№ 918
гр. П***, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102697 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от ХР. СТ. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П***, ул. „П***" №***, ет. ***, ап.***, със съдебен адрес: гр.
П***, ул. „И*** В***“ № ***, ет.***, пофис ***, чрез адвокат В.Ц. – АК П***, против К. Й.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К***, общ. Д***, ул."П***" №***, обл. С***,
настоящ адрес: с. М***, общ. Д***, ул. „С***“ №***, обл. С***.
В исковата молба се твърди, че с ответника сключили граждански брак на *** г.,
който бил първи по ред и за двамата. Сочи, че от брака им на *** г. се родило малолетното
дете А*** К. К.. Посочено е, че след сключване на брака живеели за кратко в гр.П***, в
наследствено жилище на родителите на ищцата, а впоследствие заминали да живеят и
работят във Ф***, за около 2 години, а след това ответникът заминал да работи в А***, а
ищцата се прибрала в Б***. Посочено е, че ищцата има и друго непълнолетно дете на 14
години, която е родена от нейна връзка, преди брака с ответника, за която се грижила тя.
Твърди се, че през 2019 г., още докато била бременна, ответникът започнал да
упражнява физическо насилие спрямо нея, да я удря и рита. Той станал агресивен, много се
влияел от мнението на другите хора, на неговите роднини и най-вече на неговата майка,
която изобщо не харесвала ищцата и използвала всяка възможност, за да го настройва срещу
нея. Сочи, че ответникът започнал също да я обижда непрекъснато и да й посяга, дори и
пред децата, викал, крещял, постоянно изявявал агресията си. Твърди, че всички
домакински задължения се изпълняват от нея, а ответникът нищо не правил за децата и
ищцата.
1
Посочено е, че ищцата живее в страх от ответника, не знае кога ще се прибере, в
какво настроение ще бъде и дали няма да започне да я бие. Твърди, че с цялостното си
поведение ответникът довел до дестабилизиране на съпружеската им връзка. Множеството
семейни скандали, обиди и физическото насилие от негова страна, довели до необратимо
отчуждение и липса на връзка, присъща на нормалните семейни отношения. Чувствата им
един към друг били напълно охладнели. Бракът им съществувал само формално и същият е
изпразнен от необходимото за една пълноценна брачна връзка съдържание, като не
съществува възможност за помирение между страните.
Във връзка с изложените твърдения иска от съда да постанови решение, с което
бракът между страните да бъде прекратен по вина на ответника, упражняването на
родителските права по отношение на малолетното им дете да бъде предоставено на ищцата,
като бъде определен подходящ режим на лични отношения с баща му – ответникът, след
прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име – Ж***, да бъде осъден
ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева за малолетното им дете А***
К. К. роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител ХР. СТ. К., считано от
датата на подаване на исковата молба до навършване на пълнолетие на детето или
настъпването на друга правопогасяваща или правоизменяща издръжката причина, платима
до 20-то число на текущия месец по банков път по банкова сметка на ХР. СТ. К. в
„Общинска Банка“ АД . Сочат се доказателства. Претендират се разноски.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответника К.К. не
депозира такъв.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П*** не изразява
становище по молбата извън изготвения социален доклад.
В хода по същество Х.К., чрез процесуалния си представител, моли за постановяване
на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че страните са родители на детето А*** К. К., родено на ***
г., което се установява от приложеното по делото копие на удостоверение за раждане, както
и от служебно изисканите от съда справки по Наредба № 14/18.11.2009 г..
Не е спорно, а и от представеното на л. 7 от делото удостоверение за сключен
граждански брак, се установява, че страните са съпрузи като са сключили граждански брак
на *** г. в гр. П***, с акт за граждански брак № ***/*** г..
От писмо изх. № 1902-11-00-0119/12.02.2021 г. и изх. № ПР/Д-СС-Д/17-
001/22.07.2021 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Д*** се установява, че е
извършено посещение на адреса на ответника в с. К***, общ. Д***, ул. „П***“ № *** и с.
М***, общ. Д***, ул. „С***“ № ***, като не е установен. По данни на главен експерт АОН в
Кметство с. К*** и с. М*** ответникът живее в чужбина, както и близките му. От второто
писмо се установява, че ответникът има адресна регистрация в с. М***, но никога не е
2
живял там.
Поради изложеното не е изготвен социален доклад относно бащата на детето –
ответника Николай Георгиев.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” - П***, който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за
спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от
неговата майка в гр. П***, която разчита на помощна на майка си. Жилището, в което
живеят се намира в гр. П*** и е собственост на брата на ищцата и представлява двустаен
апартамент и предоставя добри условия за отглеждане на детето. Посочено е, че майката не
работи, но получавала социално помощи в размер на 1700 паунда на месец. Детето
познавало баба си по майчина линия, като с баба си и дядо си по бащина линия не се среща.
Привързано е към майка си. Тя е значимият възрастен за него.
От разпита на свидетелката А*** А*** Ж***, която е майка на ищцата, се
установява, че страните са фактически разделени непосредствено след раждането на общото
им дете. Излага твърдения, че ответникът е посягал да удря ищцата, че я е тормозил след
разговори с неговото семейство, както и че упражнявал психически итормоз над ищцата,
изразяващ се постоянни скандали, удрял е по стената в жилището, когато е присъствала
свидетелката, както и че е обиждал дъщеря й. Споделя, че когато страните живеели при
свидетелката К*** отново се е опитвал да удря дъщеря й. Сочи, че към момента на разпита
живеят в гр. П*** в гарсониера, в която живеят двете с дъщеря й, че помага за отглеждането
на детето А***.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, възприема показанията на
свидетелката за обективни, последователни, логични и непротиворечиви, поради което ги
кредитира.
От изслушването на ищцата се установява желанието да полага грижи за детето си,
необходимостта от допълнителни средства за отглеждането му, че ответникът е упражнявал
физическо насилие спрямо нея, че ищцата получава помощни в размер на 1700-1800
британски паунда.
По делото е представено копие на банкова сметка на ищцата в „Общинска банка“ с
IBAN BG*** с титуляр ищцата.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Районен съд П*** е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както
следва: брачен иск с правно основание чл.49, ал.3 СК за прекратяване на брака на страните с
развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на ответника и
небрачни искове с правно основание чл.53, чл.59, ал.2 от СК, чл.143.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
3
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с изискваното от закона съдържание за
една нормална брачна връзка и в отношенията между съпрузите не съществува присъщата
на тази връзка общност от духовни, морални, биологични и икономически елементи. Между
съпрузите са налице отношения на неразбирателство, като съпрузите трайно не изпълняват
задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл.14, чл.15 и чл.17 СК. Бракът между тях
не изпълнява своята социална функция и запазването му би било вредно за съпрузите,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност. Поради горното, бракът им следва да бъде прекратен с развод, на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Относно вината:
Съдът, за да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съобрази,
че страните непосредствено след раждането на детето А*** не съжителстват заедно и не
поддържат брачна връзка. Настъпилата фактическа раздяла безспорно е довело до
разрушаване на брачната привързаност, взаимното доверие и разбирателство и разкъсване
на брачната връзка, но от значение, в контекста на повдигнатия спор, са причините за
разстройството на брачните отношения и дали същите са следствие от поведението на
двамата съпрузи или само на единия от тях. Изложената по-горе фактическа установеност
сочи на доказаност на релевираните от жената брачни провинения. От показанията на
разпитаната свидетелка по категоричен начин се доказва, че ответникът е упражнява
психическо насилие по отношение на ищцата, което според съда е причината за настъпилата
фактическа раздяла между съпрузите. Поради това съдът счита, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, е настъпило по вина на ответника К..
Относно упражняването на родителските права по отношение на детето С***:
За да се произнесе досежно упражняването на родителските права по отношението на
ненавършилото пълнолетие дете, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.59, ал.4 СК съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод /възпитателски
качества, морален облик, грижи и отношение към децата, желание на родителите,
привързаност на детето към родителите, пол и възраст на децата, помощ от трети лица,
социално обкръжение, жилищно-битови условия/ като безспорно решаващо значение при
решаването на този въпрос имат интересите на детето. В понятието "интереси на децата",
както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър
гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на
жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за интересите на детето
има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
В настоящия случай между страните липсва спор относно въпроса кой от двамата
родители да упражнява родителските права по отношение на общото им дете – А*** К.,
поради което и съдът приема, че за в бъдеще родителската функция спрямо детето А***
4
следва да бъдат предоставени на майката. Същата притежава необходимите родителски
качества, като по делото не се установи поведение на този родител, което да представлява
пречка за правилното възпитание на детето или да бъде тълкувано като отрицателно
отношение към него. Следва да бъде посочено, че за тази своя преценка съдът съобрази и, че
в хода на производството са изискани социални доклади относно обитаваното от ответника
жилище, но същият не е установен на известните по делото адреси и не е оказал съдействие
за изготвяне на социални доклади. От негова страна не са ангажирани никакви
доказателства относно точното му местоживеене, което препятства събирането на
информация относно условията, при които би било отглеждано детето при упражняване
родителските права от бащата. Липсват доказателства относно родителския капацитет на
бащата за отглеждане на детето, възможността да разчита на други лица за грижите на
детето. При това положение постановяване на решение бащата да упражнява родителските
права не би охранило в достатъчна степен интереса на детето.
Относно местоживеенето на детето, съдът намира, че същото следва да бъде
определено при майката – гр. П***, ул. „П***“ № ***, ет.***, ап.***.
По режима на личен контакт:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 СК, режимът на лични отношения между децата
и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
децата, както и по друго време.
Според разясненията дадени в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 год. на
Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и родителя,
който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над
интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на
децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да
се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва
да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на
ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с
двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности.
Отчитайки горното, съдът счита, че с оглед възрастта на детето, необходимостта от
контакти с бащата и пълноценно общуване между бащата и детето режимът на лични
отношения следва да бъде насочен към запазването и укрепването на отношенията на
доверие и емоционална привързаност между този родител и детето. Този процес следва да се
подпомага, включително и от родителя, който упражнява родителските права. При това
положение и при отчитане на обстоятелството, че след фактическата раздяла между
родителите детето не е прекарвало много време с баща си при осъществяване на режима на
лични отношения бащата ще има право да вижда и взема детето си всяка първа и трета
събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа; един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на
двамата родители.
С оглед заявеното от ищцата, че нямат семейно жилище и последно са живеели на
5
квартира във Кралство В***, която е освободена, съдът счита, че не следва да се произнася
по този въпрос.
По иска за издръжка:
Според критериите, залегнали в чл.50 ППЗЗДетето, във вр. с Постановление № 305 на
МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете до 3 години е в размер на 4-
кратния размер на гарантирания минимален доход, или 300 лева. Държейки сметка, че този
критерий се отнася за деца лишени от родителска грижа и отчитайки индивидуалните
потребности на детето, както и обществено-икономическата обстановка в страната, съдът
определя необходимата месечна издръжка за детето А*** К. в размер на 350 лева.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между
двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности
и материално състояние.
В настоящото производство не бяха представени доказателства за реализирани от
страна на бащата доходи. Отчитайки обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст
и липсата на обективни причини, които да възпрепятстват възможността му да полага труд
на пълно работно време, съдът намира, че бащата е в състояние да реализира доход поне в
размер на минималната за страната работна заплата, т.е. към момента 650 лева. С оглед
последното и предвид безусловния характер на издръжката на непълнолетни деца,
отчитайки липсата на данни ответникът да дължи издръжка на други лица, съдът намира, че
бащата е в състояние да поеме издръжка за детето в размер на 240 лева. Остатъкът от
издръжката ще бъде поет от майката. При отчитане размера на издръжката, който ще се
поеме от майката, съдът съобрази че тя ще полага непосредствените грижи за отглеждането
и възпитанието на детето, което само по себе си е основание бащата да поема по-голям дял
от издръжката.
Определената в тежест на ответника издръжка и съобразявайки отправеното от
ищцата искане следва да се присъди считано от датата на депозиране на исковата молба.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи на
предварително изпълнение.
Предвид отправено искане от страна на съпругата да носи предбрачното си фамилно
имен - Ж***, съдът намира, че същото е основателно и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПР ответникът следва да заплати
на ищцата и сторените разноски в размер на 25 ДТ и 200 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, която
следва да бъде заплатена от ответника. На основание чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса в размер на 345,60 лева по иска за издръжка.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между ХР. СТ. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. П***, ул. „П***" №***, ет. ***, ап.*** и К. Й. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. К***, общ. Д***, ул."П***" №***, обл. С***, настоящ адрес: с. М***, общ. Д***,
ул. „С***“ №***, обл. С***, сключен на *** г. с акт № *** пред длъжностно лице по
гражданско състояние при Община П***, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, по вина на съпруга К. Й. К..
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Ж***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А***
К. К., ЕГН **********, родено на *** г. на майката ХР. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
П***, ул. „П***" №***, ет. ***, ап.***, като определя местоживеенето на детето при
същата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата К. Й. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. К***, общ. Д***, ул."П***" №***, обл. С***, настоящ адрес: с. М***,
общ. Д***, ул. „С***“ №***, обл. С*** с детето А*** К. К., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа; един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по всяко друго време при
взаимно съгласие на двамата родители.
ОСЪЖДА К. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К***, общ. Д***,
ул."П***" №***, обл. С***, настоящ адрес: с. М***, общ. Д***, ул. „С***“ №***, обл. С***,
да заплаща в полза на детето А*** К. К., ЕГН **********, чрез неговата майка ХР. СТ. К.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 240 лева, считано от 05.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до 20-то число на текущия месец, за
който се дължи издръжка, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване по сметка в „Общинска банка“ с IBAN BG*** с титуляр ищцата , КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 240 лева по отношение на дължимата издръжка
на детето А*** К. К. до претендирания месечен размер от 300 лева, на основание чл.143 СК.
ОСЪЖДА К. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К***, общ. Д***,
ул."П***" №***, обл. С***, настоящ адрес: с. М***, общ. Д***, ул. „С***“ №***, обл. С***,
да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, държавна такса в размер на 50,00 лева
/петдесет лева/, на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такса, които се събират от
съдилищата по ГПК и държавна такса по иска за издръжка в размер на 345,60 лева, на
основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7