Р Е Ш Е Н И Е 1931
17.05.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК – XVII – ти
съдебен състав в открито съдебно заседание 03.04.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 11916
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по
делото е повторно за произнасяне по предявен иск с правна квалификация чл. 79,
ал.1 вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД съгласно решение № ... по в.гр.д. № ... на
Окръжен съд – Пловдив.
Ищец П.Т.И. твърди, че
през периода 19.04.1999г. до 10.05.1999г. цедентът К. Т.е предоставил в брой на
ответник Г.З.Х. временна финансова помощ в размер на 203 500 щатски
долара, като ответника се задължил да върне сумата на 30.07.2014г. в брой или
по посочена банкова сметка *** датата на падежа. Ответникът не е върнал
паричната сума на падежа като на 03.05.2016г. между К. Т.и ищеца бил сключен
договор за цесия на вземането към ответник ведно с принадлежностите му, за
което обстоятелство длъжникът бил уведомен. Ищец П.И. твърди още, че договорът
за заем се установявал от потвърдително писмо от 12.05.1999г. с което отв. Х.
признавал, че е получил в брой сумата от 203 500 щатски долара и че се
задължава да ги върне на 30.07.2014г. и с писмен документ наименован
„споразумение“ от дата 25.07.2000г., които също удостоверявали факта на
получаването на паричната сума, периодът на получаването й и уговарянето на
падежа. Ето защо иска ответника Г.Х. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 4000 лева - частично от 297 002,15 лева -
главница, сумата от 1000 лева- частично от 37 364,85 лева- мораторни
лихви за периода 03.05.2016г.- 28.07.2017г., ведно със законните лихви върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото – 28.07.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, които вземания са прехвърлени в полза на
ищеца с договор за цесия от 03.05.2016г. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник Г.Х. оспорва предявените искове по основание
и размер. Отрича фактът да е получавал от К. Т.парични суми по договор за заем
в периода от 19.04.1999г. до 10.05.1999г. Оспорва се договора за цесия поради
липса на предмет, предвид липсата на юридически факт, който да породи
вземането. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателствени материали и на основание чл.12 ГПК намира
за установено следното от фактическа и правна страна.
Установява се от
приетото по делото потвърдително писмо, че ответник Г.З.Х. изрично и
неотменяемо е потвърдил, че в периода от 19.04.1999г. до 10.05.1999г. е получил
в брой от К. А. Т.чрез лицата О. А.и И. И.сумата от 203 500 щатски долара
със задължението да бъдат върнати в долари или левовата им развностойност на
30.07.2014г. в брой или по банкова сметка *** 30.07.2014г. Следователно е
налице сключен договор за заем по силата на който на ответника са предавани
парични суми в заем в размер на 203 500 щатски долара за периода от
19.04.1999г. до 10.05.1999г. Изрично с писмения документ се обективира
признанието на ответника, че е получил паричната сума от К. А. Т.за посочения
период с основание „фактури за продадени стоки и извършени услуги“. В друг представен по делото частен свидетелстващ
документ – споразумение от 25.07.2000г. ответник Х. отново изрично е
обективирал изявлението си като е признал, че сумата от 203 500 щатски
долара е получена от К. Т.със задължение да бъде върната на падеж 30.07.2014г.
Този документ съдът кредитира като такъв, който потвърждава фактът, че е бил
сключен договор за заем, и че реално е била предадена заемната сума от
203 500 щатски долара в периода от 19.04.1999г. до 10.05.1999г., която е
следвало да бъде върната на падежа – 30.07.2014г.
Тези два документа са
оспорени както относно формалната им доказателствена сила, така и относно
съдържанието на волеизявлението на ответник Х.. По делото са приети две
експертизи – първата е единична с вещо лице К.П.С., която дава заключение, че
подписите в горните два документа са изпълнени от едно и също лице, но не са изпълнени
от ответник Х., посочва се още, че подписите от името на ответника в двата
документа не са сканирани и пренасяни от друг документ, както и че не са
копирани на просвет, изпълнени са на една и съща пишеща машина. Вещото лице е
използвало за сравнителен образец 11 документа, подробно описани в
обстоятелствената част на заключението изхождащи от ответника в периода от
2000г. до наши дни. При анализа и съпоставянето на общите признаци с процесните
два документа и сравнителните образци според вещото лице С. се открояват 5
идентификационни съвпадения – транскрипцията е смесена, обработеността е
средна, строежа е прост, наклона е десен.
Относно частните признаци по критерии форма на
движението при изпълнение от общо 6 признака вещото лице откроява несъвпадение
по 2 признака – първият е изписването на втория елемент на главна буква „Х“,
която в изследваните образци е дъговидна, а в сравнителните – праволинейна,
вторият признат е параф – праволинеен срещу вълнообразен. Останалите 4 признака
според вещото лице съвпадат – това са признаците първи елемент на главна буква
„Х“, щрихите в щрихованата част помежду си, щриховата част в парафа, първия с
втория елемент на главна буква „Х“.
Относно частните признаци по критерии вид съединение
на движението при свързване вещото лице посочва пълно съвпадение между
изследваните образци и тези изхождащи от Х..
Относно критерия направления движението при свързване
отново е налице съвпадение – първи с втори елемент на главна буква „Х“ е съвпада – дясноокръжно;
Относно критерии разтегнатост на движението при
изпълнение – констатира се разтегнатост по вертикала, която съвпада с образеца,
който се изследва..
Относно критерия относително разместване на движението
вещото лице откроява липса на успоредност и различие при щриховата част спрямо
линията на писане.
Или общо от обследвани 12 частни признака, вещото лице
посочва, че по 5 признака не се откриват съвпадения / т.2, т.3, т.9, т.11 и
т.12/, а по т.1,т.4, т.5,т.6, т.7, т.8 и т.10 се откриват съвпадения, при което
без да посочи конкретна причина вещото лице заявява, че наличието на някои
съвпадения в общите и частни признаци не разколебават направения извод, че подписите
в обследваните два документа не са изпълнени от ответника.
Съдът не кредитира това заключение в частта му в която
е посочено, че подписите в процесните документи не са изпълнени от ответника,
поради причината, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и
крайните изводи на експерта. На първо място, както се посочи по-горе по всички
общи признаци е налице съответствие, а по 7 частни признака също е налице
съответствие. Ето защо категорично не става ясно поради какви причини вещото лице
мотивира решението си, че подписите не са положени от ответника. На второ
място, вещото лице констатира съвпадението по общи и частни признаци, но не
посочва защо различията са достатъчни за извода му. Трето, заключението е
противоречиво и едностранчиво като не се анализират и обследват общите и частни
признаци които съвпадат, а същите само се маркират и отбеляват, без да се
анализират.
По делото е приета и втора тройна графологична
експертиза с вещи лица С.С., И.Ч. и Е.Ч.. И трите вещи лица са категорични, че
подписите в двата изследвани документа са на едно и също лице. Вещите лица С.С.
и И.Ч. са категорични, че подписите изхождат и са положени от ответника, като
този си извод базират на установени съвпадения между подписите обект на
експертизата и сравнителния материал. Тези съвпадения са отново класифицирани
по общи и частни признаци и са общо на
брой 9 както следва: еднаква степен на обработеност, еднаква транскрипция,
еднакъв темп на изпълнение, еднакъв наклон, еднакъв тип параф, еднакво
увеличено количество на движение при изписване на втория елемент на буква „Х“,
еднаква форма на движение при свързване на втория и първия елемент на буква „Х“
– примковидно и ъгловидно, еднаква посока на движение, при свързване на буква
„Х“ с последващи щрихи – лява, окръжна и дясно окръжна, еднаква форма на
двжение при изпълнение на щрихите – примковидно-ъгловидна. И двете вещи лица са
категорични, че при изследването на сравнителните образци, които носят подписа
на ответника се установяват няколко начина на подписване – обстоятелство, което
не е констатирано и отчетено от вещото лице К.С.. Направен е извод, че
ответника има вариатност и вариационост при изпълнение на подписите, поради
което и са възможни различия. Експертизата е подробна, обоснована и базирана на
същите сравнителни образци, които са били използвани и от вещото лице С.. В
допълнение в експертизата липсват неясноти и празноти относно анализа на
обстоятелствата, които са отчетени при извеждане на крайния извод за
категоричност на подписите в изследваните документи. За сравнение вещото лице С.
не отчита нито вариатност и вариационост при изпълнение на подписите, нито пък
анализира общите и частни признаци по които има съвпадение на подписите.
Вещото лице Е.Ч. дава особено мнение и посочва, че
обследваните подписите не изхождат от ответник Х.. Причината затова е че са
установени различия по общи и частни идентификационни признаци. Вещото лице Ч.
също като вещото лице С. не констатира наличието вариатност и вариационост при
изпълнение на подписите и не свързва възможността различията по общи и частни
признаци да се дължат на това, респ. при разпита си не дава информация затова
по какъв начин тази вариационост може да се отрази на полагането на подписа.
При анализа на сравнителните образци вещото лице се ограничава до анализа на
подписа в последния, най-съкратен вариант. От съдържателна страна се
установява, че при анализа на критериите се открояват идентификационни
съвпадения – така по критерий продължителност на движението при изписване на
главна буква „Х“ – движението е по хоризонтала, както при обследваните подписи,
така и в сравнителните образци, при изписването на втория елемент на главна
буква „Х“ има намаляване движението по вертикала т.е по т.3 и т.4 е налице
съвпадение / л. 234 от делото/, което също не е анализирано от вещото лице, а
едностранчиво е прието че не се отразява на крайния му извод. Ето защо
особеното мнение не се кредитира.
Предвид на гореизложеното настоящата инстанция не
възприема изводите на вещите лица Ч. и С. като кредитира изводите на вещите
лица С. и Ч., при което категорично и несъмнено приема за доказано, че
подписите положени в потвърдително писмо и споразумение от 25.07.2000г. за
ответника изхождат именно от него, респ. същият е обективирал ясно и
недвусмислено волята си, че е приел в заем процесната парична сума и се е
задължил да я върне на уговорения падеж. Основните съображения, за да бъде
кредитирано заключението на вещите лица С. и Ч. са, че същите обективно и
задълбочено са констатирали спецификите на подписа на ответника, съпоставили са
го по общи и частни признаци, при което са открили иденфитикационни съвпадения,
докато вещите лица С. и Ч. също откриват идентификационни съвпадения, но не ги
анализират и отдават неясно защо тежест на различията, без да отчитат
спецификите и характеристиките на подписите в изследваните документи и
сравнителните образци.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника,
че заем никога не е бил получаван, тъй като същият изрично е признал този факт,
което и придава на документа материална доказателствена сила за това
обстоятелство, независимо, че двата документа са без нотариална заверка на
подписите и съдържанието. Първо такава заверка не е необходима за валидността
на тези документи, и второ същите съдържат признание от страна на длъжника за
неблагоприятни за него факти, а щом тези факти са признати, то значи в тежест
на ответника е да установи, че това признание е компрометирано било то поради
пороци във волеобразуването, било то поради пълна липса на воля. Такова
насрещно доказване не се проведе, а твърденията на страната останаха
голословни.
Извънсъдебното признание за получената парична сума в
заем под формата на временна финансова помощ оформена в потвърдително писмо,
поетото задължение за връщане на получената сума за конкретна дата оформена в
споразумение от 25.07.2000г. води до несъмнения извод, че заемно правоотношение
е било възникнало, респ. че реално е била предадена паричната сума от
203 500 щатски долара в заем, с поето от заемополучател задължение за
връщането й. В тази връзка по делото не се установяват други доказателствени
източници, който да компрометират изводът за наличието на възникнал договор за
заем по който реално е предадена парична сума именно в заем, а не на друго
основание. Съответното по делото не се установява наличието на конкретно друго
основание за предаването на паричната сума на ответника. Не се установяват
обстоятелства които да навеждат на извод, че парична сума не е била реално
предадена, тъй като в два отделни документа ответникът изрично признава, че е
получил сумата от 203 500 щатски долара. Съдържанието на волеизявлението
на страните обективирани в потвърдителното писмо и в споразумението е ясно и
категорично затова че се предава парична сума със задължението да бъде върната
на конкретен падеж, което по същество изпълва съдържанието на договора за заем
и не оставя съмнение за наличието на друго правоотношение в рамките на което да
са били предоставени средствата на ответника.
В допълнение не
е вярно твърдението, че доказателства за предаване на сумата липсват, защото е
налице признанието на ответника затова предаване, в писмена форма в
присъствието на свидетел. Отделно от това се установи, че лицата О. А.е била
счетоводител в дружеството „Мултиполгруп“ ЕООД чийто собственик на капитал е
ответника, лицето И. И.е главен
счетоводител в същото дружество. Другояче би било ако се твърдеше, че сумите са
предавани на шофьор, охранител или общ работник, което би породило съмнение, до
колкото счетоводителя е аналитична позиция, която функционално и организационно
е пряко свързана с управлението на дружеството и е подчинена на управителя на
дружеството.
По делото е доказано, че с договор за цесия от
03.05.2016г. цедентът К. Т.е прехвърлил на ищец П.И. вземането си от ответника,
ведно със законните лихви считано от 03.05.2016г. за което ответника е бил
изрично уведомен по нотариален ред. Цесията е редовна и е породила правно
действие. Цесията не може да бъде нищожна поради липса на предмет единствено и
само заради уговорената продажна цена на прехвърленото вземане. В случая
длъжника е трето за цесионното правоотношение лице и не може да релевира
личните възражения по сделката, евентуално би могло да го направи ако е
предприел плащане на кредитор, който не може да се легитимира като такъв въз
основа на недействителна цесия.
Изпълнението по цесията също не засяга редовността й тъй като не е сред
изброените в закона основания, а твърдяната абсолютна симулация на сделката не
се установява. Вън от горното прехвърлянето на вземането настъпва без оглед на
уговорения размер, тъй като насрещната престация на цедента може да бъде
погасена и чрез други способи – прихващане, даване вместо изпълнение и пр.
Не се споделя и възражението за подаване на данъчна
декларация в която да се отрази предоставения заем, тъй като първо чл. 50, ал.1 ЗДДФЛ няма предвидено обратно действие, респ. няма такова в ПЗР на закона, а
вън от горното дори и да имаше такова задължение неизпълнението му е косвена, а
не пряка индиция, тъй като касае извънсъдебно декларарине и признание на факти,
който касаят фиска, а не частноправни отношения.
Ето и защо предвид на гореизложеното исканията затова
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4000 лева- частично от
297 002,15 лева- главница по споразумение от 25.07.2000г., вземанията по която
са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 03.05.2016г., сумата от
1000 лева- частично от 37 364,85 лева- мораторни лихви за периода 03.05.2016г.-
28.07.2017г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на
завеждане на делото – 28.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането се
явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на сумата от 2060 лева съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, които разноски включват и сторените такива в производството
по повторното разглеждане на делото.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.З. Х.с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на П.Т.И.
с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 4000 лева - частично от 297 002,15 лева
– главница по договор за заем оформен в документ потвърдително писмо от
12.05.1999г. и в документ споразумение от 25.07.2000г., вземанията по който са прехвърлени в полза на
ищеца с договор за цесия от 03.05.2016г., сумата от 1000 лева- частично от 37
364,85 лева- мораторни лихви за периода 03.05.2016г.- 28.07.2017г., ведно със
законните лихви върху главницата, считано от датата на завеждане на делото –
28.07.2017г. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА
Г.З. Х.с ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати в полза на П.Т.И. с ЕГН ********** сумата от 2060 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд –гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.