№ 2731
гр. София, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110202164 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.Образувано е по повод
жалба от К. Е. К. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 24-
4332-033375/31.12.2024 г., издадено от началник група към СДВР, Отдел
"ПП", с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "А" от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излага становище за незаконосъобразност на НП.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
уведомен не се явява и не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за
установено следното:
На 06.07.2024г св. И. И.-полицейски служител при 05 РУ-СДВР,
спрял за проверка В.С.В., който управлявал мотоциклет, собственост на
жалбоподателя. Св. И. съставил на жалбоподателя АУАН за това, че
предоставило личния си мотоциклет на неправоспособния водач В.М..
1
Нарушението е квалифицирано от контролния орган, като такова по чл. 102,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било
издадено Наказателно постановление N 24-4332-033375/31.12.2024 г., г.,
издадено от началник група към СДВР, Отдел "ПП", с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "А"
от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установеното
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок от компетентен орган.
За да разгледа жалбата по същество, съдът взе предвид
обстоятелството, че при издаване на НП, административнонаказващият орган
се основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.
16, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В
този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки
всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на
доказване, чрез способите на административно-наказателното производство,
не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
осъществил визираното в наказателното постановление и в АУАН
административно нарушение.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти
2
не се установиха в хода на съдебното следствие.
АНО не е ангажирал гласни доказателства, липсват и писмени,
удостоверяващи неправоспособността на лицето В.М.. Както в АУАН, така и в
процесното НП, освен три имена на лицето, което се твърди, че е
неправоспособен водач, липсват други данни ( ЕГН и пр.), по които да бъде
идентифицирано.
С оглед на посочените констатация следва изводът, че въз основа на
анализа на доказателствата по делото не е възможно да се установи по
безспорен начин, че „жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е санкциониран. В този връзка следва
да се подчертае, че в производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган и недоказването на извършване на
административното нарушение от санкционираното лице, въпреки събиране
на възможните доказателства от съда, е винаги предпоставка за отмяна на
атакуваното наказателно постановление
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано,
с оглед на което следва да бъде отменено.
ВОДИМ от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 24-4332-033375/31.12.2024 г.,
издадено от началник група към СДВР, Отдел "ПП", с което на К. Е. К. ЕГН
********** е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал.
1, т. 3, б. "А" от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 102,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3