Определение по дело №61/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 55
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20205600600061
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55

гр. Хасково, 21.02.2020 г.

            Окръжен съд - Хасково, НО, въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                        2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Милуш Цветанов в. ч. н. д. № 61 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от Христина Жисова – прокурор в РП - Хасково, против Определение № 364 от 15.11.2019г., постановено по ЧНД № 776 по описа за 2019г. на РС – Хасково, с което по реда на чл.243, ал.6 от НПК е отменено постановление от 03.06.2019г. на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство по ДП № 129/2018г. по описа на ОСлО при ОП – Хасково.

            В протеста се твърди, че определението е неправилно. Доводът на представителя на прокуратурата се основава на становището му, че от престъплението по чл. 286, ал.1 НК не може да има пострадал в процесуален смисъл, поради което и липсва допуснато на досъдебна фаза съществено процесуални нарушения, свързани с правата на пострадал, на каквито районният състав е основал отмяната на прокурорското постановлението за прекратяване на наказателното производство.

            В законоустановения срок срещу постъпилия протест не са направени писмени възражения от пострадалия Г. И. И.        

Съдът, като се запозна със събраните доказателства и провери обжалваното определение, установи следното:

На първо място – относно администрирането на делото е необходимо да се посочи следното: Обявление на протестираното определение и съобщение за самия протест са надлежно изпратени на пострадалия Г. И. И. на неговия постоянен и настоящ адрес, който и самото лице е посочило като такъв за призоваване в разпита си като свидетел, но видно от отрязъците – адресът е необитаем. Връчването на адресирани до И. призовки, съобщения и книжа по делото - на адв. Д. Г. е правно ирелевантно, доколкото не се установява упълномощаване на адвоката, нито негово качество сред изброените в чл. 180, ал.2 НПК. От докладна записка от служител на служба ОЗ „Охрана“ при Министерство на правосъдието става ясно, че и предприетият ред за връчване по чл. 178, ал.2 НПК не е дал резултат.

От изложеното следва, че посочвайки необитаем адрес за призоваване Г. И. сам се е поставил в невъзможност да упражни съответните си права на пострадал, с оглед съблюдаване на които районният съд е изпълнил стриктно законовите си задължения.

Неакуратното поведение на страната не може да става причина за блокиране на процеса, с оглед което по аналогия следва да се приложи заложеният в разпоредбата на чл. 271, ал.5 НПК принцип – като производството продължи, независимо от липсата на редовно връчване на книжа.

Процесуалните производства по НПК са обособено регламентирани съобразно това какъв е конкретният предмет на произнасяне в тях. В това по чл. 243, ал.5 НПК предметът на произнасяне на първоинстанционния съд е обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление за прекратяване, както е изрично и ясно посочено в разпоредбата. В производството по чл. 243, ал.8 НПК на въззивен контрол подлежи правилността на първоинстанционното произнасяне „по горепосочения предмет“.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 121, ал.4 от КРБ – „Актовете на правораздаването се мотивират.“  и следователно всеки от тях е единство от диспозитив и мотиви. Видно от мотивите на първоинстанционния състав – с протестираното определение той не се е произнесъл по предмета на съдебния контрол в съответното производство, а по допуснати на досъдебна фаза съществени процесуални нарушения по делото, които нямат отношение към обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление. Налична е формирана от районния съд воля, но не по въпроса, с който е сезиран.

Чисто понятийно произнасянето на районния съд „по същество“ по жалбата не означава произнасяне по съществото на производството. А законодателно-технически и смислово - предвиждането на въззивния контрол и функцията му са обусловени именно от съществото на производството.

Формалното произнасяне на районния съд в производство по чл. 243, ал.5 НПК предпоставя процедурно инстанционния контрол на определението му по реда на чл. 243, ал.8 НПК, но несъобразяването на първата инстанция с естеството на развилото се пред нея производство оставя без същински надлежен предмет настоящия въззивен контрол. Функцията на настоящата инстанция е да извърши такъв контрол, а не да замести отклонилия се от законовите си задължения районен състав.

Ето защо протестираното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция – за дължимо произнасяне по посочения в разпоредбата на чл. 243, ал.5 НПК предмет.

Така мотивиран Хасковският окръжен съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Определение № 364 от 15.11.2019г., постановено по ЧНД № 776 по описа за 2019г. на РС – Хасково.

            ВРЪЩА делото на РС-Хасково - за произнасяне по предмета на производството от друг състав.

            Определението  е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 

 

          2.