заинтересованата страна - „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че оспореното решение, като правилно и законосъобразно, следвало да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот с рег.№ОС –
622/30.12.2014г., вписан в Служба по вписванията на 16.01.2015г. под №121, том I, рег.№255,
вх.рег. №256 от съдия по вписванията, на 29.12.2014г., Община Хасково, чрез
кмета и главния счетоводител, продала на жалбоподателя М.М.М. няколко недвижими
имота. Сред тях е и имот №025021,
находящ се в землището на с.П., общ.Х., местност „Кандака“, с площ по скица
№К05302/04.09.2014г. – 2.394 дка (два декара триста деветдесет и четири
квадратни метра), с начин на трайно ползване – нива, при граници на имота:
имоти с №025005, 025022, 025007, 001017, в землището на с.П., общ.Х..
Видно от Регистър на засегнатите имоти в з-ще на с.П.
(ЕКАТТЕ 57042), общ.Х., обл.Х., от сервитут на електропровод ВЛ 400 kV –Окончателен проект, във връзка с дейност „Проучвания и
инвестиционни дейности за българската част на проект „Междусистемна връзка
между Марица Изток 1 и Нея Санта“, площта,
заета от сервитута на имот № 25.21, представляващ нива/орна земя, категория
VI, в местността „Кандака“, с обща площ 2.394 дка, собственост на М.М.М., е 0.394 дка.
От доказателствата по делото става ясно, че
Министерският съвет на Република България е приел решение, с което е обявил
линеен енергиен обект „Нова въздушна електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст
„Марица изток“, Република България – п/ст „Неа Санта“, Република Гърция, в
отсечката, която ще бъде изградена на територията на Република България, за
национален обект и обект с национално значение.
Със Заповед №240/17.02.2011г., с оглед ефективната
работа на Община Хасково, на основание Решение №276/06.03.2009г. на Министерски
съвет за определяне размера на еднократните обезщетения за право на прекарване
и преминаване в полза на Община Хасково, чл.287 от Закона за електронните
съобщения, чл.64 от Закона за енергетиката, чл.103, ал.1 и ал.2 от Закона за
водите, чл.196, ал.6 и чл.193, ал.8 от Закона за устройство на територията и
чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във
връзка с чл.210 от ЗУТ, кметът на Община Хасково назначил четиричленна комисия,
с председател, секретар и двама членове, за определяне размера на еднократните
обезщетения, относно сервитутите за право на прекарване и преминаване през
поземлени имоти. Със Заповед №104/13.01.2014г. кметът на Община Хасково
направил изменение в поименния състав на комисията, а със Заповед №1387/12.11.2015г. извършил
последваща промяна на състава на Комисията.
Видно от Протокол №31/04.09.2018г., назначената със
Заповед №240/17.02.2011 г., Заповед №104/13.01.2014г. и Заповед №1387/12.11.2015г.
на кмета на Община Хасково Комисия при Община Хасково заседавала на
04.09.2018г., като с решение по т.1 от дневния ред определила размер на
еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване
на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в землището на с.П.,
община Х., през поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически
лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа
Санта“ (Република Гърция), на територията на община Хасково, с възложител
„Електроенергиен системен оператори“ ЕАД, гр.С., измежду които бил и имота,
собственост на жалбоподателя. Комисията посочила, че площта на сервитута от
поземлените имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи
се в землището на с.П., съгласно одобрения със Заповед №РД-02-20/09.03.2018г.
на Министъра на Регионалното развитие ПУП – ПП, била съгласно списъка на
засегнатите имоти, както и че съгласно чл.64, ал.6 от ЗЕ, определянето на
обезщетението се извършвало по чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие
на страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията приела пазарните оценки за определяне
размера на еднократното обезщетение относно сервитута на поземлени имоти под
опис, съгласно изготвената експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Е.
А. К.(рег.№********* от 11.02.2015г.), като под т.19 от списъка, за поземлен
имот с №25.21, собственост на М.М.М. и с площ на сервитута от 0,394 дка, определила стойността на обезщетението 158 лева.
С писмо с изх. №53 Е-450-2 #31/20.06.2019г. оспореното решение на Комисията
по чл.210 от ЗУТ е било съобщено на М.М.М. на 26.06.2019г, видно от известие за
доставяне с баркод ИД RS 6300 00ZMST W.
Жалбата на М.М.М. срещу решението в оспорената му част
е подадена до АдмС - Хасково чрез Община Хасково и заведена с рег.инд. 94 М-3672-6
на 08.07.2019г.
По делото е приложена
използваната от Комисията Експертна оценка, изготвена от лицензиран
оценител Е. А. К.(рег. № *********). В същата, поземлен имот № 25.21, находящ
се в землище с.П., не е бил обект на оценка. Такива са били ПИ №№ 57042.25.107,
57042.25.22, 57042.73.9, но не и конкретно сервитутната част от имот №25.21
/025021/. Видно от коментираната оценка, използваните методи при определяне
размера на обезщетенията на засегнатите от обекта имоти са сравнителен метод (пазарен
аналог), метод на пазарните множители, метод на пряка капитализация, като са
използвани данни от Служба по вписванията – Хасково, данни от научни трудове в
областта на оценката на имоти и информация от официалните интернет страници на
НСИ, МЗХ, БНБ и сайтове, с обявени за продажба имоти.
За изясняване на делото от фактическа и правна страна
беше назначена съдебно-оценителна експертиза. В същата вещото лице посочва, че
е изготвило експертизата, съобразявайки се с пазарната стойност на земята по
два метода – сравнителен метод /пазарни аналози/ и приходен метод /поземлена
рента/. Експертът дава заключение, че размерът на справедливото обезщетение за сервитутно право на имот №025021 с ограничителен режим на ползване, засегнат от ПУП –
ПП за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400kV п/ст
„Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), в
землището на с.П., общ.Х., собственост на М.М.М., е 483.30 лева.
В съдебно заседание вещото лице допълва заключението с
пояснения, че при проверка в Агенцията по вписванията не били установени
продажби на сходни имоти за периода от
май 2018г. досега. Конкретизира, че по вписаните сделки не била отразена
реалната пазарна цена на имотите, а била отразена цена близки до данъчната
оценка или малко над нея, което не съответствало на реалния пазар на имотите.
По тази причина се сочи, че такива цени не били взети предвид при определяне на
действителната пазарна оценка. В съдебно заседание мотивира обстойно начина на
определяне на действителната пазарна цена и възприетите аналози.
При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по
реда на чл.168
от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване
административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на решението
в оспорената му част, чийто права и законни интереси са засегнати, в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Оспорваният административен акт е издаден от
компетентен колективен орган, поименно назначен със заповеди на кмета на Община
Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия. Не се споделя
оплакването за нищожност на решението, поради издаване на същото от незаконен
състав. Комисията е формирана от орган, който разполага със законови правомощия
за това – кмет на община. В ЗУТ не съществува изискване съставът на Комисията от колко членове следва
да бъде съставен, поради което определянето на един състав и последващата му
промяна, както по отношение броя на членовете на комисията, така и по отношение
поименния ѝ състав, не влияе на валидността издадените от органа по
чл.210 от ЗУТ актове.
Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира
оспорения акт за издаден при неспазване на установената форма и в противоречие
с материалния закон.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗЕ, при разширение на
съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на
надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа
енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват
сервитути.
По смисъла на ал.2 на чл.64 от ЗЕ сервитутите биват:
право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал.1; право на
прокарване на въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически
съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи,
нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал.1; ограничаване в
ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти.
Според ал.4 от чл.64
от ЗЕ, сервитутите по ал.2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен
устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и
2. титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на
имота, върху който е възникнал сервитута, и на носителите на други вещни права
върху засегнатия имот, а съгласно ал.6 определянето на размера на обезщетенията
по тази глава се извършва по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на
територията или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран
оценител.
Безспорно е, че обектът „Нова въздушна електропроводна
линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица изток“ Република България – п/ст „Неа Санта“
Република Гърция представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т.23 от ДР на
ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект преминава през посочените
поземлени имоти, находящи се в землището на с.П., общ.Х., и в частност през
този на жалбоподателя, както и страните не спорят и относно сервитутната площ,
определена за частта от имота на оспорващия, попадаща в трасето на
електропроводната линия.
Спорът между страните се свежда до определения от
органа размер на обезщетението за възникналото сервитутно право и дали същият е
съобразен със справедливата пазарна стойност.
При проверка на спорното между страните обстоятелство,
съдът намери оспореният акт за издаден при допуснато нарушение на разпоредбата
на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Последната предвижда, че административният акт
следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което
следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да
се разбере волята на административния орган и да се защитят адекватно правата и
интересите на засегнатите от акта лица. Мотивите имат съществено значение и за
съда при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност и липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите
могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който
актът препраща, и който се намира в административната преписка.
В конкретния случай, видно от оспорения акт,
административният орган – Комисия по чл.210 от ЗУТ, при определяне стойността
на обезщетението на жалбоподателя в размер на 158 лева за имот №25.21 (025021),
посочила в Решение по точка 1 от Протокол № 31/ 04.09.2018г., че приема цената,
съгласно изготвената експертна оценка на лицензиран оценител Е. А. К.. При
детайлен преглед на същата обаче, съдът установи, че тя не съдържа каквито и да
било данни за имот №25.21 (025021). При това положение, за жалбоподателя, както
и за съда, остава напълно неясно въз основа на какви критерии, на базата на коя
и каква оценка е прието, че стойността на обезщетението за площта на севитута
на имот №25.21 (025021) е определено на 158 лева. Оспореното решение
не препраща и към друг акт, който да се намира в административната преписка,
изпратена според писмо вх. № 4773/22.07.2019г. в цялост, от който биха могли да
се изведат мотивите за определяне на визирания по-горе размер на обезщетението.
На следващо място, съдът намира, че
оспореният акт е издаден и при нарушение на материалния закон.
Според правилото на чл.210, ал.1 ЗУТ, размерът на
обезщетението, в т.ч. и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от
компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена
на имота, и са установени при сделки, извършени през процесния относим
период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на
обезщетението са и въведените с чл.65, ал.1 ЗЕ, критерии: площта на чуждия
поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения
на ползването, както и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от
него, която попада в границите на сервитута.
Предвид горното, съдът прие изготвената по делото
Съдебно-оценъчна експертиза, извършена от лице с необходимата компетентност и
притежаващо лиценз за оценител от МЗГ. Съгласно същата, справедливата оценка на
площта на сервитута на жалбоподателя от 0.394 дка е 483.30 лева.
Така изготвената Съдебно-оценъчна експертиза беше
оспорена от процесуалния представител на ответника. Въпреки това, съдът намира,
че възраженията по отношение на определената от вещото лице цена на сервитута
са неоснователни. В случая, правилно при изготвянето на заключението си експертът
е взел предвид метода на пазарния аналог и метода на поземлената рента, поради
което съдът намира заключението за обективно, отговарящо на действителните
пазарни цени на земи от този тип и в землището на с.К., общ.Х.. Така
приложените от вещото лице методи дават възможност да се определи справедливата
пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута, като същата
се явява съобразена и с видовете ограничения на ползването, съобразно чл.65,
ал.1 от ЗЕ. Вещото лице
пояснява обстойно възприетият метод за определяне на реалната пазарна цена на сервитута, предмет на
делото, като същият изцяло се възприема като справедлив от съда. Определената
от вещото лице стойност на обезщетението отчита безсрочността на сервитута и
причиняваните от него ограничения върху имота на жалбоподателя. Ето защо
настоящата съдебна инстанция, дава вяра на представеното по делото заключение,
като компетентно и обективно отговарящо на поставените задачи.
Предвид изложеното, съдът намира, че дадената със
заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза оценка, като
определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.65, ал.1 от ЗЕ – по
пазарни цени и респ. тази експертиза, при която са приложени приходния метод
(поземлена рента) и метода на пазарни аналози (сравнителен метод), следва да
бъде възприета изцяло.
Като е приела, че дължимото еднократно обезщетение,
изчислимо по реда на чл.210 от ЗУТ в полза на собственика на имот №25.21
(025021), землище с.П., общ.Х., с площ на имота 2.394 дка и площ на сервитута
0,394 дка, е в размер на 158 лева, без да изложи и конкретни мотиви, касаещи
процесния имот, Комисията е постановила акта си, както в нарушение на изискуемата
по закон форма, така и при нарушение на материалното право, тъй като
определената стойност не съответства на действителната пазарна цена.
Горното налага изменение на решението в обжалваната му
част и увеличаване на определеното обезщетение от 158 лева
на 483.30 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и
направени по делото разноски в размер на 860 лв., от които 10 лв. внесена
държавна такса, 250 лв. внесен депозит за вещо лице и 600 лв. заплатено в брой възнаграждение за
един адвокат, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 01.07.2019г.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по точка 1 от Протокол №31/04.09.2018г., в частта
му на т.19, касаеща поземлен имот № 25.21 (025021) в землището на с.П., общ.Х.,
с площ на сервитута 0,394 дка, като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност
на обезщетение от 158.00 лева на 483.30 лева (четиристотин осемдесет и три
лева и тридесет стотинки).
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М.М.М.,
с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 860.00
(осемстотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: