№ 568
гр. Сливен, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230100848 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявени иск с пр. осн. чл. 415, във вр. с чл. 422 ал.1
от ГПК и цена на иска 1612,18 лева.
В исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се твърди,
че на 01.07.2019 г. е подписан Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между
„УниКредит Булбанк“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който
вземанията на „УниКредит Булбанк“ АД срещу Д. М. В., произтичащи от Договор №
204/0054/40506551 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка от дата 23.03.2016 г., са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение № 1 към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от същата дата. Съгласно чл. 4.3, от
рамковия договор за цесия, Агенция за събиране на вземания в качеството на цесионер се е
задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от „УниКредит
Булбанк“ АД.
В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД съответно с изх. № УПЦ-П-УКБ/204/0054/40506551 от 10.07.2019 г. с
известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което е останало непотърсено от
длъжника.
Твърди се, че на 23.03.2016 г. Д. М. В. в качеството на Кредитополучател е сключил
договор № 204/0054/40506551 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка с „УниКредит Булбанк“ АД. Договорът е сключен
1
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните
институции и на основание Общите условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД
предоставя потребителски кредити на физически лица, действащи по време на сключване на
договора, както и на основание писмено искане, отправено от страна на кредитоискателя до
банката. Подписвайки договора, Кредитополучателят е удостоверил, че му е предоставен
целия обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, запознат е с
Тарифата за физически лица на банката-кредитор, получил е копие от Тарифата и е запознат
и приема начина и метода на формиране и определяне на размера на изискуемите и
дължими от него суми, в т.ч. лихви, такси и комисионни. При условията на сключения
договор за кредит, банката-кредитор се е задължила да предоставя на Кредитополучателя
кредит под формата на овърдрафт по посочена от Кредитополучателят разплащателна
сметка, в общ размер на 1000,00 лв., като Кредитополучателят е приел да усвоява кредита,
да го ползва и връща ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, при
следните условия: начален срок на усвояване: 23.03.2016 г; краен срок за усвояване:
23.03.2017 г. и краен срок за погасяване: 23.03.2017 г. Съгласно уговореното от страните,
крайният срок за погасяване на кредита обаче може да се удължава многократно от страна
на банката с период от още една календарна година, при условие, че Кредитополучателят
спазва условията на договора за кредит и не е в просрочие по нито едно от своите
задължения към кредитора. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят
подписва съгласие за директен дебит по разплащателната си сметка, по която се усвоява
овърдрафта и дава право на кредитора да събира едностранно в деня на падежа или след
него дължимите по кредита суми, като се задължава да осигурява по разплащателната си
сметка необходимите средства за погасяване на дължимите суми.
Съгласно разпоредбите на Общите условия на банката, усвоената непогасена част от
кредита /редовен и/или просрочен дълг/ за срока на действие на договора за кредит се
олихвява с възнаградителна лихва, установена по размер за съответния период по лихвен
план като годишен лихвен процент, формиран от индивидуално договорения според
валутата на кредита и периодичността му променлив базов лихвен индекс, приложим за
съответния период на олихвяване, в рамките на действащия лихвен план плюс договорена
фиксирана /непроменлива/ надбавка за срока на действие на съответния лихвен план.
Към датата на сключване на договора за кредит, пазарен лихвен индекс, формиран от
едномесечен SOFIBOR е бил в размер на 0,061%, като страните са договорили фиксирана
надбавка към пазарния лихвен индекс в размер на 12,889%. Така, годишния лихвен процент
е определен в договора за кредит към датата на сключването му в размер на 12,95%, като
страните са постигнали съгласие, че договореният годишен лихвен процент към всеки
период на олихвяване се променя съобразно промените на базовия лихвен индекс и в
съответствие с установеното в Общите условия на Банката. Съгласно клаузите на сключения
договор, лихвите за усвоен разрешен овърдрафт се дължат и изплащат ежемесечно на
числото от календарния месец, което съвпада с датата, на която изтича срокът за
издължаване на овърдрафта, като в конкретния случай това е 23-то число на всеки
2
календарен месец. Съгласно Общите условия към договора за кредит, годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент
на БНБ в сила от 1-ви януари, съответно от 1-ви юли на текущата година плюс 10 процентни
пункта, като дневния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен
на 1/360 от годишния лихвен процент. Така начислените лихви са незабавно изискуеми,
считано от датата, към която се начисляват.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят дава съгласието си
неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на Кредитора при
условията на Наредба № 9 на БНБ. В конкретния случай, на Кредитополучателят е
начислена възнаградителна лихва за ползване на кредита в размер на 534,84 лв., за периода
от 23.03.2016 г. до 18.03.2017 г.
Считано от 01.07.2019 г., /датата на която е сключен договора за прехвърляне на
вземането/ до датата на входиране на задължението в съда, на длъжника е начислявано
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, което
към датата на входиране на задължението в съда е в размер на 77,34 лв.
Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите суми по договора за банков
кредит.
Предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква правен
интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.
М. В..
В хода на производството е установено, че длъжникът е починал. Входирано е ново
заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист срещу А.Д.В., в
качеството си на наследник на починалия длъжник Д. М. В., чрез неговата майка и законен
представител П. Ж. М.. Образувано е ч. гр. д. № 3651/2020 г. и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок от длъжника е депозирано
възражение.
Предвид изложеното се моли съда да постановите съдебен акт, по силата на който да
признаете за установено, че А.Д.В., в качеството си на наследник на починалия длъжник Д.
М. В., чрез неговата майка и законен представител П. Ж. М., дължи на Агенция за събиране
на вземания ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3651/2020 г. на Районен съд -
Сливен, а именно:
- 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляващи главница по 12 броя неплатени
погасителни месечни вноски;
- 534,84 лв. /петстотин тридесет и четири лева и 84 стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 23.03.2016 г. до 18.03.201 г.;
- 77,34 лв. /седемдесет и седем лева и 34 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 1.07.2019 г. /датата на сключване на договора за цесия/ до датата на
3
подаване на заявлението в съда,
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, в който се твърди, че исковата претенция е неясна и непълна,
представените по делото писмени документи не съставляват в цялост кредитното досие на
наследодателя. Не се излагат никакви твърдения и не са представени никакви доказателства
по релевантните обстоятелства кредитополучателят усвоил ли е кредита, ако да - заплащал
ли е суми по него, ако е заплащал - какви суми и на кои дати. Не е ясно дали
кредитополучателят не е платил частично или изцяло задълженията си по представения
договор от 23.03.2016 година, както и дали е упражнил правото си на отказ от договора по
чл.10.2 от договора за кредит от 23.03.2016 година.
Сочи се, неяснотата в твърденията в исковата молба нарушава правото на защита на
малолетния ответник, доколкото няма яснота за фактологията по случая и точния смисъл на
твърденията в исковата молба.
Оспорват се всички предявени искове - за главница, възнаградителна лихва, лихва за
забава и законна лихва, като неоснователни.
Не се спори, че А.Д.В., действащ чрез своята майка и законен представител П. Ж. М.,
е законен наследник на своя баща Д. М. В., починал на 02.06.2020 година, като се сочи, че
разпоредбите на чл.60, ал.2 и чл.61, ал.2 от ЗН ограничават отговорността на наследника до
размера на полученото наследство и задължават приемането по опис на наследството от
страна на недееспособните.
Макар и към момента на завеждане на иска наследството да не е прието все още по
опис, съдебната практика е еднозначна, че тримесечният срок по чл.61, ал.1 от ЗН не важи за
недееспособните (малолетните) и пропускането му не може да лиши лицата от
възможността по-късно да приемат наследството, тъй като не се допуска една защитна
правна норма да води до отнемане на наследствените права на защитените лица.
Моли се на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК да бъде спряно производството по
настоящото дело до произнасяне на съда по молбата на ответника, представляван от
законния си представител, за приемане на наследството по опис и до приключване на
образуваното по молбата ч.гр.дело № 3549/2021 година на PC Сливен. Ако при описа на
наследството се установи, че няма активи на претендиралата стойност, се твърди, че е
възможно това да повлияе на изхода на настоящото дело, като на самостоятелно основание
да мотивира неоснователност на исковете.
С оглед изложеното се моли съда да задължи ищцовата страна да прецизира
претенцията си и да внесе пълна яснота по нея, след което да им бъде дадена нова
възможност за вземане на отношение по твърденията, както и да представи в цялост
кредитното досие на наследодателя Д. М. В., в това число и извлечение от сметка
4
BG30UNCR76301078254513 (договорена за обслужване на кредита) за периода 23.03.2016
година до момента.
Твърди се, че е неоснователно твърдението, че кредитополучателят не е платил
главница по 12 броя погасителни вноски, защото договорът и погасителния план
предвиждат 11 месечен гратисен период по главницата, а падежа на задължението за
главницата е 23.03.2017 година.
Оспорва се и претенцията в размер 534,84 лева - договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 23.03.2016 до 18.03.2017 г., тъй като видно от погасителния план към договора
за кредит общият размер на възнаградителната лихва за периода от 23.03.2016 до 23.03.2017
година е 131,28 лева, а първото погашение на задължението за възнаградителна лихва е
предвидено на 23.04.2016 година.
Прави се и възражение за погасяване по давност на всички претендирани в исковата
молба вземания.
Сочи се, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането и същият не е получил уведомителното писмо от 10.07.2019 година.
Предвид изложеното се моли съда да се произнесете с решение, с което да отхвърли
изцяло претенциите на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против малолетния
ответник А.Д.В., като неоснователни и недоказани.
Ищцовото дружество - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана е молба от процесуалния му
представител, с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа исковата
молба по съображенията изложени както в нея, така и в молбите-становище във връзка с
предходните съдебни заседания. Оспорва изцяло депозирания отговор на исковата молба.
По същество моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответникът А.Д.В., в качеството му на наследник на Д. М. В., представляван от
П. Ж. М. – законен представител, се представлява от процесуален представител, който моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Процесното вземане произтича от сключен на 23.03.2016 г. Договор №
204/0054/40506551 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка между „УниКредит Булбанк“ АД /Заемодател/ и Д. М.
В. /Заемател/, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
Закона за кредитните институции и на основание Общите условия на „УниКредит Булбанк“
АД .
Съгласно разпоредбите на Общите условия на банката, усвоената непогасена част от
кредита за срока на действие на договора за кредит се олихвява с възнаградителна лихва,
установена по размер за съответния период по лихвен план като годишен лихвен процент.
Съгласно клаузите на сключения договор, лихвите за усвоен разрешен овърдрафт се дължат
5
и изплащат ежемесечно на числото от календарния месец, което съвпада с датата, на която
изтича срокът за издължаване на овърдрафта, като в конкретния случай това е 23-то число
на всеки календарен месец. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят дава
съгласието си неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на
Кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ.
В конкретния случай, на Кредитополучателят е начислена възнаградителна лихва за
ползване на кредита в размер на 534,84 лв., за периода от 23.03.2016 г. до 18.03.2017 г.
Считано от 01.07.2019 г., /датата на която е сключен договора за прехвърляне на
вземането/ до датата на входиране на задължението в съда, на длъжника е начислявано
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, което
към датата на входиране на задължението в съда е в размер на 77,34 лв.
Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите суми по договора за банков
кредит.
Видно от удостоверение за наследници, кредитополучателят е починал на 02.06.2020
г., като е оставил като наследник А.Д.В..
С Определение по ч.гр.д. 3549/2021 г. е допуснато на осн. чл. 61, ал.1 от ЗН приемане
по опис от страна на А.Д.В., чрез неговата майка и законен представител П. Ж. М. на
наследството на Д. М. В. , като в описа е включено и задължението на наследодателя към
АСВ ЕАД с остатък от просрочена главница 1000 лева, балансова експозиция 1731 лева.
На 31.01.2020 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр.д. № 417/2020 г. по описа на СлРС.
В хода на производството е установено, че длъжникът е починал. Входирано е ново
заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист срещу А.Д.В., в
качеството си на наследник на починалия длъжник Д. М. В., чрез неговата майка и законен
представител П. Ж. М.. Образувано е ч. гр. д. № 3651/2020 г. и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок от длъжника е депозирано
възражение.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че кредитът е предоставен като овърдрафт, което предполага получаване на месечно
трудово възнаграждение по разплащателна сметка на клиента и погасяване на задължение
по тях. Възможността за усвояване на кредита овърдрафт е от 23.03.2016 г. до 23.03.2017 г.
Последното усвояване по овърдрафта е на 17.03.2017 г. и е в размер на 1000 лева.
Вещото лице сочи, че задължението на ответника по процесния договор е:
главница – 1000 лева;
договорена лихва за редовна главница – 5,89 лева.
договорена лихва за просрочена главница – 296,20 лева;
неустойка за просрочена главница – 231,39 лева;
неустойка за просрочена лихва – 1,36 лева.
Лихвата за забава на плащанията е неустойка съгласно чл.11.3. от Договора за кредит
6
и е в размер на 10,01%. Към момента на входиране на заявлението в съда – 05.02.2020 г., тя
следва да бъде 90,37 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните
съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва
да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да
докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи, че на 23.03.2016 г. е сключен Договор № 204/0054/40506551
за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка между „УниКредит Булбанк“ АД като заемодател и Д.М. – заемател.
Договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
Закона за кредитните институции и на основание Общите условия на „УниКредит Булбанк“
АД .
Кредитополучателят е починал на 02.06.2020 г. и е оставил като наследник А.Д.В., т.е
искът е предявен срещу надлежна ответна страна.
Ответникът като недееспособен съгл. чл. 61, ал.2 от ЗН е приел наследството по опис,
т.е отговаря за задълженията на наследодателя до размера на приетото наследство, тъй като
в описа е включено и задължението към ищцовото дружество..
От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена в
предвидения в ГПК ред се установява, че кредитът е предоставен като овърдрафт, което
предполага получаване на месечно трудово възнаграждение по разплащателна сметка на
клиента и погасяване на задължение по тях. Възможността за усвояване на кредита
овърдрафт е от 23.03.2016 г. до 23.03.2017 г. Последното усвояване по овърдрафта е на
17.03.2017 г. и е в размер на 1000 лева.
Задължението на кредитополучателя по процесния договор е: главница – 1000 лева;
договорена лихва за редовна главница – 5,89 лева., договорена лихва за просрочена главница
– 296,20 лева; неустойка за просрочена главница – 231,39 лева; неустойка за просрочена
лихва – 1,36 лева.
Лихвата за забава на плащанията е неустойка съгласно чл.11.3. от Договора за кредит
7
и е в размер на 10,01%. Към момента на входиране на заявлението в съда – 05.02.2020 г., тя
следва да бъде 90,37 лева.
Не са ангажирани доказателства от ответната страна за погасяване на задълженията,
поради което, съдът следва да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество сумите по издадената заповед за изпълнение, както следва:
главница – 1000 лева; 534 лева договорна /възнаградителна/ , от която: договорена лихва за
редовна главница – 5,89 лева., договорена лихва за просрочена главница – 296,20 лева;
неустойка за просрочена главница – 231,39 лева; неустойка за просрочена лихва – 1,36 лева.
Следва да се приеме за установено, че дължи сумата 77.34 лева обезщетение за забава за
периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Вещото лице е изчислило, че лихвата за забава на плащанията е неустойка
съгласно чл.11.3. от Договора за кредит и е в размер на 10,01%. Към момента на входиране
на заявлението в съда – 05.02.2020 г., тя следва да бъде 90,37 лева Съдът следва да уважи
иска в размера, както е предявен.
На ищеца се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 100 лева юриск.
възнаграждение и 200 лева възнаграждение за вещо лице, както и разноски в заповедното
производство по ч.г.д. № 3651/2020 г. по описа на СлРС в размер на 32,24 лева д.т. и 75 лева
юриск. възнаграждение.
Ищцовото дружество е останало задължено за разноски, тъй като не е внесена
дължимата д.т. в исковото производство, поради което на осн. чл. 77 от ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 117.76
лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.В., роден на 27.10.2011 г. с ЕГН
**********, в качеството си на наследник на починалия длъжник Д. М. В. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител П. Ж. М. с ЕГН **********, и
двамата с настоящ адрес гр. Сливен, ул. „Цар Иван Асен” № 2, ЧЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, следните суми:
- сумата от 1000 лева, представляваща изискуема и незаплатена главница по
Договор № 204/0054/40506551 от 23.03.2016 г. за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка прехвърлена с договор
за цесия;
- сумата от 534,84 лева, договорна /възнаградителна/ лихва, от които: договорена
лихва за редовна главница – 5,89 лева., договорена лихва за просрочена главница – 296,20
лева; неустойка за просрочена главница – 231,39 лева; неустойка за просрочена лихва – 1,36
8
лева.
- сумата от 77,34 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 01.07.2019 г. до 31.01.2020 г.,
както и законната лихва за забава върху главницата считано от датата на входиране
на заявлението – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението по издадената
Заповед за изпълнение № 260589 от 09.11.2020 г. по ч.г.д. № 3651/2020 г. на СлРС.
ОСЪЖДА А.Д.В., роден на 27.10.2011 г. с ЕГН **********, в качеството си на
наследник на починалия длъжник Д. М. В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител П. Ж. М. с ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес гр. Сливен, ул. „Цар
Иван Асен” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски в производството в общ размер на сумата
300 и разноски по ч.гр.д. № 3651/2020 г. в размер на 107,24 лева.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 117.76 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9