Решение по дело №167/2018 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 април 2018 г. (в сила от 18 май 2018 г.)
Съдия: Божидарка Данчова Йосифова
Дело: 20181310100167
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        № …..........…, 30.04.2018 г., гр. Белоградчик

           

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          

         БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 - ти състав, на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав :

                                               Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 167 по описа за 2018 г.,:

 

   Предявен е иск с правно основание – чл. 19, ал. 3 ЗЗД - за обявяване на предварителен договор за окончателен.

 

  В исковата молба ищеца твърди, че между него и ответника по делото, е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 15.09.2016 г., по силата на който ответника се е задължил да продаде, а ищцовото дружество – да закупи недвижимите имоти, предмет на предварителния договор, находящи се в с. С., общ. Б., обл. В., а именно : Имот № 000428, с площ 0.786 дка, с начин на трайно ползване Друга селищна територия в местността „Найденица”, с построените в имота три сгради – къща с площ 45.00 кв.м., сграда с друго предназначение от 69.00 кв.м. и сграда с друго предназначение от 32.00 кв.м., при граници /съседи/ : имот № 000433 – др.селищна територия на с. С., имот № 097050 – Нива на Т. М. П.,*** – Нива на „Бридж 2007” ООД; както и Имот № 097050, с площ 3,000 дка, с начин на трайно ползване – Нива, ІХ категория, в местността „Гарваница”, при граници /съседи/ : имот № 102002 – Нива на Община – Белоградчик, имот № 097051 – Нива на В. А. П.,*** – Нива на Община – Белоградчик, имот № 000428 – др. селищна територия на с. С., общ. Белоградчик, обл. В., с продажна цена на имотите 4 074 лв. В исковата молба се сочи, че съгласно Предварителния договор, сключването на окончателния такъв, е следвало да бъде извършено най – късно до 15.09.2017 г. Ищецът сочи, че в деня на сключване на предварителния договор, ищецът – купувач, е заплатил на ответника – продавач част от  продажната цена за недвижимите имоти в размер на 574 лв., като останалата част от сумата в размер на 3 500 лв., е следвало да бъде платена в деня на изповядване на сделката. Ответникът от своя страна не е изпълнил задължението си и не е прехвърлил правото на собственост върху недвижимите имоти на ищеца – купувач в уговорения срок. 

 

           В исковата молба се сочи, че в предварителния договор, страните по него са се уговорили, че окончателния договор по между им, ще бъде сключен пред нотариус в срок най – късно до 15.09.2017 г. И тъй като до този момент не е изповядана сделка пред нотариус съгласно уговореното с предварителния договор, ищеца претендира Предварителния договор от 15.09.2016 г., да бъде обявен за окончателен.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

По искане на процесуалния представител на ищеца, по делото е допуснат и разпитан свидетеля: Е. А. П. от гр. Б., обл. В..

          Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че признава иска и не оспорва съда да обяви за окончателен сключения с ищеца предварителен договор. Признава, че при сключване на Предварителния договор е получил част от продажната цена на имотите в размер на 574 лв., а останалата част от договорената цена – 3 500 лв., му била изплатена от управителя на ищцовото дружество. Ответникът признава, че от своя страна не е изпълнил задължението си и не е прехвърлил на ищеца по нотариален ред правото на собственост върху недвижимите имоти в с. С., предмет на предварителния договор.

         В съдебно заседание, ответникът се явява лично и потвърждава изложените в отговора обстоятелства.

        Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна:

С разпределената на страните доказателствена тежест с доклада на съда, изготвен по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, на ищеца по делото е вменено да докаже следните обстоятелства :  наличието на Предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 15.09.2016 г., сключен между страните по делото, с предмет недвижимите имоти, находящи се в землището на с. С., обл. В. /признато/; че ответникът – продавач е собственик  на процесните имоти, предмет на предварителния договор /чл. 363 ГПК/, че е изпълнил задължението си по предварителния договор – в това число, че е платил цялата продажна цена по предварителния договор в размер на 4 074 лв.

Съдът, при обсъждане на доказателствата по делото приема за доказано първото вменено на ищеца обстоятелство – наличието на предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 15.09.2016 г., сключен между него като купувач и ответника, в качеството му на продавач. Горното обстоятелство е доказано чрез представянето на сключения в писмена форма предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 15.09.2016 г., между страните в процеса. Договорът е в изискуемата от закона писмена форма, каквото изискване предвижда ЗЗД при предварителен договор за сключване на окончателен, за който се изисква нотариална форма /19, ал. 1 ЗЗД/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, предварителния договор съдържа и уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Горното обстоятелство – съществуването на облигационно правоотношение между страните е признато и от страна на ответника.

            По силата на предварителения договор, сключен между страните, продавача по същия – ответника по делото, се е задължил да прехвърли на купувача (ищеца), правото си на собственост върху процесните недвижими имоти находящи се в с. С., общ. Б., обл. В., за сумата от 4 074 лв. и да прехвърли собствеността върху същите по нотариален ред в срок до 15.09.2017 г.

По отношение на правото на собственост върху имота, предмет на Предварителния договор – Имот № 097050, с площ 3,000 дка, с начин на трайно ползване – Нива, ІХ категория, в местността „Гарваница” в землището на с. С., общ. Б., обл. В., съдът намира, че от ангажираните в хода на съдебното дирене доказателства, се установи, че ответника – продавач по предварителния договор, е изключителен собственик на земеделския имот, предмет на договора. В подкрепа на това обстоятелство, е представената по делото Скица № К04051/ 09.03.2018 г. на имота, от която е видно, че по силата на Решение № 1501 от 10.12.1996 г., правото на собственост върху процесния земеделски имот е възстановено на наследниците на Т. М. П..

От представеното с Исковата молба, Удостоверение за наследници № 58/ 07.06.2016 г. на Кметство – с. С. за наследниците на Т. М. П., е видно, че негов единствен наследник, е ответника по делото и продавач по предварителния договор – Й.Т.П.. След смъртта на наследодателя Т. М. П., правото на собственост върху земеделския имот с № 097050 – Нива от 3,000 дка, е преминало в патримониума на ответника, като негов единствен законен наследник. 

Предвид на това, че вещното право на собственост върху процесните земеделски земи е придобито по наследство, то те са лично имущество по смисъла на чл. 22, ал.1, изр. 1 – во СК, поради което и безспорно доказано е, че ответника е изключителен собственик на въпросния земеделски имот, предмет на предварителния договор.

Поради това, съдът приема за доказано, че ответника, като изключителен собственик на имот № 097050, надлежно може да прехвърли правото на собственост което притежава /чл. 363 ГПК/.

По отношение на другия имот, предмет на предварителния договор - Имот № 000428 с площ 0.786 дка, с начин на трайно ползване Друга селищна територия в местността „Найденица”, с построените в имота три сгради: къща с площ 45.00 кв.м., сграда с друго предназначение от 69.00 кв.м. и сграда с друго предназначение от 32.00 кв.м., съдът намира следното:

От ангажираните от ищеца в хода на съдебното дирене доказателства, се установява, че ответника – продавач по предварителния договор е собственик по наследство на недвижимия имот, предмет на предварителния договор. За доказването на това обстоятелство и във връзка с разпределената в тежест на ищеца доказателствена тежест, по делото е допуснат и разпитан св. Е. А. П. от гр. Б., обл. В..

С показанията си свидетеля установи, че ответника е придобил правото на собственост върху имота и сградите в него по наследство – от  неговия прадядо. Свидетелят заяви, че самия той притежава недвижими имоти в същата местност, в съседство с процесния имот. Предвид възрастта на свидетеля – същия е на 81 години, с достоверност показа, че този имот, ведно със сградите в него, са били собствени на прадядото на ответника, след това на дядо му, а след тяхната смърт – на самия ответник. Свидетелят П. показа, че праводателите на ответника са били носители на правото на собственост върху процесния имот още от 1944 г., като имота никога не е бил отчуждаван – одържавяван. Свидетелят сподели пред съда личните си възприятия, че имота и сградите в него винаги са били в патримонума на наследодателите на ответника, а след това – правото на собственост е преминало в този на ответника – на основание наследяване по закон. Никой никога не им е оспорвал правото на собственост, имотите са владяни необезпокоявано, продължително и явно. Свидетелят подробно индивидуализира дворното място по вид и квадратура, конкретизира вида и площта на сградите в него. Показанията му изцяло корелиларт с останалия писмен доказателствен материал по делото.

          При тези доказателства, съдът приема за доказано и второто вменено в тежест на ищеца обстоятелство – че ответника е собственик и на втория имот, предмет на предварителния договор, респективно, че може да прехвърли правото на собственост което притежава /чл. 363 ГПК/.

Съдът приема, че доказано в процеса е и третото обстоятелство, разпределено в доказателствена тежест на ищеца – че е изпълнил задължението си по предварителния договор – в това число, че платил продажната цена за недвижимите имоти на ответника – продавач.

Ответникът, в така депозирания отговор признава, че е получил част от договорената продажна цена за имотите в размер на 574 лв., а останалата част от 3 500 лв., му е изплатена впоследствие от управителя на ищцовото дружество.

С отговора ответника признава също така, че от своя страна не е изпълнил задължението си да прехвърли на ищеца правото на собственост върху имотите, предмет на предварителния договор по нотариален ред в срока уговорен в договора – до 15.09.2017 г.

          При изложените по – горе мотиви, съдът приема, че ищеца в условията на пълно и главно доказване установи основателността на така предявения иск, поради което и съдът го уважава. Доказано е наличието на всички законови предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен. Налице е и признание на така предявения иск.            

           От страна на ищеца не са претендирани разноски по делото, поради което и съдът не му присъжда такива, въпреки че уважава така предявения иск.

           Съгласно разпоредбата на чл. 364, ал. 1 ГПК, ищеца следва да заплати следващите се разноски по прехвърляне правото на собственост на имотите, предмет на Предварителния договор, съобразно материалния интерес – 4 074 лв., каквато е продажната цена на процесните имоти по предварителния договора, а именно : нотариална такса в размер на 83,46 лв. – на осн. т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, такса за вписване на решението в Службата по вписванията към РС – Белоградчик в размер на 10,00 лв. – съгл. чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавни такси, събирани от Агенцията по вписванията.

        По отношение на имот № 097050, с площ 3,000 дка и начин на трайно ползване – Нива в землището на с. С., обл. В., местен данък за придобиване на недвижимо имущество не се дължи, тъй като имота представлява земеделска земя.

          По отношение на другият имот № 000428, с площ 0.786 дка – Друга селищна територия, ведно с построените в него имоти, съдът намира, че следва да бъде начислен местен данък за придобиването му. Предвид на това, че в предварителния договор, не е посочено изрично каква е продажната цена за всеки един от имотите, съдът намира, че следва да определи местния данък съобразно представената с исковата молба данъчна оценка на имота и сградите в него, която е в размер на 1 871,10 лв. Поради това, ищеца следва да заплати по сметката на Община – Белоградчик, местен данък за имот № 000428 и сградите в него в размер на 56,13 лв. /същия е 3 %/.

  Водим от горното, съдът

 

                            Р  Е  Ш  И :

 

            Обявява за окончателен, сключения между „БИО АНГУС ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Боровица 3955, общ. Белоградчик, обл. В., Стопански двор, представлявано от И.С.П. – купувач, и Й.Т.П. ***, с ЕГН ********** – продавач, Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 15.09.2016 г. на следните недвижими имоти, находящи се в с. С., общ. Б., обл. В., а именно : Имот № 000428, с площ 0.786 дка, с начин на трайно ползване Друга селищна територия в местността „Найденица”, ведно с построените в имота сгради – къща с площ 45.00 кв.м., сграда с друго предназначение от 69.00 кв.м. и сграда с друго предназначение от 32.00 кв.м., при граници /съседи/ : имот № 000433 – др.селищна територия на с. С., имот № 097050 – Нива на Т. М. П.,*** – Нива на „Бридж 2007” ООД, както и Имот № 097050, с площ 3,000 дка, с начин на трайно ползване – Нива, ІХ категория, в местността „Гарваница”, при граници /съседи/ : имот № 102002 – Нива на Община – Белоградчик, имот № 097051 – Нива на В. А. П.,*** – Нива на Община – Белоградчик, имот № 000428 – др. селищна територия на с. С., общ. Б., обл. В., с обща продажна цена – 4 074,00 лв.

          Осъжда „БИО АНГУС ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Боровица 3955, общ. Белоградчик, обл. В., Стопански двор, представлявано от И.С.П.,  да заплати по сметката на Районен съд – Белоградчик: нотариална такса в размер на  83,46 лв., по сметката на Община – Белоградчик, местен данък за имот № 000428 и сградите в него, в размер на 56,13 лв. /същия е 3 %/ и по сметката на Агенцията по вписванията, държавна такса за вписване (отбелязване) на решението, в размер на 10,00 лв. на осн. чл. 364, ал. 1 ГПК.

   Налага възбрана върху описаните по горе недвижими имоти  в с. С., общ. Б., обл. В., предмет на предварителния договор, а именно:  Имот № 000428, с площ 0.786 дка, с начин на трайно ползване Друга селищна територия в местността „Найденица”, ведно с построените в имота сгради – къща с площ 45.00 кв.м., сграда с друго предназначение от 69.00 кв.м. и сграда с друго предназначение от 32.00 кв.м., при граници /съседи/ : имот № 000433 – др.селищна територия на с. С., имот № 097050 – Нива на Т. М. П.,*** – Нива на „Бридж 2007” ООД, както и върху Имот № 097050, с площ 3,000 дка, с начин на трайно ползване – Нива, ІХ категория, в местността „Гарваница”, при граници /съседи/ : имот № 102002 – Нива на Община – Белоградчик, имот № 097051 – Нива на В. А. П.,*** – Нива на Община – Белоградчик, имот № 000428 – др. селищна територия на с. С., общ. Б., обл. В., до заплащане на следващите се разноски по прехвърлянето – на осн. чл. 364, ал. 1 ГПК.

            На осн. чл. 115, ал. 3 от ЗС, препис от решението да не се издава, докато „БИО АНГУС ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Боровица 3955, общ. Белоградчик, обл. В., Стопански двор, представлявано от И.С.П., не докажат, че са заплатени разноските по прехвърлянето на имота – на осн. чл. 364, ал. 2 ГПК, както и след представяне на удостоверение, че продавачът няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, на основание чл. 264 ДОПК, както и актуално удостоверение за данъчна оценка на недвижимите имоти, необходимо за удостоверяване на липсата на непогасени данъчни задължения за имотите.

                    На осн. чл. 115, ал. 2 ЗС, съдът Дава на „БИО АНГУС ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Боровица 3955, общ. Белоградчик, обл. В., Стопански двор, представлявано от И.С.П., шестмесечен срок за отбелязване /вписване/ на настоящото решение, считано от влизането му в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.             

              

                                                              Районен съдия: